Архив

Tag Archives: Осъзнаване

oldyoung

Будата обяснява човешките преживявания посредством пет агрегата (или компонента на човешката природа), а именно канди:

Материална (физическа) форма – рупа

Чувство – вейдана

Перцепция (възприятие) – саня

Ментални формации – санкара

Съзнание – виняна

„Тук петте агрегата са четирите основи за индивидуалното съществуване. Агрегатът на формата е тялото като основа за индивидуалното съществуване. Агрегатът на чувството са чувствата като основа на индивидуалното съществуване. Агрегатът на възприятието и агрегатът на менталните формации са дамма (разбирай „феномени“) като основа за индивидуалното съществуване. Агрегатът на съзнанието е умът като основа за индивидуалното съществуване.“ Петакопадеса

Всички дамми възникват чрез вниманието. Всички дамми възникват от контакта (и са обекти на познанието).

„Всички дамми представляват обекти на ума. С възникването на вниманието те се представята на ума като обекти.“ Кардунаратна

Саня (Перцепцията)

Има функцията на разпознаване, или идентификация, и представлява способността за концептуализиране.

Характеристика – забелязване, качество – разпознаване;

Превръща знака (разбирай случването, феномена) в условие за повторно забелязване.

Спомнянето, или сати, е функция на саня.

От гледна точка на Абидамма много от така наречените „спомени“ са просто концепции или идеи, базирани на конкретна перспектива за това какво се е случило в миналото. С две думи, това са погрешни схаващания, продукт на саня, асоциирани с неумело, необучено съзнание. Нашето „спомняне“ (в обичайния му вид) не отразява вярно действителното състояние на нещата.

Неблаготворното функциониране на саня (възприятието) води до концептуална пролиферация – папанча, която пречи на проникновението, от което зависи освобождението.

Четирите Сатипатана се практикуват, за да се коригира невярното функциониране на саня посредством фокусиране върху емпирични обекти без никакво концептуално пролифериране – „във видяното ще бъде само видяното…“ Или „съзерцаваме тялото в тялото“.

Резултатът от развитата осъзнатост е възприемането на чистите обекти на сетивния опит без стимулиране на ума към когнитивни вериги на реакция.

„Приятели, вследствие на окото и видимите форми, се надига зрителното съзнание. Комбинацията от трите е контактът (фасо) С контакта като условие възниква чувството – вейдана. Каквото човек чувства, това възприема. Каквото възприема, това мисли. Каквото мисли, това концептуално пролиферира. С това, което концептуално пролиферира като източник, възприемане и назоваване връхлитат човека относно минали, бъдещи и настоящи визуални форми, разпознати от окото.“ Същото се казва и за другите пет сетива)

Веднага след чувството (вейдана) процесът на перцепция става между субект и обект. Това бележи намесата на его-съзнанието, което оформя целия процес на перцепция. „Аз съм“ е коренът на назоваването, свързано с концептуалната пролиферация.

Advertisements

Какво означава да променим бъдещето? Каква механична сила бихме могли да приложим, можем ли да намерим лоста на Архимед, с който да повлияем на бъдещето? Аз знам само за един такъв лост – и той е настоящето. Защото ние живеем в бъдещето на всеки един момент от живота ни, който е бил преди този.

Когато започнем да се спускаме в себе си, можем да си върнем този момент – да бъдем в него, в това тяло, с това сърце, с този ум, и да започнем да изместваме този установен модел, по който живеем живота си.
Ако се надяваме бъдещето да е различно, единственото място, на което трябва да застанем е СЕГА. Защото то е бъдещето на всички моменти, които са били преди. Така че ако искате да сте в бъдещето, вече сте!
Това ни приканва към едно изместване на перцепцията, изместване на осъзнаването, изместване на съзнанието, което ни позволява да живеем живота си сякаш има смисъл в единствения момент, който някога ще имаме. Част от това означава да сме въплътени. Защото в повечето време ние сме изгубени в мислите си. Това е още едно нещо, което ще забележите, ако започнете да обръщате внимание на ума си – че той е навсякъде. Навсякъде. Дори не е нужно да медитирате, за да се случи това. То е като режима „дефолт”. Не ви трябва дори смартфон или имейл. Дори компютър не ви трябва. Умът по дефолт е навсякъде. Мисли за това, мисли за онова. Харесва това, мрази онова. Иска да направи крачка към, но иска и да се дръпне. ..
Осъзнатостта всъщност е съзнаване, нали така? И се култивира посредством внимаване. Трябва просто да внимаваме. Присъствието е нещо, на което се учим.
Осъзнатостта е яснотата, която се надига чрез целенасочено внимаване в настоящия момент.
Внимаване, целенасочено, в настоящия момент, неосъдително…
Но „дефолт” мрежата непрекъснато работи и тя има мнения за всичко. Тя непрекъснато преценява. Неосъдително не означава да не предценявате, когато започнете да внимавате какво ви идва на ум или какво се случва в живота ви, но вие ще забележите колко много осъждате, колко много ви се иска да посегнете към това и да изтласкате онова и просто ще позволите на всичкото това да го има, сякаш току-що сте му сложили пътечка с надпис „Добре дошъл”. Аз няма да имам мнения за това, че имам мнения. Просто ще позволя на всичко да се излее – за момент. Усещате ли колко радикално може да е това изместване в живота ви – вземате един момент и позволявате на всичко да е такова, каквото е, вместо да искате да бъде по един или друг начин?
Будистите наричат това освобождаване. Такава свобода никой друг не може да ви даде, но тя ни позволява в известна степен да превъртим съзнанието си, така че за един момент да направим крачка извън времето.
Защото ако живеете в СЕГА… може би сте имали това преживяване. Погледнете си часовника точно сега. Колко е часът? Аз ще ви кажа колко е. Сега е. И всеки път, когато поглеждате часовника си или телефона, пак е СЕГА!

Из „Целебната сила на Осъзнатостта”, Джон Кабат-Зин

 

Има го само това необяснимо случване сега, от което нищо не се откроява, едно свободно, неделимо събитие, вечно променящо се, но и вечно присъстващо, без притежател и без каквато и да е отделна, независима, автономна, дискретна, постоянна и продължителна форма, защото цялата видима форма е едно преливане и преливането е ТУК/СЕГА.

Това необяснимо случване сега не е идея или вярване или специално състояние на съзнанието, или конкретно преживяване – то е необоримата незабавност на шума от трафика, на листата, лумнали в пламъци, червено-оранжевите златни пръски със скъпоценни камъни от дъждовна вода и светлина, главата се извръща, дробовете се изпълват с въздух, самотна птица прорязва небето, бели облаци се носят над планината, това необоримо знаене, че те има, това неизбежно осъзнато присъствие, това всеобхватно слушащо мълчание – всичко това е едно цяло случване без граници или привидности, без граница между вътре и вън.

Реалността не може да се улови или постигне, защото съществува само тя. Не може да се изгуби или избегне, защото няма как да се излезе от нея и няма как да се влезе. Ако се опитвате да я „достигнете”, никога няма да успеете. Вие СТЕ нея. Дори напрежението и стремежът за опит пак е тя – реалността, съвършено изразена, неделима от диамантите светлина, танцуващи по боровите иглички и от мириса и усещането за този остър ноемврийски въздух.

Джоан Толифсън

ОБЛЕГНЕТЕ СЕ НА ОСЪЗНАВАНЕТО СИ:

Думата „невежество”, както е използвана на пали, означава „незнаене на Четирите Благородни Истини с техните три аспекта и дванадесет прозрения” (това е формулата за Четирите Благородни Истини). И пътят се нарича осморен. Но Осморния Път всъщност е просто осъзнаване. Осъзнаването е Пътят и осемте части са малко или повече позиции за рефлексия, а не действителни стъпки по някакъв действителен път. Въпросът не е в това да приемате цялата тази концепция за пътя твърде буквално, като разсъждавате, че една стъпка води до друга – първо правиш това и после онова. Разглеждано от лична гледна точка, можете да се зачудите: „Имам ли правилно разбиране? Речта ми дали наистина е правилна през цялото време?” И после можете да си кажете: „О, аз изобщо не съм на пътя! Онзи ден казах нещо, което не биваше да казвам.” Ако започнете да мислите така за себе си, само ще се объркате. Моят съвет е да не превръщате себе си в проблем. Откажете се от това превръщане на себе си в проблем или от това колко добри или лоши сте, или от това какви трябва да бъдете или да не бъдете. Научете повече да се облягате на осъзнаването си и го затвърждавайте. Разпознавайте го и съзнателно го мислете: „Това е осъзнаването – слушането – отпуснатото внимание.” Тогава ще усетите връзката. Това е естествено състояние, което се поддържа само. Не зависи от вас да го създадете. Не зависи от условия, които да го поддържат. Има го тук и сега, каквото и да се случва.

Във всеки миг, в който разпознаваме това будно състояние – и се облягаме на него и се научим да го ценим – идва радост, идва състрадание, идва любов. Но те не са лични; не се основават на харесване, предпочитания или каммични привързвания.  Дамма не е разрушаване на обусловените феномени, а това, което ги съдържа. Всички вероятности на обусловени феномени възникват и отминават в даммата; и веднъж, като видим това, вече нищо не може да ни обвърже, защото е видяна реалността на даммата, а не просто формите, които се надигат и отминават. Осъзнатите рефлексии са вещи способи, които Будата е разработил за изследването на опитността, за разбиването на илюзиите, които подхранваме, за пробиването на невежеството, в което сме се вкопчили, за освобождаването ни от формата, от ограниченото и неудовлетворителното. Вместо да уча на много техники или да ви давам твърде сложна структура, аз предпочитам да окуражавам хората да се доверяват на себе си с осъзнатост и будност. Често пъти медитацията се преподава с идеята, че човек трябва да постигне нещо или да се отърве от нещо. Но това само засилва съществуващата идея, че „Аз съм някой, който трябва да стане нещо, което не съм, и трябва да се отърва от лошите привички, погрешки и недостатъци.” Ако не прозрем отвъд това, задачата ни е безнадеждна. Най-доброто, което може би ще направим при тези обстоятелства, е може би да модифицираме нашите навични тенденции, да станем по-добри хора, по-щастливи в света – и това не бива да се подценява – но смисълът от учението на Будата е освобождението.

 

Buddhism now

Wheel and dear above a Buddhist temple. Photo © Lisa DaixNow, the word ‘ignorance’ as used in Pali means ‘not knowing the Four Noble Truths with their three aspects and twelve insights’ (that is the formula of the Four Noble Truths). And the path is in terms of being eightfold (the Eightfold Path). But the Eightfold Path is really just awareness. Awareness is the path, and the eight parts are more or less positions for reflection rather than actual steps on an actual path. It is not a matter of taking this whole conception of a path too literally, thinking that one step leads to the next ― first you do this and then you do that. Taken in personal terms, you might start wondering, ‘Do I have right view? Is my speech really right speech all the time?’ And then maybe thinking, ‘Oh, I’m not on the path! I said something the other day I shouldn’t have said.’ If…

View original post 365 more words