Архив

Tag Archives: будистки празник

ПАВАРАНА ИЛИ ДЕВОРОХАНА – ДЕНЯТ НА ОТВОРЕНИТЕ СВЕТОВЕ

977040_407237609384186_315537099_o

Паварана е важен ден и обикновено се пада на пълнолуние в единадесетия лунарен месец (обичайно е през октомври). Бележи трите месеца на „дъждовното” за Сангата оттегляне, което започва при пълнолуние на Асалха (обикновено през юли). Буквално „паварана” означава „да поканиш да те смъмрят или да поканиш другите да те съветват”.
Според историята на този ден Будата позволил на монасите да се мъмрят едни други, особено тези монаси, които са живели заедно по време на „Дъждовете“ за три месеца. Думите, използвани в церемонията, са:
„Почитаеми, приканвам за смъмряне от Сангата. По видяното, чутото или заподозряното (за моите действия), нека почитаемите ме инструктират от състрадание. Виждайки грешката си, ще я изкупя. Моля за това втори път. И отново, моля за това трети път.”
Още от времето на Будата това било традиция за всички монаси. След „дъждовното” оттегляне те се събирали от близо и далеч да изразят уважение към Будата. Когато всички сядали, Будата ги питал как е минало уединението им, как са живели и как са изпълнявали задълженията си; как са учили и практикували медитация.
Монасите съответно отвръщали на Будата, като едни казвали: „Усамотението беше чудесно, имахме много добри преживявания”, а други казвали: „Беше ни трудно, мястото, където бяхме, беше много безплодно” и т.н. Веднъж група монаси казали на Будата, че тяхното усамотение минало в тревоги, защото смятали, че през това дълго време на пребиваване заедно може да възникнат конфликти. И така, по време на уединението те се разбрали да спазват благородно мълчание за трите месеца и да не влизат във вербална комуникация помежду си. Когато Будата чул това, им казал: „Не е благотворно за която и да е общност, хората в нея да се правят на неми. По-благотворно е в края на уединението да се съберат на открит разговор за това какво намират за добро или за лошо в монашеския живот и какви подобрения могат да се направят.
Скоро след това Будата наложил ново правило, което откривало възможност за монасите във всеки манастир да се канят едни други на съветване в края на всяко усамотение и да обсъждат за и против в монашеския живот. От тогава при пълнолуние на единадесетия лунарен месец вместо обичайните Патимока (227 дисциплинарни правила на Ордена), се провежда Паварана среща.
За да е конструктивно смъмрянето, трябва да се прави с търпелива добрина (дружелюбие) и състрадание в ум, реч и тяло. И мъмрещият, и мъмреният трябва да са добри и отворени един към друг. Темата на дискусията трябва ясно да се упомене и да е одобрена от двете страни. Ако едната страна не е съгласна, трябва да й се даде възможност да изрази вижданията си. И двете страни трябва да могат да се изкажат. Тази церемония се извършва за доброто на общността и за създаването на единство между хората, които живеят в нея.
Церемонията е от полза не само за монашеството, но и за всички сфери на живота. Много е хубаво хората да си дават възможност да се съветват едни други и да го правят от добрина и състрадание, а не с предубеждение. Нещо безполезно трябва да се поправи и нещо полезно трябва да се развие за по-добро. По този начин всяка общност ще прогресира.
Една друга важна традиция е церемонията по посрещането на Будата при завръщането му от небесните селения. На тайски (тайландски) и на пали този ден се нарича „Деворохана”. Историята зад тази традиция е следната:
Когато Будата станал просветлен и започнал да учи света, той тръгнал от Индия, където учил своя баща и други членове на семейството. После отишъл да учи майка си, която отдавна била умряла (когато Будата бил на 7 дни). Затова той отишъл в Давадингса – сферата, където се родила след смъртта си. Там три месеца я учил на Абидамма.
В края на трите месеца Будата се върнал в света на град Сангкапа. Когато хората чули за завръщането му, се събрали да го посрещнат и да му принесат дарове. От тогава е традиция на този ден, след „дъждовното оттегляне”, хората да се събират в храма и да принасят храна на монасите.
Деворохана е известен и като „Денят на отворените светове”, защото е денят, в който Будата се върнал в света. Казва се, че много божества го последвали в пътуването му. В този момент три свята – небесният, човешкият и животинският, се отворили и всички, които живеели в тях, могли да се видят. В резултат на това всички обитатели на трите свята можели да видят плодовете от добрите и лошите деяния; вършилите добро били родени в добрите селения, а вършилите лошо били родени в лошите селения.

Advertisements

МАГА ПУДЖА

Painting of the spontaneous gathering of 1250 ...

Painting of the spontaneous gathering of 1250 Arahants (or Arhats) (Fully Enlightened Ones). Each of these Arahants came to see the Buddha at the full moon of the Indian month of Magha, without arranging with eachother to do so. This is currently remembered every year on the Buddhist holy day called ‘Magha Puja’, which usually falls in the month of february (Photo credit: Wikipedia)

 

Празникът Мага Пуджа, или Макха Буча, се чества в деня на пълнолунието на третия месец от лунния календар. Това е един от най-важните религиозни празници в Тайланд, Бурма, Камбоджа и Лаос в чест на ученията на Будата.
Макха е тайландската дума за третия лунарен месец (на пали – Мага), а Буча означава да почитам, да благоговея ( на пали – Пуджа)
Историята разказва, че на този ден, преди 2500 години, 9 месеца след просветлението на Будата, 1250 последователи дошли да го видят, едновременно, без предварителнат уговорка.
Всичките били араханти, ръкоположени от самия Буда. Същата вечер Просветленият им изложил принципите на будизма – овада-патимока (ovadha-patimokkha), които са:
Избягване на всяко зло.
Култивиране на добро.
И пречистване на ума. Това е учението на Будите.
В Тайланд тези учения са известни като „Сърцето на будизма”.

Другото събитие, което са празнува днес, се случило 45 години след това събиране. Тогава Будата дал последните си наставления и решил да „паринибана”, да раздели ума от тялото, или да умре. Това се случило 3 месеца след този ден (на пълнолунието на шестия лунарен месец – известен като Висакха Буча)
В навечерието на празника в Тайланд се извършва процесия от монаси и поклонници, които обикалят храмовете по посока на часовниковата стрелка, като в ръцете си държат три неща: запалена свещ, цветя и горяща ароматна пръчица. Те представляват Трите Скъпоценности в будизма: Буда, Дамма, Санга.