Архив

Tag Archives: Джон Кабат-Зин

Приложен будизъм, или социално ангажиран будизъм, е понятие, което тръгва и намира своето широко приложение от този дребен, възрастен мъж с излъчване на Йода – Тик Нат Хан.

Tich Nat Hanh

Tich Nat Hanh

Той е виетнамски дзен учител на достолепната възраст от 88 години, когото Мартин Лутър Кинг нарича „Апостол на мира и не-насилието”. Другите му прозвища са „Баща на осъзнатостта”, „Другият Далай Лама” и „Дзен учителят, който пълни стадионите”.

През 60-те години преподава Сравнителни Религии в Принстън и будизъм в Колумбийския университет. През 70-те преподава в Сорбоната, създава движението „Сладък Картоф”, а после – през 1982 г. се премества в югозападна Франция и създава „Плъм Вилидж”. От аграрна ферма „Плъм Вилидж” прераства в действащ манастир, в който живеят 200 монаси постоянно, а посетителите достигат до 8000 души годишно.

В Англия днес, а и в други европейски страни набира скорост движението „Събуди Се” – Wake Up, което редовно организира флашмоб медитации на публични места.

Meditation Flashmob - Trafalgar Square, London

Meditation Flashmob – Trafalgar Square, London

Именно Тик Нат Хан е човекът, който толкова вдъхновява Джон Кабат-Зин,  че през  1979 г. да излезе в общественото пространство с една нова идея и нова дума „осъзнатост”. Тогава тръгват курсовете по MBSR (Редуциране на стреса на базата на осъзнатост). Вече ги има и онлайн.

Това бележи началото на една нова епоха, в която Дхармата си подава ръка с науката. Или иначе казано, съзерцателната мъдрост и дисциплините на съзнанието се се корелират с емпиричното познание и научната методология.

През 1987 година Далай Лама заедно с Адам Енгъл и Франсиско Варела започва един интелектуален експеримент, който сега е известен като „Mind and Life Institute” – една разрастваща се общност на учени, изследователи и съзерцатели – световни експерти в интроспекцията и медитативното обучение.

Един друг пионер в областта – д-р Ричард Дейвидсън, първоначално завършил випасана курсовете на Почитаемия Гоенка, дава обещание на Далай Лама да извади съзерцателните практики, състраданието и добрината на светло и да докаже ползите от тях за мозъка посредством невронауката. Той създава „Център за изследване на здрави умове” към университета „Уисконсин-Мадисън”  и работата му е основно свързана с пластичността на мозъка и въздействието на емоциите и съзерцателните (медитативни ) практики върху него.

А сега да се върнем 2500 години назад при Пробудения Готама, който казва: „Аз уча за страданието и за неговото преустановяване”.  Думата е „дукка” (Пали) и тя колкото означава страдание, толкова означава неудовлетворение, стрес и още куп други отрицателни състояния.

Будата не бил будист. Той бил човек, който търсел избавление от болестите, старостта и смъртта за себе си и за семейството си. И го намерил – посредством установяването на едно мета познание.

„Това е единственият път, монаси, за пречистване на съществата, за преодоляване на тъгата и воплите, за изчезването на болките и скръбта, за достигането на Благородния път, за осъществяването на Нибана и той е Четирите Основи на Осъзнатостта.”

Защото води до дълбоко познание на комплекса ум-тяло, който идентифицираме като аз.

Будизмът е религия, но преди да стане това, е бил просто учение, изведено от един радикален и прагматичен ум, от един Нео, който дава ясни указания как да се справим с матрицата на самсара.

addtext_com_MDc1MTU5NDMxNTk1

Но какво става с едно практическо ръководство, ако бъде поставено в оковите на религията?

Става добре адаптирана апликация към самсара:  „По-добре от това няма да стане.” „Приспособи се”…

Иронията е, че това е едно от малкото средства, които ни помагат да изплуваме от вечно повтарящите се модели на отреагирване по навик, от нестихващия океан на кармичните обуславяния.

Учението е сравнявано със сал. Ако сте преплували океана, спокойно можете да захвърлите сала, а не да го превръщате в икона или догма.

epigraphy

„Опознай себе си”

Това е емблематичният надпис над входа на храма на Делфийския оракул в древността. Хората тогава посещавали питията и вероятно висели на опашки пред храма, очаквайки от устата й да се отронят думи, които ще им укажат бъдещето.

Човек винаги е искал да знае какво го очаква и винаги е имало практикуващи гадатели, питии и четци на знаци, които да тълкуват плодовете на времето.

Казват, че първите петима ученици на Будата били от осемте астролози в царския двор, които разчели бъдещето му, когато се родил. Те се отказали от прехраната си на гадатели и тръгнали с Готама, заедно да търсят лек срещу терзанията и скърбите в света. Лекът бил открит и го има и днес. Не бил скрито познание – гносис. Не бил обособен като елитарна дисциплина за някакъв таен елит. Бил достъпен за всички – както за миряни, така и за монаси.

Днес подръжниците на традицията негодуват, че е изведен извън контекста на религията. Че опорочава пробуждането. Дали?

Новите подръжници на новата традиция (MBSR), пък искат да създават нова структура с ново кредо за едни свръхосъзнати суперхора. В будизма и двата случая се определят като „силабата парамаса” – привързване към правила и ритуали.

А то е като партитура на музикално произведение. Искаш да я свириш, научаваш я добре и започваш – това не те прави нито Моцарт, нито Бетовен. Просто практикуваш.

Работна дума – „осъзнатост”

Еквивалент на пали – „сати”

Корен на санскрит – „смр” – „смара“

Текстово тяло – Махасатипатана Сутта, Дигха Никая (Сатипатана Сутта)

Обучение – виж тук.

И преди да завърша, ще направя още една препратка към Ключаря от „Матрицата”. (Нали помните, и Ключаря беше програма. И Оракула също…)

Представете си, че идва Ключаря, влиза в килията на ума ни и естествено носи ключ. Ключът към свободата. Свобода от лични ментални програми, от колективни такива, от оковите на това, което ни разболява, от килията… И ние какво правим?

Взимаме ключа с благодарност, лъсваме го с благоговение и… го закачаме на стената на килията си, за да му се кланяме.

antique keys.

Advertisements

Какво означава да променим бъдещето? Каква механична сила бихме могли да приложим, можем ли да намерим лоста на Архимед, с който да повлияем на бъдещето? Аз знам само за един такъв лост – и той е настоящето. Защото ние живеем в бъдещето на всеки един момент от живота ни, който е бил преди този.

Когато започнем да се спускаме в себе си, можем да си върнем този момент – да бъдем в него, в това тяло, с това сърце, с този ум, и да започнем да изместваме този установен модел, по който живеем живота си.
Ако се надяваме бъдещето да е различно, единственото място, на което трябва да застанем е СЕГА. Защото то е бъдещето на всички моменти, които са били преди. Така че ако искате да сте в бъдещето, вече сте!
Това ни приканва към едно изместване на перцепцията, изместване на осъзнаването, изместване на съзнанието, което ни позволява да живеем живота си сякаш има смисъл в единствения момент, който някога ще имаме. Част от това означава да сме въплътени. Защото в повечето време ние сме изгубени в мислите си. Това е още едно нещо, което ще забележите, ако започнете да обръщате внимание на ума си – че той е навсякъде. Навсякъде. Дори не е нужно да медитирате, за да се случи това. То е като режима „дефолт”. Не ви трябва дори смартфон или имейл. Дори компютър не ви трябва. Умът по дефолт е навсякъде. Мисли за това, мисли за онова. Харесва това, мрази онова. Иска да направи крачка към, но иска и да се дръпне. ..
Осъзнатостта всъщност е съзнаване, нали така? И се култивира посредством внимаване. Трябва просто да внимаваме. Присъствието е нещо, на което се учим.
Осъзнатостта е яснотата, която се надига чрез целенасочено внимаване в настоящия момент.
Внимаване, целенасочено, в настоящия момент, неосъдително…
Но „дефолт” мрежата непрекъснато работи и тя има мнения за всичко. Тя непрекъснато преценява. Неосъдително не означава да не предценявате, когато започнете да внимавате какво ви идва на ум или какво се случва в живота ви, но вие ще забележите колко много осъждате, колко много ви се иска да посегнете към това и да изтласкате онова и просто ще позволите на всичкото това да го има, сякаш току-що сте му сложили пътечка с надпис „Добре дошъл”. Аз няма да имам мнения за това, че имам мнения. Просто ще позволя на всичко да се излее – за момент. Усещате ли колко радикално може да е това изместване в живота ви – вземате един момент и позволявате на всичко да е такова, каквото е, вместо да искате да бъде по един или друг начин?
Будистите наричат това освобождаване. Такава свобода никой друг не може да ви даде, но тя ни позволява в известна степен да превъртим съзнанието си, така че за един момент да направим крачка извън времето.
Защото ако живеете в СЕГА… може би сте имали това преживяване. Погледнете си часовника точно сега. Колко е часът? Аз ще ви кажа колко е. Сега е. И всеки път, когато поглеждате часовника си или телефона, пак е СЕГА!

Из „Целебната сила на Осъзнатостта”, Джон Кабат-Зин

 

Има го само това необяснимо случване сега, от което нищо не се откроява, едно свободно, неделимо събитие, вечно променящо се, но и вечно присъстващо, без притежател и без каквато и да е отделна, независима, автономна, дискретна, постоянна и продължителна форма, защото цялата видима форма е едно преливане и преливането е ТУК/СЕГА.

Това необяснимо случване сега не е идея или вярване или специално състояние на съзнанието, или конкретно преживяване – то е необоримата незабавност на шума от трафика, на листата, лумнали в пламъци, червено-оранжевите златни пръски със скъпоценни камъни от дъждовна вода и светлина, главата се извръща, дробовете се изпълват с въздух, самотна птица прорязва небето, бели облаци се носят над планината, това необоримо знаене, че те има, това неизбежно осъзнато присъствие, това всеобхватно слушащо мълчание – всичко това е едно цяло случване без граници или привидности, без граница между вътре и вън.

Реалността не може да се улови или постигне, защото съществува само тя. Не може да се изгуби или избегне, защото няма как да се излезе от нея и няма как да се влезе. Ако се опитвате да я „достигнете”, никога няма да успеете. Вие СТЕ нея. Дори напрежението и стремежът за опит пак е тя – реалността, съвършено изразена, неделима от диамантите светлина, танцуващи по боровите иглички и от мириса и усещането за този остър ноемврийски въздух.

Джоан Толифсън

ЗА ОСЪЗНАТОСТТА, ХИПНОЗАТА И МЕДИТАЦИЯТА

Meditation

Meditation (Photo credit: holisticgeek)

Влакчето на осъзнатата медитация набира скорост

Светът има нова любима играчка и тя се казва „mindfulness”. Като че ли най-удачният превод е „осъзнатост”. В действителност, зад тази дума стои предшественикът й на древния език пали, който е „сати”. Сати означава помнене, осъзнатост, внимаване, състояние на будно пребиваване и още куп неща. Като цяло, работната дума остава осъзнатост, въпреки лекото й опошляване, особено след като в Америка излезе нов продукт „Осъзната майонеза” – виж тук.

И докато в нашата нова братска страна на всички възможности хората вече се борят срещу „духовния консумеризъм”, ние още се чудим що е то медитация, има ли почва у нас, и ако има, чия гуру система е по-секси.

Без да навлизам в подробности, за да не те отегчавам, читателю, ще посоча само, че всички медитативни техники, които включват визуализация, идват от тантричната традиция, носят очарованието на своята магика и ритуално ни отвеждат в различни сънувани измерения. По правило, това са „водени” медитации, като гласът, който ни води, полека ни вкарва в един полусън – малцина могат да направят разлика между една водена медитация и успешно проведен хипнотичен сеанс. Това е от гледна точка на ширещата се поп култура в медитацията. Иначе, практиката няма за цел да ни вкара в транс или в екстаз. Смисълът е да успокоим, да утишим ума – представете си водата в една чаша, в която има песъчинки с различни размери. Когато настъпва успокоение, тези песъчинки се утаяват на дъното и водата се избистря. Настъпва състояние на яснота. И тогава, от дъното на чашата се отлепя малко мехурче, което достига повърхността. Ние можем ясно да го наблюдаваме, без да се идентифицираме с него и да го пуснем да си иде. Това мехурче от гледна точка на аналитичната психология е комплекс, травма, психопомп, който е бил подпрагов, скрит в подсъзнанието. И сега, изцяло в зависимост от нашата степен на готовност да го приемем, той се надига от подсъзнанието като мехурче въздух, ние го о-съ-знаваме и го пускаме да си отиде – да излезе на повърхността на водата в чашата и да се слее с празнотата на въздуха над нея.

„Гласът ми ще е с теб…”

Това са думите на Милтън Ериксон – един колос в хипнозата, от когото са се учили много хипнотерапевти. Това е заглавието и на едноименната книга, която може да ни обясни защо имаме понятие като Ериксонова хипноза. Виж тук.

Все едно, аз няма да се захласвам по Ериксон, макар че е блестящ. Идеята ми е да направя диференциация между хипноза и медитация. При хипнотичен сеанс, който може да е и индуцирана автохипноза, ние дърпаме шалтера на ума и го приспиваме, или ако щете, блокираме харда и го изключваме. Съответно дясно полукълбо става доминиращо, навлизаме в царството на Хипнос – ставаме особено податливи на внушения и се носим на алфа вълните на подсъзнанието. Лявото полукълбо спи. Ние сме в транс. Оттук възможностите като преживяване са различни в зависимост от нагласата, религиозната ни ориентация и цялостния емоционален фон. Раят и адът са на крачка разстояние, ангелите и демоните също. (Бог също!)

Проникновената (осъзната) медитация, от друга страна, активира центровете в лявото полукълбо. Ние присъстваме тук и сега, умът е буден, нащрек, можем да сравним степента на внимание като тази по време на шофиране, когато сме зад волана. Вече не сме потънали в сънищата, а ги наблюдаваме като феномени на нашата ментална сцена. Не се идентифицираме с тях, не ставаме емоциите си. Вратата към подсъзнанието не зее широко отворена за всички съдържания на колективното несъзнавано с неговите причудливи форми и създания. Там има някой, който пази – и това е „сати” – осъзнатостта. Не случайно Сайдав Силананда я нарича пазачът на портата.

Искаме ли да дърпаме шалтера, или искаме да обучим ума?

Ако разглеждаме ума като нещо, което ни пречи, тогава ще търсим всякакви начини за неговото изключване – от ЛСД до хипнозата. Защо не?

В будизма, обаче, умът се разглежда като шестото сетиво. Шестата сетивна врата. Представете си сега, че си завържем очите и някой ни пусне в непозната гъста гора. Със сигурност ще се срещнем с много дървета, много клони ще се заплетат в косите ни и най-вероятно ще падаме. Приспивайки ума, ние влизаме в гората на колективното несъзнавано или по-скоро тя влиза в нас. За резултата не искам и да мисля, камо ли да го описвам.

Един голям учител от традицията Теравада ни съветва да обучим ума си. Ето какво казва той: „Приберете осъзнатостта в ума. Ако умът е осъзнат, той ще е в покой. Някои хора не искат осъзнатост, те искат само покой, нещо като дърпане на шалтера. И те никога не научават нищо. Ако нямаме „този, който знае”, върху какво ще базираме практиката си?” Прочети още тук  и тук.

Несъмнено, който избере шалтера, няма да чете по-надолу, за оставащите, ще изредя възможностите за едно подредено, изчистено от суеверия и мистицизъм запознанство с осъзнатата медитация.

Вече споменах за тантричната традиция, която между другото откриваме в тибетския будизъм с неговите примеси на местната бон религия. Не знам при вас как е, но аз обичам да черпя знания от първоизточника или поне от по-първа ръка експерти. В тази връзка, малко любопитни факти:

През 1979 г. Джон Кабат-Зин създава медицински център в който се практикува MBSR Mindfulness Based Stress Reduction – 8 седмичен курс с по една сесия на седмица, в който учат хората на осъзната медитация, малко чигун и хатха йога – колкото да си усетят тялото, една блестяща компилация между дзен медитация и сатипатана (осъзната)

В Англия правят разновидност MBCT – Mindfulness Based Cognitive Therapy

В същата темпорална рамка, но в друг формат С.Н. Гоенка (Goenka), родом от Бирма, пристига в Индия, след като е учил осъзната медитация при своя теравада учител У Ба Кин, и отваря випасана центрове – випасана е сатипатана (осъзната медитация), или проникновена медитация – и започва 10-дневни интензивни курсове, които сега се провеждат по цял свят. Преди 1980 година Гоенка е поканен от Далай Лама в Дармасала да обучи тибетски монаси на випасана.  Курсът на Гоенка включва осъзнаване на дишането като функция на тялото, усещанията на тялото – болка, студ, т.н. и чувствата. Виж тук

Теравада традицията – от която се учи Гоенка, е съхранена и днес, и не е нужно да се ходи на далечни, екзотични места като Тайланд, Шри Ланка и Бирма. Разбира се, ако имаме тази възможност, защо не? Но в крайна сметка, интернет е изпълнен с текстове на учители като Аджан Ча, Аджан Сумейдо, Аджан Сучито, Аджан Брам и т.н.

Освен това в Европа има функциониращи манастири, където се провеждат ритрийти и човек може да се докосне до традицията и да свери часовника си. Виж тук  и тук.

Интензивност или постоянна практика

Интензивността сякаш изглежда по-подходяща за нашето натоварено ежедневие. Открадваш десет дни, изучаваш каквото има за изучаване и хоп обратно в 24/7. Втори вариант, караш онлайн обучение, то още по-лесно се вмества между всички неща, които има да се вършат, изкарваш така 6 или 8 седмици, в зависимост от курса, и после включваш наученото към сутрешния био коктейл.

Всеки прави своя избор, моят е аварийният шлюз от самсара, за който говори Аджан Сумейдо, но това по-нататък…

Завършвам с една малка книжка, която не е най-изчерпателното четиво, но схематично излага практиката, така че всеки да може да си избере и да опита коя форма на медитация най отговаря на темперамента му: Introduction to Insight Meditation