След като сме успокоили ума с концентрация върху дишането, оставяме обекта на фокуса – дъха, и насочваме вниманието си към наблюдението. Оставяме да се появят каквито и да е тривиални мисли, съмнения, тревоги. Извикайте в ума си някое желание, терзание, страх. Не ги анализирайте, а ги наблюдавайте, слушайте ги. Изкарайте ги наяве. Умишлено ги конкретизирайте като мисъл и ги слушайте, както бихте слушали някой съсед през оградата.
Ако откриете ума да се втурва по влакчето на идеите или някаква история и не се пуска, култивирайте качеството на слушане какво говори умът. Вместо да се опитвате да изтласкате брътвежа му, съзнателно го вкарайте в центъра на внимание. Нека си каже своето. Започнете така: „Това, което искам…” „Това, от което се страхувам…” „Правилният начин на нещата е…” Когато дойде разсейване, съзнателно го изречете. Чуйте го. Допуснете го в себе си. Слушайте го с нежно, приемащо сърце. Опознайте го. Пуснете го да бъде. Може да се уловите как мислите, че може да го обясните по-добре. Завършвайки това твърдение, пуснете издишването да го изкара навън. Оставете сърцето да се върне в тишината. Каквато и да е мисълта, било то за нещо лично или за тегобите на света, забележете как сърцето се вълнува след чувството, идеята или образа. Използвайте този начин на слушане, допускайки брътвежа в сърцето си. Огласете го. Произнесете това, което става. И по време на изразяване му вижте как се променя, забележете какво се случва, докато го правите.
Забележете, че това е просто условие на ума, което има начало и край.
Всичко, което изскача, разказва някаква история, някаква тема. Повярваме ли й, неусетно влизаме в менталния поток и се сливаме с него. Ставаме едно с темата. Заживяването в този нов ментален свят е илюзорно и временно – то имате трите характеристики на съществуванието – анича, дука, анатта. Приплъзването в следващия умотворен свят става с едно леко изпразване на ума и вече сме се родили в новата мисъл, новата тема…
Осъзнатостта (сати) е нашият брод между тези светове. Ние помним, че одеве сме изпитвали радост от приятната мисъл за отминалото лято, да кажем, и осъзнаваме, че сега сме раздразнени от факта, че трябва да сложим вълнени чорапи, защото е студено. И двете ментални състояния са просто струпване на чувства, перцепции и оценки около семето на една мисъл. И двете са плод на нашето умотворене, и двете са илюзорни и не-аз.
Домашно за седмицата: Седяща медитация – 15-20 минути. Разпознаване на ментални програми/модели, които се повтарят в ежедневието ни и назоваването им: (спомняне, планиране, тъга, радост, гняв…)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: