In the shape of the circle ІІІ

Във формата на кръг – ІІІ част

от

Достопочтения Аджан Ча

Превод от тайландски

Танисаро Бикху (Джефри Деграф)

© 2011–2012

Затова Буда описвал нибана като абсолютната празнота, а щастието й като абсолютното щастие. Тя променя природата на щастието в мир. Имаме щастие, но то не е фиксирано върху никой обект. Болките още ги има, но вие виждате болките и насладите, които се надигат, като равни едни на други. Те са на една цена. Обектите, които харесваме и които не харесваме, са равни помежду си.

Но за нас в този момент, това не е така. Обектите, които харесваме, са приятни за окото. Тези, които не харесваме, искаме да ги смажем. Това означава, че не са равни. Но тяхната реалност е една. Мислите по начин, който ги прави равни. Те не са стабилни, не са постоянни – те са като храната, за която ви говорих. „Това е добро. Онова е прекрасно.” Но когато ги съберем, стават равни.

Ако не се отказваме от принципите за нетрайността, страданието и безсъщността, сме на правилната пътека. Виждаме го с всеки един миг. Виждаме окото, виждаме ума, виждаме тялото.

Както когато седите в медитация. След миг умът светкавично отпрашва нанякъде и вие го връщате. Каквото и да правите, той не стои. Опитайте се да задържите дъха си. Тогава дали ще тръгне нанякъде? Тръгва, но не надалече. Няма да отпраши. Обикаля наоколо — защото умът ви има чувството, че ще умре.

Същото е със звуците. Веднъж си запуших ушите с пчелен восък. Звуците ме дразнеха и затова си ги запуших. Всичко стана съвсем тихо, остана само звука от самите уши. Защо го направих? Съзерцавах какво вършех. Не се измъчвах просто от глупост. Разсъждавах по въпроса. „О, ако хората ставаха пробудени само от нечуването на нищо, тогава всеки глух щеше да е пробуден. Всеки сляп щеше да е пробуден. Всичките щяха да са архати.“ Слушах мислите си и – О! – надигна се различаване.

„Има ли някаква полза в запушването на ушите? В затварянето на очите? В самоизтезаването?” Но се поучих от това. Поучих се и спрях да го правя. Спрях да се опитвам да сека нещата.

Не се борете и не налитайте, не режете дънерите на дървета, които вече са умрели. Така доникъде няма да стигнете. Само ще се изморите и ще приличате на глупаци.

Бяха такава загуба, такава истинска загуба, моите първи години на медитатор. Като помисля за тях, виждам, че съм бил действително заблуден. Будата ни учел да медитираме, за да постигнем освобождение от страданието, а аз просто съм си загребвал още повече страдание. Не можех да седя в покой, не можех да лежа в покой.

Причината да живеем във физическо уединение  (кая-вивека) е да вкараме ума в умствено уединение (чита-вивека), далече от обектите, които разбъркват настроенията му. Тези неща са синоними, които следват един след друг. Упади-вивека се отнася до усамотението от нашите замърсявания: Когато знаем кое кое е, можем да се извадим от него, можем да се извадим от което и да е състояние на ума. Това е единствената цел на физическото уединение. Ако нямате никакво разграничаване, можете да си създадете трудности, когато се отдадете на физическо уединение.

Когато отидете да живеете в природата, не се закотвяйте там. Закотвите ли се, ставате маймуна. Като видите дърветата, ще ви липсват дървета. Ще започнете да подскачате като маймуната, която сте били. Буда никога не ни е учел да бъдем така или онака. Когато живеете на спокойно място, умът ви става спокоен. „Мммм. Най-сетне покой. Умът намери мир.“ Но когато си тръгнете от природата, умът в покой ли е? Вече не. И какво правите тогава?

Буда не ни е изпратил да стоим в гората. Учил ни е да я използваме като място за обучение. Отивате в гората да намерите покой, за да развиете медитацията си, за да развиете проникновение. Правите го, та като идете в града и си имате работа с хора, с гледки, звуци, миризми, вкусове и тактилни усещания, да имате сила, да имате стратегия. Ще имате твърдата основа да съзерцавате нещата, да виждате как не са сигурни. Отиването сред природата е нещо, което може да е много полезно за натрупването на сила. Ако си мислите, че можете да живеете навсякъде, че можете да живеете с много хора, това е като двуостър нож. Ако нямате вътрешна сила, можете да си създадете трудности…

Буда ни учел да живеем сред природата. Правилният начин е монахът да отиде сред природата и да се настани на някое тихо място, да броди из тихата природа, не да се меша с приятели и компании. Това е начинът. Но повечето от нас не го следват. Живеем на тихо място и се привързваме към него. Щом видим форма, се надига замърсяването. И в ушите ни има само замърсяване. Това отива твърде далече. Липсва различаване.

Ако съберете нещата, те се събират на пътя – на верния път, на вярната представа. Там се събират нещата. Ако имате вярна представа, можете да живеете с голяма група хора и няма проблем. Можете да живеете и с малка група хора и пак няма проблем. Можете да живеете в гората или в пещера и няма проблем. Но това не е нещо, което можете да постигнете без усилие. Така трябва да стане, че умът ви да е такъв.

Накарайте ума да разпознава Дамма. Когато я познава, го накарайте да я вижда. Практикувайте Дамма, така че умът да е Дамма. Няма нужда да можете да говорите за Даммата. Това е нещо съвсем различно. Будата е предал целия път на истината, но ние го минаваме наполовина, с половинчати мерки. Затова напредъкът е труден.

Ако идем да живеем сред гората, трябва да се обучим – както се обучаваме да отглеждаме ориз. Веднъж засеем ли го, той постепенно израства. Ако нищо не го изяде, добре. Но какво става? Щом поникнат зрънцата ориз, едно малко биволче идва да ги яде. Ние го прогонваме и започваме да наглеждаме насаждението, но покажат ли се още зърна, малкото биволче пак идва да ги яде. И като става така, как ще изкараме някакъв ориз?

Стратегиите, които ви трябват, ще изникнат в ума ви. Който има различаване, придобива интуитивно познание. Който има интуитивно познание, придобива различаване. Така стоят нещата. Отличават ли се интуитивното познание и различаването? Ако кажете, че не, защо има две определения? Едното се нарича интуитивно познание, а другото – различаване. Можете ли да имате само интуитивно познание? Не. Трябва да имате и различаване. Можете ли да имате само различаване?  Не. Трябва да имате и интуитивно познание. Тези неща възникват от личния ви опит. Не можете да ги търсите в тази или онази книга. Те се надигат във вашия ум. Не бъдете плахи.

Веднъж четох една история за Буда, когато още бил бодхисатта. И той бил като вас: Станал монах и срещнал много трудности, но когато си мислел да се откаже, се срамувал какво щели да си кажат хората – толкова години бил монах, а още искал да се откаже. Но все пак нещата не вървели както му отървало и той решил да си тръгне. По пътя си подминал една катерица, чието бебе било отнесено от вятъра в океана. Бодхисаттата видял катерицата да тича до водата и да се връща обратно горе. Не разбирал какво правела. Тя тичала до водата, потапяла опашка в нея, после изтичвала на брега и я отръсквала. После пак тичала долу да я потопи във водата. Накрая бодхисаттата я попитал: „Какво правиш?”

„Бебето ми падна във водата. Тъгувам за него и искам да го извадя.”

„Как ще го направиш?”

„С опашката си ще изгребвам водата от океана, докато той изсъхне и тогава ще си извадя бебето.”

„Оо… Но кога изобщо изсъхва океанът?”

„Въпросът не е в това. Така стоят нещата и с практиката. Изгребваш водата, изгребваш я и не те е грижа кога ще изсъхне. Когато ще ставаш Буда, не можеш да изоставиш усилията си.”

Когато бодхисаттата чул това, то пробляснало в сърцето му. Той станал и продължил с усилията си. Не се оттеглил. Така станал Будата.

Така е и с нас. Където нещата не вървят добре, точно там ще тръгнат на добре. Вие ще ги направите да се случат там, където те не се случват. Където сте заблудени, там ще се надигне познанието. Ако не ми вярвате, плюйте ей тук. Ще изцапате, но като го изтриете, ще бъде чисто – там, където е мръсно. Няма да стане чисто там, където е манастирът. Връщайте се на същото място, отново и отново.

Аджан Тонграт веднъж ми каза: „Ча, пробивай дупката на една линия с шпилката.”

Само това каза. Аз тъкмо бях започнал да практикувам и не разбрах какво ми казва.

