Дали можем да се извадим от блатото на ума си сами, като един истински барон Мюнхаузен? И по-точно, ако сами не се извадим, тогава кой? Терапевт, психолог, психиатър? Съвсем наскоро употребих един израз, който никак не ми е по-вкуса – „Проблемът на давещия се е проблем на давещия се.“ Простете, ако не го цитирам точно. Е, погледнато така, моделът „Мюнхаузен“, или самоизваждането от блатото на мисловните ни светове, е само наша работа и ничия друга.

Работа с умотворенията (фабрикациите*)

 

Когато Будата изрежда различните условия, водещи до страданието,  започва с начина, по който невежеството обуславя нашите умотворения (измислици, фабрикации). Звучи доста абстрактно, но всъщност е много полезен инструмент за разбирането ни какво правим и как да го правим по-умело и осъзнато. Можем да направим крачка назад от начина, по който обичайно си създаваме страдание, и да се научим да умотворим по начини, които са по-вещи, защото самият Път също е умотворение. Събираме Правилната Осъзнатост, Правилната Концентрация, всички фактори на Пътя, събираме ги в едно – което е и умотворението. Умотворението (измислицата) не е пълна лъжа или нереалност. Просто по този начин ние оформяме нашата опитност. Правим го по три начини. Посредством телесни фабрикации (умотворения), какъвто е дъха. Върху това се концентрираме в момента. Вдишвате, издишвате, фабрикувате – творите своята опитност. После прилагате насочена мисъл (витака)  и оценка (вичара) – това са вербални умотворения, нещата, които си казвате. Всички различни гласове в ума ви. Избирате тема и правите коментар. Насочената мисъл е изборът на темата, а оценката е коментарът, който може да е твърдение или въпрос. След което идва ред на менталните умотворения – чувства и възприятия (перцепции). Чувствата са на удоволствие и болка, или нито на удоволствие, нито на болка. Перцепциите са етикетите, които поставяме на нещата, образите, които държим в ума си. Когато сравняваме перцепциите с насочената мисъл и оценката, перцепциите са като думи, като отделни думи, докато насочената мисъл и оценките боравят с цели изречения. Тези неща имат огромно въздействие върху начина ни на преживяване. И всичките гласове в ума ни, всичките „членове на комисията на ума”, всичките ни различни идентичности са плод на тези различни форми на умотворене. И тук Учението става полезно. В ума ви идва мисъл, идва и емоция, казва ви, че искате да направите това или онова… И ако осъзнаете, че това не е вещо, можете да го погледнете и да си зададете въпроса що за умотворение е това – още една причина да работим с дъха и да ставаме по-чувствителни към дихателните енергии. Можете да станете чувствителни към това как една конкретна мисъл върви с определен тип дишане. И ако разпознаете, че не е веща, променяте начина си на дишане. Това отслабва силата на конкретната мисъл. Това е особено полезно, когато си имате работа с адикции (пристрастявания). Щом се надигне желанието за доза – каквато и да е тя, вие се напрягате, което е указание, че трябва да направите нещо с тялото, с напрежението в него, с болежката. Можете да заобиколите това, като започнете да дишате по един спокоен начин, изваждайки се от състоянието, казвайки си – „Аз мога да дишам по един приятен начин.” И това отслабва желанието, отслабва нуждата от дозата. И тогава можете да разгледате какво казват мислите. Можете да видите, че си измислят. И не е нужно да им вярвате. Когато разсъждавате за тези концепции и умотворения, си напомняйте, че това са важни инструменти за това как да направите крачка назад, да се разграничите от този конкретен мисловен свят, който върви с този „член на комисията на ума”. Защото от будистка гледна точка тези „членове на комисията” са това, което наричаме „ставания”. С други думи, имаме идентичност, но и конкретен свят, който върви с нея. Например имате пристрастяване към шоколада. Идва глас, който ви говори за шоколад и незабавно всички неща, свързани с яденето на шоколада, стават част от този свят. И вие се учите как да излизате от това, как да правите крачка назад. Когато гледате мислите си, когато се научите да ги разглеждате така, вие правите крачка назад и сякаш гледате телевизия – не влизате в телевизионния приемник, макар че в наши дни повечето хора буквално си завират главите в телевизорите. Но физически не сте там. Това е като да отстъпите назад и да бъдете критик на телевизионно предаване – как са го направили, кое е добро и кое не… Един вид, вие не влизате в сюжета, не вярвате на персонажите, не се идентифицирате с тях.  Отстъпвате назад и ги разглеждате като нещо измислено, нещо скалъпено с определена цел и можете да се запитате каква е тази цел. В повечето тв предавания е за да се продаде нещо или да се продаде конкретна идея. И когато видите мотивацията зад това нещо, можете да се извадите от него и да си кажете – „Аз не искам да се въвличам, не искам да вярвам в този мисловен свят.”

Това е като събитията от 11 септември. Тогава бях в национален парк Рейниър. Оказа се, че там има само един телевизор, който беше във фоайето на главната хотелска сграда. Влязох и видях – мисля, че бяха CNN, които вече бяха направили ставката с темата, музиката и заглавието на събитието. И осъзнах, че те създават определен свят, от който аз не желая да бъда част, затова се обърнах и излязох. Когато видите намеренията и осъзнаете, че не искате да се идентифицирате с  тях, можете да се извадите и е много по-лесно да се извадите, ако се научите да разглеждате тези различни гласове в ума си като конгломерати от тези различни видове умотворения. Хитрината по Пътя е да се научите как да използвате умотворенията  като част от Пътя. В крайна сметка, Правилното Виждане е вид умотворение (измислица). Но то е конкретен вид умотворение, което може да ви вади от други, поглъщащи умотворения. Анандапендика, който бил ученик на Будата, мирянин, доста напреднал в практиката, веднъж бил запитан от членове на други религиозни секти  за вярата и вижданията на Будата. Анандапендика бил доста напреднал и казал: „Аз не знам целостта на неговите виждания.” „А на монасите тогава?” – „И целостта на техните виждания не знам, но мога да ви кажа аз в какво вярвам, как аз виждам нещата. Но първо искам да чуя вашите схващания.” И различните членове на секти заговорили за актуалните теми на времето си – за това дали вселената има граници или няма, дали е вечна или не е, дали душата е едно и също нещо с тялото или душата е отделна и тялото е отделно… какво се случва с просветления човек, достигнал просветление, дали напуска съществуванието или и съществува, и не. Като погледнете тези въпроси, всичките са свързани със ставането, а какво е светът, какво е човекът? Откъде идва светът, откъде идва човекът – това поражда дълга серия свързани теми. Анандапендика казал: „При всичките тези случаи, вкопчите ли се в дадено виждане, това вкопчване ще е съзнателно усилие. Придържайки се към това, се придържате към страданието.” Попитали го – „А твоето виждане какво е?” – „Всичко, което е изфабрикувано, всичко, което е сътворено, води до страдание.” Членовете на сектите казали – „Но ако се придържаш към това виждане, и ти се придържаш към страданието.” „Не – казал Анандапендика – това е инструмент, който използвате, за да отделите прилепванията си. За да минете отвъд страданията, за да ги накарате да замлъкнат.”

И отново, това виждане пак е творение на ума, но понеже се занимава с наблюдаването на други умотворения, съдържа семената на трансцендентността. Позволява ви да гледате творенията на ума си и да ги пускате да си идат. Каквито и да са темите – дори да са големи и космически… Желанието да се вкопчите в тази тема, желанието да намерите отговор, ще ви увърже в страдание. Трябва да правите крачка назад от такива теми. Използвате Правилното Виждане, за да се разграничите от тях и после, за да премахнете всяко прилепяне (привързване), което сте развили към Правилното Виждане. Това ви дава свобода, дава умението от практиката. Учите се кои умотворения са полезни с цел да пуснете неполезните такива. Това може да се приложи към всичко, към всички гласове в ума ви – от обичайните ежедневни пристрастявания към по-големите  адикции… Като въпросите за това откъде идваме, какво е основанието за съществуването на космоса… Будата учел да разглеждаме това желание да си отговорим на тези въпроси и откъде идва то. То може да не е особено неполезно, но щом има някакво прилепяне към темата, ще има стрес и страдание. Трябва да се научите да направите крачка назад и да видите това като глас в ума си, образуван от тези различни умотворения. Когато имате чувство на безпристрастие и раз-очарование, тогава можете да пуснете този глас и да бъдете свободни.

Образът на свободата, идваща от пускането, бил описван от Будата като огън, подхранван и привързан към своето гориво. И когато огънят угасне, то е, защото е пуснало горивото си. Често пъти и ние така се чувстваме в капана на нещо, защото то се е вкопчило в нас, държи ни и ни дърпа. Но образът тук казва, че ние сме в капана само на неща, за които и ние се държим. В едни случаи те са видимо смислени и вещи, в други – не, но все ни причиняват страдание. И това, което правим, е да работим с дъха. Всъщност работим с всички видове творения, фабрикации – дъхът е телесно творение и можете да го настроите както искате. И докато се занимавате с настройването, произвеждате насочена мисъл (витака) и оценка (вичара). Питате се дали дишането ви е удобно така и ако не е, какво можете да направите, как да го промените. И после следва чувството на относителни степени на удоволствие от работата с дъха. И перцепцията, която държите в ума си, за това какво прави дихателната енергия с тялото ви. Откъде влиза, откъде излиза… Ставате все по-чувствителни към тези процеси, разглеждайки как участвате в тях, докато създавате това състояние на концентрация. Това ви дава две неща: едно спокойно място за пребиваване, от което да разглеждате другите форми на умотворене или фабрикуване и в процеса на създаване на това състояние на концентрация вие ставате по-чувствителни към процесите на самото фабрикуване. Използвате това, докато изпълни ролята си на Правилно Виждане, след което се научавате да го махате… и тогава сте свободни. Но не бързайте да го махате. Много хора се боят, че ще заседнат в концентрацията. Имам един ученик, финансов консултант, който се страхуваше, че ще заседне в концентрацията. И аз му казах: „Представи си някой в офиса, който току-що е бил повишен, дали са му нова длъжност, и той идва и казва – как да се придвижа по-нагоре по корпоративната стълбица, кое е следващото стъпало? Не искам да засядам на тази длъжност. Ти ще му отговориш, че за да се придвижи нагоре, трябва да започне да изпълнява настоящата си работа много добре. Същото е и с концентрацията. Трябва да се научи да я правиш много добре, преди да минеш отвъд нея. Задържането за по-дълго време не означава, че си заседнал, просто се учиш да наблюдаваш тези процеси на умотворене и фабрикуване по-вещо.  Когато си в по-дълбоко състояние на концентрация, насочената мисъл и оценката отпадат. Виждате ги като конкретен тип фабрикуване – виждате ги как започват и как се преустановяват. И когато стигнете до четвъртата джана, дори дъхът спира. И остават само менталните творения.  Аджан Лий има една хубава метафора за това – котел с различни метали в него.  Като го нагрееш, достигаш точката на кипене на даден метал, той се разтваря и се изпарява. Увеличаваш топлината и достигаш точката на кипене на друг метал, който също се разтапя. И понеже различните метали имат различна точка на кипене, всичките се разтварят по отделно. Същото е и с различните видове фабрикации – навлизайки във все по-дълбока концентрация, те постепенно отпадат. Можете да влезете в тях и да наблюдавате как се отделят. Но важният урок е да се научите как да използвате това разбиране и тогава можете да го използвате за всякакви неща в живота. Като започнем от най-грубите пристрастявания и минем към най-фините – към всичко, което причинява стрес и страдание. И макар ученията за умотворенията и фабрикациите да изглеждат отвлечени и абстрактни, всъщност са много директни и бързи инструменти за изваждане от мисловните светове, за изваждане от идентичностите, от всички „членове на комисията на ума”, използвайки вещите и полезни такива за натрупване на мощ над неполезните. И когато те си свършат работата, можете да оставите и тях. Осъзнавайки, че вече нямате нужда от подкрепата на тези сътворените идентичности, вече сте напълно свободни.

Едно от твърдения, което ме привлече към тези учения, беше, че целият смисъл е в пречистването на сърцето. Така го пречиствате.

Обитавате място, което не е засенчвано от никакви фабрикации.

Танисаро Бикху, 14.5.2013, в горския манастир Уат Мета

*На места съм запазила оригиналната дума fabrications, защото най-точно описва феномените.

Спомняте ли си филма „Inception”, който излезе по екраните със заглавието „Генезис”? В него главният герой (Леонардо Ди Каприо) можеше да преминава в различни нива на сънуване – свои и чужди, и така да засажда семената на различни идеи в подсъзнанието на други хора. Аз бих се заиграла със заглавието на филма, чийто по-удачен вариант би бил „Зачеване”, но това не е най-важното. По-интересен е въртящият се пумпал, който служеше за указател на героя, че сънува. Аз винаги съм си мечтала за такъв пумпал в моите странствания наяве и насън – за знака, който разкъсва тъканта на сънувания свят, и те кара да се будиш…

Придвижване между Мисловните Светове

Всички сме имали преживяването, докато спим да се озовем в сън и за известно време да вярваме, че това, което се случва в съня е реално. После нещо ни посочва, че нещо не е наред със съня, както и накрая, че всъщност сънуваме. Обикновено това е достатъчно да се събудим – да ни изкара от съня.

Този процес е много подобен на начина, по който създаваме менталните светове и емоционалните състояния по време на будния си живот, защото нашата картина за света наоколо винаги е частична. Винаги е съшита от кръпки и парчета от неща, които сме уловили със сетивата си. Имаме идея за това, което има смисъл и докато смисълът му се поддържа и изглежда реално, ние можем да си стоим заседнали в това състояние на ума. Но после нещо ни поразява като противоречиво, непасващо на цялото. И ние осъзнаваме: „О, това е бил въображаем свят.” И тогава излизаме от него. Но се озоваваме в друг свят, който може да е по-добър или пък не.

Умението да разпознаваме противоречивото – това, което не е наред в света – е важна способност. Без нея затъваме в различни състояния на ума – това, което Будата нарича „бава”, или ставане – и можем да изпитаме огромно страдание. Ние се фокусираме върху определени неща в света около нас, върху определени идеи за това кои сме и всичко друго се филтрира през тази конкретна картина. Действията на другите хора, например, също се филтрират по този начин, така че някой, който подхожда с най-добри намерения, може да ни изглежда зъл, подмолен, ненадежден. Или обратното. Човекът може да е зъл, подмолен и ненадежден, а ние да го виждаме като напълно разумен и достоен за доверието ни. Но понеже менталният свят, който обитаваме, си има собствена вътрешна свързаност, ние мислим, че той е точен и реален.

Трябва да внимаваме за това. В един здрав ум лесно се преминава от един свят на друг, разпознават се противоречията (несъгласуваностите) и едно състояние на ставане може да ви извади от друго не дотам здравословно състояние на ставане. Има едно определено преливане. И преливането идва от вашата осъзнатост, от способността ви да помните, че приемате различни идентичности (персони) и обитавате различни светове и едни са по-полезни от други. Едни са по-благотворни, не толкова стресиращи като други. Ако сте умели, можете да усвоите това състояние на ставане, което изглежда най-здравословно за конкретния момент, в зависимост от това какво искате да правите при конкретните обстоятелства. Хората с истинските проблеми са тези, които не могат да излизат. Те засядат в конкретен мисловен свят и всичко бива интерпретирано в неговата светлина. Така могат да си причинят голяма вреда, защото между различните състояния на ставане няма пропускливост. Няма връзка – или си вътре, или си вън. Различните идентичности, които приемате, различните светове, които обитавате, изглежда са много радикално отделени.

Обикновено за хора, които са заседнали в едно такова много нездравословно състояние, единствената надежда изглежда е някаква външна сила. Затова толкова много програми, които се занимават с адикции, разчитат на външна сила. Зависимите хора засядат в една конкретна идея за това кои са, в какъв свят живеят, на какво са способни и на какво не са.

И от ъгъла на дефинициите на техните малки светове, те са безпомощни. Нужен им е някой отвън, който да дойде и да ги оправи. Това се случва от кардиналното затъване в капана на едно много фиксирано чувство за идентичност.

Една от целите на медитацията е да ви изкара от този капан, за да осъзнаете, че имате много идентичности, че обитавате различни светове и те е най-добре да се използват като инструменти за осмислянето, че никой свят, който обитавате, не е напълно реален или е точна представа за това къде сте по отношение на външната околна среда или вътрешната такава.

Уилям Джеймс е направил много по темата – че нашата представа за истината е доста скицирана. И как е възможно да знаете пълната истина за ситуацията, в която се намирате? Това би изисквало познание на субатомно ниво и до пределите на вселената – може би дори отвъд тях. Това би било невъзможно. За да борави с възможностите, умът живее с техните скици. Разбирането на този факт е полезна стъпка. „Тази скица, с която живея – дали е полезна скица?Дали ми помага?” Може да има някои определени истинни детайли тук и там, но трябва да осъзнаете, че никоя представа за околния свят няма да е напълно адекватна репрезентация за него. Най-доброто, което можете да сторите, е да се запитате дали тази ваша скица е адекватна на нуждите ви, на здравословните ви нужди и по-конкретно на желанието ви да сложите край на страданието.

За да се научите да излизате от нездравословни светове и да влизате в по-здравословни такива, първо е нужно разбиране как умът създава тези светове и после развиване на уменията за плавно и ползотворно придвижване между тях.

И двете умение се развиват при медитация. С други думи, получавате опит от първа ръка за създаването на светове, като се опитвате да създадете свят на концентрацията в този момент – тук: фокусна точка, базирана на желание. В този случай вземате дишането за фокусна точка и желанието ви е да останете на него колкото се може по-продължително. За да си помогнете в запазването на това желание, трябва да се научите да оценявате дишането и концентрацията (един вид как се справяте).

За някои хора тази конкретна част също е трудна, защото са свикнали да си дават негативни оценки и позитивните такива са им несвойствени. Започват да се гълчат, че не са добри медитатори, че са безнадеждни. Затова е полезно да мислим за всички същества, както правим преди да медитираме: „Нека всички същества бъдат щастливи.” Когато сериозно мислите за всички същества по света, си давате сметка, че единици съумяват да концентрират ума си или че изобщо го искат. Фактът, че вие се опитвате, вече е крачка в правилната посока.

Можете да мислите и за всички хора в миналото, които са медитирали. Не е като всеки да е сядал, и както казват в Тайланд да го е правил с леснина, сякаш бели банан. Всеки е трябвало да се бори, за да усмири ума. Така че ако имате трудност, повярвайте, не сте единствени. Всеки има проблеми с медитацията в един или друг момент. Дори и хората, които в този живот изглеждат родени медитатори: На някакъв етап в миналото и те са имали трудности, защото медитацията не е нещо, което се нрави.

Когато се научите да мислите по този начин, много по-лесно е обективно да прецените какво правите и да не се гълчите, когато нещата не вървят. Разсъждавайте от гледна точка на причина и следствие и изкарайте представата за това кои сте извън картината. Фокусирайте се върху менталните състояния, които могат да останат с дъха, забележете какво ги разсейва и вижте дали бързичко можете да се върнете към дишането. И когато се върнете, не се гълчете, че сте се разсеяли. Изпитайте гордост от факта, че сте се уловили и сте се придърпали обратно. Когато се връщате, го правете пъргаво, умело. Възнаградете се с особено удовлетворяващо вдишване – такова, дето се усеща много дълбоко в съществото ви. Това дава на практиката ви да се приплъзне от разсеяното състояние на ума обратно в концентрираното. Освен това развива осъзнатостта ви.

Осъзнатостта е това, което създава бродовете между тези различни състояния. Спомняте си, че сте били в едно състояние, а сега сте в друго. И възможността да се плъзнете обратно в някакво друго разсеяно състояние винаги съществува, затова трябва да сте нащрек за всички знаци, че умът се готви да се измъкне. Той си има своите трикове. Има един лек момент на изпразване, след което се събуждате в друг свят. Но ако можете да използвате осъзнатостта като брод за преминаването през това изпразване, е много по-лесно да насочвате ума си от едно състояние на ставане в друго, когато пожелаете. И е много по-лесно да останете в състояние на ставане, ако това е желанието ви.

Това са много важни умения, защото ви помагат да разпознавате кога сте в нездраво състояние. Можете да се запитате: „Тук има ли страдание?” Това е непоследователността: Ние създаваме умствени състояния, за да им се наслаждаваме, но ако те ни карат да страдаме, са несъгласувани със самата причина за съществуването си.

После можете да се запитате: „Трябва ли да има страдание?” И част от ума ще каже: „Да”, но вие трябва да се научите как да го питате. Това е единственият ви изход – да разпознаете, че страданието не е необходимо. Възможно е да бъдете в друго състояние на ума, което не е толкова стресиращо. Това че се е надигнало силно чувство или мисъл, не означава да се хвърляте след тях или пък че те са вие. Помнете, че „кой сте вие” трябва да бъде поставено в кавички. Можете да откриете смисъл в „кой сте вие” във всяко нещо и във всеки един момент има много потенциали, които са налични. Така че това, че има някакво чувство, не означава то да е фокусна точка на чувството ви за аз, защото много чувства, които ни идват, всъщност са деструктивни.

Затова медитацията е такова важно умение в запазването на ума здрав. Осъзнатостта ви позволява да разпознавате кога се приплъзвате от едно състояние на бава, или ставане, в друго, от едно чувство за това кои сте в друго, от едно чувство какво се случва в света в друго. И освен това ви помага да помните добрите стандарти в преценяването на конкретно състояние на ума. Макар едно състояние на ума да има много черти, които са верни – това можете да го удостоверите наблюдавайки нещата отвън, да, тази ситуация наистина е трудна или това, върху което сте се фокусирали – но можете да си зададете въпроса: „Трябва ли да страдаш за това?” И отговорът на Будата винаги е: „Не, не трябва да страдаш.” Ако страдате заради конкретна ситуация, вие не подхождате умело към нея. Има и други подходи. Винаги имаме потенциала да не страдаме, ако ги потърсим.

Имайте това наум. И после се научете как да използвате уменията на медитацията, за да се изваждате от неумели състояния и да създавате други по-подходящи такива: по-ползотворни, по-полезни, по-здравословни. Някои хора ще кажат, че бягате, но от какво бягате? Бягате от един сътворен свят в друг сътворен свят – но този път основан на осъзнатост и концентрация, на способността ви да различавате причините за страданието. Това е един много по-полезен свят. Има потенциал. Накрая може изцяло да ви изведе от страданието.

Винаги, когато се озовете в ситуация, която изглежда много трудна и се въртите ли въртите в нея, опитайте се да намерите точка на непоследователност: Нещо не е наред тук, не е както трябва. А то е, че има страдание, което не е речено да го има. И посредством това разпознаване можете да се извадите. И можете да използвате осъзнатостта върху дишането за инструмент.

Едно време, когато бях с Аджан Фуанг, някои от учениците му влизаха в много странни състояния на ума по време на концентрация. И инструментът за излизане винаги беше: „Къде е дъхът ти сега? Спокойно ли дишаш?” Това постепенно ги прибираше в света на дишането. С други думи, започваха да обитават тялото си отвътре.

По този начин не ви трябва външна сила. Трябва ви единствено вашата способност да различите „Тук има нещо нередно и не мога да изляза.” Това „нещо нередно” е фактът, че нещо създава бреме на ума ви, което не е речено да го има. За да излезете от него, не ви трябва външна сила. Само трябва да си спомните, че имате способността да създавате различно чувство за това кои сте и различен свят, който да обитавате – по-здравословен такъв.

Крайната цел, разбира се, е да съумеете напълно да излезете от тези светове. Това означава да се пробудите. Но засега можете да имате своето малко пробуждане, когато се събудите насред някой от вашите сътворени светове и си кажете: „О, това е страдание. Не е нужно да е тук.” И поглеждате на правилното място, вместо да прехвърляте вината на други хора от миналото или настоящето. Страданието не идва от тях. Страданието идва от начина, по който умът мисли за нещата. Той създава вероятни ситуации и после се товари с бремето от тях. Не е нужно да го прави. Осъзнатостта, концентрацията и различаването обособяват изхода (излизането).

И това не са бегли абстракции. Осъзнатостта е умението да помните какво правите, когато се придвижвате от едно състояние на ума в друго. Будността е умението да виждате „Аз правя нещо, което причинява страдание.” И различаването е това, което вижда, че не е нужно да е така. Има алтернатива.

Затова седим, развиваме практиката и уменията, които ни трябват да запазим своята нормалност.  Започнете да изследвате някои от вероятностите на ума по отношение на различните идентичности, които може да приема, и различните светове, които може да обитава. Медитацията ви дава един добър, безопасен и здравословен свят. Научете се да цените това умение, защото то е вашето спасително въже. И дайте всичко от себе си да го усъвършенствате.

Танисаро Бикху, 27 декември 2008