Архив

Нянатилока

Благородната истина за пътя, който води до преустановяването на страданието

Двете крайности и Средния Път

Да се предаде на отдаването на Сетивното Удоволствие, на първичното, елементарното, вулгарното, нечестивото, неблаготворното; или да се отдаде на Себе-изтезанието, на болезненото, нечестивото, неблаготворното: и двете крайности Съвършено Просветления избягвал и намерил Средния Път, който прави човек да вижда и знае, който води до умиротворение, разграничаване, просветление, Нибана.     SS.LVI. 11 

ОСМОРНИЯТ ПЪТ

Това е Благородния Осморен Път, пътят, който води до преустановяване на страданието, а именно:

ІІІ. Мъдрост (Паня – Panna):

1. Правилно Разбиране (Самма-дитти – Samma-ditthi)

2. Правилна Мисъл (Самма санкапа – Samma-sankappa);

І. Морал (Сила – Sila):

3. Правилна Реч (Самма вача – Samma-vaca)

4. Правилно Действие (Самма камманта – Samma-kammanta)

5. Правилно Препитание (Самма аджива – Samma-ajiva)

ІІ. Концентрация (Самади – Samadhi):

6. Правилно Усилие (Самма вайама – Samma-vayama)

7.Правилна Осъзнатост (Самма-сати – Samma-sati)

8. Правилна Концентрация (Самма-самади – Samma-samadhi)

Това е Средния Път, който Съвършено Просветления открил, който прави човек да вижда и знае, който води до умиротворение, до разграничаване, до просветление, до Нибана.

Благородния Осморен Път (Ария-атангикамагга)

Фигуративният израз „Път” понякога погрешно се разбира като прилагане на отделните фактори по отделно, един след друг по реда, в който са дадени. В такъв случай Правилното Разбиране, т.е. пълното проникване за Истината, би трябвало да се осъществи първо, преди човек да мисли да развива Правилна Мисъл или да практикува Правилна Реч и т.н. Но в действителност трите фактора (3-5), които формират Морала (Сила), трябва първо те да се усъвършенстват; след това човек може да се отдаде на систематично трениране на ума с практикуване на другите три фактора (6-8), които формират Концентрацията (Самади); само след тази подготовка човешкият ум и характер ще са в състояние да достигнат до съвършенството на първите два фактора (1-2), които формират Мъдростта (Паня).

Но още от началото се изисква някакъв първоначален минимум на Правилно Разбиране, защото е необходимо известно разбиране на фактите за страданието, което да осигури убедителни причини и подтик за старателно практикуване на Пътя. Известно количество Правилно Разбиране е необходимо и в помощ на другите фактори по Пътя за интелигентно и ефективно изпълнение на техните индивидуални функции в общата задача за освобождението.

По тази причина и за да се наблегне на важността на този фактор, на Правилното Разбиране е отредено първо място в Благородни Осморен Път.

Това първоначално разбиране на Даммата постепенно трябва да се развива с помощта на другите фактори от Пътя, докато достигне до най-висшата яснота на Проникновение (випасана), която е непосредствено условие за влизане в Четирите Степени на Светостта и за постигане на Нибана.

Следователно Правилното Разбиране е начало и кулминация на Благородния Осморен Път.

Свободен от болка и изтезание е този път, свободен от стенания и страдание; той и съвършеният път.                                                                                                                  M. 139

Истина е, няма друг път като този за очистване на проникновението. Ако следвате този път, ще сложите край на страданието.                                                                                                 Dhp. 274-75

Но всеки трябва да се бори за себе си, Съвършените само са посочили пътя.        Dhp. 276

Надайте ухо тогава, защото Безсмъртието е намерено. Разкривам, излагам ви Истината. Както ви е разкривам, така действайте! И тази върховна цел на светия живот, заради която синове от добри семейства напускат домовете си, за да станат бездомни, нея съвсем не след дълго, още в този живот, ще познаете сами, ще осъществите и ще направите своя.                         M. 26

Из „Словото на Будата“, Нянатилока

ТРЕТАТА ИСТИНА

БЛАГОРОДНАТА ИСТИНА ЗА ИЗЧЕЗВАНЕТО НА СТРАДАНИЕТО

Дига Никая.22 Каква е Благородната Истина за изчезването на страданието? Пълното избледняване и изчезване на желанието, пълното му изоставяне, освобождение и откъсване от него.
Но къде може да изчезне това желание, къде може да угасне? Където в света има наслади и удоволствия, там може да изчезне това желание, там може да угасне.
Самюта Никая XІІ. Било то в минало, бъдеще или настояще, който монах или свещеник се отнесе към насладите и удоволствията в света като към нетрайни (анича), неудовлетворителни (дука) и безсъщностни (анатта), като болестите и гангрената, той е превъзмогнал желанието.

ЗАВИСИМО УГАСВАНЕ НА ВСИЧКИ ФЕНОМЕНИ
Самюта Никая.X. И чрез пълното отпадане и угасване на Желанието (тана), Прилепването (упадана) отмира, чрез отмирането на прилепването процесът на Ставане (бава) е прекъснат; чрез прекъсването на този (кармичен) процес на ставане, Прераждането (джати) се прекратява, а чрез прекратяването на прераждането Разлагането и Смъртта, тъгата, сълзите, страданието, скръбта и отчаянието са прекратени. Така се стига до изчезването на цялото това страдание, съответно и на прекратяването, спирането и преодоляването на материалната действителност, чувството, възприятието, менталните формации и съзнанието: това е прекратяването на страданието, краят на болестта, надмогването на старостта и смъртта.
Вълнообразното движение, което наричаме „вълна” и което у невежия наблюдател създава илюзията за една и съща маса вълна, движеща се по повърхността на езерото, се поражда и захранва от вятъра и се поддържа от натрупаните енергии. След като вятърът спре и ако нов вятър не замете водата в езерото, натрупаните енергии постепенно ще се изразходват и така цялото вълнообразно движение ще стигне до края си. По подобен начин, ако огънят не получи ново гориво, след като изконсумира старото, ще угасне. По същия начин този процес на Петте Канди, който в материалния човек създава илюзията за Его-същност, се поражда и захранва от жизнеутвърждаващото желание (тана) и известно време се поддържа от натрупаните жизнени енергии. След като горивото (упадана), сиреч желанието и прилепването към живота, спре, и ако няма ново желание, което да подбуди този процес на Петте Канди, животът ще продължи до изчерпването на жизнените енергии, но при тяхното унищожение в смъртта, Процесът на Петте Канди ще достигне своето финално угасване.
Така, Нибана, или „Угасването” (Санскрит: нирвана: от нир – ва – да спре да духа, да угасне) може да се разглежда в два аспекта, а именно:
1. „Угасване на замърсяванията” (килеса-паринибана), което се достига от Архата и по правило става преживе; в сутите се нарича „саупадисеса-нибана”, т.е. „Нибана с още присъстващи Групи на Съществуване”.
2. „Угасване на процеса на Петте Канди (канда-паринибана), което става при смъртта на архата и в сутите се нарича „ан-упадисеса-нибана”, т.е. „Нибана без присъстващи Групи”.

НИБАНА
Ангутара Никая.ІІІ.32. Това е Мирът, Най-върховното, краят на всички карма формации, захвърлянето на всеки слой на прераждането, отпадането на желанието, откъсването, угасването, Нибана.

Ангутара Никая.ІІІ.55. Запленен от похот, разярен от гняв, заслепен от заблуда, забъркан, с впримчен ум, човек се цели в собствената си разруха, в разрухата на другите, в разрухата и на тях, и на себе си, и изпитва ментална болка и скръб. Но ако похотта, гневът и заблудата се оставят, човек не се цели в собствената си разруха, в разрухата на другите, в разрухата и на тях, и на себе си, и не изпитва ментална болка и скръб. Така нибана е незабавна, видима в този живот, подканяща, привлекателна и изчерпателна за мъдрия.
Самюта Никая. XXXVІІІ.1 Угасването на алчността, угасването на омразата, угасването на делюзията, това се нарича нибана.

АРХАТЪТ, ИЛИ СВЕТЕЦЪТ
За ученика, така освободен, в чието сърце обитава мир, няма какво да се добави към вече стореното, нито какво повече той да прави. Както здравата скала остава непоклатима от вятъра, така нито форми, нито звуци, нито миризми, нито вкусове, нито каквито и да е било контакти, нито желани, нито нежелани, могат да го помръднат. Неподвижен е умът му, избавлението е постигнато.
Сута Нипата.1048. И той, който е видял всички контрасти по тази земя и вече нищо на този свят не може да го смути, той, Мирният, свободен от гняв, скръб и копнеж, е минал отвъд раждането и разложението.

НЕИЗМЕННОТО
Удана.VІІІ.1 Истина е, че има сфера, където не е нито твърдо, нито течно, нито горещо, нито в движение, не е нито този свят, нито някой друг, не е нито слънцето, нито луната.
Това аз наричам нито възникване, нито отминаване, нито стоене на едно място, нито раждащо се, нито умиращо. Няма нито опора за краката, нито развитие, нито някаква основа. Това е свършекът на страданието.
Удана.VІІІ.3 Има го Нероденото, Безначалното, Несътвореното, Безформеното. Ако го нямаше това Неродено, Безначално, Несътворено и Безформено, избавлението от този свят на роденото, изначалното, сътвореното и оформеното нямаше да е възможно.
Но понеже има Неродено, Безначално, Несътворено и Безформено, затова и е възможно избавлението от света на роденото, изначалното, сътвореното и оформеното.
Из „Словото на Буда“, Nyanatiloka

НАСТОЯЩИ КАРМА-РЕЗУЛТАТИ

Действително, поради чувствено жадуване, условени от чувствено жадуване, подтиквани от чувствено жадуване, изцяло водени от чувствено жадуване, царе се бият с царе, принцове – с принцове, свещеници – със свещеници, граждани – с граждани, майка се кара със син, син – с майка, баща – със сина, синът – с баща; брат се кара с брата, брат – със сестрата, сестра – с брата, приятел с приятел.
И така, заради разногласия, кавги и свади, те се хвърлят едни на други с юмруци, прътове или оръжия. И като така, пострадват от смърт или смъртна болка.
И още, поради чувствено жадуване, условени от чувствено жадуване, подтиквани от чувствено жадуване, изцяло водени от чувствено жадуване, хората влизат в къщи, грабят, плячкосват цели домове, извършват обири по пътища, прелъстяват чужди жени. После управниците ги хващат и им въздават различни наказания. И така те си навличат смърт или смъртна болка. Това е злочестината на чувственото жадуване, натрупването на страдание в сегашния живот, поради чувствено жадуване, условено от чувствено жадуване, причинено от чувствено жадуване, изцяло зависимо от чувствено жадуване.

БЪДЕЩИ КАРМА-РЕЗУЛТАТИ

И още, хората тръгват по лошия път в делата си, по лошия път в думите си, по лошия път в мислите си; и като тръгват по лошия път в делата, думите и мислите си, при разпадането на тялото след смъртта, те изпадат в долно състояние на съществуване, в състояние на страдание, в злощастна участ, в бездната на адовете. Но това е злочестината на чувственото жадуване, натрупването на страдание в бъдещия живот поради чувствено жадуване, условено от чувствено жадуване, причинено от чувствено жадуване и изцяло зависимо от чувствено жадуване.

КАРМА КАТО ВОЛЯ

Aнгутара Никая. VІ. 63 Волята (четана), аз наричам „Карма” (действие). Повелил, човек действа с тяло, реч и ум.
Има действия (камма), които зреят в ада… зреят в животинското царство… зреят в царството на духовете… зреят сред човеците… зреят в небесните светове.

Резултатът от действията (випака) е три вида: зрее в сегашния живот, в следващия живот, в бъдещите животи.

