Речник на будистки и Пали термини

 

Поради различните списвания на будистките термини, помествам глосарий основно с думи на древния език Пали, както се произнасят и до днес от Просещите монаси от традицията на Горската Санга към Теравада. Съответно, не съм изписала придиханията, които само биха затруднили читателя, от рода на: Dhamma – Дамма, Buddha – Буда, khanda – канда, Buddho – буддо, пак по примера на учители като Аджан Сумейдо, Аджан Ча, Аджан Сучитто и т.н.

При преводи на текстове от другите традиции – дзен, китайската махаяна, тибетския будизъм, Чистата Земя… ще въвеждам и други термини с цел постепенно и съвместно обогатяване на езиковия ни запас.

 

 А

 Абидамма (Abhidamma): (1) В беседите на Пали канона, този термин означава „висша Дамма” и систематичен опит за дефиниране на ученията на Буда и разбирането на връзките в тях. (2) По-късен сборник на аналатични трактати, базиран на списъци с категории, изведени от ученията, и добавен към Канона няколко века след Буда.

абиня (abhinna) Интуитивни сили, идващи от практикуването на концентрация: способността за парапсихични сили, ясновидство, ясночуване, способността за четенето на чужди мисли, припомняне на минали животи и познание, очистено от ментални отпадъци. (виж асава)

ачария (accariya) учител, наставник

адхитана (adhitthana) решителност, непоколебимост. Едно от десетте съвършенства (парамис)

аджан (ajahn) (Тай) Учител, ментор. Ачария на Пали

адукамасука вейдана (adukkhamasukha) – неутрално усещане (чувство)

акалико (akaliko) Вечно, необусловено от време и сезон

акусала (akusala) вреден, неспособен, недобродетелен. Виж противоположното кусала

анагами (anagami) Невъзвръщенец. Човек, изоставил петте по-низши пречки, обвързващи ума към цикъла на прераждането (виж самиоджана) и който след смъртта ще се появи в един световете на Брама, наричани Чисти Обиталища, там ще постигне нибана и никога няма да се върне в този свят.

Анапанасати (Аnapanasati): Осъзнатост на дишането. Медитативна практика, в която човек съсредоточава вниманието и осъзнатостта си върху дишането.

анатта (anatta): Не-аз, безличностно, без собствена същност, една от трите характеристики на всички явления в света

анича (anicha) непостоянно, нетрайно, преходно, една от трите характеристики на всички явления в света

анупадисеса-нибана (anupadisesa-nibbana): Нибана без остатъчно гориво (аналогията е с угаснал огън, чийто въглени са студени) – нибана на араханта след неговата кончина.

анупуби-ката (anupubbi-katha): постепенно обучение. Методът на Буда в преподаването на Дамма, който води слушателите в прогресивно усложняващи се теми: щедрост (виж дана), добродетел (виж сила), небеса, недостатъци, себеотрицание, четирите благородни истини.

анусая: мания, скрита наклонност (етимологията на определението идва от „лежи със“, в действителната употреба съответния глагол (анусети) означава „да бъдеш обсебен“) Има седем големи мании, към които умът се връща отново и отново: манията на чувствената страст (кама-раганусая), манията на съпротивата (патиганусая), манията на възгледите (дитанусая), манията на несигурността (вичикичанисая), манията на самомнението (манусая), манията на страст за ставане (бава-раганусая) и манията на невежество (авиджанусая)

апая-буми: състояние на лишение; четирите низши измерения на съществуване, в който човек може да се прероди в резултат на недобри действия: прераждане в ада, като гладен дух (виж пета), като гневен демон (асура) или като обикновено животно. Нито едно от тези състояния не е трайно.

аппамада: прилежание, послушание, усърдие. Крайъгълен камък за всички осъзнати ментални състояния, от такава фундаментална важност, че Буда я е подчертал на сбогуване с учениците си: „Всички измислици са обект на разпад. Достигнете осъществяване с прилежание.“

арахант: (Санскр. архат) „Достоен“ или „Чист“. Човек, чийто ум е очистен от недостатъци (виж клеса), който се е освободил от десетте Препятствия, обвързващи ума с цикъла на прераждане (виж самиоджана), чието сърце е совободно от ментални въздействия (виж асава), и който не е обречен на последващо прераждане. Титла за най-просветлените ученици на Буда.

араммана: умисленост, ментален обект.

ария: Благороден, съвършен.

ариядана: Благородно благосъстояние; качества, които служат като „капитал“ по пътя към освобождението: убеденост (садда), добродетел (сила), съвест, страх от злото, ерудиция, щедрост (дана) и прозорливост (паня).

ария-пугала: Благороден човеку просветлен. Индивид, постигнал най-долната от четирите благородни пътеки (мага) или техните плодове (фала).

ария-сака: Благородна истина. Може да означава и идеална или стандартна, в този контекст: обективна.

асава: ментален отпадък, замърсител, ферментация. Четирите качества: чувственост, възгледи, ставане и невежество се изтичат от ума и създават потопа на колелото на смъртта и живота.

асуба: непривлекателност, нежеланост, мръсотия. Буда препоръчвал съзерцаване на този аспект на тялото като антидот на страстта и самодоволството.

асура: определена раса същества, които, като титаните от гръцката митология, се били с девите за господство на небесата и загубили.

авиджа: неосъзнатост, невежество, замъглена яснота, заблуда относно естеството на ума. Виж още моха.

аятана: сетивната среда. Вътрешна сетивна среда са сетивните органи: очи, уши, нос, език, тяло и ум. Външната сетивна среда са съответните им обекти.

Б

банте: Почитаеми господине, често служи за обръщане към будистки монах

бава: Ставане. Състояния на превръщане, които първо се развиват в ума, а после могат да се изпитат като вътрешни светове и/или като светове на външно ниво. Има три нива на ставане: чувствено ниво, ниво на формата и ниво на безформеното.

бавана: ментално култивиране или развитие; медитация. Третата от трите основи за добродетелни действия. Виж още дана и сила.

бикху: будистки монах; мъж, отказал се от семейство, за да води високодобродетелен живот (виж сила) съобразно Винянакато цяло и Патимока в частност. Виж санга, париса, упасампада

бикхуни: будистка монахиня, жена, отказала се от семейство, за да води високодобродетелен живот (виж сила) съобразно Виняна като цяло и Патимока в частност. Виж санга, париса, упасампада

бодхи-пакия-дамма: „Крила за Пробуждане” – седем групи принципи, които са водещи за Пробуждането и това, според Будата, формира същината на неговото учение: [1] четирите структури на отношение (виж сатипана); [2] четирите правилни усилия (самападана) – усилието да се предотврати надигането на неуместни състояния в ума, да се изоставят вече възникналите неуместни състояния, да се подсили надигането на добро и да се запази доброто, което вече е възникнало. [3] четирите основи на успеха (идипада) – желание, постоянство, възнамеряване, предпазливост; [4] петте доминиращи фактора (индрия) – убеденост, постоянство, съзнателност/внимателност, концентрация, различаване; [5] петте сили (бала) – идентични с [4]; [6] седемте фактора за Пробуждане (буджанга) – внимателност, изследване на феномените, постоянство, екстаз (виж пити), ведрина, концентрация, самообладание; и [7] осморния път (мага) – Правилно Виждане, Правилно Отношение, Правилна Реч, Правилно Действие, Правилен Живот, Правилно Усилие, Правилна Осъзнатост, Правилна Концентрация.

Бодхисата: „Същество, стремящо се към Пробуждане”; терминът, използван за описание на Будата преди да стане Буда, от първия му порив за осъществяване като пробудено същество до момента на пълното му Пробуждане. Санскритска форма: Бодхисатва.

Брама: „Великият” – обитател на не-чувствените небеса на формата и безформеното.

Брама-вихара: Четирите върховни или божествени селения, които се постигат чрез развиването на безгранични метта (добронамереност), каруна (състрадание), мудита (оценяваща радост) и упека (самообладание).

Браман (от Пали брамана):  Браманската (браминска) каста в Индия дълго време поддържа тезата, че нейните членове са достойни за най-висша почит по рожденно право. Будизмът заема терминът „браман”, за да го приложи за тези, които са постигнали целта, за да покаже, че почитта не се заслужава по рождено право, раса или каста, а с духовно постижение. Използван в будистки контекст, терминът е синоним на арахант (архат).

Буддо: Пробуден, Просветлен. Епитет за Буда.

Буда: Името, дадено на онзи, който разкрива за себе си освобождаващия път на Дамма след дългъ период на забрава от света. Според традицията, дълга линия Буди се разпростира в далечното минало. Най-скорошният Буда е роденият Сидатта Готама (Санскр. Сидхарта Гаутама) в Индия през 6 век пр.н.е. Добре образован и богат млад човек, той се отказал от семейството и царското си наследство в разцвета на живота си, за да намери истинската свобода и края на страданието (дукка). След седем години на аскеза в гората, той преоткрил „Средния път” и постигнал целта си, като станал Буда.

В

 Васа: Дъждовете (Дъждовен ритрийт). Период от юли от октомври, отговарящ приблизително на дъждовния сезон, в който всеки монах е задължен да живее установен само на едно място и да не броди свободно.

Вата:  Цикълът на раждане, смърт и прераждане. Това се отнася както за смъртта и прераждането на живите същества, така и за смъртта и прераждането на заразата (килеса) в ума. Виж самсара.

ведана: чувство – удоволствие (лекота), болка (стрес) или нито удоволствие, нито болка. Виж канда.

вичара: Оценка; постоянна мисъл. В медитацията вичара е менталният фактор, който позволява на вниманието да се мести спрямо избрания обект на медитацията. Вичара и съпътстващият я фактор витака достигат пълна зрялост при развиването на първото ниво на джана.

Весак, Весака, Висака (visakha): Древното име за индийския лунарен месец през пролетта, отговарящ на нашите Април-Май. Според традицията, раждането на Будата, Пробуждането и Паринибана са се случили в нощта на пълнолунието в месец Весака. Тези събития се почитат на този ден по време на празника Висака, който ежегодно се чества от света на Теравада Будизма.

Виджа: Чисто познание.

витака: Насочена мисъл. Истинска, автентична осъзнатост; наука ( по-конкретно, когнитивните сили, които се развиват при практикуването на концентрация и разграничаване).

Виджа-карана-сампано: Ненадминат в знание и поведение; реализиран в поведение, водещо до будност или когнитивни умения. Епитет за Будата.

Вимути: Освобождение. Свобода от машинациите и условностите на ума. Сутите правят разлика между двата вида освобождение. Разграничително освобождение (паня вимути) описва ума на араханта, който е освободен от асава. Осъзнаващо освобождение (цето-вимути) се използва за описание или на обикновеното подтискане на килесите по време на практикуването на джана и четирите брама-вихари, или по-високата степен на концентрация на освободения от асави ум на араханта.

Виная: Монашеската дисциплина, обхващаща шест тома принтиран текст, чиито правила и традиции определят всеки аспект на живота на бикхусите и бикхуните. Същината за правилата в монашеството се съдържа в Патимока. Обединяването на Даммата с Винаята формира сърцевината на будистката религия: „Дамма-виная” – „доктрината и дисциплината” – е името, което Будата дал на религията, която основал.

виняна: съзнание, познавателност; актът на отчитане на сетивни данни и идеи при появата им. Освен това има съзнание, което е извън кандите – нарича съзнание без очертание (винянам анидасанам)  – което изобщо не е свързано с шестте сетива.

випака: Последствието или резулатът от минало волево действие (камма).

випасана: Чисто интуитивно прозрение за физическите и ментални феномени с тяхното възникване и изчезване, виждане какви са в действителност – от гледна точка на трите характеристики (виж ти-лакана) и от гледна точка на страданието, неговия произход, преустановяването му и пътя за преустановяването му (виж ария-сака)

висапасанупакилеса: изкривяване на прозрението; интезивни преживявания, които може да се случат по време на медитация и да доведат индивида до вярата, че е завършил пътя си. Стандартният списък включва десет: светлина, психично знание, екстаз, ведрина, удоволствие, крайна убеденост, прекалено усилие, обсесия, индиферентност и доволство.

вирия: постоянство; енергия. Едно от десетте съвършенства (парамис), петте умения (бала; виж бодхи-пакия-дамма) и петте сили/ доминиращи фактори (индрия; виж бодхи-пакия-дамма).

витака: Насочена мисъл. В медитацията витака е менталният фактор, чрез който вниманието на индивида се прилага върху избран за медитиране обект. Витака и нейният съпътстващ фактор викара достигат пълна зрялост с развитието на първо нива на джана.

Г

Готрабу-ниана: „Промяна в родословното познание”: Зърването на нибана, което променя човек от обикновен – путуджана в Благороден – ария-пугала

Д

Дева; девата: букв. „сияен” – обитател на небесните селения (виж сага и сугати)

Дамма [Санскр. Дхарма]: събитие, феномен сам по себе си. 2. ментално качество; 3. учение;

Дукка: стрес, страдание, болка, неудовлетворение, нещастие

Е

 

екаггатарамана: еднопосочност на мисълта; съсредоточие. В медитацията менталното качество, което позволява на вниманието да остане събрано и фокусирано върху избрания обект. Екагатараммана достига пълна зрялост при развиването на четвърто ниво на джана.

И

 

Идапачаята: условеността това/онова. Това име за казуалния принцип, открито от Буда в нощта на Пробуждането му, сочи, че за да се сложи край на страданието и стреса, процесите на казуалността могат да бъдат разбирани изцяло в рамките на силите и условията, изпитани в реалията на директното преживяване.

К

 

камма: [Санскр. Карма] Букв. действие. Действие – добро или лошо, връщащо ни обратно в цикъла раждане-смърт. Причина, създадена или пресъздадена от навичните импулси, волята или природните енергии. Популярното разбиране за резултата или ефекта от действието, макар правилният термин да е випака.

Л

Лунг Пор: Достопочтен Отец, титла за по-възрастни монаси

М

мета (mettha) любяща добрина, добронамереност, дружелюбие

мудита (muditaa) щастие от нечий друг късмет, „съчувстваща“ радост

 Н

О

П

Р

С

самади [Санскр. самадхи] концентрация, практиката за центриране на ума върху едно усещане или занимание, обикновено до достигане на джана

самсара прераждане, цикълът на живота и смъртта

сати осъзнатост, събраност на ума, силата на помнене, в някои контексти покрива състоянието на будност, нащрек – сампаджаня

Проверявайте за нови попълнения