„… ЦЯЛОТО ВРЕМЕ НА СВЕТА”

Докато седим тук по време на ритрийта трябва да обръщаме внимание на неща, които изобщо не са интересни. Дори може да са „неприятни и болезнени”. Търпеливото понасяне на нещата вместо бягането в търсене на интересното е добра дисциплина, нали? Да можем да понесем скуката, болката, гнева, алчността, всички неща, вместо винаги да бягаме от тях… Търпението е толкова важна добродетел. Ако нямаме търпение, няма абсолютно никаква възможност за просветление. Бъдете крайно търпеливи…

Аз харесвах онзи тип медитация, в който можех да седя и да ставам много спокоен – и когато болката се надигнеше в тялото, ми се приискваше да се отърва от нея, за да остана в това състояние на спокойствие. Тогава започнах да виждам, че желанието да се отърва от болката е едно окаяно състояние на ума. Понякога седим по няколко часа, понякога цял нощ. Можете да избягате от болката, но след време започвате да свиквате с това физическо усещане. Аз съм използвал практики като „имам цялото време на този свят да бъда с болката”, вместо всячески да се опитвам да се отърва от нея, за да се върна към „истинската” си медитация. Давам си време да бъда с болките в тялото си, ако те се надигнат в съзнанието ми, а не си мисля „Как да се отърва от това, за да достигна до малко блаженство?”

Някакси, когато кажа „Имам цялото време на света, остатъка от живота си, за да бъда с тази болка”, това спира тенденцията и желанието да се отърва от нея. Умът ми се забавя за дълги периоди от време, без да следва или създава желание. Някои от вас имат тази идея да овладеят болката, да преодолеят „прага на болката” – но това е катастрофа…

Из „Така стоят нещата”, Ajahn Sumedho

ЧЕТВЪРТАТА БЛАГОРОДНА ИСТИНА

Каква е Благородната Истина за Пътя, водещ към Преустановяването на страданието? Това е Благородният Осморен Път, който е: Правилно Виждане, Правилно Намерение, Правилна Реч, Правилно Действие, Правилно Препитание, Правилно Усилие, Правилно Внимание и Правилна Концентрация.
Това е тази Благородна Истина за Пътя, който води до Преустановяване на страданието: такова беше видението, прозрението, мъдростта, познанието и светлината, дето се надигнаха у мен относно неща, нечувани досега…
Тази Благородна Истина трябва да се проникне чрез култивиране на Пътя…
Тази Благородна Истина е проникната чрез култивиране на Пътя: такова беше видението, прозрението, мъдростта, познанието и светлината, дето се надигнаха у мен относно неща, нечувани досега.
[Самюта Никая LVІ, 11]

Четвъртата Благородна Истина, като първите три, има три аспекта. Първият аспект е: Има Осморен Път, атангика мага – пътят на спасение от страданието. Нарича се още ария мага, Арийския, или Благороден Път. Вторият аспект е: Този път трябва да бъде развит. Окончателното прозрение за архатството е: Тази път е напълно развит.

Осморният Път е представен в поредица: започва с Правилно (или съвършено) Разбиране, сама дити, отива в Правилно (или съвършено) Намерение или Стремеж, сама санкапа; тези първи два елемента от пътя са групирани заедно като Мъдрост (паня). От паня протича Морално задължение (сила); това покрива Правилна Реч, Правилно Действие и Правилно Препитание – познати също като съвършена реч, съвършено действие и съвършено препитание, сама вака, сама камманта и сама аджива. После имаме Правилно Усилие, Правилно Внимание и Правилна Концентрация, сама ваяма, сама сати и сама самади, които естествено произтичат от сила. Последните три осигуряват емоционалния баланс. Те касаят сърцето – сърцето, което е освободено от себепредставата и егоизма. С Правилно Усилие, Правилно Внимание и Правилна Концентрация сърцето е чисто, свободно от зарази и замърсявания. Когато сърцето е чисто, умът е в покой. Мъдростта (паня), или Правилното Разбира и Правилния Стремеж идват от чисто сърце. Това ни връща там, откъдето започнахме.

Тези, съответно, са елементите на Осморния Път, групирани в три секции:

1. Мъдрост (паня)
Правилно Разбиране (сама дити)
Правилен Стремеж (сама санкапа)

2. Морал (сила)
Правилна Реч (сама васа)
Правилно Действие (сама камманта)
Правилно Препитание (сама аджива)

3. Концентрация (самади)
Правилно Усилие (сама ваяма)
Правилно Внимание (сама сати)
Правилна Концентрация (сама самади)

Това, че ги подреждаме в някакъв порядък не означава, че те се случват линейно, едно след друго – те възникват заедно. Ние може да говорим за Осморния Път и да казваме „Първо имаш Правилно Разбиране, после Правилен Стремеж, после…” Но всъщност представени така те просто ни учат да разглеждаме важността от поемането на отговорност за това какво казваме и правим в живота си.

ПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ

Първият елемент от Осморния Път е Правилното Разбиране, което се надига от прозренията в първите три Благородни Истини. Ако имате тези прозрения, тогава има съвършено разбиране на Дамма – разбирането, че: „Всичко, което е обект на възникване, е обект на отминаване.” Толкова е просто. Не е нужно да отделяте много време в четене на „Всичко, което е обект на възникване, е обект на отминаване”, за да разберете думите, но отнема доста време за повечето от нас действително да знаем какво означава това по един проникновен начин, а не посредством мозъка ни.
Ако използваме съвременния разговорен английски, прозрението е познание изпод лъжичката – то не идва от идеи. Вече не е „Аз мисля, че знам” или „О, да, това изглежда смислено, разумно нещо. Съгласен съм. Харесва ми тази мисъл.” Този тип мислене още идва от мозъка, докато прозрението като познание е проникновено. То просто се знае и съмнението вече не е проблем.
Това дълбоко разбиране идва от предишните девет прозрения. Съответно има последователност, която води до Правилното Разбиране на нещата такива, каквито са, а именно: Всичко, което е обект на възникването, е обект на отминаване и е без-азово. С Правилното Разбиране вие сте се отказали от илюзията за аз, който е свързан със смъртни условия. Още има тяло, още има чувства и мисли, но те са просто това, което са – вече го няма вярването, че вие сте вашето тяло или чувства, или мисли. Ударението е върху „Нещата са такива, каквито са.” Ние не се опитваме да кажем, че нещата не са нищо или че не са това, което са. Те са точно това, което са, и нищо повече. Но когато сме невежи, когато не сме разбрали тези истини, сме склонни да мислим, че нещата са повече от това, което са. Вярваме всякакви неща и създаваме всякакви проблеми около условията, които преживяваме.
Толкова човешка мъка и отчаяние идват от добавената екстра, породена от невежеството към момента. Тъжно е да осъзнаем как нещастието и мъката, и отчаянието на човечеството се базират на делюзия; отчаянието е празно и безсмислено. Когато видите това, започвате да изпитвате безкрайно състрадание към всички същества. Как можете да мразите някого или да му се сърдите, или да заклеймявате някого, който е уловен в този възел на невежеството? Всички са повлияни да вършат нещата, които вършат, от погрешните си представи.

***

Когато медитираме, изпитваме някакво спокойствие, степен на затишие, в която умът се е забавил. Когато гледаме нещо, като цвете, със спокоен ум, го виждаме такова, каквото е. Когато няма вкопчване – нищо, към което да се целим или да отхвърляме, тогава това, което виждаме, чуваме или изпитваме чрез сетивата е красиво, действително красиво. Не го критикуваме, не сравняваме, не се опитваме да го обсебим или притежаваме; намираме наслада и радост в красотата наоколо, защото не е нужно да правим каквото и да е с нея. Тя е точно това, което е.
Красотата ни напомня за чистота, истина и абсолютна красота. Не трябва да я виждаме като съблазън, дошла да ни заблуждава: „Тези цветя са тук само за да ме привличат, за да бъда заблуден от тях.” – това е отношението на стар, медитиращ сърдитко! Когато гледаме представител на другия пол с чисто сърце, ние оценяваме красотата без желанието за някакъв контакт или притежание. Можем да се насладим на красотата на други хора, и мъже, и жени, когато няма егоистичен интерес или желание. Има честност; нещата са такива, каквито са. Това имаме предвид, когато говорим за освобождение, или вимути на пали. Ние сме освободени от онези връзки, които изкривяват и развалят красотата наоколо, като телата, които имаме. Но умовете ни могат да станат така изкривени и негативни, и подтиснати, и обсебени, че вече не ги виждаме такива, каквито са. Ако нямаме Правилно Разбиране, виждаме всичко през все по-дебели филтри и воали.
Правилното Разбиране се развива чрез наблюдение, като използваме учението на Будата. Даммасакаппаваттана Сутта е много интересно учение за обследване и препратка за размисъл. Можем да използваме и други сути от Типитака, като тези, които се занимават с патичасамупада (обусловеното възникване). Това е блестящо учение за рефлексия. Ако вниквате в такива учения, можете ясно да видите разликата между начина, по който стоят нещата като Дамма и точката, в която сме склонни да създадем делюзия за тяхната същност. Затова е необходимо да установим пълна съзнателна яснота за нещата, такива, каквито са. Ако има познание за Четирите Благородни Истини, има и Дамма.
С Правилно Разбиране, всичко се вижда като Дамма; например: ние седим тук… Това е Дамма. Не мислим за това тяло и ум като за личност с всичките й гледни точки и мнения и всички обусловени мисли и реакции, които сме добили с невежеството. Разглеждаме този момент сега като: „Така стоят нещата. Това е Дамма.” Въвеждаме в ума си разбирането, че тази физическа формация е просто Дамма. Не е аз; не е лична.
Освен това, виждаме чувствителността на тази физическа формация като Дамма, а не я приемаме лично: „Аз съм чувствителен” или „Аз не съм чувствителен”, „Ти не си чувствителен към мен. Кой е най-чувствителен?”… „Защо изпитваме болка? Защо Бог създаде болката? Защо не създаде само удоволствие? Защото има толкова нещастие и страдание по света? Не е честно. Хората умират и ние трябва да се разделяме с хората, които обичаме; мъката е ужасна.”
В това няма Дамма, нали? Всичко е себепредстава: „Горкият аз. Не ми харесва това. Не искам да е така. Искам сигурност, щастие, удоволствие и най-хубавото от всичко. Не е честно, че родителите ми не са били араханти (архати), когато съм дошъл на този свят. Не е честно, че никога не избират арахант за премиер на Англия. Ако всичко беше честно, щяха да избират само араханти за премиери!”
Опитвам се да докарам това чувство на „Не е редно, не е честно” до абсурд, за да посоча как очакваме Господ да създаде всичко за нас и да ни направи щастливи и защитени. Хората често си мислят това, дори и да не го казват. Но когато разглеждаме в рефлексия, виждаме: „Така стоят нещата. Болката е ето това, а ето какво е да изпитваш удоволствие. Съзнанието е това. Ние чувстваме. Дишаме. Стремим се.
Когато разглеждаме в рефлексия, съзерцаваме собствената си човещина, такава, каквато е. Вече не я свеждаме до личностно ниво, нито обвиняваме някой, защото нещата не са точно така, както ни харесва или ни се иска. Така стоят нещата и ние сме такива, каквито сме. Може да се питате защо не може да сме съвсем еднакви – със същия гняв, същата алчност и същото невежество; без всичките вариации и изменения. И макар да можете да проследите човешкия опит до основните неща, всеки от нас има своята собствена камма – нашите лични обсесии и наклонности, които винаги са различни в качествено и количествено отношение от тези на някой друг.
Защо не можем всички да сме абсолютно равни, да имаме еднакви неща и да изглеждаме еднакво – едно андрогенно същество? В такъв свят нищо няма да е нечестно, няма да се позволени различията, всичко ще е абсолютно идеално и няма да има възможност за неравенство. Но както познаваме Даммата, виждаме, че в сферата на условностите няма две неща еднакви. Всички са съвсем различни, безкрайно разнообразни и променящи се и колкото се опитваме да приспособим условията към идеите си, толкова повече се разстройваме. Опитваме се да се създаваме едни други, както и общество, което да пасва на идеите ни как трябва да стоят нещата, но винаги се оказваме разстроени. С рефлексия, разбираме: „Така стоят нещата.”, така трябва да бъдат нещата – могат да са само по този начин.
Това не е фаталистична или негативна рефлексия. Не е отношение на: „Така стоят нещата и ти нищо не можеш да направиш.” Това е много позитивен отговор на приемане на потока на живота, такъв, какъвто е. Дори да не е какъвто го искаме, можем да го приемем и да се учим от него.

****

Ние сме съзнателни, интелигентни същества със съхраняваща памет. Имаме език. През изминалите няколко хиляди години сме развили разсъдък, логика и разграничителна интелигентност. Остава да открием как да използваме този капацитет като инструмент за реализирането на Дамма, а не за лични придобивки или лични проблеми. Хора, които развиват разграничителната си интелигентност, накрая често я обръщат срещу себе си; стават много самокритични и дори започват да се мразят. Това е така, защото разграничителните ни способности са склонни да се фокусират върху това какво не е наред. Това представлява разграничаването: виждаме как това е различно от онова. Но какво правите със себе си, докъде стигате? Оказвате се с цял списък от недостатъци и грешки, които ви изкарват абсолютно безнадеждни.
Когато развиваме Правилно Разбиране, използваме нашата интелигентност за рефлексия и съзерцание на нещата. Освен това използваме съзнателност и мъдрост в едно. Вече използваме нашата способност да разграничаваме, но с мъдрост (виджа), а не с невежество (авиджа). Това учение за Четирите Благородни Истини го има, за да ви помогне да използвате интелигентността си – способността да съзерцавате, отразявате и разсъждавате – по един мъдър начин, а не в саморазрушителен, алчен или изпълнен с омраза режим.

Поносимото раздразнение от съществуването
Ajahn Sumedho

Един от начините да върнем ума в настоящето – да се заземим в основната медитация – е да медитираме върху тялото и дъха. Можем да го правим винаги, когато се изгубим или отнесем по мисли или чувства: просто си спомнете, аз още дишам, тялото още е тук. Това ще ви заземи. Ще установи осъзнатост в настоящето.
Емоционално ние можем да се противопоставим на тази проста практика. Може би търсим нещо друго. Не изглежда достатъчно важно да наблюдаваме дъха си, стойката си, усещането на тялото такова, каквото е, тези неща ги пропускаме. Но аз ви окуражавам да имате пълна вяра в тази практика на „настоящия момент”, на това, какво се случва с дъха и тялото ни.
Съзерцавайте тялото. Подобна нагласа допуска интуитивното осъзнаване, че тялото е в ума. Конвенционалният начин на мислене за ума е, че той е в тялото. Средният американец би казал: „Умът ми е тук горе, той е мозъкът ми.” На Запад ние сме обсебени от мислене, идеи, интелектуални постижения – и всичко е горе в главата. В Тайланд обикновено сочат сърцето, когато говорят за ума. И в двата случая мислим, че той е вътре в нас.
Но има и друг начин: съзерцавайте тялото като намиращо се в ума. Вие можете да осъзнавате тялото си само като слушате, наблюдавате или се отваряте за усещанията му. Когато мислите за дясното си кутре, то става съзнателно преживяване. Много е хубаво за тялото да бъде прието, допуснато в съзнанието, а не отхвърлено, неразбрано или експлоатирано. Обикновено ние или игнорираме тялото си или го експлоатираме за удоволствие.
Но вместо това можем да се вслушаме в ритмите му, да разгледаме чувствата му, чувствителността му – посредством очите, ушите, носа, езика и тялото. Тази чувствена сфера, в която сме родени, е нещо, което можем да съзерзаваме. Умът може да наблюдава чувствителността : топлина и студ, удоволствие и болка, красота и грозота, хармонични звуци или дразнещи шумове, ароматни миризми или ужасна смрад. Солено, сладко, меко, люто, горчиво – всичко е чувствителност. И ние се чувстваме добре или зле, подтиснати или приповдигнати.
С тялото като фокус, открих, че е от голяма помощ да се свързвам и с неутрални усещания. Съзерцавайте как едната ръка докосва другата или натискът на дрехите върху тялото ви. Човешките същества обичайно забелязват само крайностите на сензорния опит – когато тялото се чувства истински здраво или в голяма болка. Не забеляваме неутрални усещания, освен ако много не внимаваме. Освен това имаме навика да игнорираме леко неприятните усещания. Когато се чувстваме леко некомфортно, просто игнорираме това чувство, поне докато не стане твърде дразнещо.
Тази сфера и тази форма – целият този космос, който изживяваме – е една сетивна сфера, чувствителна сфера. Можем да съзерцаваме тялото сякаш е в ума. Това означава, че можете да го вкарате в съзнанието – краката, ръцете, главата, лицето, раменете, гърдите, гърба, кръста, бедрата, всичко. Тази рефлексия върху тялото е една от Основите на Осъзнатостта. Основа означава, че е нещо, което винаги имате. Тялото е с вас, докато умрете. То е нещо тук и сега.
Осъзнатостта върху тялото е начин да го видите на езика на Дамма, а не на езика на личните привързвания. Ние имаме навика да приемаме чувствителността като нещо лично, докато тя е нещо естествено, природа. Да забележим чувствителността означава да сме рефлективни, иначе просто неволно реагираме на удоволствие и болка, възхвала и обвинение, харесване и неприязън, топло и студено. Да сме рефлективни означава да забелязваме: така стоят нещата. Да имаш човешко тяло е така. То ще е източник на продължително раздразнение, независимо колко се опитваме да го облекчим. Американците направиха удивителни неща през последните 100 години, за да направят живота все по-удобен, но ние сме все така непрестанно раздразнени насред целия този комфорт.
Това, което имам предвид е, че понеже тази сфера е чувствителна, тя е също така и „дразнеща”. Нещо все ни връхлита, все ни въздейства по някакъв начин. Дори когато затворим очи, чуваме шумове или изпитваме телесни болки. Винаги има нещо, което въздейства на съзнанието ни, някакво дразнение. Дори приятните условия са дразнещи, когато ги съзерцаваме. Всеки сетивен опит в основата си е дразнещ за ума. Това е преживяването на чувствителността. Обусловената сфера, в която живеем в тази продължителност на живота на това тяло, е състояние на чувствителност и дразнение и това предполага, че ще бъдем раздразнени, докато тялото не умре.
Но ние можем да издържим това. Поносимо е. Няма нищо лошо в дразненето. Не е страшно. Просто е нещо, което да съзерцаваме и приемем каквото е. Когато не приемате изживяването и търсите нещо друго – начин на живот, където вече никога няма да сте раздразнени – просто си хабите живота, търсейки рай в сфера, която не е райска.
Светът, в който живеем, е такъв; ще изпитваме и удоволствие, и болка. Обществото ще ни величае и вини. Колко души са само величани през целия си живот? И никога не са обвинявани и критикувани? Всички искаме да сме уважавани, да имаме късмет и успех. Всички се страхуваме от провал, презрение, пренебрежение или отхвърляне. Казваме си: „Искам да съм преуспял и щастлив. Искам да имам добро здраве. Искам да съм привлекателен, приемлив, уважаван, обичан, възхваляван, богат, обезпечен.” Не искаме да се разболяме, да изглеждаме грозни, да загубим косата си или всичките си пари.
Това са светски ценности: вечно се опитваме да получим най-доброто и да избегнем най-лошото. Когато разглеждаме това, разбираме, че добро и лошо, успех и провал, възхвала и обвинения са с равна стойност на езика на медитацията. Духовното развитие не зависи от това дали сте преуспели, щастливи, здрави, богати или харесвани. Всъщност понякога учим най-много, когато сме от другата страна: от болести, разочарование, обезверяване, разбито сърце, несподелена любов и всичко останало. Можем да се сдобием с много сила, ако сме склонни да съзерцаваме тези опитности.
Когато поглеждам назад към собствения си живот, изпитвам благодарност за всички преживявания, които на младини съм възневиждал. Дори през по-голямата част от монашеския си живот се изживявах с мисълта, че някои неща са били нечестни и не е трябвало да ми се случват. Когато и да си спомнех онези събития, изпитвах вътрешно негодувание. Но просредством съзерцанието сега съм благодарен за тези нещастия в живота си. Когато животът стане суров и нещата не се развиват добре, нещо трябва да се надигне, вие трябва своего рода „да го поемете”, да го издържите, да оцелеете от това, което смятате за най-презряно или вярвате, че е нечестно или несправедливо. Тези моменти – на сривове и подеми в човешкия опит – са ми давали много сила.
Животът не е само лек и приятен, купон след купона. Тази сфера е дразнеща. Това е сферата на дукка, на опитности, които ни дразнят и ни карат да причиняваме страдание, ако не сме внимателни. Тази внимателност (осъзнатост) е разясненият от Будата път за реализиране на нестрадание. Той не е казал недразнене; той също се дразнел от живота след просветлението си, но не създавал страдание.
Пътят за реализиране на това нестрадание е чрез внимателност (осъзнатост), чрез наблюдаване и слушане, чрез насочване на вниманието върху тялото и дъха. Тренирайте се да правите това – и когато медитирате, и когато миете чинии или работите в кухнята, или вървите от едно място към друго. Навсякъде. Непрекъснато си припомняйте: „Къде съм? Какво правя?” Все повече и повече интегрирайте чувството да насочвате вниманието към това какво се случва сега, вместо да препускате от тук там. Ние обикновено бързаме да измием чиниите, за да направим нещо друго по-важно, като медитация. Но миенето на чиниите е част от съзнателната опитност. Когато миете чиниите, това също е медитация. Не виждайте нещата като пречки за практиката, а като възможности да интегрирате осъзнатост в потока на живота.
Формалната медитация – седенето за 45 минути – ни помага да развием тази способност да сме осъзнати. Учим се да се справяме с болката в краката и гърба, с неприятните мисли или бродещия ум. Никой от нас не иска болка или неспокойство или каквото и да е неприятно преживяване, но практиката не е за това да се отървем от тях. Вместо това се учим да ги приемаме такива, каквито са. Наблюдавайки усещанията в тялото, ние виждаме как те се променят от самосебе си. Не се постоянни. Не са абсолютната реалност. Учим се как да бъдем търпеливи и да издържаме емоционално това, което сме мислили, че не можем да понесем. Можем да понесем физическата болка, глада, жегата, студа, възхвалата и обвиненията, всяко раздразнение.
Това, което ви препоръчвам не е волева практика – „Ще премина тази бариера на болката!” или „Няма да се дам на слабостта.” – а по-скоро ориентирана към вярата практика. Просто наблюдавайте и бъдете свидетели. Съзерцавайте различните усещания и реакции, физически и емоционални, които изпитвате в настоящия момент. Това ни помага да ги понесем, да изтърпим, когато умът казва: „Не издържам повече!” Ние можем да издържим. Можем да издържим всичко.