Архив

Tag Archives: резултатна карма

В „Амаравати” съм от 15 години (1999). Имаме хубав храм с манастир и метох и някой дари пари за едно много хубаво кути (колиба), най-хубавото кути, което някога съм имал. И човек може да се привърже към „Амаравати” или към идеите за „Амаравати”, или към сангата, или към монашеството или будизма, към това да е добър будистски монах или към теравада традицията, към тайландската горска традиция, към установяването на будизма на Запад. Всички тези неща са много хубави и човек го хвалят за тях. Хората понякога казват: „Не е ли прекрасно какво си направил! Ти установи монашеството на Запад.” Получавам много такива съобщения. Но човек трябва да внимава да не започне да се привързва към тези неща, както да внимава и за страданието, когато не получава комплименти или монасите и монахините започнат да захвърлят робите и хората започнат да търсят вината у теб.
Когато някой откликва на възхвалата и обвинението, на успеха и провала, това са белези на привързването. И тук аз взех едно непоколебимо решение. В моята практика приоритетът винаги е към тази чистота, никога не към светски неща, не към монашеския живот, не към будизма, не към индивидуални монаси и монахини, не към Ордени, не към будизма на Запад или на Изток, не към будизма на Север или на Юг. Дори да съм успешен в това, дори трайно да установя будизма в Европа за следващите хиляда години, приоритетът винаги може да е само осъществяването на нибана, прекосяването на морето на страданието. Направихме този храм в „Амаравати” толкова здрав, че ще издържи хиляда години. Будизмът може да не оцелее, но храмът ще остане. Архитектът каза, че 20 слона могат да танцуват на покрива му и той няма да поддаде! Но осъществяването на нибана е целият смисъл в приемането на монашеството. Това винаги е означавало много за мен. Можех да видя, че понякога е по-лесно да строиш храмове, отколкото да практикуваш и да поддържаш практиката, докато престане да бъде теоретична. Всеки от нас има тази възможност да разбере това за себе си. Само по този начин можем да се освободим, чрез самостоятелното узнаване, не чрез нечие чуждо разбиране.
Сега виждам емоционалните навици като випака-камма (резултатна карма). Ако аз приема всички емоции, които се надигнат, ако ги пусна в съзнанието и после ги пусна навън, те ще бъдат освободени от своя затвор. Считам това за един вещ поглед върху темата. Дори след години на морално поведение и строга практика, е изненадващо какви емоции продължават да изникват в съзнанието. Но от гледна точка на практиката, каквото и да дойде, не правите проблем от него, просто разпознавате възможността да освободите това злочесто създание, или тази емоция, от затвора й. Отношението е випака-камма, резултатната камма. Когато условията узреят, резултатът става съзнателен. Нещата, които са узрели, които се надигат в съзнанието – оставате ги да бъдат съзнателни и ги освободете, като ги пуснете; оставете ги да бъдат това, което са, и те от само себе си ще си отидат. С вътрешното знаене вие сте отворили вратите към безсмъртието и освобождавате тези злочести условия от тяхната мъка. Вратите към безсмъртието са отворени – това е осъзнатостта. Ние говорим за вратите към безсмъртието, но това не е нещо далечно или скрито. Будата посочил към тази осъзнатост – тя е пътят към безсмъртието.
Можете да видите, че във всеки момент от живота си вие имате това (осъзнатостта). То е вашето наследство, вашата възможност, и дори да го забравите или да не искате да го правите сега, ще има момент в живота ви, когато ще искате да го правите. Дори да не сте готови за безусловното преживяване, за осъществяването, в един момент ще сте готови. Ще ви омръзне страданието, което си създавате посредством невежеството и привързването.
Това са времена, в които този вид учение става все по-ценено. Не само посредством будистката форма, а и по много начини. Тази практика вече е достъпна за хората или може би е време за пробуждане поради видимо неразрешимите проблеми и бъркотията, която създадохме от алчност, омраза и заблуда. Натискът на тези времена, замърсяването, всички войни и въоръжаването, материализмът – всичко това е направено от какво? От желание и привързване към желанието. Такава голяма част от интелигентността ни се използва за създаване на ужасни оръжия, умни бомби, които не са толкова умни, и за проблеми за човешките същества и за всички планетарни създания, и все пак го има този потенциал за просветление.
Ако съзерцаваме от гледната точка на обикновен човешки индивид, можем да видим, че това, което сме научили посредством това вътрешно знаене е нещо много обичайно и невпечатляващо. Не е като да сияем с пламъци, които излизат от главите ни и с екстравагантни преживявания. Случилото се е много недоловимо. Никой никога не би разбрал. По нищо не личи. Няма нищо зрелищно във внимаването, в това разширяващо се интуитивно слушане, в това внимаващо слушане, в това интуитивно знаене. Не е нищо фантастично, нищо, за което да пишете до вкъщи. Затова е толкова пренебрегвано, затова хората не го забелязват. Те търсят нещо зрелищно, някакво мистично преживяване, в което се сливаш с абсолюта в единение на блаженство. Това ни се иска, нали? Понякога имате такива моменти, което се чувствате като в единение с абсолюта и природата и всичко наоколо, но това чувство става спомен и тогава вие пак искате да го имате; привързвате се към спомена; винаги търсите нещо посредством спомена, вместо да се доверите на много простата способност, която имаме в момента, просто да внимаваме.
Това е нещо скромно. Не е постижение, което можем да покажем на света. За светските хора то нищо не струва. Всички тези начини да ви накарат да медитирате често идват с обещанията, че ще изглеждате по-млади, че ще можете да изкарвате повече пари, че връзките ви ще се подобрят, че ще сте успешни, че ще сте щастливи, че болестите ви ще бъдат изцерени. Тези неща продават медитацията. Обещават ни се всякакви хубави неща като награда, че я правите. Не че се случва обратното и ставате по-бедни или по-болни от медитацията, но смисълът не е в това. Често пъти именно благините стимулират желанието за медитиране. Но аз говоря за основната цел на медитацията – осъществяването (разбирането) на истината. За много хора, ако медитацията не обещава куп хубави неща, тогава нищо не струва. Но от гледна точка на осъществяването на пътя на нестрадание и безстрашието, което идва с него, това се казва, че е най-висшето щастие. Да си безстрашен и да разбираш истината е наградата. Не ви трябва нищо повече от това. Не ви трябват много пари, добро здраве или други неща.
Умът не е просто някакво нещо в черепа. Вътрешното знаене дава усещането за разширяване, за свързаност, за безграничност, за безкрая, за неизмеримото. Не е фиксирано само върху един обект, нали? То е отворено и приемащо; всеобхватно е; не е привързано към само едно нещо. Това наричаме интуитивно знаене. Каквито приятни, неприятни, злочести или скучни мисли се надигнат, просто ги приветствайте. Вие отваряте вратите на затвора, за да ги освободите, вместо да мислите, че не искате да имате тези глупави мисли и чувства.

Buddhism now

AmaravatiI’ve been here at Amaravati for fifteen years [1999]. We have a nice temple with cloisters now, and somebody has donated funds for a very nice kuti, the nicest kuti I’ve ever had. And one may become attached to Amaravati, or ideas about Amaravati, or the sangha, to monasticism or Buddhism, to being a good Buddhist monk or to the Theravada tradition, to the Thai forest tradition, to establishing Buddhism in the West. All these things are very good and one gets praised for them. People sometimes say, ‘Isn’t it wonderful what you’ve done! You’ve established monasticism in the West.’ I get a lot of these kinds of messages. But one has to be careful not to start attaching to these things, and suffering when one doesn’t get the compliments or when the monks and nuns start disrobing and people start finding fault with you. When one responds to praise…

View original post 1 160 more words

Advertisements

Най-богатият мъж в гробището или… „съвършения потребител” Стив Джобс

Темата е смъртта. Поставя я Стив Джобс. На масата пред мен стои чистоновичък iPad и вече попрочетената книга на Джей Елиът за iлидера. Случайността, довела ги в полезрението ми, всъщност не е случайност, а випака камма (резултатна карма). Вярно, резултат от нечии други действия, но все едно, достигнал е до мен като символ на един човек, променил света.

Удивителната способност на този човек да вдъхновява хората дори сега, след напускането на физическата форма, води до нови аналогии, нови асоциации, нови термини. От сорта на: „да бъдем будисти” = „Стив Джобс” = „идол” = „съвършен потребител” = „следвайте сърцето си” = „бъдете милионери”…

Смъртта в будизма е един от трите небесни пратеника: старост, болест и смърт . В християнството има ангели, а в будизма има девадута (devaduta). Те не идват да ни накажат, а само да ни потупат по рамото и да ни кажат: „Ей, събуди се!”

Смъртта на Стив влезе в домовете и сърцата на повечето хора по света. Може би за да ни каже нещо ново и различно от речта му пред студентите в Станфорд, която беше публикувана в социалните мрежи като своеобразен некролог, написан от самия покойник.

Определено има нещо ново. В третата история на въпросното изказване ние разбираме, че ракът му е бил от рядък тип, който е лечим, и че той се надява това да е била най-близката му среща със смъртта за няколко десетилетия напред.

Защо нещата се развиха така, Стив? Неизбежна смърт, на 56 години?

Будистът в теб сигурно е имал някаква идея. Една от основните постановки в будизма е Теорията за Обусловеното, или Зависимото възникване – патичасамупада. Тя е практическо ръководство за това как едно действие (камма) води до определен резултат (випака камма). От нея следва идапачаяти: Когато това е, онова е. От пораждането на това, се поражда онова. Когато това не е, онова не е. С края на това, свършва и онова.

Сега да си представим, че Стив Джобс беше избрал вместо „малкия” проект с Возняк, скромния будистки храм в Япония. Друго действие – друг резултат.

Дали тогава той пак щеше да промени света? И как щеше да го промени? Щеше ли да я има поддиректорията на самсара – iсамсара? Потенциалът е потенциал, той не се губи. Може би тогава монахът Джобс щеше да работи не за забавлението, а за избавлението на света?

Поклон пред гения и щастливо iпрераждане!