In the Shape of the Circle – ІІ

Във формата на кръг – ІІ част
от
Достопочтения Аджан Ча
Превод от тайландски
Танисаро Бикху (Джефри Деграф)
© 2011–2012

Има ли нещо, което искате?
„Това е като да искам концентрация. Искам умът да е тих.“
Вярно е, че искате това. Но каква е причината, която пречи умът ви да е тих? Буда казва, че всички неща възникват от причини, но ние искаме само резултатите. Ядем дини, но никога не сме ги засаждали. Не знаем откъде идват. Виждаме ги нарязани, зрели и червени: „Ммм… Изглежда сладка!” Опитваме ги и те са вкусни и сладки, но това е всичко, което знаем. Защо дините са такива, каквито са, нямаме никаква представа.
Това е защото не сме всеобхватни. Всеобхватни по какъв начин? Това е като да поливаш зеленчуци. Където забравим да полеем, няма растеж. Където забравим да наторим, няма растеж. Съзерцавайте този принцип и ще се надигне проницателност.
Когато приключите с външните неща, обърнете поглед към ума си. Разгледайте делата на тялото и ума си. Сега, като сме се родили, защо страдаме? Страдаме от същите стари неща, но не сме ги избистрили. Не ги познаваме в дълбочина. Страдаме, но реално не виждаме страданието. Когато живеем вкъщи, страдаме от жена си и децата, но колкото и да страдаме, не виждаме страданието – и затова продължаваме да страдаме.
Същото е, когато умът не се концентрира. Ние не знаем защо не го прави. Не виждаме какво се надига. Буда ни учел да търсим причината за това, което се проявява. Всички неща възникват от причини.
Това е като да сипете вода в шише и да го дадете на някой да пие. Като изпие водата, той ще се върне за още, защото водата не е като от извор. Тя е вода в шише. Но ако покажете на човека извора и му кажете да си сипе вода от там, той може да си седи и да си пие и няма да идва и да иска от вас, защото водата в извора не се изчерпва.
Същото е, когато видим непостоянството, страданието и без-азовостта (анича, дукка, анатта). Това виждане отива надълбоко, защото действително знаем, знаем до края. Обичайното познание не стига до края. Ако знаем докрай, това никога не губи давност. Каквото и да се надигне, е добре. Когато отмине, пак е добре. Като резултат, винаги е добре, без спиране.
Гледището, което казва: „Така стоят нещата. Добре е, както е.” – тогава сте разбрали. Тогава сте станали вещи и спокойни. Не е нужно да страдате. Проблемите, в които се забъркваме и вкопчваме, постепенно ще отминат. Както е казал Буда, просто разглеждайте как нещата възникват и отминават, как като отминат, други възникват и така… Постоянно наблюдавайте тази Дамма, правете го непрекъснато, развивайте това, култивирайте го и ще достигнете усещането за разочароване. Разочароване от какво? От всичко, от каквото и да е.
Нещата, които идват през ушите, вече ги разбираме; нещата, които идват през очите, също ги разбираме; тези, които идват от носа, също ги разбираме, както и тези, които идват през езика. Нещата, които се надигат в ума също вече ги разбираме. Те са от едно и също естество – всичките, едно нещо са: еко даммо, една Дамма. Тази Дамма е непостоянна, носеща страдание и без-азова. Не бива да се вкопчвате в нищо. Така ще се надигне разочароването.
Когато очите видят форма, вече я разбирате. Когато ушите чуят звук, вече го разбирате. Разбирате всичко. Тези неща веднъж ни правят щастливи, друг път тъжни, понякога ни карат да изпитваме любов, друг път омраза. Ние вече знаем всичко за тези неща. Ако прилепнем към тях, се превръщат в проблем. Ако ги пуснем – ако пуснем формата да си върви по пътя на формите, а звука – по пътя на звуците, ако ги оставим да си вървят по пътя: когато можем да се задържим на това ниво, Буда казва, че ще видим цялата преходност. Каквито и заетости да се надигнат, всичките са празни и напусто. Всичките са заблуда.
