Вейдананупасана – Съзерцаване на усещанията и чувствата: приятно, неприятно, неутрално

След като успокоим ума с концентрация върху дишането (анапанасати), пускаме дишането като обект на вниманието и се отваряме за всички усещания (вейдана), които постъпват през шестте сетивни врати. Наблюдаваме вейдана през ушите, носа, езика, окото, тялото, ума. Забележете, че дишането е неутрална вейдана, натискът на тялото върху седалката и дрехите, които докосват кожата – това е неутрално чувство.
Ако се надигне болка в тялото, вместо да се опитваме да се отървем от нея, да си дадем време да бъдем с нея – да я използваме за обект на осъзнаването си. Наблюдаваме каква е тази болка – остра, пареща, режеща. Наблюдаваме как се променя. Не се идентифицираме – не тялото го боли, не мен ме боли, а има я тази болка. Едно безличностно усещане. Ако стане твърде интензивна, правим кратка почивка и обръщаме фокуса към дишането, докато натрупаме концентрация и енергия. После отново се връщаме на чувството за болка – съзерцаваме го като преживяване. Даваме си цялото време на този свят да бъдем с нея. И тогава и желанието да се отървем от болката угасва. Умът се забавя за дълги периоди от време, без да следва или създава желание. Обективно наблюдаваме едно по-голямо толериране на болката, дори отслабване на интензитета й.
След като сте наблюдавали това преживяване, ако трябва да се раздвижите, го направете с внимание, осъзнато, без да се осъждате, че не сте издържали. И после опитайте пак.

Практиката на осъзнаване е насочването на ума към вейдана. Практикуваме там, където става контакта със сетивния обект. Всичко е обект на сетивния опит. Насочете вниманието там, където се поражда усещането за приятност и неприятност.

Погледнете нещо и забележете реакцията си към него – на желаене, на нежелаене, на удоволствие, на болка. Напрежение ли ви носи? Гняв, раздразнение? Вратата към това поле на изследване и открития е широко отворена и води към една прекрасна пътека на откривателство. Поглеждаме цвете или човек и виждаме как ни въздействат – осъзнато, в пространството от неподвижност.

Вземете парченце любима храна и поемайки я в устата, насочете цялото си внимание върху усещанията, които възникват. Забележете пораждането на желанието за още една хапка: Неустоимо ли е? Прави ли ви нетърпеливи?

Практикуваме върух това, което се появява, върху това, което изпитваме. То става обект на осъзнатостта ни. Просто го възприемаме, чувстваме го напълно, гледаме го.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: