Настройване в Покоя

20121125_161643
Седнете на тихо и спокойно място по начин, който ви е удобен. Отпуснете очите, но ги оставете отворени или полуотворени, с отпуснат поглед. Доловете усещането от очните ябълки върху очните дъна (а не се фокусирайте върху това, което можете да видите). Бъдете чувствителни към тенденцията на очите да шават и я отпускайте. Като алтернатива, може да ви е от помощ да оставите погледа да почива, по един отпуснат начин, върху подходящ обект – като някаква гледка в далечината.

После пренесете вниманието си върху усещанията в ръцете, челюстта и езика. Вижте дали и те могат да си починат от вечната бдителност. Оставете езика да почива в устата. После пренесете това отпуснато внимание от ъгълчетата на очите през главата, сякаш си стягате шалче. Оставете черепа свободен.

Позволете на очите да се затворят. Отпускайки главата и лицето, пренесете това качество на вниманието, бавно, постепенно, надолу към гърлото. Отпуснете и там, сякаш позволявате на всяко издишване да звучи огласено.

Поддържайте връзка с тези места по тялото, забелязвайте потока на мислите и емоциите, който минава през ума. Слушайте ги сякаш слушате течаща вода или морето. Ако се усетите, че им реагирате, върнете вниманието си на следващото издишване, продължавайки да се отпускате през очите, гърлото и ръцете.

Ако искате да разширите това, насочете това внимание надолу по тялото до стъпалата. Така си създайте цялостно усещане за тялото в лекота.

Докато запазвате яснота върху цялостното присъствие на тялото, опитайте отстъпване или пускане на всички мисли и емоции, които се надигнат. Не се прикрепяйте към тях. Пуснете ги да отминат. Когато правите това, забележете усещането за пространство, колкото и кратко да е то, зад мислите и чувствата. Настройте се към покоя на това.

Усетете умиротворяващото качество на това пространство и го поемете. Издишвайте дълго и продължително, усещайки как диханието ви се носи в пространството наоколо. Оставете вдишването да започне само. Усетете като вдишването придърпва от пространството около вас. Настройте се към ритъма на този процес. Можете да се връщате към този дихателен процес с въпроса: „Как е моето дишане сега?”

Полезно е да мислите бавно и внимателно по начини, които успокояват или радват сърцето. Сетете се за примери, в които човешки действия са ви докосвали по положителен начин, с добрина, търпение или разбиране. Неколкократно докосвайте сърцето с няколко конкретни примера и пребивавайте в чувството, което се предизвиква.

Останете с най-дълбоко усетения спомен за минута-две с любопитство: „Как ми се отразява това?” Доловете всеки ефект спрямо сърцето: може да има приповдигане или успокояване, или вкоравяване. Може да усетите промяна в цялостния телесен тонус. Дайте си цялото време на този свят да сте тук, без някаква конкретна причина, по-различна от това да чувствате как сте. Обитавайте и разширявайте осъзнаването на всяко чувство за виталност, неподвижност, удобство или пространство.

Когато дойде време да завършите медитацията, останете настроени по този умиротворен начин. Първо се усетете как сте телесно. После забележете какви тенденции и настроения изглеждат естествени и важни, когато обитавате в своето място на спокойствие. Пренесете ги в ежедневния живот с въпроса:
„Какво е важно за мен сега?” „Кое е най-съществено?” И после си дайте време приоритетите на действие да се самоподредят спрямо това.

Аджан Сучито

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: