Dukka and Sakkāya-diṭṭhi

СТРАДАНИЕ И СЕБЕПРЕДСТАВА

Важно е да разгледаме фразеологията на Първата Благородна Истина. Тя е изразена по много ясен начин: „Има страдание.”, а не „Аз страдам.” Психологически, това наблюдение е много по-уместен начин за изразяване. Ние сме склонни да интерпретираме нашето страдание като „Аз действително страдам. Страдам много – и не искам да страдам.” Така е условен нашият мислещ ум.

„Аз страдам” винаги предава чувството, че „Аз съм някой, който страда много. Това страдание е мое. Аз съм имал много страдание в живота си.” Тогава целият процес, асоциацията със себето и паметта за него, се отприщва. Спомняте си какво се е случило, като сте били бебета… и т.н.

Но забележете, ние страдаме, че има някой, който страда. Това вече не е лично страдание, когато го виждаме като „Има страдание.” Не е: „О, горкият аз, защо трябва да страдам толкова? Какво направих, че заслужих това? Защо трябва да остарявам? Защо трябва да изпитвам тъга, болка, скръб и отчаяние? Не е честно! Не искам. Искам само щастие и сигурност.” Този начин на мислене идва от невежеството, което усложнява всичко и води до личностни проблеми.

За да оставим (пуснем) страданието, трябва първо да го допуснем в съзнанието. Но допускането в будистката медитация не е от позицията на: „Аз страдам”, а по-скоро на „Има присъствие на страдание”, защото ние не се опитваме да се идентифицираме с проблема, а просто потвърждаваме, че има такъв. Неудачно е да се мисли в посока на: „Аз съм гневен човек. Толкова лесно се гневя. Как да се отърва от това?” – това разбужда всички скрити предположения за себе и е изключително трудно да се разглежда в перспектива. Става много объркано, защото усещането за „моите проблеми“ или „моите мисли“ лесно ни води до подтискане или до даване на оценки или самокритика. Ние сме склонни да се улавяме и идентифицираме, а не да наблюдаваме и да сме свидетели, разбирайки нещата такива, каквито са. Когато само признавате, че го има това чувство на объркване, че я има тази алчност или гняв, тогава има честно наблюдение как стоят нещата и сте отстранили всички скрити предположения – или поне сте ги подкопали.

Така че не улавяйте нещата като лични грешки, а съзерцавайте тези условия като непостоянни, незадоволителни и безсъщностни. (не-аз)
Разглеждайте ги, виждайки ги такива, каквито са. Тенденцията е да възприемаме живота с чувството, че това са мои проблеми, и то когато сме много честни и откровени в това признание. Но после нашият живот има склонността да утвърждава това, защото ние функционираме от погрешна позиция. Обаче, самата тази позиция е непостоянна, незадоволителна и безсъщностна.

„Има страдание” е много ясно и точно наблюдение, че в този момент има някакво чувство на нещастие. То може да варира от терзание и отчаяние до леко раздразнение. Дукка не е задължително да означава тежко страдание. Не е нужно животът да се е отнесъл жестоко с вас, не е нужно да идвате от Аушвиц или Белсен, за да кажете, че има страдание. Дори кралица Елизабет ще каже „Има страдание.” Сигурен съм, че и тя има мигове на големи терзания и отчаяние или поне моменти на раздразнение.

Сензорният свят е чувствително преживяване. Това означава, че винаги сте изложени на удоволствие и болка, и на дуализма на самсара. Това е като да сте в нещо, което е много уязвимо и да улавяте всичко, което случайно влезе в контакт с тези тела и техните сетива. Така стоят нещата. Това е резултатът от раждането.