ЗА ОСЪЗНАТОСТТА, ХИПНОЗАТА И МЕДИТАЦИЯТА

Влакчето на осъзнатата медитация набира скорост

Светът има нова любима играчка и тя се казва „mindfulness”. Като че ли най-удачният превод е „осъзнатост”. В действителност, зад тази дума стои предшественикът й на древния език пали, който е „сати”. Сати означава помнене, осъзнатост, внимаване, състояние на будно пребиваване и още куп неща. Като цяло, работната дума остава осъзнатост, въпреки лекото й опошляване, особено след като в Америка излезе нов продукт „Осъзната майонеза” – виж тук.

И докато в нашата нова братска страна на всички възможности хората вече се борят срещу „духовния консумеризъм”, ние още се чудим що е то медитация, има ли почва у нас, и ако има, чия гуру система е по-секси.

Без да навлизам в подробности, за да не те отегчавам, читателю, ще посоча само, че всички медитативни техники, които включват визуализация, идват от тантричната традиция, носят очарованието на своята магика и ритуално ни отвеждат в различни сънувани измерения. По правило, това са „водени” медитации, като гласът, който ни води, полека ни вкарва в един полусън – малцина могат да направят разлика между една водена медитация и успешно проведен хипнотичен сеанс. Това е от гледна точка на ширещата се поп култура в медитацията. Иначе, практиката няма за цел да ни вкара в транс или в екстаз. Смисълът е да успокоим, да утишим ума – представете си водата в една чаша, в която има песъчинки с различни размери. Когато настъпва успокоение, тези песъчинки се утаяват на дъното и водата се избистря. Настъпва състояние на яснота. И тогава, от дъното на чашата се отлепя малко мехурче, което достига повърхността. Ние можем ясно да го наблюдаваме, без да се идентифицираме с него и да го пуснем да си иде. Това мехурче от гледна точка на аналитичната психология е комплекс, травма, психопомп, който е бил подпрагов, скрит в подсъзнанието. И сега, изцяло в зависимост от нашата степен на готовност да го приемем, той се надига от подсъзнанието като мехурче въздух, ние го о-съ-знаваме и го пускаме да си отиде – да излезе на повърхността на водата в чашата и да се слее с празнотата на въздуха над нея.

„Гласът ми ще е с теб…”

Това са думите на Милтън Ериксон – един колос в хипнозата, от когото са се учили много хипнотерапевти. Това е заглавието и на едноименната книга, която може да ни обясни защо имаме понятие като Ериксонова хипноза. Виж тук.

Все едно, аз няма да се захласвам по Ериксон, макар че е блестящ. Идеята ми е да направя диференциация между хипноза и медитация. При хипнотичен сеанс, който може да е и индуцирана автохипноза, ние дърпаме шалтера на ума и го приспиваме, или ако щете, блокираме харда и го изключваме. Съответно дясно полукълбо става доминиращо, навлизаме в царството на Хипнос – ставаме особено податливи на внушения и се носим на алфа вълните на подсъзнанието. Лявото полукълбо спи. Ние сме в транс. Оттук възможностите като преживяване са различни в зависимост от нагласата, религиозната ни ориентация и цялостния емоционален фон. Раят и адът са на крачка разстояние, ангелите и демоните също. (Бог също!)

Проникновената (осъзната) медитация, от друга страна, активира центровете в лявото полукълбо. Ние присъстваме тук и сега, умът е буден, нащрек, можем да сравним степента на внимание като тази по време на шофиране, когато сме зад волана. Вече не сме потънали в сънищата, а ги наблюдаваме като феномени на нашата ментална сцена. Не се идентифицираме с тях, не ставаме емоциите си. Вратата към подсъзнанието не зее широко отворена за всички съдържания на колективното несъзнавано с неговите причудливи форми и създания. Там има някой, който пази – и това е „сати” – осъзнатостта. Не случайно Сайдав Силананда я нарича пазачът на портата.

Искаме ли да дърпаме шалтера, или искаме да обучим ума?

Ако разглеждаме ума като нещо, което ни пречи, тогава ще търсим всякакви начини за неговото изключване – от ЛСД до хипнозата. Защо не?

В будизма, обаче, умът се разглежда като шестото сетиво. Шестата сетивна врата. Представете си сега, че си завържем очите и някой ни пусне в непозната гъста гора. Със сигурност ще се срещнем с много дървета, много клони ще се заплетат в косите ни и най-вероятно ще падаме. Приспивайки ума, ние влизаме в гората на колективното несъзнавано или по-скоро тя влиза в нас. За резултата не искам и да мисля, камо ли да го описвам.

Един голям учител от традицията Теравада ни съветва да обучим ума си. Ето какво казва той: „Приберете осъзнатостта в ума. Ако умът е осъзнат, той ще е в покой. Някои хора не искат осъзнатост, те искат само покой, нещо като дърпане на шалтера. И те никога не научават нищо. Ако нямаме „този, който знае”, върху какво ще базираме практиката си?” Прочети още тук  и тук.

Несъмнено, който избере шалтера, няма да чете по-надолу, за оставащите, ще изредя възможностите за едно подредено, изчистено от суеверия и мистицизъм запознанство с осъзнатата медитация.

Вече споменах за тантричната традиция, която между другото откриваме в тибетския будизъм с неговите примеси на местната бон религия. Не знам при вас как е, но аз обичам да черпя знания от първоизточника или поне от по-първа ръка експерти. В тази връзка, малко любопитни факти:

През 1979 г. Джон Кабат-Зин създава медицински център в който се практикува MBSR Mindfulness Based Stress Reduction – 8 седмичен курс с по една сесия на седмица, в който учат хората на осъзната медитация, малко чигун и хатха йога – колкото да си усетят тялото, една блестяща компилация между дзен медитация и сатипатана (осъзната)

В Англия правят разновидност MBCT – Mindfulness Based Cognitive Therapy

В същата темпорална рамка, но в друг формат С.Н. Гоенка (Goenka), родом от Бирма, пристига в Индия, след като е учил осъзната медитация при своя теравада учител У Ба Кин, и отваря випасана центрове – випасана е сатипатана (осъзната медитация), или проникновена медитация – и започва 10-дневни интензивни курсове, които сега се провеждат по цял свят. Преди 1980 година Гоенка е поканен от Далай Лама в Дармасала да обучи тибетски монаси на випасана.  Курсът на Гоенка включва осъзнаване на дишането като функция на тялото, усещанията на тялото – болка, студ, т.н. и чувствата. Виж тук. 

Теравада традицията – от която се учи Гоенка, е съхранена и днес, и не е нужно да се ходи на далечни, екзотични места като Тайланд, Шри Ланка и Бирма. Разбира се, ако имаме тази възможност, защо не? Но в крайна сметка, интернет е изпълнен с текстове на учители като Аджан Ча, Аджан Сумейдо, Аджан Сучито, Аджан Брам и т.н.

Освен това в Европа има функциониращи манастири, където се провеждат ритрийти и човек може да се докосне до традицията и да свери часовника си. Виж тук  и тук.

Интензивност или постоянна практика

Интензивността сякаш изглежда по-подходяща за нашето натоварено ежедневие. Открадваш десет дни, изучаваш каквото има за изучаване и хоп обратно в 24/7. Втори вариант, караш онлайн обучение, то още по-лесно се вмества между всички неща, които има да се вършат, изкарваш така 6 или 8 седмици, в зависимост от курса, и после включваш наученото към сутрешния био коктейл.

Всеки прави своя избор, моят е аварийният шлюз от самсара, за който говори Аджан Сумейдо, но това по-нататък…

Завършвам с една малка книжка, която не е най-изчерпателното четиво, но схематично излага практиката, така че всеки да може да си избере и да опита коя форма на медитация най отговаря на темперамента му: Introduction to Insight Meditation

Спомняте ли си филма „Inception”, който излезе по екраните със заглавието „Генезис”? В него главният герой (Леонардо Ди Каприо) можеше да преминава в различни нива на сънуване – свои и чужди, и така да засажда семената на различни идеи в подсъзнанието на други хора. Аз бих се заиграла със заглавието на филма, чийто по-удачен вариант би бил „Зачеване”, но това не е най-важното. По-интересен е въртящият се пумпал, който служеше за указател на героя, че сънува. Аз винаги съм си мечтала за такъв пумпал в моите странствания наяве и насън – за знака, който разкъсва тъканта на сънувания свят, и те кара да се будиш…

Придвижване между Мисловните Светове

Всички сме имали преживяването, докато спим да се озовем в сън и за известно време да вярваме, че това, което се случва в съня е реално. После нещо ни посочва, че нещо не е наред със съня, както и накрая, че всъщност сънуваме. Обикновено това е достатъчно да се събудим – да ни изкара от съня.

Този процес е много подобен на начина, по който създаваме менталните светове и емоционалните състояния по време на будния си живот, защото нашата картина за света наоколо винаги е частична. Винаги е съшита от кръпки и парчета от неща, които сме уловили със сетивата си. Имаме идея за това, което има смисъл и докато смисълът му се поддържа и изглежда реално, ние можем да си стоим заседнали в това състояние на ума. Но после нещо ни поразява като противоречиво, непасващо на цялото. И ние осъзнаваме: „О, това е бил въображаем свят.” И тогава излизаме от него. Но се озоваваме в друг свят, който може да е по-добър или пък не.

Умението да разпознаваме противоречивото – това, което не е наред в света – е важна способност. Без нея затъваме в различни състояния на ума – това, което Будата нарича „бава”, или ставане – и можем да изпитаме огромно страдание. Ние се фокусираме върху определени неща в света около нас, върху определени идеи за това кои сме и всичко друго се филтрира през тази конкретна картина. Действията на другите хора, например, също се филтрират по този начин, така че някой, който подхожда с най-добри намерения, може да ни изглежда зъл, подмолен, ненадежден. Или обратното. Човекът може да е зъл, подмолен и ненадежден, а ние да го виждаме като напълно разумен и достоен за доверието ни. Но понеже менталният свят, който обитаваме, си има собствена вътрешна свързаност, ние мислим, че той е точен и реален.

Трябва да внимаваме за това. В един здрав ум лесно се преминава от един свят на друг, разпознават се противоречията (несъгласуваностите) и едно състояние на ставане може да ви извади от друго не дотам здравословно състояние на ставане. Има едно определено преливане. И преливането идва от вашата осъзнатост, от способността ви да помните, че приемате различни идентичности (персони) и обитавате различни светове и едни са по-полезни от други. Едни са по-благотворни, не толкова стресиращи като други. Ако сте умели, можете да усвоите това състояние на ставане, което изглежда най-здравословно за конкретния момент, в зависимост от това какво искате да правите при конкретните обстоятелства. Хората с истинските проблеми са тези, които не могат да излизат. Те засядат в конкретен мисловен свят и всичко бива интерпретирано в неговата светлина. Така могат да си причинят голяма вреда, защото между различните състояния на ставане няма пропускливост. Няма връзка – или си вътре, или си вън. Различните идентичности, които приемате, различните светове, които обитавате, изглежда са много радикално отделени.

Обикновено за хора, които са заседнали в едно такова много нездравословно състояние, единствената надежда изглежда е някаква външна сила. Затова толкова много програми, които се занимават с адикции, разчитат на външна сила. Зависимите хора засядат в една конкретна идея за това кои са, в какъв свят живеят, на какво са способни и на какво не са.

И от ъгъла на дефинициите на техните малки светове, те са безпомощни. Нужен им е някой отвън, който да дойде и да ги оправи. Това се случва от кардиналното затъване в капана на едно много фиксирано чувство за идентичност.

Една от целите на медитацията е да ви изкара от този капан, за да осъзнаете, че имате много идентичности, че обитавате различни светове и те е най-добре да се използват като инструменти за осмислянето, че никой свят, който обитавате, не е напълно реален или е точна представа за това къде сте по отношение на външната околна среда или вътрешната такава.

Уилям Джеймс е направил много по темата – че нашата представа за истината е доста скицирана. И как е възможно да знаете пълната истина за ситуацията, в която се намирате? Това би изисквало познание на субатомно ниво и до пределите на вселената – може би дори отвъд тях. Това би било невъзможно. За да борави с възможностите, умът живее с техните скици. Разбирането на този факт е полезна стъпка. „Тази скица, с която живея – дали е полезна скица?Дали ми помага?” Може да има някои определени истинни детайли тук и там, но трябва да осъзнаете, че никоя представа за околния свят няма да е напълно адекватна репрезентация за него. Най-доброто, което можете да сторите, е да се запитате дали тази ваша скица е адекватна на нуждите ви, на здравословните ви нужди и по-конкретно на желанието ви да сложите край на страданието.

За да се научите да излизате от нездравословни светове и да влизате в по-здравословни такива, първо е нужно разбиране как умът създава тези светове и после развиване на уменията за плавно и ползотворно придвижване между тях.

И двете умение се развиват при медитация. С други думи, получавате опит от първа ръка за създаването на светове, като се опитвате да създадете свят на концентрацията в този момент – тук: фокусна точка, базирана на желание. В този случай вземате дишането за фокусна точка и желанието ви е да останете на него колкото се може по-продължително. За да си помогнете в запазването на това желание, трябва да се научите да оценявате дишането и концентрацията (един вид как се справяте).

За някои хора тази конкретна част също е трудна, защото са свикнали да си дават негативни оценки и позитивните такива са им несвойствени. Започват да се гълчат, че не са добри медитатори, че са безнадеждни. Затова е полезно да мислим за всички същества, както правим преди да медитираме: „Нека всички същества бъдат щастливи.” Когато сериозно мислите за всички същества по света, си давате сметка, че единици съумяват да концентрират ума си или че изобщо го искат. Фактът, че вие се опитвате, вече е крачка в правилната посока.

Можете да мислите и за всички хора в миналото, които са медитирали. Не е като всеки да е сядал, и както казват в Тайланд да го е правил с леснина, сякаш бели банан. Всеки е трябвало да се бори, за да усмири ума. Така че ако имате трудност, повярвайте, не сте единствени. Всеки има проблеми с медитацията в един или друг момент. Дори и хората, които в този живот изглеждат родени медитатори: На някакъв етап в миналото и те са имали трудности, защото медитацията не е нещо, което се нрави.

Когато се научите да мислите по този начин, много по-лесно е обективно да прецените какво правите и да не се гълчите, когато нещата не вървят. Разсъждавайте от гледна точка на причина и следствие и изкарайте представата за това кои сте извън картината. Фокусирайте се върху менталните състояния, които могат да останат с дъха, забележете какво ги разсейва и вижте дали бързичко можете да се върнете към дишането. И когато се върнете, не се гълчете, че сте се разсеяли. Изпитайте гордост от факта, че сте се уловили и сте се придърпали обратно. Когато се връщате, го правете пъргаво, умело. Възнаградете се с особено удовлетворяващо вдишване – такова, дето се усеща много дълбоко в съществото ви. Това дава на практиката ви да се приплъзне от разсеяното състояние на ума обратно в концентрираното. Освен това развива осъзнатостта ви.

Осъзнатостта е това, което създава бродовете между тези различни състояния. Спомняте си, че сте били в едно състояние, а сега сте в друго. И възможността да се плъзнете обратно в някакво друго разсеяно състояние винаги съществува, затова трябва да сте нащрек за всички знаци, че умът се готви да се измъкне. Той си има своите трикове. Има един лек момент на изпразване, след което се събуждате в друг свят. Но ако можете да използвате осъзнатостта като брод за преминаването през това изпразване, е много по-лесно да насочвате ума си от едно състояние на ставане в друго, когато пожелаете. И е много по-лесно да останете в състояние на ставане, ако това е желанието ви.

Това са много важни умения, защото ви помагат да разпознавате кога сте в нездраво състояние. Можете да се запитате: „Тук има ли страдание?” Това е непоследователността: Ние създаваме умствени състояния, за да им се наслаждаваме, но ако те ни карат да страдаме, са несъгласувани със самата причина за съществуването си.

После можете да се запитате: „Трябва ли да има страдание?” И част от ума ще каже: „Да”, но вие трябва да се научите как да го питате. Това е единственият ви изход – да разпознаете, че страданието не е необходимо. Възможно е да бъдете в друго състояние на ума, което не е толкова стресиращо. Това че се е надигнало силно чувство или мисъл, не означава да се хвърляте след тях или пък че те са вие. Помнете, че „кой сте вие” трябва да бъде поставено в кавички. Можете да откриете смисъл в „кой сте вие” във всяко нещо и във всеки един момент има много потенциали, които са налични. Така че това, че има някакво чувство, не означава то да е фокусна точка на чувството ви за аз, защото много чувства, които ни идват, всъщност са деструктивни.

Затова медитацията е такова важно умение в запазването на ума здрав. Осъзнатостта ви позволява да разпознавате кога се приплъзвате от едно състояние на бава, или ставане, в друго, от едно чувство за това кои сте в друго, от едно чувство какво се случва в света в друго. И освен това ви помага да помните добрите стандарти в преценяването на конкретно състояние на ума. Макар едно състояние на ума да има много черти, които са верни – това можете да го удостоверите наблюдавайки нещата отвън, да, тази ситуация наистина е трудна или това, върху което сте се фокусирали – но можете да си зададете въпроса: „Трябва ли да страдаш за това?” И отговорът на Будата винаги е: „Не, не трябва да страдаш.” Ако страдате заради конкретна ситуация, вие не подхождате умело към нея. Има и други подходи. Винаги имаме потенциала да не страдаме, ако ги потърсим.

Имайте това наум. И после се научете как да използвате уменията на медитацията, за да се изваждате от неумели състояния и да създавате други по-подходящи такива: по-ползотворни, по-полезни, по-здравословни. Някои хора ще кажат, че бягате, но от какво бягате? Бягате от един сътворен свят в друг сътворен свят – но този път основан на осъзнатост и концентрация, на способността ви да различавате причините за страданието. Това е един много по-полезен свят. Има потенциал. Накрая може изцяло да ви изведе от страданието.

Винаги, когато се озовете в ситуация, която изглежда много трудна и се въртите ли въртите в нея, опитайте се да намерите точка на непоследователност: Нещо не е наред тук, не е както трябва. А то е, че има страдание, което не е речено да го има. И посредством това разпознаване можете да се извадите. И можете да използвате осъзнатостта върху дишането за инструмент.

Едно време, когато бях с Аджан Фуанг, някои от учениците му влизаха в много странни състояния на ума по време на концентрация. И инструментът за излизане винаги беше: „Къде е дъхът ти сега? Спокойно ли дишаш?” Това постепенно ги прибираше в света на дишането. С други думи, започваха да обитават тялото си отвътре.

По този начин не ви трябва външна сила. Трябва ви единствено вашата способност да различите „Тук има нещо нередно и не мога да изляза.” Това „нещо нередно” е фактът, че нещо създава бреме на ума ви, което не е речено да го има. За да излезете от него, не ви трябва външна сила. Само трябва да си спомните, че имате способността да създавате различно чувство за това кои сте и различен свят, който да обитавате – по-здравословен такъв.

Крайната цел, разбира се, е да съумеете напълно да излезете от тези светове. Това означава да се пробудите. Но засега можете да имате своето малко пробуждане, когато се събудите насред някой от вашите сътворени светове и си кажете: „О, това е страдание. Не е нужно да е тук.” И поглеждате на правилното място, вместо да прехвърляте вината на други хора от миналото или настоящето. Страданието не идва от тях. Страданието идва от начина, по който умът мисли за нещата. Той създава вероятни ситуации и после се товари с бремето от тях. Не е нужно да го прави. Осъзнатостта, концентрацията и различаването обособяват изхода (излизането).

И това не са бегли абстракции. Осъзнатостта е умението да помните какво правите, когато се придвижвате от едно състояние на ума в друго. Будността е умението да виждате „Аз правя нещо, което причинява страдание.” И различаването е това, което вижда, че не е нужно да е така. Има алтернатива.

Затова седим, развиваме практиката и уменията, които ни трябват да запазим своята нормалност.  Започнете да изследвате някои от вероятностите на ума по отношение на различните идентичности, които може да приема, и различните светове, които може да обитава. Медитацията ви дава един добър, безопасен и здравословен свят. Научете се да цените това умение, защото то е вашето спасително въже. И дайте всичко от себе си да го усъвършенствате.

Танисаро Бикху, 27 декември 2008

Третата Благородна Истина със своите три аспекта е: „Има преустановяване на страданието, на дукка. Преустановяването на дукка трябва да бъде осъществено. Преустановяването на дукка е осъществено.”

Целта на будисткото учение е развиване на рефлективен ум, за да се освободим (let go) от делюзиите. Четирите Благородни Истини са учение за пускането чрез изследване или разглеждане – съзерцаване: „Защо е така? Защо е по този начин?” Хубаво е да се умува върху неща като защо монасите си бръснат главите или защо Буда-рупите изглеждат така, както изглеждат. Ние размишляваме… умът не формира мнение дали тези неща са хубави, лоши, полезни или безполезни. Умът се отваря и разглежда. „Какво означава това? Какво представят монасите? Защо носят купи за просене? Защо не могат да имат пари? Защо не могат сами да си отглеждат храната?” Ние разсъждаваме как този начин на живот е запазил традицията и е позволил да бъде предадена от първия й създател – Готама до наши дни.
Ние разсъждаваме, когато видим страдание; когато видим природата на желанието; когато разпознаем, че привързването към желанието е страдание. Тези прозрения могат да дойдат само посредством рефлексия; не могат да дойдат чрез вяра. Не можете да се накарате да вярвате или осъществите прозрение като волеви акт; само посредством съзерцаване и размишления върху тези истини, прозренията идват. Идват само през отворения и приемствен за учението ум – сляпата вяра със сигурност не се препоръчва нито се очаква от някого. Вместо това се очаква умът да е склонен да бъде приемащ, разсъждаващ и разглеждащ.
Това ментално състояние е много важно – то е изходът от страданието. То не е умът, който има фиксирани представи и предразсъдъци и си мисли, че знае всичко или който взема всичко, казано от другите, за истина. То е умът, който е отворен за тези Четири Благородни Истини и може да разсъждава върху нещо, което можем да видим в собственото си съзнание.
Хората рядко осъществуват не-страдание, защото това изисква специален тип готовност да се разсъждава и разследва и да се мине отвъд грубото и очевидното. Изисква се готовност да се взрете в собствените си реакции, да сте способни да видите привързаностите и да разсъдите: „Какво е чувството от привързването?”
Например, чувствате ли се щастливи или освободени от това, че сте привързани към желанието? Това вдъхновяващо ли е или подтискащо? Тези въпроси са за вас, да ги разследвате. Ако откриете, че привързаността към вашите желания е освобождаваща, тогава продължете да го правите. Привържете се към всичките си желания и вижте какъв ще е резултата.
В моята практика аз съм видял, че привързването към моитe желания е страдание. Няма съмнение за това. Мога да видя колко много страдание в живота ми е било причинено от привързване към материални неща, идеи, поведения или страхове. Мога да видя всякакви ненужни терзания, които съм си причинил посредством привързване, защото не съм знаел друго. Аз съм отгледан в Америка – земята на свободата. Тя обещава правото да бъдем щастливи, но всъщност ни обещава правото да се привързваме към всичко. Америка ви окуражава да бъдете колкото можете по-щастливи посредством придобиване на неща. Но ако работите с Четирите Благородни Истини, превързването ще бъде разбрано и осъзнато; тогава прозрението за не-привързването ще се надигне (ще се прояви). Това не е интелектуална позиция или команда от мозъка ви, който ви казва, че не трябва да се привързвате; това е просто естествено прозрение за не-привързване или не-страдание.

Истината за нетрайността

Тук, в „Амаравати” пеем Даммакаккапаватана Сута в традиционната й форма. Когато Будата произнесъл тази проповед за Четирите Благородни Истини, само един от петимата ученици, които слушали, я разбрал; само един получил дълбоко прозрение. Другите само я харесали, мислейки си: „Много хубаво учение, наистина.”, но само един – Кондана, имал пълното разбиране за това какво казал Будата.
Девите също слушали проповедта. Девите са небесни, етерни създания, много по-висши от нас. Те нямат груби тела като нашите, имат етерни тела и са красиви, прекрасни и интелигентни. И макар с радост да изслушали проповедта, нито едно от тях не било просветлено от нея.
Знаем, че те били много щастливи от просветлението на Будата и възликували до небесата, когато чули учението му. Първо един чин деви я чул, после те възликували към следващия чин и скоро всички деви ликували – до най-високите небеса, до сферата на Брама. Имало ехтяща радост, че Колелото на Дамма било задвижено и тези деви и брами ликували с нея. Но все едно, само Кондана, един от петимата ученици, получил просветление, когато чул тази проповед. В самия край на суттата Будата го нарекъл „Анна Кондана”. „Анна” означава проникновено познание, така че „Анна Кондана” означава „Кондана-Който-Знае”.
Какво знаел Кондана? Какво било неговото прозрение, което Будата възхвалил в края на проповедта? То било: „Всичко, което е предмет на възникване, е предмет на преустановяване.” Това може да не звучи като особено голямо познание, но всъщност подсказва за един универсален модел: всичко, което е предмет на възникване е предмет на преустановяване. То е нетрайно и без аз… Така че не се привързвай, не изпадай в заблуда от това, което възниква и се преустановява. Не търсете убежища, в който да пребивавате и почивате, в неща, които възникват – защото те ще отмрат.
Ако искате да страдате и да похабите живота си, търсете неща, които възникват. Те ще ви отведат до края, до прекратяването и от това няма да станете по-мъдри. Ще обикаляте в кръг, повтаряйки все същите тъжни навици и когато умрете, няма да сте научили нищо важно от живота си.
Вместо да мислите за това, действително го умозрете: „Всичко това е предмет на възникване и предмет на преустаняване.” Приложете го към живота по принцип, към собствения си опит. Тогава ще разберете. Просто забележете: начало… край. Умозрете как стоят нещата. Тази сетивна сфера е само възникване и отмиране, начало и край; и в този живот може да има съвършено разбиране – самма дитти. Не знам колко дълго е живял Кондана след проповедта на Будата, но в онзи миг бил просветлен. Точно в онзи момент имал съвършеното разбиране.
Бих искал да наблегна колко е важно да развиете този начин на рефлексия. Вместо да развивате метод за успокояване на ума, което със сигурност е една част от практиката, разберете, че правилната медитация е посвещаване на мъдро изследване. То включва храбро усилие за дълбоко вглеждане в нещата, не самоанализ и преценки защо страдате на лично ниво, но убеденост да следвате пътя, докато стигнете до пълно разбиране. Такова съвършено разбиране е базирано на модела на възникването и отмиране. Когато този закон бъде разбран, всичко се възприема като пасващо в този модел.
Това не е метафизично учение: „Всичко това е предмет на възникване и предмет на преустановяване.” Не касае абсолютната реалност – безсмъртната реалност; но ако из дъно разберете и знаете, че всичко, което е предмет на възникване, е и предмет на преустановяване, тогава ще осъзнаете абсолютната реалност, безсмъртните, вечните истини. Това е вещ способ за въпросната абсолютна реализация. Забележете разликата: твърдението не е метафизично, но ни отвежда до метафизична реализация.

Смъртност и преустановяване

Разсъждавайки върху Благородните Истини, ние въвеждаме в съзнанието си самият проблем за човешкото съществуване. Разглеждаме това чувство на отчуждение и сляпо привързване към сензорното съзнание, привързването към това, което е отделено и се откроява в съзнанието. Поради невежество се привързваме към желания за сетивни удоволствия. Когато се идентифицираме с това, което е смъртно или обречено да умре и с това, което е неудовлетворително, същото това привързване е страдание.

Всичките сетивни удоволствия са смъртни удоволствия. Каквото и да видим, чуем, докоснем, вкусим, помислим или почувстваме е смъртно – обречено да умре. Така че когато сме привързани към смъртните сетива, сме привързани към смъртта. Ако не сме го умозрели или разбрали, просто сляпо се привързваме към смъртността, надявайки се да я отложим за известно време. Преструваме се, че ще сме много щастливи с нещата, към които се привързваме – само за да се почувстваме разочаровани и отчаяни. Може и да успеем да станем това, което искаме, но то също е смъртно. Привързваме се към друго обречено на смърт условие. После, с желание да умрем, може да се привържем към самоубийството или унищожението – но смъртта сама по себе си пак е друго обречено на смърт условие. Към каквото и да се привържем в тези три вида желания, се привързваме към смъртта – което означава, че ще преживеем разочарование и отчаяние.
Смъртта на ума е отчаянието; депресията е вид смъртна опитност на ума. Също както тялото умира от физическа смърт, така и умът умира. Менталните състояния и менталните условия умират; наричаме ги отчаяние, скука, депресия и мъка. Когато сме привързани, ако изпитаме скука, отчаяние, мъка или скръб, тръгваме да търсим друго смъртно условие, което се надига. Например, изпитвате отчаяние и си мислите: „Искам парче шоколадова торта.” И ето на! За момент можете да бъдете погълнати от сладкия, превъзходен, шоколадов вкус на това парче торта. В този момент има ставане – вие ставате сладкия, превъзходен, шоколадов вкус! Но не можете да се задържите на него много дълго. Преглъщате и какво остава! Тогава трябва да минете на нещо друго. Това е „ставането”.

Ние сме заслепени, уловени в „ставащия” процес на сетивната сфера. Но чрез знаенето на желанието без съдене на красотата или грозотата на сетивната сфера, ние виждаме желанието такова, каквото е. Има знаене. И тогава, полагайки настрани тези желания, вместо да се вкопчваме в тях, преживяваме нирода – преустановяването на страдание. Това е Третата Благородна Истина, която трябва да осъществим за себе си. Ние съзерцаваме преустановяването. Казваме: „Има преустановяване.” И знаем когато нещо е спряло.

Да позволим на нещата да се надигнат (да възникнат)

Преди да можете да отпуснете нещата, трябва да ги допуснете в пълното си съзнание. При медитация нашата цел е умело да позволим на подсъзнанието да се надигне в съзнанието. На цялото отчаяние, страхове, мъка, подтискания и гняв им е позволено да станат съзнателни. У хората има една тенденция да се вкопчват в много възвишени идеали. И можем много да се разочароваме от себе си, защото понякога чувстваме, че не сме толкова добри, колкото би трябвало, или че не бива да се гневим – всичките онези бива и не бива. После създаваме желание да се отървем от лошите неща – и това желание има праведно качество. Изглежда правилно да се отървем от лошите мисли, гнева и ревността, защото един добър човек „не бива да е такъв”. Така създаваме вината.
Разглеждайки това, ние допускаме в съзнанието си желанието да станем този идеал и желанието да се отървем от тези лоши неща. И правейки това можем да ги пуснем – така че вместо да ставате идеалния човек, вие пускате (освобождавате) желанието. Това, което остава, е чистия ум. Няма нужда да ставате идеалния човек, защото чистият ум е мястото, където възникват и умират идеалните хора.

Преустановяването е лесно за разбиране на интелектуално ниво, но осъществяването му може да е доста трудно, защото включва пребиваване с това, което мислим, че не можем да понесем. Например, когато аз започнах да медитирам, имах представата, че медитацията ще ме направи по-добър и по-щастлив и очаквах да изпитам блажени умствени състояния. Но през първите два месеца изпитах толкова омраза и гняв, колкото никога не бях изпитвал. И си мислех: „Това е ужасно; медитацията ме направи по-лош.” Но после умозрях защо се надигаха толкова омраза и антипатия и си дадох сметка, че по-голямата част от живота ми е била опит да избягам от всичко това. Едно време бях пристрастен читател. Където и да отидех, трябваше да нося книга със себе си. И всеки път, когато се промъкнеха страх или омраза, аз вадех книгата и започвах да чета. Или пък пушех, или се тъпчех с боклуци. Бях си изградил един образ за себе си на добър човек, който не мрази хората, така че всеки намек за антипатия или омраза биваше подтиснат.
Затова през първите няколко месеца като монах, бях толкова отчаян да правя нещо. Опитах се да намеря нещо, с което да се разсейвам, защото по време на медитация бях започнал да си спомням всички неща, които умишлено се бях опитвал да забравя. В ума ми не спираха да се надигат спомени от детството и юношеството; после тези гняв и омраза станаха толкова съзнателни, че сякаш ме заливаха. Но нещо в мен започна да разбира, че трябва да ги изтърпя, за да мога да ги извадя. Всичките омраза и гняв, които бяха подтискани 30 години, се надигнаха и достигнаха своя връх, и изгоряха и се преустановиха чрез медитация. Това беше процес на пречистване.
За да позволим на този процес на преустановяване да се получи, трябва да сме готови да страдаме. Затова наблягам на важността от търпение. Трябва да отворим умовете си за страданието, защото в прегръщането на страданието, страданието се преустановява. Когато открием, че страдаме, физически или ментално, тогава влизаме в настоящето страдание, което присъства. Напълно се отваряме за него, приветстваме го, концентрираме се върху него, позволяваме му да бъде каквото е. Това означава, че трябва да сме търпеливи и да понесем неприятността от дадено условие. Трябва да изтърпим скуката, отчаянието, съмнението и страха, за да разберем, че те се преустановяват, вместо да бягаме от тях.
Докато не позволяваме на нещата да се преустановят, просто създаваме нова камма, която само засилва навиците ни. Когато нещо се надигне, ние се вкопчваме и започваме да множим мисли около него; и това усложнява всичко. После тези неща ще се повтарят и повтарят в живота ни – не можем да обикаляме и да следваме желанията и страховете си и да очакваме да постигнем покой. Ние съзерцаваме страха и желанието, за да не ни заблуждават повече; трябва да знаем какво ни заблуждава, преди да го пуснем. Желанието и страха трябва да се разберат като нетрайни, неудовлетворителни и безсъщностни (безазови). Те са видени и прозрени, така че страданието да може да изгори.
Тук е много важно да разграничим преустановяване от унищожение – желанието, което идва в ума, да се отървем от нещо. Преустановяването е естествен край на всяко условие, което е възникнало. Така че не е желание! Не е нещо, което създаваме в ума си, но е краят на онова, което е започнало, смъртта на онова, което се е родило. Съответно преустановяването не е аз – не идва от чувството за „Аз трябва да се отърва от едикакво си.”, а от момента, в който позволим на това, което е възникнало, да отмине. За да направи това, човек трябва да изостави желаенето – да го пусне. Това не означава отхвърляне, а освобождаване, отпускане.
И тогава, когато то се преустанови, изпитвате нирода – преустановяване, празнота, непривързаност. Нирода е друга дума за нибана. Когато сте пуснали нещо и сте му позволили да се преустанови, тогава това, което остава, е покоят.
Можете да изпитате този покой чрез собствената си медитация. Когато оставите желанието да се преустанови в ума ви, това, което остава, е много спокойно. Това е истински мир, безсмъртието. Когато наистина го познаете такова, каквото е, сте осъществили нирода сакка, Истината за Преустановяването, в която няма аз, но пак има будност и яснота. Истинският смисъл на блаженството е това мирно, трансцендентно съзнание.
Ако не позволим преустановяването, тогава функционираме от предположенията, които правим за себе си, без дори да знаем какво правим. Понякога, чак като започнем да медитираме, започваме да разбираме как многото страх и липса на увереност в живота ни идват от преживявания в детството. Помня, че като малък, имах един много добър приятел, който се обърна срещу мен и ме отхвърли. После месеци наред бях объркан. Това остави незаличим отпечатък в съзнанието ми. После, посредством медитация, осъзнах колко много един такъв малък инцидент беше повлиял на бъдещите ми отношения с другите – винаги съм имал огромен страх от отхвърляне. Дори не бях помислял за това, докато онзи конкретен спомен не започна неизменно да се надига в съзнанието ми по време на медитация. Рационалният ум знае, че е нелепо да се въртиш и да мислиш за трагедиите от детството. Но когато те продължават да се надигат в съзнанието ви, когато сте на средна възраст, може би се опитват да ви кажат нещо за предположенията, които са се формирали, когато сте били деца.
Когато усетите, че спомени или обсесивни страхове се надигат по време на медитация, вместо да се дразните или разстройвате, ги вижте като нещо, което трябва да се приеме в съзнанието, за да бъде пуснато. Можете така да устроите ежедневието си, че никога да не поглеждате тези неща; тогава условията те да се надигнат са минимални. Можете да се посветите на множество важни каузи и винаги да сте заети, тогава тези тревоги и безименни страхове никога не стават съзнавани – но какво става, когато ги пуснете? Желанието или обсесията се измества – измества се към преустановяване. Спира. И после имате прозрението, че има преустановяване на желанието. И така третият аспект на Третата Благородна Истина е: преустановяването е осъществено.

Осъществяване

Това трябва да бъде осъществено. Будата бил категоричен: „Това е Истина, която трябва да се осъществи тук и сега.” Не е нужно да чакаме да умрем, за да открием дали всичко това е истина – това учение е за живи човешки същества като нас. Всеки един от нас трябва да го осъществи. Аз мога да ви разкажа за него и да ви окуража да го направите, но не мога да ви накарам да го осъществите!

Не го мислете като нещо далечно или отвъд способностите ви. Когато говорим за Дамма или Истината, ние казваме, че е тук и сега и че е нещо, което можем да видим сами. Можем да се обърнем към нея, можем да се насочим към Истината. Можем да обърнем внимание на това как стоят нещата, тук и сега, по това време и на това място. Това е осъзнатост (внимателност) – да сме будни и да насочим вниманието си към това как стоят нещата. Посредством внимателност разследваме чувството на аз, това чуство на мое и мен, моето тяло, моите чувства, моите спомени, моите мисли, моите гледни точки, моите мнения, моята къща, моята кола и т.н.
Моята наклоност беше към себеподценяване, така че с мисълта „Аз съм Сумейдо” аз мислех за себе си в негативен план: „За нищо не ставам.” Но чуйте, откъде се надига това и къде се преустановява?… или „Аз съм много по-добър от вас, аз съм много по-посветен. Аз отдавна водя Свят живот, така че трябва да съм по-добър от всички ви.” Къде се надига това и къде се преустановява?
Когато има арогантност, самонадеяност или самоподценяване – каквото и да е – изследвайте го, слушайте се отвътре; „Аз съм…” Осъзнайте и наблюдавайте пространството, преди да го помислите. После го помислете и забележете пространството, което следва. Задръжте вниманието си върху тази празнота в края и вижте колко дълго ще издържите. Вижте дали можете да чуете един звънтящ звук в ума си, звукът на тишината, първичният звук. Когато концентрирате вниманието си върху това, можете да помислите: „Има ли някакво чувство на аз?” Виждате, че когато сте действително празни – когато има само яснота, будност и внимание, – тогава няма аз. Няма чувство за мен и мое. Аз отивам в това празно състояние и съзерцавам Дамма: Мисля си: „Така стоят нещата. Такова е това тяло.” Мога да му дам име или не, но точно в този момент то е такова. Не е Сумейдо!

Няма будистки монах в празнотата. „Будистки монах” е едва условност, подходяща за времето и пространството. Когато хората ви възхваляват и казват: „Колко прекрасно!”, можете да познаете това като някой, който не го приема лично. Знаете, че всъщност няма будистки монах, има само таковатост. Така стоят нещата. Ако искам „Амаравати” да е успешно място и то процъфти, аз съм щастлив. Но ако се провали, ако никой не се интересува от нас, не можем да си плащаме тока и всичко се разпада – провал! Но всъщност няма „Амаравати”. Идеята, че има човек, който е будистки монах или място, което се нарича „Амаравати” – това са само условности, не абсолютни реалности. В момента нещата са такива, каквито трябва да са. Човек не носи товара на такова място на плещите си, защото го вижда каквото е и всъщност няма човек, който да се намеси. Дали ще преуспее или ще се провали, вече не е важно по същия начин.

В празнотата нещата са такива, каквито са. Когато сме осъзнати по този начин, това не значи, че сме индиферентни към успеха или провала и че нехаем да направим нещо. Можем да приложим себе си. Знаем какво можем; знаем какво трябва да се направи и можем да го направим по правилния начин. Тогава всичко става Дамма, така, както е. Правим разни неща, защото това е правилното в този момент и на това място, а не от лична амбиция или от страх от провал.

Пътят към преустановяването на страданието е пътят на съвършенството. Съвършенство може да е доста обезсърчителна дума, защото ние се чувстваме много несъвършени. Като личности, се чудим как изобщо се осмеляваме да допуснем възможността да сме съвършени. Човешкото съвършенство е нещо, за което никой не говори. Изглежда напълно невъзможно да мислим за съвършено, когато се отнася до човек. Но арахантът е просто човешко същество, което е усъвършенствало живота си, някой, който е научил всичко, което има да се учи чрез основния закон: „Всичко, което е предмет на възникване, е предмет на преустановяване.” Арахантът не е нужно да знае всичко за всичко; необходимо е само да знае и напълно да разбира този закон.

Ние използваме мъдростта на Буда да съзерцаваме Дамма – начина, по който стоят нещата. Приемаме убежище в Санга, в това, което върши добро и се въздържа от зли дела. Санга е едно нещо, една общност. Не е група от индивидуални личности или различни характери. Чувството да сме индивидуален човек, мъж или жена, вече не е важно за нас. Това чувство за Санга е осъществено като Убежище. Има го това единство, така че макар проявленията да са все индивидуални, осъществяването е еднакво. Като сме будни, внимателни и вече непривързани, ние осъществяваме преустановяване и пребиваваме в празнотата, където всички се сливаме. Там няма личност. В празнотата могат да се надигат и преустановяват хора, но там няма личност. Има само яснота, будност, покой и чистота.

Из „Четирите Благородни Истини“, Ajahn Sumedho