НАСЛЕДСТВО НА ДЕЯНИЯТА (КАРМА)

Всички същества са собственици на своите деяния (камма, санскр. Карма), наследници на своите деяния: техните деяния са утробата, от която избуяват, със своите деяния те са обвързани, техните деяния са тяхно убежище. Каквито деяния извършат – добри или лоши – на такива ще бъдат наследници.
И където съществата възникнат в съществуване, там техните деяния ще узреят; и където узреят техните деяния, там те ще заслужат плодовете на тези деяния, било то в този живот, следващия или в някой друг бъдещ живот.
Ще дойде време, когато могъщият океан ще изсъхне, ще изчезне и няма да го има. Ще дойде време, когато могъщата земя ще бъде опустошена от огън, ще изчезне и няма да я има. Но няма да има край за страданието на съществата, които, запречени от невежество и впримчени от желание, са притеснени и ускорени в този кръг от прераждания.

Желанието (тана) не е единствената причина за злодеяние и като така за цялото страдание и злочестина, произлезли в този и следващия живот; но където има желание, в зависимост от желанието може да се надигне завист, гняв, омраза и много други зли неща, произвеждащи страдание и злочестина. И всички тези егоистични, жизнеутвърждаващи импулси и действия, заедно с различните видове злочестина, произведени тук или после, всичко се корени в слепота и невежество (авиджа).

КАРМА

Втората Благородна Истина служи да обясни причините за привидните неправди в природата, като учи, че нищо на света не възниква без основание или причина и че не само нашите латентни тенденции, но цялата ни съдба, всички превратности са резултат от причини (карма), които трябва да търсим частично в този живот, частично в предишни състояния на съществуване. Тези причини са жизнеутвърждаващите дейности (камма, санскр. Карма), произведени от тялото, речта и ума. Съответно това троично действие (камма) определя характера и съдбата на всички същества. Точно очертаната Карма показва тези добри и зли прояви на волята (кусала-акусала-четана), заедно с прераждането. Това съществуване, или по-точно Процесът на Ставане (бава), се състои от активен и условяващ „Карма процес” (камма-бава) и от неговия резултат „Процесът на прераждане” (упапати-бава).
Тук също, когато разглежда Карма, човек не бива да губи от поглед безличностната природа (анатта) на съществуването. Когато има бурно море, не една и съща вълна се спуска върху повърхността на океана, а говорим за надигането и спускането на съвсем различни маси вода. По същия начин трябва да се разбира, че няма истински его-същности, които се спускат през океана на прераждането, а само жизнени вълни, които според своята природа и действия (добри или лоши), се проявяват тук като човеци, там като животни и другаде като невидими същества.
Още веднъж трябва да се наблегне фактът, че за правилния изказ понятието „карма” бележи само различните видове действия и не означава и не включва техните резултати.

Благородната истина за произхода на страданието

Каква е Благородната Истина за Произхода на Страданието? В желанието, което извиква ново прераждане, и овързано в удоволствие и страст, ту тук, ту там намира вечно нова наслада.

ТРОЙНОТО ЖЕЛАНИЕ

Има Чувствено Желание (кама-тана), Желание за Съществуване – Вечно (бава-тана), Желание за Себеунищожение (вибава-тана).

Чувственото Желание (кама-тана) е желанието за наслада от обектите на петте сетива.
Желанието за Съществуване (бава-тана) е желанието за вечен живот, особено за живота в онези по-висши светове, наречени Фини или на Нематериалното Съществуване (рупа и арупа-бава). То е тясно свързано с така нареченото Вярване във Вечното (бава- или сассата-дити) т.е. вярването в абсолютна, вечна его-идентичност, пребъдваща независимо от тялото ни.
Желанието за Себеунищожение (букв. за не-съществуване, вибава-тана) е резултат от „Вярването на Унищожението” (вибава- или учеда-дити) т.е. заблуденото материалистично схващане за малко или много реално Его, което се унищожава при смъртта и не стои в никаква причинна връзка с времето преди смъртта и времето след смъртта.

ПРОИЗХОД НА ЖЕЛАНИЕТО
Но къде се поражда това желание и къде пуска корен? Където в света има възхитителни и приятни неща, там се поражда желанието и пуска корен. Окото, ухото, носът, езикът, тялото и умът са възхитителни и приятни: там се поражда желанието и пуска корен.
Зрителните обекти, звуците, миризмите, вкусовете, телесните впечатления и умствените обекти са възхитителни и приятни: там се поражда желанието и пуска корен.
Съзнанието, впечатлението на сетивата, чувството, породено от впечатлението на сетивата, възприятието, волята, желанието, мисленето и разсъжденията са възхитителни и приятни: там се поражда желанието и пуска корен.
Това се нарича Благородната Истина за Произхода на Страданието.

ЗАВИСИМО ВЪЗНИКВАНЕ НА ВСИЧКИ ФЕНОМЕНИ

Маджхима Никая.38 Ако при възприемането на зрителен обект, звук, мирис, вкус, телесно впечатление или мисловен обект, обектът е приятен, човек бива привлечен, ако е неприятен, бива отблъснат.
Съответно, каквото „Чувство” (вейдана) човек изпитва – приятно, неприятно, неутрално – ако одобрява и цени чувството и се прилепи към него, то, докато го прави, избуява страст; но страстта за чувства означава „Привързване” (упадана), а от привързването зависи (настоящия) „процес на Ставане”; от процеса на ставане (бава; тук камма-бава,. Карма-процесът) зависи (бъдещото) „Раждане” (джати); а зависими от раждането са „Разлагането и Смъртта”, тъгата, плача, болката, скръбта и отчаянието. Така се надига цялата тази маса от страдание.
Формулата на Зависимото Възникване (патичасамупада), от която само някои от 12-те връзки бяха споменати в предходния пасаж, може да се смята за подробно обяснение на Втората Истина.

САМСАРА

Самюта Никая /SXV.3 „Невъозбразимо е началото на тази Самсара; неоткриваемо е всяко първо начало на съществата, които препятствани от невежеството и впримчени от жадуването, са притеснени и ускорени в този кръг на прераждания.“

Самсара – колелото на съществуванието, букв. „Вечното Бродене” – е името, дадено в Пали канона, на морето на живота, неуморно надигащо се и спускащо се, символът на този продължителен процес на многократно раждане, стареене, страдание и умиране. По-точно казано: Самсара е непрекъснатата поредица от петорни Канда-комбинации, които, непрекъснато променящи се от миг на миг, се следват една друга през невъобразими периоди от време. Един жизнен период в тази Самсара представлява една малка частица. Следователно, за да обхване първата Благородна Истина, човек трябва да положи поглед върху Самсара, върху тази страховита поредица от прераждания, а не само върху един жизнен период, който, разбира се, понякога може да не е тъй болезнен.

Понятието „страдание” (дука) в първата Благородна Истина се отнася не само до болезнените телесни и ментални усещания, причинени от неприятни впечатления, а до всичко, което поражда или е подлежащо на страдание. Истината за Страданието учи, че благодарение на универсалния закон за нетрайното, дори извисените и грандиозни състояния на щастие са обект на промяна и унищожение и като така всички състояния на съществуване са незадоволителни и без изключение носят в себе си семената на страданието.

Кое мислите, че е повече: пороят от сълзи, които сте лели по този дълъг път – впримчени и забързани в този кръг от прераждания, свързвани с нежеланото и разделяни от желаното, този порой или водите на четирите океана?

Дълго сте страдали за смъртта на баща и майка, на синове, дъщери, братя и сестри. И докато сте страдали, сте пролели повече сълзи по този дълъг път, отколкото е водата в четирите океана.

S.ХV.13 „Кое мислите, че е повече: потоците кръв, които от вашите обезглавявания, са потопили този дълъг път или водите на четирите океана?

Дълго са ви хващали като крадци, мародери или изнасилвачи, и пак, от обезглавяванията ви повече кръв е напоила този дълъг път от водата в четирите океана.

Но как е възможно това?

Невъозбразимо е началото на тази Самсара; неоткриваемо е всяко първо начало на съществата, които, препятствани от невежеството и впримчени от жадуването, са притеснени и ускорени в този кръг на прераждания.

И така, вие отдавна търпите страдание, мъчение, несрета, и от отдавна пълните гробищата, наистина твърде дълго, за да сте доволни от всякакви форми на съществувания, твърде дълго за да не се обърнете и да се осовободите от всички тях.“

ТРИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО (ти-лакана)

Ангутара Никая/АІІІ.134 „Всички формации са преходни (анича); всички формации са обект на страдание (дукка); всички неща са „без аз” (анатта).

Самюта Никая/S. XXІІ,59 Материалната реалност е преходна, чувството е преходно, възприятието е преходно, менталните формации са преходни, съзнанието е преходно. А това, което е преходно, е обект на страдание; И за това, което е преходно и обект на страдание и промяна, човек не може правдиво да каже: „Това ми принадлежи. Това съм аз. Това е моето Себе.”

Съответно, всичко, което идва от материалната реалност, чувството, възприятието, менталните формации или съзнанието, от миналото, настоящето или бъдещето, от вътрешното или външното, от грубото или неуловимото, от възвишеното или ниското, от далечното или от близкото, трябва да бъде разбирано спрямо реалността и истинната мъдрост: „Това не ми принадлежи. Това не съм аз. Това не е моето Себе.”

ДОКТРИНАТА ЗА АНАТТА

Индивидуалното съществуване, както и целият свят, в действителност не са нищо повече от процес на вечнопроменящи се феномени, които се съдържат в петте Групи на Съществуване. Този процес е започнал от незапомнени времена, преди раждането, и ще продължи след смъртта за безкрайни периоди от време, докато и доколкото има условия за това. Както беше посочено в предходните текстове, петте Групи на Съществуване – взети по отделно или комбинирани, по никакъв начин не конституират реална Его-същност или живееща личност, и съответно не може да бъде открит аз, душа или субстанция извън тези Групи, като техен „притежател”. С други думи, петте Групи на Съществунане са „не-аз” (анатта), нито пък принадлежат на Аз (анаттания). Предвид непостоянството и условността на цялото съществуване, вярването в някаква форма на Аз трябва да се смята за илюзия.

Също както това, което обозначаваме с името „колесница” няма съществуване отделно от оста, колелетата, теглича, конструкцията и т.н.; или както думата „къща” е само удобно обозначаване на различни материали, подредени по определен начин, за да затворят част от пространството и не съществува отделна къща-същност, по съвсем същия начин това, което наричаме „същество” или „индивид” или „личност” или с името „аз” не е нищо друго освен променяща се комбинация от физически и психически феномени и няма действително съществуване само по себе си.

Това, накратко, е Доктрината на Буда за Анатта, учението, че цялото съществувание е празно (суня) от постоянно себе или субстанция. Това е фундаменталната будистка доктрина, която не се открива в никое друго религиозно учение или философска система. Пълното й схващане, не само в абстрактен и интелектуален план, но като постоянна препратка към действителната опитност, е необходимо условие за истинското разбиране на Буда-Дамма и за реализирането на неговата цел.

Петте Канди или Групи на Съществуване

И какво накратко са Петте Групи на Съществуване? Те са материална реалност, чувство, възприятие, ментални формации и съзнание.

Всички материални феномени в минало, настояще или бъдеще, лични или външни, груби или фини, възвишени или низши, далечни или близки, всички принадлежат на Групата на Материалната реалност; всички чувства принадлежат към Групата на Чувството; всички възприятия – към Групата на Възприятието; всички ментални формации – към Групата на Формациите; всички съзнания – към Групата на Съзнанието.

Тези Групи са петорна класификация, в която Буда е обобщил всички физически и ментални феномени на съществуването и особено онези, които се струват на невежия човек негово его или личност. Следователно раждането, разлагането, смъртта и т.н. също са включени в тези пет Групи, които обемат целия свят.

Групата на Материалната реалност (рупа-канда)

Маджхима Никая/ M.28 Какво е „Групата на Материалната реалност”? Четирите първични елемента и материалната реалност, извлечена от тях.

Четирите елемента

И кои са четирите Първични Елемента? Те са Твърдия, Течния, Загряващия и Вибриращия (Вятърен) Елемент.

Четирите Елемента (дату или маха-бута), известни като Земя, Вода, Огън и Вятър, трябва да се разбират като елементарни качества на материята. На Пали се наричат патави-дату, апо-дату, шеджо-дату, ваю-дату, и могат да се представят като Инерция, Кохезия, Радиация и Вибрация. Всичките четири присъстват във всеки материален обект, макар и в различна степен и сила. Напр. Ако доминира елемента Земя, материалният обект се нарича „твърд” и т.н.

Материалната реалност, извлечена от четирите елемента (упадая рупа или упада рупа) според Абидамма се състои от следните 24 материални феномена и качества: око, ухо, нос, език, тяло, видима форма, звук, мирис, вкус, мъжественост, женственост, жизненост, физическа основа на ума (хадая-ватту), жест, говор, кухини, разлагане, промяна и храна.

Телесните впечатления (пхотхаба, тактилните) не са специално упоменати сред тези 24, тъй като са идентични с Твърдия, Загряващия и Вибририращия Елементи, които са познаваеми чрез усещанията за натиск, студ, топлина, болка и т.н.

  1. Какво е „Твърдият Елемент” (патави-дату)? Твърдият елемент може да е личен или външен. А какво е личният твърд елемент? Всичко в тялото, което съществува с кармично добита твърдост, коравост, като космите на главата и тялото, ноктите, зъбите, кожата, плътта, мускулите, костите, костния мозък, сърцето, черния дроб, диафрагмата, далака, дробовете, стомаха, червата, булото, екскрементите и т.н. – това се нарича личен твърд елемент. Дали ще е личен твърд елемент или външен такъв, и двата са просто твърдия елемент. И човек трябва да разбере според реалността и истинната мъдрост, че: „това не ми приналежи. Това не съм аз. Това не е моето Его.”
  2. Какво е „Течният Елемент” (апо-дату)? Течният елемент може да е личен или външен. А какво е личният течен елемент? Всичко в тялото, което съществува с кармично добита течливост, като жлъчка, флегма, гной, кръв, пот, мазнини, сълзи, мазнина на кожата, слюнка, носен секрет, смазваща течност на ставите, урина и т. н. – това се нарича личен течен елемент. Дали ще е личен или външен течен елемент, и двата са просто течен елемент. И човек трябва да разбера според реалността и истинната мъдрост, че: „Това не ми приналежи. Това не съм аз. Това не е моето Его.”
  3. Какво е „Загряващият Елемент” (теджо-дату)? Загряващият елемент може да е личен или външен. А какво е личният загряващ елемент? Всичко в тялото, което съществува с кармично добита топлина или горещина, така че да затопля, поглъща и свива, докато изяденото, изпитото, сдъвканото или опитаното не се разградят напълно – това се нарича загряващ елемент. Дали ще е личен загряващ елемент или външен такъв, и двата са просто загряващ елемент. И човек трябва да разбере според реалността и истинната мъдрост, че: „Това не ми принадлежи. Това не съм аз. Това не е моето Его.”
  4. Какво е „Вибриращия (Вятърен) Елемент” (ваю-дату)? Вибриращият елемент може да е личен или външен. А какво е личният вибриращ елемент? Всичко в тялото, което съществува с кармично добит вятър като вятъра в посока нагоре, вятъра в посока надолу, ветровете на стомаха и червата, вятъра, просмукващ всички крайници, вдишването и извишването и т.н – това се нарича личен вибриращ елемент. Дали ще е личен вибриращ елемент или външен такъв, и двата са просто вибриращ елемент. И човек трябва да разбере според реалността и истинната мъдрост, че: „Това не ми принадлежи. Това не съм аз. Това не е моето Его.”

Както човек нарича „колиба” определеното пространство, което се получава от дърва, тръстика, слама и кал, така ние наричаме „тяло” определеното пространство, което се получава от костите и мускулите, плътта и кожата.

Групата на Чувството (вейдана-канда)

Самюта Никая/ S.XXXVІ, 1  Има три вида Чувство: приятно, неприятно, нито приятно, нито неприятно. (безразлично).

Групата на Възприятието (саня-канда)

S.XXІІ, 56  Какво е Възприятието? Има шест класа възприятия: възприятие на форми, звуци, миризми, вкусове, телесни впечатления и на ментални обекти.

Групата на Менталните формации (санкара-канда)

Какво са Менталните формации? Има шест класа воли (четана): воля, насочена към формите (рупа-четана), към звуците, към миризмите, към вкусовете, към телесните възприятия, към менталните обекти.

Групата на Менталните формации (санкара канда) е събирателно определение за множество функции или аспекти на менталната дейност, които, в допълнение на чувството и възприятието, присъстват в даден момент на съзнание. В Абидама, са разграничени 50 ментални формации, седем от които са постоянни фактори на ума. Броят и съставът на останалите варира според характера на съответния клас съзнание. В Трактат върху Правилното Разбиране (M.9) са споменати три основни представители на Групата на Менталните Формации: воля (четана), сетивно впечатление (паса) и внимание (манасикара). От тях, волята, като главен формиращ фактор, е особено характерна за Групата на Формациите и като така служи за пример в горния пасаж.

Групата на Съзнанието (виняна-канда)

S. XXІІ. 56 Какво е съзнанието? Има шест класа съзнание: съзнание на формите, на звуците, на миризмите, на вкусовете, на телесните впечатления и на менталните обекти (букв. зрително съзнание, слухово съзнание и т.н.)

ЗАВИСИМО ВЪЗНИКВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО

M. 28 Макар окото да е изправно, ако външните форми не попадат в полето на зрение и не се осъществи съответното съвпадане (на око и форми), в този случай не става формиране на съответния аспект на съзнание. Или, ако окото е изправно и външните форми попадат в полето на зрение, но не се осъществи съответното съвпадане, то в този случай не става формиране на съответният аспект на съзнание. Ако, обаче, окото е изправно и външните форми попаднат в полето на зрението и съответното съвпадение се осъществи в този случай възниква съответния аспект на съзнание.

M.38 И като така, казвам: възникването на съзнанието зависи от условията; и без тези условия, не възниква съзнание. И от всякакви условия възникването на съзнанието е зависимо и се назовава по тях.

Съзнание, чието възникване зависи от окото и формите се нарича „зрително съзнание” (чаку-виняна).

Съзнание, чието възникване зависи от ухото и звуците, се нарича „звуково съзнание”. (сота-виняна).

Съзнание, чието възникване зависи от обонятелния орган и миризмите, се нарича „обонятелно съзнание” (гана-виняна).

Съзнание, чието възникване зависи от езика и вкуса, се нарича „вкусово съзнание” (джива-виняна).

Съзнание, чието възникване зависи от тялото и телесните контакти, се нарича „телесно съзнание” (кая-виняна).

Съзнание, чието възникване зависи от ума и умствените обекти, се нарича „умствено съзнание”. (мано-виняна).

M.28 Каквото идва от материалната реалност (рупа) в този случай, принадлежи на Групата на Материалната реалност. Каквото идва от чувството (ведана), принадлежи на Групата на Чувството. Каквото идва от възприятието (саня), принадлежи на Групата на Възприятието. Каквото е от ментални формации (санкара), принадлежи на Групата на Менталните формации. Каквото е от съзнанието (виняна), принадлежи на Групата на Съзнанието.

ЗАВИСИМОСТ НА СЪЗНАНИЕТО ОТ ЧЕТИРИТЕ ДРУГИ КАНДИ

S.XXІІ.53 И е невъзможно някой да обясни излизането от едно съществуване и влизането в ново, или растежът, нарастването и развитието на съзнанието, независимо от материалната реалност, чувството, възприятието и менталните формации.