„Ако дойде ниско, скочи му над главата.” Така ми каза.

„Ако дойде ниско, хлъзни се под него.”

Аз не знаех какво ми казва. Отдадох се на медитация и продължавах да разсъждавам.

Всъщност той ми казваше как да реша проблемите си. „Пробивай дупката на една линия с шпилката.” означава „Където възникне проблемът, там съзерцавай. Където си заблуден, там съзерцавай. Ако си привързан към гледка, съзерцавай нея. Точно там, точно в целта.” Това означава „Пробивай дупката на една линия с шпилката.” Не пробивай отдалече. Пробий право в линията.

Същото е като стъпим на трън. Вземате игла и пробивате там, където е тръна. Не ръчкайте другаде. Прободете там където трънът е забит в ходилото ви. Дори да боли, трябва да го изтърпите. Бодете около него и после го извадете. Така се вади трън. Ако в ходилото ви е влязъл трън, а вие се мушкате в седалището, кога ще приключите?

И така, аз си разсъждавам: „О, учителите медитират в тон с езика на собствените си умове. Те не се омотават във формулировки от книгите, както ние правим. Техните формулировки се надигат от действителността.”

Та какво идва ниско и какво идва високо?

„Ако дойде ниско, скочи му над главата. Ако дойде високо, хлъзни се под него.” Не спирах да разсъждавам върху това. Тук той говореше за моите настроения и занимания на ума. Някои идват ниско, други – високо. Трябва да ги наблюдавате, за да видите как да ги избегнете. Дойдат ли ниско, скачайте отгоре. Дойдат ли високо, се хлъзнете отдолу. Правете каквото можете,  за да не ви поразят.

Това е практиката. Съзерцавате точно там, където сте заблудени, за да го знаете. Всеки друг въпрос е просто дребна глупост. Няма какво да се занимавате. Така се подхожда в медитацията.

Но всъщност не се подхожда, просто оставяте нещата. Пускате ги. Практикувате пускане. Не е нужно да ставате Влизащ в Потока или Завръщащ се Още Веднъж. Не е нужно да имате тези предположения. Не е нужно да бъдете тези неща. Ако сте нещо, то си е мъчение. Ако сте това или онова, вие сте проблем. Не е нужно да сте нещо. Няма нищо друго, само пускане – пускане и знаене в движение какво правят нещата. Като знаете какво правят нещата при всяко едно положение, вече няма съмнение. И вие не сте нищо.

Мислете го простичко. Ако някой ви изкрещи, но вие не реагирате, там спира всичко. Не достига до вас. Но ако се хванете за него и не пускате, закъсвате. Защо да вкарвате чуждите думи в себе си? Ако ви крещят, оставете ги. Но ако те ви крещят и вие допуснете това в ушите си, то е като да искате да страдате. Започвате да си навивате разни мисли и се надигат какви ли не проблеми.

Практиката всъщност е нещо късо и изобщо не е дълго. Ако кажете, че е дълго, става по-дълго от дългото. Ако кажете, че е късо, става по-късо от късото. Когато говорим за практиката, не можете да използвате обичайните си начини на мислене.

Трябва да имате търпение и издържливост. Трябва да направите усилие. Каквото и да стане, не е нужно да го вземате и да си го носите на гръб. Когато нещата са по определен начин, те са си просто такива. Когато видим Даммата по този начин, не се вкопчваме в нищо. Удоволствието го познаваме. Болката я познаваме.

Provenance:

©2011 Metta Forest Monastery.

Transcribed from a file provided by the translator.

This Access to Insight edition is ©2011–2012.

Terms of use: You may copy, reformat, reprint, republish, and redistribute this work in any medium whatsoever, provided that: (1) you only make such copies, etc. available free of charge; (2) you clearly indicate that any derivatives of this work (including translations) are derived from this source document; and (3) you include the full text of this license in any copies or derivatives of this work. Otherwise, all rights reserved. For additional information about this license, see the FAQ.

How to cite this document (one suggested style): „In the Shape of a Circle“, by Venerable Ajahn Chah, translated from the Thai by Thanissaro Bhikkhu (Geoffrey DeGraff). Access to Insight, 24 September 2011,http://www.accesstoinsight.org/lib/thai/chah/shapeofacircle.html . Retrieved on 24 February 2012.

Цялата книжка в pdf формат можете да изтеглите тук.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: