РЕЛИГИОЗНАТА УСЛОВНОСТ И ПРАКТИКУВАНЕ НА СИЛА
Този, който с вярно сърце приема Буда за свой водач, и Истината, и Ордена… Когато с вярно сърце приеме предписанията… това е жертва, по-голяма от открито дарение, по-добра от даване на постоянно подаяние, по-добра от дара на подслона, по-добра от приемането на насоки.
Дига Никая V – 145, 146
Искам да кажа няколко думи за конвенционалната религия. Разбира се, говоря единствено от опита си на будистки монах, макар че в това отношение човек може да разпознае достойнствата на религиозната условеност в която и да е форма.
В наши дни има една тенденция да се мисли, че религиозната условност и форма вече не са необходими. Има я надеждата, че ако можеш да си просто осъзнат и да се познаваш, не ти трябва друго. Всъщност така ни отърва, нали? Просто бъди осъзнат през деня, през нощта, каквото и да правиш – пиейки уиски, пушейки цигара марихуана, отваряйки сейф, обирайки някого, когото си срещнал в Сохо – стига да си осъзнат, няма проблем.
Има един блестящ философ в Тайланд, който вече е доста стар, но преди години ходих в неговия манастир. Аз тъкмо идвах от манастира на Аджан Ча и по тази причина го запитах за Виная – правилата на монашеския орден – и доколко са важни за практикуването на медитация и просветлението.
„Само осъзнатост – само това ти трябва”, рече той. „Бъди осъзнат и всичко ще е наред. Не мисли за другите работи.”
Аз си помислих: „Това е хубаво, но се питам защо Аджан Ча толкова наблягаше на всички тези правила?”
И понеже много уважавах Аджан Ча, когато се върнах, му разказах какво ми е казал филисофа-бикху. Аджан Ча каза: „Това е „вярно”, но не е „правилно”.
Ние сме предразположени към слепи привързвания, нали? Да кажем, че сте заключени в нечиста, смрадлива затворническа килия и идва Будата и казва: „Ето ти ключа. Трябва само да го вземеш и да го вкараш в дупката под дръжката на вратата, да го завъртиш надясно, да натиснеш дръжката, да отвориш вратата, да излезеш и си свободен…” Но вие може да сте толкова свикнали да сте заключени в затвора, че не разбирате указанията и казвате: „О, Будата ми даде този ключ” – и го закачете на стената и започвате да му се молите всеки ден. Това може да направи престоя ви в затвора малко по-щастлив; вероятно по-леко ще понасяте всички трудности и смрадта на килията, но все още сте в килията, защото не сте разбрали, че не самият ключ ще ви спаси. Поради липса на интелигентност и разбиране, слепешката сте се вкопчили в ключа. Така се случва при всички религии – вкопчваме се в ключа, боготворим го, молим му се… но не се учим да го използваме.
И когато, следващия път Будата дойде и каже: „Ето го ключа”, може да сте разочаровани и да кажете: Не вярвам на нищо от това. Години наред се молих на този ключ и нищо не се случи! Този Буда е лъжец!” И вземате ключа и го хвърляте през прозореца. Това е другата крайност, нали? Но вие все още сте в затворническата килия – така че и това не е решило проблема.
Както и да е, след няколко години Будата пак идва и казва: „Ето ключа.” И този път вие сте малко по-мъдри и разпознавате възможността да го използвате ефективно, слушате по-внимателно, правите правилното нещо и излизате.
Ключът е като религиозна условност, като Теравада будизма: той е само ключ, само форма – не е самото постижение. Ние трябва да разсъдим, да помислим как да го използваме. За какво е? Трябва да вложим и енергията да станем, да идем до вратата, да вкараме ключа в ключалката, да го завъртим в правилната посока, да натиснем дръжката, да отворим вратата и да излезем. Ключът няма да направи това вместо нас, ние трябва да го обозрем сами. Условността сама по себе си не може да го направи, защото не е способна на усилие; няма собствен устрем, а само този, който вие вложите в нея – точно както и ключът сам не може да направи нищо. Полезността му зависи от вашите усилия и мъдрост.
Някои съвременни религиозни лидери често казват: „Не се занимавайте с религиозни условности. Те са като стени на затворнически килии” – и те явно си мислят, че начинът е просто да се изхвърли ключа. Ако вече сте извън килията, разбира се, че вече не ви трябва ключ. Но ако още сте вътре, тогава все пак помага мъничко!
Мисля си, че вие трябва да знаете дали сте вътре или вън; тогава ще знаете какво да правите. Ако установите, че още сте изпълнени със съмнение, несигурност, страх, объркване – съмнението е основният знак – ако сте несигурни къде сте, какво да правите или как да направите нещо; ако сте несигурни как да излезете от затворническата килия, тогава най-мъдрото нещо е, вместо да изхвърляте ключовете или просто да ги събирате, да вземете един и да помислите как да го използвате. Това имаме предвид под медитативна практика. Практикуването на Даммата е научаването да вземете конкретен ключ, да го използвате, за да отворите вратата и да излезете навън. Озовете ли се навън, ще разберете. Вече няма съмнение.
Има вариант да тръгнем от приповдигната нагласа, че осъзнатостта е достатъчна – но всъщност какво имаме предвид? Какво е осъзнатостта? Дали е това, което вярваме, че е? Виждаме хора, които казват: „Аз съм много осъзнат” и те правят нещо по много методичен, педантичен начин. Вземат всяка хапка храна и я повдигат, повдигат, повдигат, и дъвчат, дъвчат, дъвчат, и гълтат, гълтат, гълтат…
И вие си казвате „Той се храни много осъзнато, нали?”, но всъщност той изобщо може да не е осъзнат. Просто го прави по много съсредоточен начин: концентрира се върху вдигането, докосването, дъвкането и гълтането. Ние бъркаме осъзнатостта с концентрация.
Като да оберем банка. И ние си мислим: „Ако обереш една банка осъзнато, няма проблем. Аз съм много осъзнат, когато обирам банки, така че няма камма. За да сте добър банков обирджия, трябва да имате добри сили на концентрация. Трябва да имате осъзнатост в смисъл на предвиждане на условията, на яснота относно опасности и възможности – един ум, който е нащрек за всякакво движение или знак за опасност или заплаха… И после концентрирате ума си върху разбиването на сейфа и т.н.
Но в будисткия контекст осъзнатостта – сати – винаги е комбинирана с мъдрост – паня. Сати-сампаджаня и сати-паня: в Тайланд тези думи вървят заедно. Означават „осъзнатост и чисто възприятие” и „осъзнатост-мъдрост”. Така че аз мога да имам импулса да обера банка – „Трябват ми пари, ще ида да обера Националната банка” – но сати-паня казва: „Не, не следвай този импулс.” Паня разпознава лошия резултат, ако последвам подобен импулс, кармичния резултат; тя предоставя разбирането, че подобно нещо е лошо и не е редно да се прави.
Има пълно възприятие на този импулс и знаене, че това е само импулс, той е не-аз, така че дори да имам желанието да обера банка, няма да си създавам невротични проблеми от тревоги, че имам такива престъпни тенденции. Човек разпознава, че това е само импулс в ума и се въздържа от това да го последва. Тогава човек има стандарта на добродетелта – сила – като конвенционална основа за живота в тази човешка форма, в това общество, сред други човешки същества, в този материален свят – стандарт или отправна линия за правене или неправене.
Петте предписания са неубиване, некрадене, въздържание от погрешни сексуални занимания, нелъгане или неотдаване на измамна реч, и невземане на напитки или опиати, които променят съзнанието. Това са насоките за сила.
Сила в будизма не е скован, неизменен стандарт, в който сте обречени на адски мъки, ако промените нещо – какъвто е морала, който всички асоциираме с Викторианската епоха. Всички се страхуваме от онзи превзет, пуритански морал от едно време, така че когато кажете „моралност”, всеки потреперва и си мисли: „О, Викторианска превзетост! Той сигурно е някой ужасен моралист, който се страхува от живота. Ние трябва да излезем и да опитаме живота. Не искам моралност – искаме опитност!”
И виждаме хора да излизат и да правят какво ли не, мислейки, че опитността като такава е всичко необходимо. Но има някои опитности, които е по-добре да нямаме – особено ако са в противовес с обичайното тълкуване на Петте предписания.
Например, вие може да си кажете: „Много искам да опитам какво е да убиеш някого, защото житейското ми образование няма да е завършено, докато не го направя. Свободата да действам спонтанно ще е ограничена, докато не преживея убийство.”
Някои хора наистина може да си мислят това… е, може би не чак убийство, защото то действително е нещо тежко – но може да са други работи. И те правят всичко, което пожелаят и нямат стандарт да кажат „не”.
„Никога не казвай „не” на нищо”, казват те, „просто кажи „да” – излез, направи го и бъди осъзнат, научи се от него… Опитността е всичко!”
Ако правите това, ще станете крайно преситени, изхабени, объркани, злочести и окаяни, дори на съвсем млада възраст. Когато видите някои от жалките случаи, които аз съм виждал – млади хора, отишли и „опитвали” всичко – и вие ги питате „На колко години си? 40?” И те казват: „Не, всъщност съм на 21.”
Добре звучи, нали? „Прави всичко, което пожелаеш” – това обичаме да чуваме. Поне аз. Ще е хубаво да правя всичко, което си пожелая, никога да не казвам „не”. Но след няколко години започвате да осъзнавате, че желанията нямат край. Каквото желаете сега, следващия път ще искате нещо повече и няма край. Може временно да сте удовлетворени, както когато ядете много храна и не можете да поемете още една хапка, и погледът ви се спира на превъзходно приготвена храна, а вие си казвате: „Отвратително!” Но това е само моментно отвращение и не след дълго храната отново ще ви изглежда вкусна.
В Тайланд будизмът е изключително толерантна религия; там така и не са се развили морални порядки. Затова понякога хората се разстройват, като идат в Бангкок и чуят ужасяващи разкази за детска проституция, корупция и т.н. Бангкок стана Греховния Свят на света. Казвате „Бангкок” и очите на всички или грейват, или поглеждат огорчено и казват: Как може една будистка страна да допуска такива неща?”
Но познавайки Тайланд човек може да признае, че макар да са малко разпуснати на определени нива, поне няма полицейска жестокост като в други страни, където редят проститутките до стената и ги разстрелват, или избиват всички престъпници в името на религията си. В Тайланд човек започва да оценява, че моралността идва от мъдростта, не от страха.
Така че някои тайландски монаси преподават морал в по-свободен вариант. По отношение на първото предписание – неубиване, познавам монах, който живее на брега на Тайландския залив, в район, където има много пирати и рибари, които са много сурови, груби хора. Убийството е нещо често срещано между тях. Този монах просто се опитва да ги окуражи да не се убиват. Когато те дойдат в манастира, той не говори за неубиването на етап :Не бива да убивате нищо – дори ларва на комар”, защото те няма как да го приемат. Прехраната им зависи предимно от риболова и убиването на животни.
Това, което ви представям, не е моралност от някакъв скован стандарт, твърде труден за спазване, а по-скоро нещо, върху което да разсъждавате и да използвате, за да започнете да го разбирате и да разбирате как да живеете по по-добър начин. Ако заемете прекалено строга позиция, или ставате твърде морален, превзет и привързан, или направо си мислите, че не можете да го направите и изобщо не се залавяте – оставате без никакъв стандарт.
Второто предписание е въздържание от кражба. На грубо ниво се въздържате от обиране на банки, магазини, такива неща. Но ако прецизирате своята сила, се въздържате от вземане на неща, които не са ви дадени. Като монаси, ние се въздържаме дори от докосване на неща, които не са ни дадени. Ако дойдем в дома ви, не можем да обикаляме и да пипаме всичко и навсякъде, макар да нямаме намерение да ви го вземем. Дори храната трябва да ни пряко връчена. Ако я сложите и кажете „Това е за вас”, ако следваме правилата, не бива да ядем от нея, докато лично не ни поканите. Това е прецизиране на предписанието да не се взема нещо, което не ти е дадено.
Значи има един груб аспект, който е въздържание от по-груби неща, като кражба и обир, и едно по-прецизно обучение – начин на самовъзпитание.
Следва третото предписание, което се отнася до сексуалността. Сегашната представа е, че всякаква сексуалност е опитност, така че няма проблем да се прави – стига да сте осъзнати! И някакси, липсата на сексуални отношения се смята за някаква ужасна перверзия.
На грубо ниво това предписание означава въздържание от изневяра: от това да не сте верни на брачния си партньор. Но това може да го прецизирате в рамките на брака, да бъдете по-загрижени, не толкова експлоатиращи, не толкова вманиачени по секса, та вече да не е просто телесно удоволствие.
Може да го прецизирате направо до безбрачие, до живота на будистки монах, където никаква сексуална активност не е позволена. Това е обхватът на предписанията.
Много хора си мислят, че безбрачният монашески живот е ужасно подтискане. Но не е, защото сексуалните пориви са напълно приети и разбрани като естествени пориви, просто не се следват. Човек не може да спре сексуалните желания. Не можете да кажете: „Вече няма да имам такова желание.” Вие може и да го кажете, но пак ще го имате. Ако сте монах и си мислите, че не бива да имате такова желание, ще станете един много уплашен и подтиснат монах.
Чувал съм монаси да казват: „Аз не заслужавам расото. Хората не бива да ми дават подаяния. Трябва да оставя расото, защото през ума ми минават толкова лоши мисли!” Расото нехае за мислите ви! Не ги превръщайте в проблем. Всички ние, в раса или не, имаме своите мръсни мисли, както всички други хора. Но се учим да не говорим или реагираме на импулса им. Когато приемаме дисциплината Патимока, ние приемаме тези неща, разпознаваме ги и напълно осъзнаващи ги, ги пускаме – и те се преустановяват. И така, след време човек намира едно голямо умиротворение в ума си в резултат от безбрачния живот.
От друга страна, сексуалният живот е много възбуждащ. Ако сте разстроени, уплашени, доскучало ви е или нямате мира, умът ви лесно преминава в сексуални фантазии. Насилието също е възбуждащо, затова често сексът и насилието вървят заедно, като при изнасилването и други неща от подобно естество. Хората обичат да гледат такива неща по кината. Ако направят филм за безбрачен монах, който спазва дисциплината, малцина ще го оценят. Ще е един много скучен филм. Но ако направят филм за монах, който нарушава предписанията, ще изкарат милиони!
Четвъртото предписание касае речта. На най-грубо ниво, ако сте голям лъжец, следвайте това предписание, като се въздържате от опашати лъжи. Ако приемете това предписание, всеки път, когато кажете лъжа, поне ще знаете, че го правите, нали? Но ако не приемете никакво предписание, понякога дори да изричате големи лъжи, може дори да не се усещате, защото ви е станало навик.
Ако прецизирате тази по-груба позиция, се научавате да говорите и използвате комуникациите по един много внимателен и отговорен начин. Не бъбрите напразно, не дърдорите, не клюкарите, не преувеличавате, не се правите на ужасно остроумен, за да нараните или засегнете други хора по някакъв нарочен начин. Започвате да осъзнавате колко дълбоко си влияем едни на други с нещата, които казваме. Можем да си вгорчим цели дни, казвайки си неприятни неща.
Петото предписание е въздържание от алкохолни напитки и опиати, които променят съзнанието. Това може да е на нивото на простото въздържание от алкохолизъм – всеки го разбира така. Но после трезвата част от вас казва, че може би не бива да приемате никакви напитки, дори чаша вино с вечерята. Това е стандарт, който трябва да се разглежда и прилага.
Ако сте се посветили на тези предписания, ще знаете, когато ги нарушавате. Те са насоки да бъдем малко по-внимателни, малко по-будни и по-отговорни за това как живеем. Ако нямаме стандарти, просто си правим каквото ни скимне или каквото на някого другиго е скимнало.
Аз сам имам морална природа. Никога не ми е допадало да съм аморален. Но когато живеех в Бъркли, Калифорния, заради по-умни, по-интелигентни и по-опитни същества около мен, на които дълбоко се възхищавах и които практикуваха аморалности, аз започнах да си мисля: „Може би и аз трябва да направя това!” Със сигурност, когато гледате от някого, ви се иска да сте като него. Тогава се въвлякох в ужасна каша, защото хората могат да са много убедителни. Могат и убийството да превърнат в свещен акт!
Така че сила е пътеводител, начин да се закотвяте във въздържание от недобродетелни действия с тяло и реч, по отношение на себе си и другите същества около вас. Това не е абсолютен стандарт. Не ви казвам, че ако убиете червей в градината си, в следващите 10 000 живота ще се раждате червей, само за да ви сплаша да не убивате. В това няма мъдрост. Ако сте обусловени, го правите само защото ви е страх, че ще идете в ада. Не бихте разбрали; не сте разглеждали и наблюдавали, не сте използвали мъдростта си да проумеете как стоят нещата.
Ако ви е страх от действия или реч, тогава просто ставате невротични; но от друга страна, ако не изпитвате страх и си мислите, че можете да правите всичко, тогава пак ставате объркани и невротични!
Зигмунд Фройд имал всякакви пациенти с всякакви изкривявания и тъй като сексуалното подтискане било нещо обичайно в Европа и Америка, той си мислел: „Ако спрем подтискането, тогава няма да имаме тези проблеми. Ще станем свободни, щастливи, добре интегрирани личности.” В наше време няма ограничения – и пак има истерични, нещастни и невротични хора! Очевидно е, че тези две крайности произлизат от липсата на осъзнатост по отношение на естественото състояние на сексуалност.
Ние трябва да разпознаваме какво е възбуждащо и какво успокояващо. Будистката медитация – защо е толкова скучна? Повторения и песнопения – защо не пеем арии? Аз бих могъл! Винаги съм искал да стана оперен певец. Но на конвенционалното ниво на уместността или когато седя на учителското място и изпълнявам дълга си, припявам с възможно най-монотонния глас. Ако се съсредоточите върху звученето на песнопенията, то е много успокояващо.
Една вечер седяхме в медитация в горския ни манастир в Тайланд, когато чух американска поп песен, която много мразех, когато бях мирянин. Пускаше я един амбулантен търговец на лекарства – от онези, които обикалят с ванове и високоговорители и пускат музика, за да привлекат селяните да си купят лекарства. Вятърът духаше в правилната посока и звукът от „Кажи на Лора, че я обичам” сякаш беше тук, в залата за медитация. От много години не бях чувал американска поп музика и докато звучеше сладникавата сантиментална песен, изведнъж започнах да плача! И разпознах това огромно емоционално придърпване на този сорт музика. Ако не разбирате това, тя стисва сърцето ви и бивате уловени във вълнение и емоция. Такъв е ефектът от музиката, когато не сте осъзнати.
Затова нашите песнопения са монотонни, защото ако се концентрирате върху тях, те няма да ви отнесат в някакви сантиментални чувства или в сълзи на екстаз. По-скоро ще се почувствате спокойни, умиротворени, ведри. Анапанасати също успокоява, защото има нежен ритъм – лек, не възбуждащ. И макар монашеският живот да е скучен по отношение на липса на романтика, приключения и вълнения, той е успокояващ и умиротворяващ…
Затова разглеждайте живота си по отношение на това какво ви възбужда и какво успокоява, за да започнете да разбирате как да използвате паня: способността да сте мъдри. Като будисти, ние правим това, за да знаем какво ни въздейства. Разбираме природните сили, с които трябва да съжителстваме. Не можем да контролираме всичко, така че нищо насилствено или възбуждащо да не се случва около нас – но можем да ги разбираме. Можем да положим някакво усилие за разбирането и ученето от живота, докато го живеем.
Из „Читатвивека – Ученията на смълчания ум”, Аджан Сумейдо
ГОРСКО ВРЕМЕ 