Архив

Tag Archives: Читавивека

Читавивека” е дума на пали, която означава „ум на непривързаност”. Голяма тема в учението на Будата – известно още като Даммата – е страданието, причинено от привързаност, и целта и резултатът от правилното прилагане на ученията е ум на не-привързаност.
Всъщност чрез практикуването на будистка медитация самата представа за субстанционален, постоянен ум се разбира като мираж, като резултат от привързване към поредица от отминаващи ментални състояния. Докато се поддържа този модел на установеност – дори да има желание за непривързан ум – той ще провокира по-нататъшно, болезнено, макар и едва доловимо аз-привързване. Така че „читавивека” не е поредното фиксирано ментално състояние, а чувствителен отговор във всеки един момент, „невкопчване”, което Аджан Сумейдо често нарича „пускане”. Това практикуване на леснина, или „просветление”, не е въпрос на утвърждаване или отхвърляне, а на ясно изследване какво можем да знаем чрез сетивата си.“
Аджан Сучито

Advertisements

РЕЛИГИОЗНАТА УСЛОВНОСТ И ПРАКТИКУВАНЕ НА СИЛА

Този, който с вярно сърце приема Буда за свой водач, и Истината, и Ордена… Когато с вярно сърце приеме предписанията… това е жертва, по-голяма от открито дарение, по-добра от даване на постоянно подаяние, по-добра от дара на подслона, по-добра от приемането на насоки.

Дига Никая V – 145, 146

Искам да кажа няколко думи за конвенционалната религия. Разбира се, говоря единствено от опита си на будистки монах, макар че в това отношение човек може да разпознае достойнствата на религиозната условеност в която и да е форма.

В наши дни има една тенденция да се мисли, че религиозната условност и форма вече не са необходими. Има я надеждата, че ако можеш да си просто осъзнат и да се познаваш, не ти трябва друго. Всъщност така ни отърва, нали? Просто бъди осъзнат през деня, през нощта, каквото и да правиш – пиейки уиски, пушейки цигара марихуана, отваряйки сейф, обирайки някого, когото си срещнал в Сохо – стига да си осъзнат, няма проблем.

Има един блестящ философ в Тайланд, който вече е доста стар, но преди години ходих в неговия манастир. Аз тъкмо идвах от манастира на Аджан Ча и по тази причина го запитах за Виная – правилата на монашеския орден – и доколко са важни за практикуването на медитация и просветлението.

„Само осъзнатост – само това ти трябва”, рече той. „Бъди осъзнат и всичко ще е наред. Не мисли за другите работи.”

Аз си помислих: „Това е хубаво, но се питам защо Аджан Ча толкова наблягаше на всички тези правила?”

И понеже много уважавах Аджан Ча, когато се върнах, му разказах какво ми е казал филисофа-бикху. Аджан Ча каза: „Това е „вярно”, но не е „правилно”.

Ние сме предразположени към слепи привързвания, нали? Да кажем, че сте заключени в нечиста, смрадлива затворническа килия и идва Будата и казва: „Ето ти ключа. Трябва само да го вземеш и да го вкараш в дупката под дръжката на вратата, да го завъртиш надясно, да натиснеш дръжката, да отвориш вратата, да излезеш и си свободен…” Но вие може да сте толкова свикнали да сте заключени в затвора, че не разбирате указанията и казвате: „О, Будата ми даде този ключ” – и го закачете на стената и започвате да му се молите всеки ден. Това може да направи престоя ви в затвора малко по-щастлив; вероятно по-леко ще понасяте всички трудности и смрадта на килията, но все още сте в килията, защото не сте разбрали, че не самият ключ ще ви спаси. Поради липса на интелигентност и разбиране, слепешката сте се вкопчили в ключа. Така се случва при всички религии – вкопчваме се в ключа, боготворим го, молим му се… но не се учим да го използваме.

И когато, следващия път Будата дойде и каже: „Ето го ключа”, може да сте разочаровани и да кажете: Не вярвам на нищо от това. Години наред се молих на този ключ и нищо не се случи! Този Буда е лъжец!” И вземате ключа и го хвърляте през прозореца. Това е другата крайност, нали? Но вие все още сте в затворническата килия – така че и това не е решило проблема.

Както и да е, след няколко години Будата пак идва и казва: „Ето ключа.” И този път вие сте малко по-мъдри и разпознавате възможността да го използвате ефективно, слушате по-внимателно, правите правилното нещо и излизате.

Ключът е като религиозна условност, като Теравада будизма: той е само ключ, само форма – не е самото постижение. Ние трябва да разсъдим, да помислим как да го използваме. За какво е? Трябва да вложим и енергията да станем, да идем до вратата, да вкараме ключа в ключалката, да го завъртим в правилната посока, да натиснем дръжката, да отворим вратата и да излезем. Ключът няма да направи това вместо нас, ние трябва да го обозрем сами. Условността сама по себе си не може да го направи, защото не е способна на усилие; няма собствен устрем, а само този, който вие вложите в нея – точно както и ключът сам не може да направи нищо. Полезността му зависи от вашите усилия и мъдрост.

Някои съвременни религиозни лидери често казват: „Не се занимавайте с религиозни условности. Те са като стени на затворнически килии” – и те явно си мислят, че начинът е просто да се изхвърли ключа. Ако вече сте извън килията, разбира се, че вече не ви трябва ключ. Но ако още сте вътре, тогава все пак помага мъничко!

Мисля си, че вие трябва да знаете дали сте вътре или вън; тогава ще знаете какво да правите. Ако установите, че още сте изпълнени със съмнение, несигурност, страх, объркване – съмнението е основният знак – ако сте несигурни къде сте, какво да правите или как да направите нещо; ако сте несигурни как да излезете от затворническата килия, тогава най-мъдрото нещо е, вместо да изхвърляте ключовете или просто да ги събирате, да вземете един и да помислите как да го използвате. Това имаме предвид под медитативна практика. Практикуването на Даммата е научаването да вземете конкретен ключ, да го използвате, за да отворите вратата и да излезете навън. Озовете ли се навън, ще разберете. Вече няма съмнение.

Има вариант да тръгнем от приповдигната нагласа, че осъзнатостта е достатъчна – но всъщност какво имаме предвид? Какво е осъзнатостта? Дали е това, което вярваме, че е? Виждаме хора, които казват: „Аз съм много осъзнат” и те правят нещо по много методичен, педантичен начин. Вземат всяка хапка храна и я повдигат, повдигат, повдигат, и дъвчат, дъвчат, дъвчат, и гълтат, гълтат, гълтат…

И вие си казвате „Той се храни много осъзнато, нали?”, но всъщност той изобщо може да не е осъзнат. Просто го прави по много съсредоточен начин: концентрира се върху вдигането, докосването, дъвкането и гълтането. Ние бъркаме осъзнатостта с концентрация.

Като да оберем банка. И ние си мислим: „Ако обереш една банка осъзнато, няма проблем. Аз съм много осъзнат, когато обирам банки, така че няма камма. За да сте добър банков обирджия, трябва да имате добри сили на концентрация. Трябва да имате осъзнатост в смисъл на предвиждане на условията, на яснота относно опасности и възможности – един ум, който е нащрек за всякакво движение или знак за опасност или заплаха… И после концентрирате ума си върху разбиването на сейфа и т.н.

Но в будисткия контекст осъзнатостта – сати – винаги е комбинирана с мъдрост – паня. Сати-сампаджаня и сати-паня: в Тайланд тези думи вървят заедно. Означават „осъзнатост и чисто възприятие” и „осъзнатост-мъдрост”. Така че аз мога да имам импулса да обера банка – „Трябват ми пари, ще ида да обера Националната банка” – но сати-паня казва: „Не, не следвай този импулс.” Паня разпознава лошия резултат, ако последвам подобен импулс, кармичния резултат; тя предоставя разбирането, че подобно нещо е лошо и не е редно да се прави.

Има пълно възприятие на този импулс и знаене, че това е само импулс, той е не-аз, така че дори да имам желанието да обера банка, няма да си създавам невротични проблеми от тревоги, че имам такива престъпни тенденции. Човек разпознава, че това е само импулс в ума и се въздържа от това да го последва. Тогава човек има стандарта на добродетелта – сила – като конвенционална основа за живота в тази човешка форма, в това общество, сред други човешки същества, в този материален свят – стандарт или отправна линия за правене или неправене.

Петте предписания са неубиване, некрадене, въздържание от погрешни сексуални занимания, нелъгане или неотдаване на измамна реч, и невземане на напитки или опиати, които променят съзнанието. Това са насоките за сила.

Сила в будизма не е скован, неизменен стандарт, в който сте обречени на адски мъки, ако промените нещо – какъвто е морала, който всички асоциираме с Викторианската епоха. Всички се страхуваме от онзи превзет, пуритански морал от едно време, така че когато кажете „моралност”, всеки потреперва и си мисли: „О, Викторианска превзетост! Той сигурно е някой ужасен моралист, който се страхува от живота. Ние трябва да излезем и да опитаме живота. Не искам моралност – искаме опитност!”

И виждаме хора да излизат и да правят какво ли не, мислейки, че опитността като такава е всичко необходимо. Но има някои опитности, които е по-добре да нямаме – особено ако са в противовес с обичайното тълкуване на Петте предписания.

Например, вие може да си кажете: „Много искам да опитам какво е да убиеш някого, защото житейското ми образование няма да е завършено, докато не го направя. Свободата да действам спонтанно ще е ограничена, докато не преживея убийство.”

Някои хора наистина може да си мислят това… е, може би не чак убийство, защото то действително е нещо тежко – но може да са други работи. И те правят всичко, което пожелаят и нямат стандарт да кажат „не”.

„Никога не казвай „не” на нищо”, казват те, „просто кажи „да” – излез, направи го и бъди осъзнат, научи се от него… Опитността е всичко!”

Ако правите това, ще станете крайно преситени, изхабени, объркани, злочести и окаяни, дори на съвсем млада възраст. Когато видите някои от жалките случаи, които аз съм виждал – млади хора, отишли и „опитвали” всичко – и вие ги питате „На колко години си? 40?” И те казват: „Не, всъщност съм на 21.”

Добре звучи, нали? „Прави всичко, което пожелаеш” – това обичаме да чуваме. Поне аз. Ще е хубаво да правя всичко, което си пожелая, никога да не казвам „не”. Но след няколко години започвате да осъзнавате, че желанията нямат край. Каквото желаете сега, следващия път ще искате нещо повече и няма край. Може временно да сте удовлетворени, както когато ядете много храна и не можете да поемете още една хапка, и погледът ви се спира на превъзходно приготвена храна, а вие си казвате: „Отвратително!” Но това е само моментно отвращение и не след дълго храната отново ще ви изглежда вкусна.

В Тайланд будизмът е изключително толерантна религия; там така и не са се развили морални порядки. Затова понякога хората се разстройват, като идат в Бангкок и чуят ужасяващи разкази за детска проституция, корупция и т.н. Бангкок стана Греховния Свят на света. Казвате „Бангкок” и очите на всички или грейват, или поглеждат огорчено и казват: Как може една будистка страна да допуска такива неща?”

Но познавайки Тайланд човек може да признае, че макар да са малко разпуснати на определени нива, поне няма полицейска жестокост като в други страни, където редят проститутките до стената и ги разстрелват, или избиват всички престъпници в името на религията си. В Тайланд човек започва да оценява, че моралността идва от мъдростта, не от страха.

Така че някои тайландски монаси преподават морал в по-свободен вариант. По отношение на първото предписание – неубиване, познавам монах, който живее на брега на Тайландския залив, в район, където има много пирати и рибари, които са много сурови, груби хора. Убийството е нещо често срещано между тях. Този монах просто се опитва да ги окуражи да не се убиват. Когато те дойдат в манастира, той не говори за неубиването на етап :Не бива да убивате нищо – дори ларва на комар”, защото те няма как да го приемат. Прехраната им зависи предимно от риболова и убиването на животни.

Това, което ви представям, не е моралност от някакъв скован стандарт, твърде труден за спазване, а по-скоро нещо, върху което да разсъждавате и да използвате, за да започнете да го разбирате и да разбирате как да живеете по по-добър начин. Ако заемете прекалено строга позиция, или ставате твърде морален, превзет и привързан, или направо си мислите, че не можете да го направите и изобщо не се залавяте – оставате без никакъв стандарт.

Второто предписание е въздържание от кражба. На грубо ниво се въздържате от обиране на банки, магазини, такива неща. Но ако прецизирате своята сила, се въздържате от вземане на неща, които не са ви дадени. Като монаси, ние се въздържаме дори от докосване на неща, които не са ни дадени. Ако дойдем в дома ви, не можем да обикаляме и да пипаме всичко и навсякъде, макар да нямаме намерение да ви го вземем. Дори храната трябва да ни пряко връчена. Ако я сложите и кажете „Това е за вас”, ако следваме правилата, не бива да ядем от нея, докато лично не ни поканите. Това е прецизиране на предписанието да не се взема нещо, което не ти е дадено.

Значи има един груб аспект, който е въздържание от по-груби неща, като кражба и обир, и едно по-прецизно обучение – начин на самовъзпитание.

Следва третото предписание, което се отнася до сексуалността. Сегашната представа е, че всякаква сексуалност е опитност, така че няма проблем да се прави – стига да сте осъзнати! И някакси, липсата на сексуални отношения се смята за някаква ужасна перверзия.
На грубо ниво това предписание означава въздържание от изневяра: от това да не сте верни на брачния си партньор. Но това може да го прецизирате в рамките на брака, да бъдете по-загрижени, не толкова експлоатиращи, не толкова вманиачени по секса, та вече да не е просто телесно удоволствие.

Може да го прецизирате направо до безбрачие, до живота на будистки монах, където никаква сексуална активност не е позволена. Това е обхватът на предписанията.

Много хора си мислят, че безбрачният монашески живот е ужасно подтискане. Но не е, защото сексуалните пориви са напълно приети и разбрани като естествени пориви, просто не се следват. Човек не може да спре сексуалните желания. Не можете да кажете: „Вече няма да имам такова желание.” Вие може и да го кажете, но пак ще го имате. Ако сте монах и си мислите, че не бива да имате такова желание, ще станете един много уплашен и подтиснат монах.

Чувал съм монаси да казват: „Аз не заслужавам расото. Хората не бива да ми дават подаяния. Трябва да оставя расото, защото през ума ми минават толкова лоши мисли!” Расото нехае за мислите ви! Не ги превръщайте в проблем. Всички ние, в раса или не, имаме своите мръсни мисли, както всички други хора. Но се учим да не говорим или реагираме на импулса им. Когато приемаме дисциплината Патимока, ние приемаме тези неща, разпознаваме ги и напълно осъзнаващи ги, ги пускаме – и те се преустановяват. И така, след време човек намира едно голямо умиротворение в ума си в резултат от безбрачния живот.

От друга страна, сексуалният живот е много възбуждащ. Ако сте разстроени, уплашени, доскучало ви е или нямате мира, умът ви лесно преминава в сексуални фантазии. Насилието също е възбуждащо, затова често сексът и насилието вървят заедно, като при изнасилването и други неща от подобно естество. Хората обичат да гледат такива неща по кината. Ако направят филм за безбрачен монах, който спазва дисциплината, малцина ще го оценят. Ще е един много скучен филм. Но ако направят филм за монах, който нарушава предписанията, ще изкарат милиони!

Четвъртото предписание касае речта. На най-грубо ниво, ако сте голям лъжец, следвайте това предписание, като се въздържате от опашати лъжи. Ако приемете това предписание, всеки път, когато кажете лъжа, поне ще знаете, че го правите, нали? Но ако не приемете никакво предписание, понякога дори да изричате големи лъжи, може дори да не се усещате, защото ви е станало навик.

Ако прецизирате тази по-груба позиция, се научавате да говорите и използвате комуникациите по един много внимателен и отговорен начин. Не бъбрите напразно, не дърдорите, не клюкарите, не преувеличавате, не се правите на ужасно остроумен, за да нараните или засегнете други хора по някакъв нарочен начин. Започвате да осъзнавате колко дълбоко си влияем едни на други с нещата, които казваме. Можем да си вгорчим цели дни, казвайки си неприятни неща.

Петото предписание е въздържание от алкохолни напитки и опиати, които променят съзнанието. Това може да е на нивото на простото въздържание от алкохолизъм – всеки го разбира така. Но после трезвата част от вас казва, че може би не бива да приемате никакви напитки, дори чаша вино с вечерята. Това е стандарт, който трябва да се разглежда и прилага.
Ако сте се посветили на тези предписания, ще знаете, когато ги нарушавате. Те са насоки да бъдем малко по-внимателни, малко по-будни и по-отговорни за това как живеем. Ако нямаме стандарти, просто си правим каквото ни скимне или каквото на някого другиго е скимнало.

Аз сам имам морална природа. Никога не ми е допадало да съм аморален. Но когато живеех в Бъркли, Калифорния, заради по-умни, по-интелигентни и по-опитни същества около мен, на които дълбоко се възхищавах и които практикуваха аморалности, аз започнах да си мисля: „Може би и аз трябва да направя това!” Със сигурност, когато гледате от някого, ви се иска да сте като него. Тогава се въвлякох в ужасна каша, защото хората могат да са много убедителни. Могат и убийството да превърнат в свещен акт!

Така че сила е пътеводител, начин да се закотвяте във въздържание от недобродетелни действия с тяло и реч, по отношение на себе си и другите същества около вас. Това не е абсолютен стандарт. Не ви казвам, че ако убиете червей в градината си, в следващите 10 000 живота ще се раждате червей, само за да ви сплаша да не убивате. В това няма мъдрост. Ако сте обусловени, го правите само защото ви е страх, че ще идете в ада. Не бихте разбрали; не сте разглеждали и наблюдавали, не сте използвали мъдростта си да проумеете как стоят нещата.

Ако ви е страх от действия или реч, тогава просто ставате невротични; но от друга страна, ако не изпитвате страх и си мислите, че можете да правите всичко, тогава пак ставате объркани и невротични!

Зигмунд Фройд имал всякакви пациенти с всякакви изкривявания и тъй като сексуалното подтискане било нещо обичайно в Европа и Америка, той си мислел: „Ако спрем подтискането, тогава няма да имаме тези проблеми. Ще станем свободни, щастливи, добре интегрирани личности.” В наше време няма ограничения – и пак има истерични, нещастни и невротични хора! Очевидно е, че тези две крайности произлизат от липсата на осъзнатост по отношение на естественото състояние на сексуалност.

Ние трябва да разпознаваме какво е възбуждащо и какво успокояващо. Будистката медитация – защо е толкова скучна? Повторения и песнопения – защо не пеем арии? Аз бих могъл! Винаги съм искал да стана оперен певец. Но на конвенционалното ниво на уместността или когато седя на учителското място и изпълнявам дълга си, припявам с възможно най-монотонния глас. Ако се съсредоточите върху звученето на песнопенията, то е много успокояващо.

Една вечер седяхме в медитация в горския ни манастир в Тайланд, когато чух американска поп песен, която много мразех, когато бях мирянин. Пускаше я един амбулантен търговец на лекарства – от онези, които обикалят с ванове и високоговорители и пускат музика, за да привлекат селяните да си купят лекарства. Вятърът духаше в правилната посока и звукът от „Кажи на Лора, че я обичам” сякаш беше тук, в залата за медитация. От много години не бях чувал американска поп музика и докато звучеше сладникавата сантиментална песен, изведнъж започнах да плача! И разпознах това огромно емоционално придърпване на този сорт музика. Ако не разбирате това, тя стисва сърцето ви и бивате уловени във вълнение и емоция. Такъв е ефектът от музиката, когато не сте осъзнати.

Затова нашите песнопения са монотонни, защото ако се концентрирате върху тях, те няма да ви отнесат в някакви сантиментални чувства или в сълзи на екстаз. По-скоро ще се почувствате спокойни, умиротворени, ведри. Анапанасати също успокоява, защото има нежен ритъм – лек, не възбуждащ. И макар монашеският живот да е скучен по отношение на липса на романтика, приключения и вълнения, той е успокояващ и умиротворяващ…

Затова разглеждайте живота си по отношение на това какво ви възбужда и какво успокоява, за да започнете да разбирате как да използвате паня: способността да сте мъдри. Като будисти, ние правим това, за да знаем какво ни въздейства. Разбираме природните сили, с които трябва да съжителстваме. Не можем да контролираме всичко, така че нищо насилствено или възбуждащо да не се случва около нас – но можем да ги разбираме. Можем да положим някакво усилие за разбирането и ученето от живота, докато го живеем.

Из „Читатвивека – Ученията на смълчания ум”, Аджан Сумейдо

Вещи способи: Пускане (Letting Go)

Истинно, мъдрост бликва от медитацията;
Без медитация, мъдростта чезне;
Като знае тези два пътя
на напредване и упадък,
нека човек се държи така,
че мъдростта да се увеличава.

Даммапада 282

Вече обсъждахме Първата Благородна Истина – страданието – която става нарастващо очевидна, докато седите и съзерцавате собственото си тяло и ум. Просто осъзнавайте какво става: можете да видите, че когато минават добри мисли или физическо удовоствие, има щастие, а когато има болка или негативизъм, има отчаяние. Разбираме, че винаги, по навик, се опитваме да постигнем, да поддържаме или да се отървем от дадени условия. С Втората Благородна Истина осъзнаваме надигането на трите вида желание – за сетивно удоволствие, за ставане или за отърваване от нещо – и как те се пораждат според условията. Проникновението на Третата Благородна Истина е, че това, което се надига има край. Ние осъзнаваме края, пускането – letting go, и така развиваме Четвъртата Благородна Истина – Истината за Осморния път – правилно разбиране, правилно намерение, правилна реч, правилно действие, правилно препитание, правилно усилие, правилно внимание и правилна концентрация – с други думи, пътят на осъзнатостта.
За да сме осъзнати, ни трябват вещи способи, защото в началото сме малко забъркани. Мислим за осъзнатостта и за нашето осъзнаване като за нещо, което трябва да получим, постигнем или развием; но това намерение, тази концептуализация, ни правят невнимателни. Стремим се да бъдем осъзнати, вместо да наблюдаваме ума, докато се опитва да стане или да постигне нещо, следвайки трите вида желания, които ни причиняват страдание.
Практиката на пускане (letting go) е много ефективна за умове, обладани от натрапчиво мислене: опростявате медитационната си практика само до един израз – „пускам” – let go, вместо да се опитвате да развивате една практика, а после друга, да постигате това, да се хващате с друго, да разбирате трето, да четете сутите, да изучавате Абидамма… после да учите пали и санскрит… после Мадиамика и Праджня Парамита… да получите посвещения в Хинаяна, Махаяна, Ваджраяна… да пишете книги и да станете световноизвестни авторитети в будизма. Вместо да ставате световноизвестни експерти в будизма и да ви канят на големи международни будистки конференции, просто „пускайте, пускайте…” „Let go, let go, let go…”
Аз две години правих само това. Всеки път, когато се опитвах да разбера или схвана нещата, казвах „пусни, пусни…”, докато желанието не избледнееше. Давам ви съвсем просто решение, за да ви спася от оплитането в огромно количество страдания. Няма нищо по-мъчително от присъствието на международни будистки конференции! Някои от вас може да имат желанието да станат Буда на епохата, Майтрея, да излъчват любов по целия свят – но вместо това аз ви предлагам да сте торни червеи, да пуснете това желание за излъчване на любов по целия свят. Бъдете торен червей, който знае само тези думи – „пускам, пускам…” – „let go, let go…” Разбирате ли, ние сме Малката Колесница, Хинаяна, и разполагаме само с тези прости, бедняшки практики!
Важното в медитацията е да бъдете постоянни и непоколебими в практиката, с твърдото намерение за просветление. Не става дума за надутост или оглупяване, а за решителност, дори когато стане трудно. Напомняйте си за Буда-Дамма-Санга и се дръжте за тях. Пуснете отчаянието, раздразнението, болката, съмнението, всичко, което се надига и минава и за което обичайно прилепвате и се идентифицирате. Дръжте това „пускам” като постоянен рефрен в ума си, така че да изскача, където и да сте.
Първоначално трябва да обсебим умовете си с него, защото те по принцип са обсебени от всякакви безполезни неща – от тревоги за това и онова, съмнение, гняв, отмъстителност, ревност, страх, тъпота и глупост от различен сорт. Ние имаме маниакални умове, които натрапчиво са обсебени от неща, причиняващи ни болка и трудности в живота. Обществото ни е научило как да пълним ума, да го задръстваме с идеи, предразсъдъци, съжаления, предчувствия и очаквания – това е общество за пълнене на съдове. Погледнете книжарниците, пълни с всякаква информация, която бихте искали да знаете, публикувана с хубави корици, снимки и илюстрации… Или можем да запълним умовете си, гледайки телевизия, ходейки на кино, четейки вестници… Това е добър начин да запълните ума си – но вижте какво печатят по вестниците! Всякакви неща, които действат върху низшите инстинкти и стремления на хората – насилие, войни, корупция, перверзии, клюки.
Всичко това има своя ефект върху ума. И както умовете ни са обсебени от факти, символи и условности, ако ги понатъпчем още малко, ще ги задръстим и ще трябва да полудеем. Можем да излезем и да се напием – това е начин на разпускане – letting go. За какво мислите са кръчмите? Там казваме всички неща, които искаме да кажем, но не ни стиска, докато сме трезви. Там можем да сме нерационални, смешни, глупави, да лудуваме, „защото бях пиян, под въздействието на алкохола”.
Когато не разбираме природата на нещата, сме много сугестивни. Можете да видите как в обществото сугестията действа върху тинейджърите. Имаме пънкарско-рокаджийско поколение – всички в него се мислят за пънкари и се държат като такива. Модата е изцяло сугестия – жените не са красиви, ако не са облечени по определен начин. Киното предлага всякакви видове наслади за сетивата и ние си мислим, че може би трябва да пробваме еди какво си, че може би пропускаме нещо, ако не го опитаме… Толкова е тъжно, че вече никой не знае какво е красиво и какво грозно. Някой казва, че хармонията е какафония и ако вие не знаете и още сте обекти на сугестията, започвате да му вярвате. Дори в началото да се дърпате, това започва да работи в ума ви и вие си мислите: „Може би така е правилно. Може би аморалното е морално, а моралното – аморално.”
Ние се чувстваме длъжни да знаем всякакви неща – да ги разберем и да се опитаме да убедим другите. Слушате беседите ми, четете книги и искате да кажете на другите за будизма – може дори да ви обхване евангелистки дух – но продължавайте да пускате (let go) дори това желание да кажете на другите. Когато ни обхване ентусиазъм, започваме да се натрапваме на хората, но в медитация пускаме това желание за въздействие върху другите, докато моментът сам не дойде – тогава това се случва естествено, а не е плод на агресивна амбиция.
Вършите каквото вършите и пускате. Когато хората ви казват да прочетете тази и онази книга, да идете на този или на онзи курс… да учите пали, Абидамма… да се заровите в историята на будизма, в будистката логика… и т.н. и т. н… „пускайте, пускайте”. Ако пълните ума си с повече концепции и мнения, само увеличавате способността си за съмнение. Само като се научите да изпразвате ума, можете да го пълните със стойностни неща – а научаването на това изисква голяма мъдрост.
Тук аз ви давам вещи способи за медитативната ви практика. Фикс-идеята „let go” – „пусни”, е вещ способ – като я повтаряте отново и отново, винаги когато възникне мисъл, вие сте осъзнати за нейната поява. Пускате всичко, което помръдне – но ако то не си отиде, не го насилвайте. Това „пускане” – letting go, е способ за почистване на ума от натрапчиви мисли и негативизъм; използвайте го нежно, но твърдо. Медитацията е вещо пускане, умишлено изпразване на ума, за да видим неговата чистота – почистваме, за да можем да вкараме правилните неща вътре.
Вие уважавате ума си, така че бъдете по-внимателни с това, което слагате в него. Когато имате хубава къща, вие не вкарвате в нея цялата смет от улицата. Вкарвате неща, които ще я обогатят и ще я направят разтоварващо и приятно място.
Ако ще се идентифицирате с нещо, не се идентифицирайте с тленни условия. Разгледайте каква е идентификацията – изследвайте ума си, за да видите ясно природата на мисълта, паметта, сетивното съзнание и чувството като нетрайни условия. Насочете вниманието си към по-бавни неща, към преходността на телесното усещане. Изследвайте болката и я вижте като движеща се енергия, променящо се условие. Емоционално, когато ви боли, тя изглежда нещо постоянно, но това е илюзията на емоциите – пуснете ги всичките да си идат. Дори да имате прозрение, дори всичко да ви е кристално ясно – пуснете и прозрението да си иде.
Когато умът е празен, кажете :Кой е този, който пуска?” Задайте въпроса, опитайте се да откриете кой е, какво е това, което пуска. Извикайте това незнаещо състояние с думата „Кой” – „Кой съм аз? Кой пуска?” Надига се състояние на несигурност; извикайте го, поканете го, нека бъде… И ето я празнотата, пустотата, състоянието на незнаене, когато умът е празен.
Продължавам да наблягам на правилното разбиране, правилното поведение, правилното намерение за опростяване на живота ви, за да не се въвличате в сложни, оплитащи занимания. За да не живеете безхаберно, експлоатирайки другите, без уважение към себе си и околните. Развийте Предписанията като стандарт и развийте неккама – отричане от това, което е ненужно и непохватно – и после, ментално, пуснете алчността, пуснете омразата, пуснете заблудата.
Това не е ненавист към тези условия, а просто пускане да си отидат, когато откриете, че сте се привързали към тях. Когато страдате – „Защо страдам? Защо съм нещастен?” Защото сте прилепнали към нещо! Открийте към какво сте прилепнали, за да стигнете до източника. „Нещастен съм, защото никой не ме обича.” Дори да ви обичат, пак ще страдате, ако смятате, че другите хора са отговорни за вашето нещастие или страдание. Някой казва: „Ти си най-великият човек на света!” – и вие скачате от радост. Друг казва: „Ти си най-ужасният човек, който съм срещал през живота си!” – и вие се депресирате. Пуснете тази депресия, пуснете щастието. Придържайте се към простотата в практиката – живейте живота си осъзнато, морално и имайте вяра в пускането – letting go.
Важно е да осъзнаете, че никой от нас не е беззащитна жертва на съдбата – но сме такива, докато сме невежи. Докато сте невежи, сте беззащитни жертви на невежеството си. Всичко невежо се ражда и умира, обречено е да умре – това е то. Уловено е в цикъла на смъртта и прераждането. И ако умрете, ще се преродите – можете да разчитате на това. И колкото по-небрежен е животът ви, толкова по-лошо ще е прераждането.
Будата е дал учението за прекъсването на цикъла и това е чрез осъзнатост, чрез виждането на цикъла, а не в привързването към него. Когато пуснете цикъла, вече не може да ви навреди. Пускате цикъла, пускате раждането и смъртта, пускате ставането. Пускането на желанието е разгръщането на Третата Благородна Истина, която води към Осморния път.

Читавивека – Ученията на Смълчания Ум, Ajahn Sumedho
Беседа, водена през април 1979 г. в Оукън Холт

В превода съм запазила английския израз „let go” като удивително точен. След месеци на разсъждения и наблюдения как колеги го превеждат – от „освободи се” до „откажи се” и „остави”, стигнах до личното си прозрение за „пусни” – държа чаша на масата – прилепнала съм към нея – и после я пускам. В моята практика това се превърна в своеобразно хуа тоу, или коан, като го използвам в английския му вариант – let go – „Пусни нещото да си иде.”