Когато прозрем нещата, които са ни заблуждавали – когато сме възнамерили да останем в покой, осъзнати, внимаващи и разпознаващи – не е като да виждаме нещо друго. Просто виждаме, че заетостите на ума, които възникват, са си просто такива. Дори да седим абсолютно неподвижни, умът мисли за това, онова, за какво ли не. То си е просто мислене. Не е нужно да вярвате на това, което мисли. Ако умът е спокоен и вие чувствате: „О, така е хубаво и спокойно”, този покой също не е от значение. Покоят също е нетраен. Временен. Няма нищо друго освен нетрайни неща. Можете да седите и да наблюдавате Дамма. Надига се разпознаването: Каква причина има да страдаме?
Ние страдаме за неща, които никога не се били нещо особено. Искаме да имаме едикакво си, да бъдем едикакви си, да станем едикакво си… Ако искате да сте арахант, веднага ще започнете да страдате – още тук и сега. Арахантите са спрели да искат да са такива или онакива, но ние искаме и това, и онова, да бъдем едикакси и едикакви си – така че със сигурност ще страдаме. Ако виждате, че това място е добро или онова отлично, всичкото идва от вас. Ако видите себе си, това ще е краят на изричането на подобни неща.
Ще ви дам просто сравнение. Тази храна е вкусна. Този поднос струва толкова и толкова, другият – повече или по-малко. Нищо повече от вкусни неща. Когато са в подносите, викате: „Това е мое. Това е твое.” Но като влязат в стомаха и излязат от другия край, вече никой не спори кое на кого е – или още ще искате да се препирате? Така е то. Когато сте склонни да приемете нещата такива, каквито са, положението е просто такова. Ако не разбираме, спорим кое на кого е. Но когато всичкото се сведе до едно и също, вече никой няма претенции. Това е просто едно състояние (условеност). Колкото и прекрасна да е храната, когато излезе от другия край, ако искате да я подарите на братята и сестрите си, никой няма да я иска – или още ще я искате? Вече никой няма да се бие за нея.
По тази причина, ако съберем нещата в едно, като еко даммо – една дамма – и видим, че характеристиките им са едни и същи, това ще породи разочароване. Това разочароване не е отвращение. Просто умът отпуска захвата си, писнало му е, празен е, изтрезнял е. Няма любов, няма омраза, няма фиксиране върху нищо. Ако имате разни неща, добре. Ако нямате, пак е добре. В покой сте. Намерили сте мир.
Ниббанам парамам сукам
Ниббанам паранам сунням.
Ниббана е абсолютното щастие. Ниббана е абсолютният покой, празнота. Слушайте внимателно. Светското щастие не е абсолютното щастие. Светската празнота не е абсолютната празнота. Абсолютната празнота е без прилепяне. Абсолютното щастие е покой. Има покой и после празнота, абсолютна празнота. В момента, макар умът да е в покой, той не е абсолютен. Има щастие, но не е абсолютно.

Следва продължение…

Provenance:
©2011 Metta Forest Monastery.

Transcribed from a file provided by the translator.
This Access to Insight edition is ©2011–2012.
Terms of use: You may copy, reformat, reprint, republish, and redistribute this work in any medium whatsoever, provided that: (1) you only make such copies, etc. available free of charge; (2) you clearly indicate that any derivatives of this work (including translations) are derived from this source document; and (3) you include the full text of this license in any copies or derivatives of this work. Otherwise, all rights reserved. For additional information about this license, see the FAQ.
How to cite this document (one suggested style): „In the Shape of a Circle“, by Venerable Ajahn Chah, translated from the Thai by Thanissaro Bhikkhu (Geoffrey DeGraff). Access to Insight, 24 September 2011,http://www.accesstoinsight.org/lib/thai/chah/shapeofacircle.html . Retrieved on 24 February 2012.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: