Благородната истина за произхода на страданието

Каква е Благородната Истина за Произхода на Страданието? В желанието, което извиква ново прераждане, и овързано в удоволствие и страст, ту тук, ту там намира вечно нова наслада.

ТРОЙНОТО ЖЕЛАНИЕ

Има Чувствено Желание (кама-тана), Желание за Съществуване – Вечно (бава-тана), Желание за Себеунищожение (вибава-тана).

Чувственото Желание (кама-тана) е желанието за наслада от обектите на петте сетива.
Желанието за Съществуване (бава-тана) е желанието за вечен живот, особено за живота в онези по-висши светове, наречени Фини или на Нематериалното Съществуване (рупа и арупа-бава). То е тясно свързано с така нареченото Вярване във Вечното (бава- или сассата-дити) т.е. вярването в абсолютна, вечна его-идентичност, пребъдваща независимо от тялото ни.
Желанието за Себеунищожение (букв. за не-съществуване, вибава-тана) е резултат от „Вярването на Унищожението” (вибава- или учеда-дити) т.е. заблуденото материалистично схващане за малко или много реално Его, което се унищожава при смъртта и не стои в никаква причинна връзка с времето преди смъртта и времето след смъртта.

ПРОИЗХОД НА ЖЕЛАНИЕТО
Но къде се поражда това желание и къде пуска корен? Където в света има възхитителни и приятни неща, там се поражда желанието и пуска корен. Окото, ухото, носът, езикът, тялото и умът са възхитителни и приятни: там се поражда желанието и пуска корен.
Зрителните обекти, звуците, миризмите, вкусовете, телесните впечатления и умствените обекти са възхитителни и приятни: там се поражда желанието и пуска корен.
Съзнанието, впечатлението на сетивата, чувството, породено от впечатлението на сетивата, възприятието, волята, желанието, мисленето и разсъжденията са възхитителни и приятни: там се поражда желанието и пуска корен.
Това се нарича Благородната Истина за Произхода на Страданието.

ЗАВИСИМО ВЪЗНИКВАНЕ НА ВСИЧКИ ФЕНОМЕНИ

Маджхима Никая.38 Ако при възприемането на зрителен обект, звук, мирис, вкус, телесно впечатление или мисловен обект, обектът е приятен, човек бива привлечен, ако е неприятен, бива отблъснат.
Съответно, каквото „Чувство” (вейдана) човек изпитва – приятно, неприятно, неутрално – ако одобрява и цени чувството и се прилепи към него, то, докато го прави, избуява страст; но страстта за чувства означава „Привързване” (упадана), а от привързването зависи (настоящия) „процес на Ставане”; от процеса на ставане (бава; тук камма-бава,. Карма-процесът) зависи (бъдещото) „Раждане” (джати); а зависими от раждането са „Разлагането и Смъртта”, тъгата, плача, болката, скръбта и отчаянието. Така се надига цялата тази маса от страдание.
Формулата на Зависимото Възникване (патичасамупада), от която само някои от 12-те връзки бяха споменати в предходния пасаж, може да се смята за подробно обяснение на Втората Истина.

ТРИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО (ти-лакана)

Ангутара Никая/АІІІ.134 „Всички формации са преходни (анича); всички формации са обект на страдание (дукка); всички неща са „без аз” (анатта).

Самюта Никая/S. XXІІ,59 Материалната реалност е преходна, чувството е преходно, възприятието е преходно, менталните формации са преходни, съзнанието е преходно. А това, което е преходно, е обект на страдание; И за това, което е преходно и обект на страдание и промяна, човек не може правдиво да каже: „Това ми принадлежи. Това съм аз. Това е моето Себе.”

Съответно, всичко, което идва от материалната реалност, чувството, възприятието, менталните формации или съзнанието, от миналото, настоящето или бъдещето, от вътрешното или външното, от грубото или неуловимото, от възвишеното или ниското, от далечното или от близкото, трябва да бъде разбирано спрямо реалността и истинната мъдрост: „Това не ми принадлежи. Това не съм аз. Това не е моето Себе.”

ДОКТРИНАТА ЗА АНАТТА

Индивидуалното съществуване, както и целият свят, в действителност не са нищо повече от процес на вечнопроменящи се феномени, които се съдържат в петте Групи на Съществуване. Този процес е започнал от незапомнени времена, преди раждането, и ще продължи след смъртта за безкрайни периоди от време, докато и доколкото има условия за това. Както беше посочено в предходните текстове, петте Групи на Съществуване – взети по отделно или комбинирани, по никакъв начин не конституират реална Его-същност или живееща личност, и съответно не може да бъде открит аз, душа или субстанция извън тези Групи, като техен „притежател”. С други думи, петте Групи на Съществунане са „не-аз” (анатта), нито пък принадлежат на Аз (анаттания). Предвид непостоянството и условността на цялото съществуване, вярването в някаква форма на Аз трябва да се смята за илюзия.

Също както това, което обозначаваме с името „колесница” няма съществуване отделно от оста, колелетата, теглича, конструкцията и т.н.; или както думата „къща” е само удобно обозначаване на различни материали, подредени по определен начин, за да затворят част от пространството и не съществува отделна къща-същност, по съвсем същия начин това, което наричаме „същество” или „индивид” или „личност” или с името „аз” не е нищо друго освен променяща се комбинация от физически и психически феномени и няма действително съществуване само по себе си.

Това, накратко, е Доктрината на Буда за Анатта, учението, че цялото съществувание е празно (суня) от постоянно себе или субстанция. Това е фундаменталната будистка доктрина, която не се открива в никое друго религиозно учение или философска система. Пълното й схващане, не само в абстрактен и интелектуален план, но като постоянна препратка към действителната опитност, е необходимо условие за истинското разбиране на Буда-Дамма и за реализирането на неговата цел.

Петте Канди или Групи на Съществуване

И какво накратко са Петте Групи на Съществуване? Те са материална реалност, чувство, възприятие, ментални формации и съзнание.

Всички материални феномени в минало, настояще или бъдеще, лични или външни, груби или фини, възвишени или низши, далечни или близки, всички принадлежат на Групата на Материалната реалност; всички чувства принадлежат към Групата на Чувството; всички възприятия – към Групата на Възприятието; всички ментални формации – към Групата на Формациите; всички съзнания – към Групата на Съзнанието.

Тези Групи са петорна класификация, в която Буда е обобщил всички физически и ментални феномени на съществуването и особено онези, които се струват на невежия човек негово его или личност. Следователно раждането, разлагането, смъртта и т.н. също са включени в тези пет Групи, които обемат целия свят.

Групата на Материалната реалност (рупа-канда)

Маджхима Никая/ M.28 Какво е „Групата на Материалната реалност”? Четирите първични елемента и материалната реалност, извлечена от тях.

Четирите елемента

И кои са четирите Първични Елемента? Те са Твърдия, Течния, Загряващия и Вибриращия (Вятърен) Елемент.

Четирите Елемента (дату или маха-бута), известни като Земя, Вода, Огън и Вятър, трябва да се разбират като елементарни качества на материята. На Пали се наричат патави-дату, апо-дату, шеджо-дату, ваю-дату, и могат да се представят като Инерция, Кохезия, Радиация и Вибрация. Всичките четири присъстват във всеки материален обект, макар и в различна степен и сила. Напр. Ако доминира елемента Земя, материалният обект се нарича „твърд” и т.н.

Материалната реалност, извлечена от четирите елемента (упадая рупа или упада рупа) според Абидамма се състои от следните 24 материални феномена и качества: око, ухо, нос, език, тяло, видима форма, звук, мирис, вкус, мъжественост, женственост, жизненост, физическа основа на ума (хадая-ватту), жест, говор, кухини, разлагане, промяна и храна.

Телесните впечатления (пхотхаба, тактилните) не са специално упоменати сред тези 24, тъй като са идентични с Твърдия, Загряващия и Вибририращия Елементи, които са познаваеми чрез усещанията за натиск, студ, топлина, болка и т.н.

1. Какво е „Твърдият Елемент” (патави-дату)? Твърдият елемент може да е личен или външен. А какво е личният твърд елемент? Всичко в тялото, което съществува с кармично добита твърдост, коравост, като космите на главата и тялото, ноктите, зъбите, кожата, плътта, мускулите, костите, костния мозък, сърцето, черния дроб, диафрагмата, далака, дробовете, стомаха, червата, булото, екскрементите и т.н. – това се нарича личен твърд елемент. Дали ще е личен твърд елемент или външен такъв, и двата са просто твърдия елемент. И човек трябва да разбере според реалността и истинната мъдрост, че: „това не ми приналежи. Това не съм аз. Това не е моето Его.”
2. Какво е „Течният Елемент” (апо-дату)? Течният елемент може да е личен или външен. А какво е личният течен елемент? Всичко в тялото, което съществува с кармично добита течливост, като жлъчка, флегма, гной, кръв, пот, мазнини, сълзи, мазнина на кожата, слюнка, носен секрет, смазваща течност на ставите, урина и т. н. – това се нарича личен течен елемент. Дали ще е личен или външен течен елемент, и двата са просто течен елемент. И човек трябва да разбера според реалността и истинната мъдрост, че: „Това не ми приналежи. Това не съм аз. Това не е моето Его.”
3. Какво е „Загряващият Елемент” (теджо-дату)? Загряващият елемент може да е личен или външен. А какво е личният загряващ елемент? Всичко в тялото, което съществува с кармично добита топлина или горещина, така че да затопля, поглъща и свива, докато изяденото, изпитото, сдъвканото или опитаното не се разградят напълно – това се нарича загряващ елемент. Дали ще е личен загряващ елемент или външен такъв, и двата са просто загряващ елемент. И човек трябва да разбере според реалността и истинната мъдрост, че: „Това не ми принадлежи. Това не съм аз. Това не е моето Его.”
4. Какво е „Вибриращия (Вятърен) Елемент” (ваю-дату)? Вибриращият елемент може да е личен или външен. А какво е личният вибриращ елемент? Всичко в тялото, което съществува с кармично добит вятър като вятъра в посока нагоре, вятъра в посока надолу, ветровете на стомаха и червата, вятъра, просмукващ всички крайници, вдишването и извишването и т.н – това се нарича личен вибриращ елемент. Дали ще е личен вибриращ елемент или външен такъв, и двата са просто вибриращ елемент. И човек трябва да разбере според реалността и истинната мъдрост, че: „Това не ми принадлежи. Това не съм аз. Това не е моето Его.”

Както човек нарича „колиба” определеното пространство, което се получава от дърва, тръстика, слама и кал, така ние наричаме „тяло” определеното пространство, което се получава от костите и мускулите, плътта и кожата.

Групата на Чувството (вейдана-канда)

Самюта Никая/ S.XXXVІ, 1  Има три вида Чувство: приятно, неприятно, нито приятно, нито неприятно. (безразлично).

Групата на Възприятието (саня-канда)

S.XXІІ, 56  Какво е Възприятието? Има шест класа възприятия: възприятие на форми, звуци, миризми, вкусове, телесни впечатления и на ментални обекти.

Групата на Менталните формации (санкара-канда)

Какво са Менталните формации? Има шест класа воли (четана): воля, насочена към формите (рупа-четана), към звуците, към миризмите, към вкусовете, към телесните възприятия, към менталните обекти.

Групата на Менталните формации (санкара канда) е събирателно определение за множество функции или аспекти на менталната дейност, които, в допълнение на чувството и възприятието, присъстват в даден момент на съзнание. В Абидама, са разграничени 50 ментални формации, седем от които са постоянни фактори на ума. Броят и съставът на останалите варира според характера на съответния клас съзнание. В Трактат върху Правилното Разбиране (M.9) са споменати три основни представители на Групата на Менталните Формации: воля (четана), сетивно впечатление (паса) и внимание (манасикара). От тях, волята, като главен формиращ фактор, е особено характерна за Групата на Формациите и като така служи за пример в горния пасаж.

Групата на Съзнанието (виняна-канда)

S. XXІІ. 56 Какво е съзнанието? Има шест класа съзнание: съзнание на формите, на звуците, на миризмите, на вкусовете, на телесните впечатления и на менталните обекти (букв. зрително съзнание, слухово съзнание и т.н.)

ЗАВИСИМО ВЪЗНИКВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО

M. 28 Макар окото да е изправно, ако външните форми не попадат в полето на зрение и не се осъществи съответното съвпадане (на око и форми), в този случай не става формиране на съответния аспект на съзнание. Или, ако окото е изправно и външните форми попадат в полето на зрение, но не се осъществи съответното съвпадане, то в този случай не става формиране на съответният аспект на съзнание. Ако, обаче, окото е изправно и външните форми попаднат в полето на зрението и съответното съвпадение се осъществи в този случай възниква съответния аспект на съзнание.

M.38 И като така, казвам: възникването на съзнанието зависи от условията; и без тези условия, не възниква съзнание. И от всякакви условия възникването на съзнанието е зависимо и се назовава по тях.

Съзнание, чието възникване зависи от окото и формите се нарича „зрително съзнание” (чаку-виняна).

Съзнание, чието възникване зависи от ухото и звуците, се нарича „звуково съзнание”. (сота-виняна).

Съзнание, чието възникване зависи от обонятелния орган и миризмите, се нарича „обонятелно съзнание” (гана-виняна).

Съзнание, чието възникване зависи от езика и вкуса, се нарича „вкусово съзнание” (джива-виняна).

Съзнание, чието възникване зависи от тялото и телесните контакти, се нарича „телесно съзнание” (кая-виняна).

Съзнание, чието възникване зависи от ума и умствените обекти, се нарича „умствено съзнание”. (мано-виняна).

M.28 Каквото идва от материалната реалност (рупа) в този случай, принадлежи на Групата на Материалната реалност. Каквото идва от чувството (ведана), принадлежи на Групата на Чувството. Каквото идва от възприятието (саня), принадлежи на Групата на Възприятието. Каквото е от ментални формации (санкара), принадлежи на Групата на Менталните формации. Каквото е от съзнанието (виняна), принадлежи на Групата на Съзнанието.

ЗАВИСИМОСТ НА СЪЗНАНИЕТО ОТ ЧЕТИРИТЕ ДРУГИ КАНДИ

S.XXІІ.53 И е невъзможно някой да обясни излизането от едно съществуване и влизането в ново, или растежът, нарастването и развитието на съзнанието, независимо от материалната реалност, чувството, възприятието и менталните формации.

Благородната истина за Страданието

Дига Никая/D.22 Каква е Благородната Истина за Страданието?

Раждането е страдание; Разлагането е страдание; Смъртта е страдание; Тъгата, Плачът, Болката, Скръбта и Отчаянието са страдание; да не получиш каквото искаш, е страдание; накратко: Петте Групи на Съществуване са страдание.

Какво е Раждането? Раждането на същества, принадлежащи към този или друг порядък, тяхното раждане, зачеване и възникване, проявлението на Групите на Съществуване, възникването на сетивната активност: това се нарича раждане.

А какво е Разлагане? Разлагането на същества, принадлежащи към този или друг порядък, тяхното остаряване, болнавост, посивяване и сбръчкване; западането на жизнената им сила, изхабяването на сетивата: това се нарича разлагане.

А какво е Смъртта? Умирането и изчезването на същества от този или друг порядък; тяхното унищожение, изчезване, смърт, завършването на техния жизнен цикъл, разпадането на Групите на Съществуване, захвърлянето на тялото: това се нарича смърт.

А какво е Тъга? Тъгата се надига чрез тази или онази загуба или нещастие, които човек преживява, угрижеността, състоянието на тревога, вътрешната тъга, вътрешната несрета: това се нарича тъга.

А какво е Плачът? Причинен от тази или онази загуба или нещастие, които сполетяват човека, ридания или вопли, състояние на жалба: това се нарича плач.

А какво е Болката? Телесната болка и неприятно чувство, болезненото и неприятно усещане, произведено от телесното впечатление: това се нарича болка.

А какво е Скръбта? Менталната болка и неприятно чувство, болезненото и неприятно усещане, произведено от ментално впечатление: това се нарича скръб.

А какво е Отчаяние? Несрета и отчаяние, надигнали се от тази или онази загуба или нещастие, които сполетяват човек: беда и отчаяние.

А какво е „Страдание от неполучаването на каквото желаеш”?

У съществата, обекти на раждането, идва желанието: „О, не искаме да сме обекти на раждане! Не искаме ново раждане!” Обекти на разлагане, болест, смърт, тъга, плач, болка, скръб и отчаяние, желанието идва у тях: „Не искаме да сме обекти на тези неща! Не искаме да ни чака това!” Но това не става само с желаене, а когато не получава каквото желае, човек страда.

Четирите Благородни Истини

Дига Никая/ D.16. Така бе казано от Буда, Просветления: Чрез неразбиране и неосъзнаване на четири неща, аз, ученици, също като вас, трябваше да бродя толкова дълго през този цикъл от прераждания. И кои са тези четири неща? Те са:

Благородната Истина за Страданието (дукка)

Благородната Истина за Произхода на Страданието (дукка-самудая)

Благородната Истина за Спирането на Страданието (дукка-нирода)

Благородната Истина за Пътя, който води до Спирането на Страданието (дукка-нирода-гамини-патипада).

Самюта Никая/ S.LVІ.11 Докато абсолютното истинско познание и прозрение относно тези Четири Благородни Истини не ми стана напълно ясно, аз не бях сигурен, че съм получил върховно Просветление, което е ненадминато в целия свят с неговите небесни същества, зли духове и богове, сред всички аскети и свещеници, небесни създания и човеци. Но щом абсолютното истинно познание и прозрение относно тези Четири Истини ми стана съвършено ясно, у мен се надигна увереността, че съм получил върховно Просветление.

Маджхима Никая/ M.26 И аз открих тази проникновена истина, толкова трудна за възприемане, трудна за разбиране, успокояваща и възвишена, която не може да се получи посредством размисъл и е видима само за мъдрия.

Но светът е даден на удоволствието, наслаждава се на удоволствието, омагьосан е от него. Трудно такива създания ще разберат закона за условността, Зависимото Възникване (патичасамупада) на всичко; непонятен ще остане за тях и краят на всички формации, отказът от всеки пласт прераждане, отмирането на желанието, безпристрастието, изчезването, Нибана.

Но има същества, чиито очи съвсем малко са покрити с прах: те ще разберат истината.

Петте Предписания:

След формулата за Тройното Убежище следва приемането на Петте Морални Предписания (панча-сила). Тяхното спазване е минималният стандарт, нужен за формирането на основата за достоен живот и по-нататъшен прогрес към Избавление.

1. Панатипата верамани-сиккхападам самадиями: Обещавам да спазвам предписанието за въздържание от убиване на живи същества.
2. Адинадана верамани-сиккхападам самадиями: Обещавам да спазвам предписанието за въздържание от вземането на неща, които не са дадени.
3. Камесу мичхчачара верамани-сиккхападам самадиями: Обещавам да спазвам предписанието за въздържане от сексуално разточителство.
4. Мусавада верамани сиккхападам самадиями: Обещавам да спазвам предписанието за въздържане от измамна реч.
5. Сурангерая-мая-памадаттхана верамани-сиккхападам самадиями: Обещавам да спазвам предписанието за въздържание от интоксикиращи напитки и лекарства, причиняващи непредпазливост.

Тройното Убежище: Буда, Дамма и Санга са наречени „Трите скъпоценности” (ти-ратана) заради несравнимата си чистота и бидейки най-скъпото на един будист в света. Тези „Три Скъпоценности“ сформират „Тройното Убежище” (ти-сарана) на будиста в думите, с които той оповестява или потвърждава приемането им като водещи в живота и ума си.

Пали формулата за Убежището още е същата от времето на Буда:

Будам саранам гаччами

Дамам саранам гаччами

Сангам саранам гаччами

Отивам за убежище при Буда

Отивам за убежище при Дамма

Отивам за убежище при Санга

Чрез простия акт на изричане на формулата три пъти човек обявява себе си за будист. (При второто и третото повтаряне думата Дутиямпи или Татиямпи – за втори/трети път, се добавят пред всяко изречение.)

Из „Словото на Буда“, Нянатилока

Санга – букв. Събранието, или общност – Орденът на бикхусите или на Просещите монаси, основан от Буда и още съществуващ в първоначалната си форма в Бурма, Сиам, Цейлон, Камбоджа, Лаос и Читагонг (Бенгал). Сангата осигурява външната рамка и подходящите условия за всички онези, които искрено желаят да посветят живота си изцяло на осъществяването на най-висшата цел за избавление, без да бъдат спъвани от светски разсейвания.