Миналия път работихме върху концентрацията и фокусирането на вниманието върху конкретния обект – дишането, което беше приучване към практикуване на самади. Днес ще отворим ума за нещата, които се случват в неговото поле, или кръг на осъзнатост. Сигурно сте забелязали, че след десетото вдишване-издишване, умът вече е в по-различно състояние. Вниманието все повече се задържа на дишането и установяваме, че умът има способността да стои в настоящия момент, без да се фокусира върху дишането. Дишането си го има, но на ума някак не му се броди и е съвсем доволен да е буден, отворен, наблюдаващ случващото се сега. Просто да бъде. Дишането е котва за държане на вниманието в настоящия момент. Когато умът почива спокойно в настоящето, можем да пуснем дъха като специален обект. И тогава настоящият момент като цяло става фокусът. Умишленото пускане на дъха и преминаването към това състояние на будно осъзнаване е като да сме на лодка. Вдигаме котвата и си мислим, че няма голямо течение или прилив, но изведнъж се оказваме носени към някой риф. Решението е отново да пуснем котва и да върнем вниманието върху дишането. И така, докато умът не се успокои достатъчно, за да го пуснем отново. Често се случва влакът на мислите да ни помете или грабне, като първоначалното ни намерение е било само да наблюдаваме потока на мисловна дейност. Целта на упражненията ни не е да се превръщаме в експерти по дишането – това ще го оставим на практикуващите пранаяма. Нашата цел е да обучим вниманието да се фокусира върху настоящето. В резултат на заниманията ни се формира едно отворено осъзнаване – което е безизборно, тоест за всичко, което възниква в настоящия момент. Това включва усещания на тялото, звуци, мисли и емоции. Ние ще им позволим да се появят, да добият форма, да изпълнят своята функция и после да се изпарят и избледнеят. Това е випасана или проникновена, осъзната медитация. С нея започваме да разбираме, че във всеки един момент има възникване, поява, престой и изчезване на гледка, звук, мирис, вкус, допир, мисъл, чувство, емоция.
Много е важно да подходим от една позиция на не-правене, на не-действие. Няма нищо за постигане или придобиване. Защо? Защото умът вече е буден, вече е чист и мъдър – винаги е бил, но е зацапан, опушен и задръстен от ежедневието и от 10 000 неща, които правим всеки ден. Затова и по-скоро имаме не-правене, или у-вей (термин от даоизма), просто седим в състояние на отпуснато внимание – осъзнаващи всичко, което се случва в комплекса тяло-ум. Възприемащи. Седим тихо, с отворени сетива, слушаме с внимание звуците от отвън, не преценяваме, позволяваме на всичко да бъде такова, каквото е в този момент. С отношение на пускане, освобождаване, не-привързване, не-правене, не-постигане – докато сме будни, присъстващи, възприемащи. Наблюдаваме вътрешния си ландшафт. Осъзнаваме както външни неща, така и вътрешни – това, което се случва в нас. Забелязваме как определени неща са се запечатили в ума и тялото ни и каква е реакцията ни към тях. Просто отчитаме. Не контролираме ситуацията, а позволяваме на всичко да бъде, каквото е. Това е отварянето на ума. А отворим ли се за осъзнатостта, се отваряме за всичко.
Позволете на цялостния момент да е обект на вниманието, независимо дали е звук или усещане в тялото, идея или е просто диханието. Каквото и да се появи, оставете целия поток, целия модел на преживяване да изкристализира във форма, да бъде преживян и да избледнее. Имаме едно текучество на перцепции, но има едно състояние на будност. Оставете сърцето да почива в това състояние на знаене. Различни неща ще идват и ще се променят и с тяхната поява и изчезване, използвайте рефлексията: „Това се променя. Това не съм аз, не е мое. Това е образ, който се появява в съзнанието ми… звук… събитие… мисъл. Това не представлява мен и моята същност. Не ми принадлежи.” Бъдете това качество на знаене. Позволете му да протече през вас. Панте Реи – Всичко тече, е казал Хераклит Тъмния, един от древните философи на Гърция. Всичко тече в една жива, непрекъсната река от възприятия и мисли и вие стоите насред нея и наблюдавате. (и по течението и срещу него)
И така, да се отдадем на авто-рефлексия.
Всеки път, когато усетите, че умът не е фокусиран върху дъха, оставете вниманието ви да отбележи с какво се занимава той. Просто да отметне. Не „Аз мисля.”, а просто „Има мисъл.”, „Има болка.” „Има емоция.”, „Има гняв.”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: