Архив

Tag Archives: Средния Път

Благородната истина за пътя, който води до преустановяването на страданието

Двете крайности и Средния Път

Да се предаде на отдаването на Сетивното Удоволствие, на първичното, елементарното, вулгарното, нечестивото, неблаготворното; или да се отдаде на Себе-изтезанието, на болезненото, нечестивото, неблаготворното: и двете крайности Съвършено Просветления избягвал и намерил Средния Път, който прави човек да вижда и знае, който води до умиротворение, разграничаване, просветление, Нибана.     SS.LVI. 11 

ОСМОРНИЯТ ПЪТ

Това е Благородния Осморен Път, пътят, който води до преустановяване на страданието, а именно:

ІІІ. Мъдрост (Паня – Panna):

1. Правилно Разбиране (Самма-дитти – Samma-ditthi)

2. Правилна Мисъл (Самма санкапа – Samma-sankappa);

І. Морал (Сила – Sila):

3. Правилна Реч (Самма вача – Samma-vaca)

4. Правилно Действие (Самма камманта – Samma-kammanta)

5. Правилно Препитание (Самма аджива – Samma-ajiva)

ІІ. Концентрация (Самади – Samadhi):

6. Правилно Усилие (Самма вайама – Samma-vayama)

7.Правилна Осъзнатост (Самма-сати – Samma-sati)

8. Правилна Концентрация (Самма-самади – Samma-samadhi)

Това е Средния Път, който Съвършено Просветления открил, който прави човек да вижда и знае, който води до умиротворение, до разграничаване, до просветление, до Нибана.

Благородния Осморен Път (Ария-атангикамагга)

Фигуративният израз „Път” понякога погрешно се разбира като прилагане на отделните фактори по отделно, един след друг по реда, в който са дадени. В такъв случай Правилното Разбиране, т.е. пълното проникване за Истината, би трябвало да се осъществи първо, преди човек да мисли да развива Правилна Мисъл или да практикува Правилна Реч и т.н. Но в действителност трите фактора (3-5), които формират Морала (Сила), трябва първо те да се усъвършенстват; след това човек може да се отдаде на систематично трениране на ума с практикуване на другите три фактора (6-8), които формират Концентрацията (Самади); само след тази подготовка човешкият ум и характер ще са в състояние да достигнат до съвършенството на първите два фактора (1-2), които формират Мъдростта (Паня).

Но още от началото се изисква някакъв първоначален минимум на Правилно Разбиране, защото е необходимо известно разбиране на фактите за страданието, което да осигури убедителни причини и подтик за старателно практикуване на Пътя. Известно количество Правилно Разбиране е необходимо и в помощ на другите фактори по Пътя за интелигентно и ефективно изпълнение на техните индивидуални функции в общата задача за освобождението.

По тази причина и за да се наблегне на важността на този фактор, на Правилното Разбиране е отредено първо място в Благородни Осморен Път.

Това първоначално разбиране на Даммата постепенно трябва да се развива с помощта на другите фактори от Пътя, докато достигне до най-висшата яснота на Проникновение (випасана), която е непосредствено условие за влизане в Четирите Степени на Светостта и за постигане на Нибана.

Следователно Правилното Разбиране е начало и кулминация на Благородния Осморен Път.

Свободен от болка и изтезание е този път, свободен от стенания и страдание; той и съвършеният път.                                                                                                                  M. 139

Истина е, няма друг път като този за очистване на проникновението. Ако следвате този път, ще сложите край на страданието.                                                                                                 Dhp. 274-75

Но всеки трябва да се бори за себе си, Съвършените само са посочили пътя.        Dhp. 276

Надайте ухо тогава, защото Безсмъртието е намерено. Разкривам, излагам ви Истината. Както ви е разкривам, така действайте! И тази върховна цел на светия живот, заради която синове от добри семейства напускат домовете си, за да станат бездомни, нея съвсем не след дълго, още в този живот, ще познаете сами, ще осъществите и ще направите своя.                         M. 26

Из „Словото на Будата“, Нянатилока

Advertisements

Теравада – Учението на Стареите

Nutshells

Nutshells (Photo credit: Kikasz)

Теравада – Учението на Стареите – е форма на будизма, която първоначално изглежда лесно определима. Може да бъде разпозната по иконографията, културата и ученията. И така: монах в минзухарено жълта роба е теравадин, и будистът от Шри Ланка, Бирма, Тайланд, Лаос или Камбоджа е теравадин. Относно ученията: Четирите Благородни Истини, Осморния Път, Морал, Медитация и Мъдрост; Абидамма – това е Теравада. Писменият език е пали, език, формиран от различни северноиндийски наречия, според препоръката на Будата „да се учи на народния език”. И въпреки всичко теравада е разнообразна. Повечето последователи не са монаси, някои не са убедени в достоверността на традицията или на всички учения – „има ли такова нещо като прераждане?” Дори в редиците на Сангата има различни стандарти на обучение, становища и практики. Разнообразието се дължи и на факта, че ученията на теравада са достигнали до толкова различни страни като Нова Зенландия, Непал, Уганда, Италия, да не говорим за Северна и Южна Америка – и тези култури естествено внасят свои нагласи в представянето на теревада.

Всички традиции се отнасят до периода след кончината на Будата (вероятно, но не доказано около 400 – 410 пр.н.е.), когато неговите проповеди били събрани. Казва се, че началото на това било поставено от „Първия събор” на арахантите ученици – и наистина, нещо подобно трябва да се е случило, макар по-вероятно да е имало серия сбирки, по време на които материал бил втъкан в устно запомнени „сутти”. В този период историята на Сангата, заедно с правилата за дисциплина, били събрани под наслова „Виная”. Този процес продължил около 80-100 години до провеждането на „Втори Събор”, свикан по повод противоречия в устава (на дисциплината). Вторият Събор достигнал до общи решения, но по някое време преди владичеството на Ашока (269 – 232 пр.н.е.) отново се появили различия, някои, касаеши Виная, други относно разглеждането на Дамма. Една група, Махасангика, се интересувала от естеството на самия Буда и по какво се отличавал той от араханта, и как някои практикуващи могат да се забавят в просветлението си за постигането на Пробуждане с неговите несравними блага за всички същества. Махасангиките  смятали, че групата, от която те се разграничавали, ставиравадините (Учението на стареите), представяла нови и по-строги правила на Виная от установените първоначално. Ставирите от своя страна смятали, че махите стават все по-разпуснати и освен това абсолютизират, съответно обожествяват Будата като някакво трансецендентно Аз. Те били посветени на анализиране не на Будата, а на неговата Дамма, и за целта разработили „Абидама” (санскр. Абхидхарма). По този начин се надявали да отрежат всяка постановка за „аз” – лично или трансцендентно, разглеждайки опитността като „феномени” (дамма).

Човек може да допусне, че ставирите са били теравадини, но не е съвсем така, макар те да са техните предшественици. Самите ставири се разцепили на различни школи, от които най-важната е на сарвастивадините; имало и група, която наричали вибхаджавадини. Вибхаджавадин означава „Този, който разграничава” – характеристиката на тази група е техния анализ на даммите и зависимите връзки, чрез които си взаимодействат менталните и физическите феномени. Разграничителната линия между тях и сарвастивадините била, че вибхаджавадините правели разлика между даммите на минало, бъдеще и настояще. Сарвастивадините отстоявали, че и трите вида имат определено атомно съществуване или аз-природа, докато вибхаджавадините твърдели, че даммите нямат субстанционално съществуване и са само референтни точки за това как менталните фактори се пораждат взаимно и си влияят в настоящето. Това била темата, която Нагарджуна (по-късно определен като махаянист) интензивно обследвал 400 години по-късно: че Средния Път бил празен от всяка обитаваща същност. Опровержението на Нагарджуна относно субстанционалността на даммите  е по-известно в историята, но то вече било направено по времето на Ашока от вибхаджавадините.  Дебатите по темата с личния учител на императора, Могалипута Тиса, който защитавал тезата на вибхаджавадините, довели до разделение в учението, в резултат на което сарвастивадините се оттеглили в Гандхара (район в северозападна Индия и Пакистан).

Съответно, първият отличителен белег на това, което се превърнало в „Теравада”, бил Абидамма, в която тезата на Могалипута за тогавашните противоречия (Катхаватху) заема централно място. Абидаммата и много други по-късни творби (включително легендите за предишните животи на Будата – Джатака) били записани на пали и станали част от това, което днес е известно като Теравада Канон. Тези текстове, съставени след времето на Будата, сега са установени като част от теравадинското предание.

Друга отлика между така наречените будистки школи се поражда от Ападана (санскр. Авадана) – басни, посочващи резултатите от добродетелните дела. Тези, които се интересували как човек става буда, развили теория, че това става посредством натрупване на заслуги – вършене на добро или изпълняване на обети – в „поле от заслуги” на предишен буда, или ступа. Физическото или менталното приношение на такива буда-полета ставало качествен скок, който можел да постави човек на пътя на Пробуждането. Съответно, будистките мислители представили карта с три пътя – сравакаяна (ученичество – целящо арахантство), пратиекабудхаяна (самостоятелно просветление) и бодхисатваяна (пътят на бодихаствите). За последователите на Могалипута Пътят на Сравака бил най-логичен: с ученията като надежден сал към нибана. Техният приоритет бил да държат този курс, а не да преминат няколко живота в обучение как се строят лодки. Основната им цел била да станат араханти, а не буди. И така, макар разделението между тези, следващи Пътя на архантството, и вървящите по Пътя на бодхисатвите, никога да не е било окончателно и категорично – и до ден днешен има бодхисатва практукуващи теравадини – един аспект, който по-късно се разглежда като разлика между Махаяна и Теравада. Махаяна постепенно се оформили като движение, наблягащо на Пътя на Бодхисатвата, като добавило и нови мистични и философски учения. За жалост, до началото на християнската ера, по-полемизиращите последователи започнали да наричат не-махаянистите „По-малката колесница” (Хинаяна), пренебрежително название, което довело до обтягане на отношенията.

Из „Какво е теравада“, Аджан Сучито

Основни понятия и теми:

Трите скъпоценности – Убежища, и Петте Предписания;

Четири Благородни Истини:

за страданието – дукка, неговият произход, преустановяване и Осморния път;

****

Трите характеристики на съществуваниетоти-лакана:

нетрайност- анича, страдание – дукка, безазовост – анатта;

****

Десетте Окови (пет нисши и пет висши):

Себепредстава (сакая-дити)

Съмнение – скептицизъм (вичикича)

Привързване към обичаи и ритуали (силабата-парамаса)

Сетивна похот (камарага)

Злонамереност (вияпада)

Желание за хубаво материално съществуване (рупа-рага)

Желание за нематериално съществуване (арупа-рага)

Самонадеяност (мана)

Неспокойство (удача)

Невежество (авиджа)

****

 Благородните (ария-пугала):

Влязъл в Потока – Сотапана: освободен от първите три Окови, с непоклатима вяра в Буда-Дамма-Санга, неспособен да наруши Петте Предписания, ще се прероди най-много седем пъти;

Веднъж-Завръщащ се – Сакадагами: преодолял е четвъртата и петата Окови в тяхната груба форма, ще се прероди само веднъж в сетивната сфера (кама-лока);

Не-Завръщащ се – Анагами, изцяло освободен от първите пет Окови, които обричат човека на прераждане в сетивната сфера, след смъртта, докато живее във фината материална сфера (рупа-лока), ще достигне целта си.

Арахат или Арахантът е съвършено Просветлен и е освободен и от десетте Окови;

****

Обусловено (зависимо) възникване на всички феномени – Патича-самупада:

Авиджа – санкара – виняна – намарупа- салаятана – паса – вейдана – тана – упадана – бава – джати – джара – марана.

Невежество – каммични (навични) формации – съзнание – ментално и физическо съществуване – шест сетивни врати – контакт (сетивно впечатление) – чувство – желание – прилепяне (вкопчване) – процес на ставане (съществуване) – прераждане – разпад и смърт;

Карма (камма) – Прераждаща камма и преустановяване на камма;

****

Двете крайности и учението за Средния Път

****

Четирите основи на осъзнатостта – сатипаттана:

Съзерцание на тялото – каянупасана:

Съзерцание на дишането;

Четирите положения на тялото: вървеж, стоеж, седеж, легнало;

Съзерцание на непривлекателността на тялото;

Анализ на четирите елемента (дату);

Девет гробищни медитации;

Съзерцание на чувствата – вейдананупасана

Съзерцание на ума – читанупасана

Съзерцание на обектите на ума – дамманупасана:

Петте Пречки – похот (камачанда), гняв (виапада), апатия и мързел (тиня-мида), неспокойство и умствена тревожност (удача-кукуча), съмнения (вичикича);

Петтe групи на съществуване (канди) – материалната реалност (рупа), чувството (вейдана), перцепцията (саня), менталните формации (санкара), съзнанието (виняна);

Шестте сетивни основи или врати (сал-аятана): око – визуални обекти, ухо – звуци, нос – миризми, език – вкусове, тяло – телесни впечатления, ум – обекти на ума;

Седемте елемента на просветлението (боджханга):

Осъзнатост (сати)

Изследване на закона (дамавичая)

Енергия (вирия)

Ентусиазъм, радост (пити)

Спокойствие (пасади)

Концентрация (самади)

Безпристрастност (упека)

****

Четирите вглъбявания (джана);

****

Десетте съвършенства (парами):

Щедрост (дана)

Морал (сила)

Отречение (некамма)

Мъдрост (паня)

Енергия/Сила (вирия)

Търпение (канти)

Истинност (сача)

Решителност (адхитана)

Доброта/ любяща добрина (метта)

Безпристрастност (упека)

Из „Словото на Будата“, Нянатилока

СРЕДНИЯТ ПЪТ ОТВЪТРЕ

Аджан Ча 1

Учението на будизма е за отказ от злото и практикуване на добро. Тогава, когато сме се отказали от злото и доброто е установено, трябва да оставим (пуснем)и добро, и зло. Вече достатъчно сме слушали за благотворни и неблаготворни условия, за да разбираме нещо от тях, затова искам да поговоря за Средния Път, тоест за пътя на превъзмогване на тези две неща.
Всички Дамма беседи и учения на Будата имат една цел – да покажат пътя на спасение от страданието за тези, които още не са избягали. Ученията имат за цел да ни дадат правилното разбиране. Ако не разбираме както трябва, не можем да пристигнем в покоя.
Когато различните Буди ставали просветлени и давали своите първи учения, всички те оповестявали тези две крайности – отдаване на удоволствието и отдаване на болката. Тези два пътя са пътищата на увличане и заслепение, те са пътищата, между които онези, които се отдават на сетивни наслади трябва да флуктуират и никога да не достигат покой. Те са пътищата, които се въртят около самсара.
Просветленият наблюдавал, че всички същества са залепнали в тези две крайности и никога не виждат Средния Път на Дамма, затова той ги насочил, за да им покаже наказанието, което присъства и от двете страни. И защото ние още сме залепнали, защото още искаме, по няколко пъти живеем в тяхното русло. Будата оповестил, че тези два пътя са пътища на интоксикация, те не са пътища на медитатора, нито водят към покой. Тези пътища са отдаване на удоволствието и отдаване на болката, или казано простичко, те са пътят на отпускането и пътят на напрежението. Ако се изследвате вътрешно, във всеки отделен момент, ще видите, че пътят на напрежението е гняв, път на мъката. По този път има само трудности и безпокойство. Отдаването на удоволствие – ако сте избягали от това, значи сте избягали от щастието. Тези пътища, щастието и нещастието, не са мирни състояния. Будата учел да ги разпуснем, да се откажем и от двете. Това е правилната практика. Това е Средният Път.
Тези думи „Средният Път” не се отнасят до тялото и речта, а до ума. Когато се надигне ментално впечатление, което не харесваме, то въздейства на ума и настъпва объркване. Когато умът е объркан, когато е „разтресен”, това не е верният път. Когато се надигне ментално впечатление, което харесваме, умът се отдава на удоволствие – и това не е пътят.
Ние, хората, не искаме страдание, искаме щастие. Но всъщност щастието е само префинена форма на страдание. Страданието само по себе си е грубата форма. Можете да ги сравните със змията. Главата на змията е нещастието, опашката й е щастието. Главата на змията е много опасна, има отровни зъби. Докоснете ли я, змията незабавно ще ви ухапе. Но оставете главата, дори да идете да хванете опашката, тя ще се извърне и пак ще ви ухапе, защото и главата, и опашката принадлежат все на една и съща змия.
По същия начин, и щастието и нещастието, или удоволствието и тъгата, възникват от един и същи родител – желанието. И така, когато сте щастливи, умът не е спокоен. Наистина не е! Например, когато получим нещата, които харесваме, като богатство, престиж, възхвала или щастие, ние ставаме доволни. Но умът още таи известно неразположение, защото се боим да не ги загубим. Ето този страх не е състояние на покой. След време действително можем да загубим придобитото и тогава наистина ще страдаме. И така, ако не сте съзнателни, дори да сте щастливи, страданието предстои. То е като да хванете змията за опашката – ако не я пуснете, ще ви ухапе. Независимо дали е опашката или главата на змията, тоест, благотворни или неблаготворни условия, те са само характеристики на Колелото на Съществуването, на безкрайната промяна.
Будата установил морала, концентрацията и мъдростта като пътят към покоя, пътят на просветлението. Но действително тези неща не са същината на будизма. Те са само пътят. Будата ги нарекъл „мага”, което означава „път”. Същината на будизма е покоят и този покой се надига от истинното познание за природата на нещата. Ако обстойно изследваме, ще видим, че покоят е нито щастие, нито нещастие. Нито едно от тях не е истината.
Човешкият ум, умът, който Будата ни призовал да опознаем и изследваме, е нещо, което можем да знаем само по активността му. Истинският „първичен ум”няма с какво да се измери, няма посредством какво да се опознае. В своето естествено състояние той е непоклатим, неподвижен. Когато се надигне щастие, всичко, което става е, че този ум се загубва в една ментална импресия – има движение. Когато умът се движи така, възникват прилепване и привързване към тези неща.
Будата вече цялостно е изложил пътя на практиката, но ние още не сме практикували или ако го правим, го правим само на думи. Умовете и речта ни още не са в хармония, отдаваме се на празни приказки. Но основата на будизма не е нещо, което може да бъде говорено или налучкано. Истинската основа на будизма е пълното познание за истината за реалността. Когато човек знае тази истина, никакво учение не е нужно. А ако човек не я знае, дори да слуша учението, всъщност не чува. Затова Будата казал: „Просветленият само посочва пътя.” Той не може да извърши практиката вместо вас, защото истината е нещо, което не можеш да облечеш в думи или да раздадеш.
Всичките учения са една подобия и сравнения, способи да помогнат на ума да види истината. Ако не сме видели истината, ще трябва да страдаме. Например, обичайно когато говорим за тялото , ние казваме „санкари”. Всеки може да го каже, но всъщност нашите проблеми идват от това, че не знаем истината за тези санкари и като така, прилепяме за тях. Понеже не знаем истината за тялото, страдаме.
Ето пример. Представете си, че една сутрин отивате на работа и от другата страна на улицата един мъж започва да ви крещи и да ви обижда. Щом чуете обидите, умът ви се променя от обичайното си състояние. Не се чувствате толкова добре, изпитвате гняв и болка. А мъжът обикаля наоколо и не спира да ви нагрубява, ден и нощ. Вие чувате обидите, гневите се и дори когато се приберете вкъщи, още сте ядосани, защото изпитвате отмъстителност, искате да му го върнете.
Няколко дни по-късно друг мъж идва в дома ви и се провиква: „Ей! Онзи, дето те нагрубяваше, е луд! От години е така! Всички обижда така. Никой не му обръща внимание какво говори.” Щом чувате това, изведнъж изпитвате облекчение. Гневът и обидата, които сте таили всичките тези дни, напълно се стопяват. Защо? Защото вече знаете истината по въпроса. Преди не сте я знаели, мислели сте, че онзи мъж е нормален и сте му се сърдили. Това разбиране ви е причинило страдание. Но щом научавате истината, всичко се променя: „О, той е луд! Това обяснява всичко!” Когато разбирате това, вече сте добре, защото сте наясно. Знаейки, можете да разпуснете гнева. Ако не знаете истината, тутакси сте прилепнали. Докато мислехте, че мъжът, който ви обижда, е нормален, можехте да го убиете. Но когато сте научили истината, че той е луд, се чувствате много по-добре. Това е познание за истината.
Някой, които вижда Даммата, има подобно преживяване. Когато привързването, отвращението и заблудата изчезват, те изчезват по същия начин. Докато не знаем тези неща, си мислим: „Какво мога да направя? Изпитвам толкова алчност и омраза.” Това не е чисто познание. То е като когато мислехме, че лудият е нормален. Но накрая, като видим, че през цялото време е бил луд, се отърсваме от тревогата. Никой не може да ви покаже това. Само когато умът сам го види, може да изкорени и разпусне привързването.
Същото е положението с това тяло, което наричаме санкари. Макар Будата вече да е обяснил, че то не е субстанционално или действително като такова, ние пак не сме съгласни, упорито прилепяме към него. Ако тялото можеше да говори, по цял ден щеше да повтаря: „Ти не си ми собственик, да знаеш.” Всъщност то непрекъснато ни го казва, но е на езика на Даммата и ние не го разбираме. Например, сетивните органи – око, ухо, нос, език и тяло непрекъснато се променят, но никога не съм виждал да ни искат разрешение за това поне веднъж! Както когато имаме главоболие или ни присвива стомах – тялото никога не ни иска разрешение за това, действа си, следвайки естествения си ход. Това показва, че тялото не позволява на никого да бъде негов собственик, то няма собственик. Будата го е описал като нещо празно.
Ние не разбираме Даммата и съответно не разбираме тези санкари; взимаме ги за себе си, като че ли принадлежат или принадлежат на другиго. Това води до възникване на прилепяне. А възникне ли прилепяне, следва” ставане”. Възникне ли ставане, има раждане. Има ли раждане, следват старост, болест, смърт… надига се цялата маса страдание. Това е Патикасамупада. Казваме, че невежеството поражда волевите действия, те пораждат съзнанието и т.н. Всички тези неща са просто събития в ума. Когато влезем в контакт с нещо, което не ни харесва, ако нямаме осъзнаване, има невежество. Страданието веднага се надига. Но умът така бързо преминава през тези промени, че не им насмогваме. Същото е като да паднете от дърво. Преди да сте се усетили- „Тряс!” – вече сте на земята. Всъщност сте минали през много клонки и пръчки по пътя надолу, но не сте могли да ги преброите, дори не сте ги запомнили, минавайки през тях. Просто падате – „Тряс!”
Патикасамупада е същото нещо. Ако я разбием, както е в писанията, казваме, че невежеството поражда волевите действия, волевите действия пораждат съзнанието, съзнанието поражда ума и материята, умът и материята пораждат шестте сетивни основи, сетивните основи пораждат сетивния контакт, контактът поражда чувството, чувството поражда желанието, желанието поражда прилепянето, прилепянето поражда ставането (превръщането), ставането поражда раждането, раждането поражда старостта, болестта, смъртта и всички форми на страдание. Но в действителност, когато влезете в контакт с нещо, което не харесвате, има незабавно страдание! Това чувство на страдание всъщност е резултат от цялата верига на Патикасамупада. Затова Будата съветвал учениците си да изследват и напълно да опознаят умовете си.
Когато хората се раждат в света, те са без имена – щом се родят, ние ги кръщаваме. Това е за удобство. Даваме имена на хората за удобство, за да се наричаме някак. Писанията са същото нещо. Ние всичко разделяме с етикети, за да направим изучаването на реалността удобно. По същия начин всички неща са просто санкари. Тяхната първична природа е само тази на нещата, породени от условия. Будата казвал, че те са нетрайни, незадоволителни и без-азови. Те са нестабилни. Ние не разбираме твърдо това, разбирането ни не е правилно и съответно имаме погрешно виждане. Погрешното виждане е, че санкарите сме ние, или че щастието или нещастието сме ние. Подобно виждане не е пълно, ясно познание за истинската природа на нещата. Истината е, че не можем да насилим всички тези неща да следват желанията ни, те следват пътя на природата.
Ето едно просто сравнение: представете си, че сте седнали по средата на магистрала и към вас хвърчат коли и камиони. Вие не можете да им се ядосате и да крещите: „Не карайте тук! Не към мен!”, защото това е магистрала, не можете да им кажете това! И какво можете да направите? Можете да се махнете от пътя! Пътят е място, където минават коли, ако не искате колите да са там, ще страдате.
Същото е със санкарите. Казваме, че те ни пречат, както когато седим в медитация и чуем звук. Мислим си: „Ох, този звук ми пречи!” Ако разбираме, че звукът ни пречи, тогава ще страдаме по съответния начин. Но ако обследваме в дълбочина, ще видим, че ние сме излезли и пречим на звука! Звукът е просто звук. Ако го разбираме така, не остава нищо повече, всичко спира дотам. Виждаме, че звукът е едно нещо, а ние – друго. Човек, който смята, че звукът идва да му пречи, е човек, който не вижда себе си. Наистина не се вижда! Веднъж видите ли се, ви олеква. Звукът е просто звук, защо да се втурвате и да го сграбчвате? Виждате, че всъщност вие сте отишли да пречите на звука. Ако виждате само едната страна, има страдание. Видите ли и двете страни, тогава следвате Средния път. Това е правилната практика на ума. Това наричаме „изправяне на разбирането ни”.
По същия начин природата на всички санкари е нетрайност и смърт, но ние искаме да ги сграбчим, да си ги носим и желаем. Искаме да са истински. Искаме да намерим истина в неща, които не са истински! Винаги, когато някой разсъждава така и се прилепя за санкарите, приемайки ги за себе си, страда. Будата искал да имаме предвид това.
Практикуването на Дамма не зависи от това дали сте монах, послушник или мирянин. Зависи от изправянето на разбирането ви. Ако разбирането ни е правилно, навлизаме в покой. Дали сте ръкоположени или не е едно и също, всеки човек има шанса да практикува Дамма, да я съзерцава. Всички ние съзерцаваме едно и също нещо. Ако постигнете покой, той е все един и същи покой. Все същият Път е с все същите методи.
Следователно Будата не правел разлика между миряни и монаси, той учел всички хора да практикуват, за да знаят истината за санкарите. Когато знаем тази истина, се освобождаваме от тях – пускаме ги. Ако знаем истината, няма да има повече ставане или раждане. Как така няма да има раждане? Няма как да стане раждане, защото напълно сме разбрали истината за санкарите. Ако напълно сме разбрали истината, тогава има покой. Да имаш и да нямаш е все едно. Сдобиването и загубата са едно. Будата ни учел да знаем това. Това е покоят: покой от щастие, нещастие, радост и тъга.
Трябва да видим, че няма причива да се раждаме. Да се раждаме по какъв начин? Да се раждаме в радост: Когато получим нещо, което харесваме, му се радваме. Ако няма прилепяне към тази радост, няма раждане. Ако има прилепяне, това се нарича „раждане”. Така че ако получим нещо, ние не се раждаме (в радост). Ако загубим, пак не се раждаме (в тъга). Това е нераждането и безсмъртието. Раждането и смъртта се основават на прилепянето и подхранването на санкарите.
И така Будата казал: „ Вече няма ставане (превръщане) за мен, приключен е светият живот, това е последното ми раждане.” Ето! Той знаел за нераждането и безсмъртието! И неотклонно съветвал учениците си да знаят това. Ето я правилната практика. Ако не я достигнете, ако не стигнете Средния Път, няма да разсеете страданието.
Из „Вкусът на свободата, Аджан Ча