За облаците, смислите и свободата

„Душите прекосяват вековете, както облаци прекосяват небесата и макар нито формата, нито цвета, нито големината на облака да не остават същите, той пак е облак и душата пак е душа. Кой може да каже откъде е духнат облака или кой ще е душата утре?”
Дейвид Мичъл, „Облакът Атлас”.

Посоченият по-горе цитат от книгата не е намерил място във филма. По каква причина, не знам, но именно той, както и цялата тъкан на творбата я превръщат в най-будистката фантастика,създавана някога.
След първото гледане на филма, като примерен ученик, се заех да изровя всичко написано за него, сюжетни линии, герои… Доколкото си спомням, май не бях видяла родилния белег във всичките части на секстета. С мъжа ми разговаряхме по темата няколко дни, след което тя потъна в небитието. Сега филмът тръгна по HBO с прекрасен превод и отлично качество, и естествено ние пак го гледахме. Цялата ситуация се повтори, с дълбоките анализи и разсъждения като подготовка на дисертация. Бях готова да махна с ръка и пак да се откажа, когато внезапно ме споходи мисълта, че в този мисловен свят, в тази създадена от мен реалия, този филм отново идва – тоест аз избирам да го гледам. И като знаем, че камма (карма) има тенденцията да се повтаря, най-вероятно този къс измислица носеше семето на нещо важно за мен.
Анализът ще е кратък, за да не звуча като кинокритик. Първо ще направя уговорката, че идеята на братята Уашовски да използват едни и същи актьори за различните шест парчета е повече от досадна. Сякаш нарочно използват тактиката на объркването, за да прикрият разковничето. Този път в размислите ми помогна Дъг Мъдър, който казва, че ние живеем в приказки, понякога в няколко дузини едновременно. (Повече за това можете да прочетете тук).
Трябваше да потърся основната тема, основният сюжет на филма, който не беше прераждащата се душа с родилен белег, не беше и кармата, както чета на много места в интернет, а свободата. Една ос, на която се бяха наредели козарят, Сонми, журналистката, издателят, адвокатът и хомосексуалистът. Макар идеята да е, че и шестте сюжета звучат едновременно, ще си позволя да изтегля отделните нишки. И така, в началото беше адвокатът… изпратен от тъста си да се пазари за купуването на роби. Тук един самоосвободил се маор ще му спаси живота и това ще промени ценностната му система. После имаме сюреалистичния Нов Сеул – една картина на крайно изкривяване на консуматорското общество, където се произвеждат фабриканти (нов тип роби). Тук юдейските Десет Божи заповеди започват с нова такава: „Почитай Консуматора си.” И Сонми 451 ще е новият Месия, а в последствие и новият Бог/Богиня в разказа за вещателите и племето след някакъв далечен Апокалипсис. Мисията на Сонми 451 е да отвори очите на хората, за да строшат консуматорските окови, които в крайна сметка водят до края на цивилизацията такава, каквото я познаваме, и връщат човечеството в началото. В откъса за журналистката се продължава темата за ново господство с нов вид гориво с някаква идея за катаклизъм, който ще донесе смърт, ужас и подчинение. Хомосексуалистът композитор е повече от ясен. Той така или иначе минава отвъд всички ограничения и когато старият композитор се опитва да го зароби със заплахата, че ще разкрие какъв е, той с един последен акт на свободолюбие си отнема живота. Издателят сам се вкарва в старчески дом, сам се лишава от свободата си от невежество на дребно. Тук приказката е забавна и със щастлив край. Старците бунтовници се измъкват от затвора на старческия дом. И така, изредените шест героя имат един и същи родилен белег – звездата, ясен намек за прераждаща се душа. Темата е свободата, която тази душа кармично преработва в шест прераждания. И всъщност като една типична Джатака приказка, „Облакът Атлас” ни разказва за свободата,за това кое ни я отнема, докъде можем да стигнем и как да се спасим. „Ръцете ще кървят, не можеш да пуснеш…”
Както и да е, сигурна съм, че други хора ще намерят друго разковниче във филма. Но аз ще продължа темата за свободата с един друг разказвач – Аджан Ча:

„Едни хора умират, други почти умират – така е като затънеш в порядките на света. Светската мъдрост върви по сетивата и техните обекти. Колкото и да е мъдро това, е мъдро само в светския смисъл. Колкото и да е интересно, е интересно в светския смисъл. Каквото и щастие да е, е щастие в светския смисъл. Не е щастието на освобождението; няма да ви освободи от този свят.
Ние сме дошли да практикуваме като монаси, за да прозрем истинската мъдрост, за да се отървем от привързването. Практикувайте, за да се освободите от привързването! Изследвайте тялото, изследвайте всичко около вас, докато ви омръзне и ви дойде до гуша от всичко и тогава безпристрастието ще се установи. Безпристрастието, обаче, няма да се надигне лесно, защото още не виждате ясно.
Ние идваме и се ръкополагаме – учим, четем, практикуваме, медитираме. Решаваме да направим умовете си непоклатими, но ни е трудно да го направим. Решаваме да извършваме определена практика, казваме, че ще практикуваме така и така – минават само ден, два, може би дори няколко часа и напълно забравяме за това. После си спомняме и пак решаваме да направим умовете си непоклатими, като си мислим: „Този път ще го направя както трябва!” Скоро след това сме придърпани от едно от сетивата си и всичко отново се разпада и пак трябва да започнем отначало! Така стоят нещата.
Като лошо съграден бент, нашата практика е слаба. Още не сме способни да видим и да следваме истинската практика. И това продължава така, докато не навлезем в истинската мъдрост. Веднъж проникнем ли Истината, сме свободни от всичко. Остава само мир.
Умовете ни не са умиротворени поради всички наши стари навици. Ние ги наследяваме заради всички наши минали действия и така те ни следват и ни поразяват. Борим се, търсим изход, но сме оковани от тях и те ни дърпат назад. Тези навици не забравят старите си основи. Вкопчват се във всички стари и познати неща за употреба, преклонение и консумация – така живеем ние.
Различните полове – жените създават проблеми на мъжете, мъжете създават проблеми на жените. Така стоят нещата, половете са противопоставени. Ако мъже живеят с мъже, няма проблеми. Ако жени живеят с жени, няма проблеми. Когато един мъж види жена, сърцето му започва да бие като чукало за ориз: „так-так-так-так…” Когато една жена види мъж, и нейното сърце започва да бие като чукало за ориз: „так-так-так-так”. Какво е това? Какви са тези сили? Придърпват те и те засмукват – никой не си дава сметка, че ще плаща висока цена!
С всичко е така. Колкото и да се мъчите да се освободите, докато не видите стойността на свободата и болката от оковите, няма да можете да се пуснете. Хората обикновено практикуват да издържат на лишенията, да спазват дисциплината, сляпо да следват формата, не с цел да получат свобода или освобождение. Трябва да видите ползата от това да се откажете от желанията си, преди да можете истински да практикувате; само тогава е възможна истинската практика.
Всичко, което правите, трябва да се прави с яснота и осъзнатост. Когато виждате ясно, вече няма нужда да понасяте търпеливо или да се насилвате. Имате затруднения и сте натоварени, защото пропускате този момент! Умиротворението идва от вършенето на нещата цялостно с цяло тяло и ум. Всичко, което остане недовършено, ви оставя с чувство на неудовлетворение. Където и да идете, тези неща ви оковават в тревожност. И вие искате да завършите всичко, но това е невъзможно.
Вземете за пример търговците, които редовно идват да ме виждат. Те казват: „О, когато изплатя дълговете си и подредя имуществото си, ще дойда да се ръкоположа.” Така говорят, но дали някога ще приключат и ще си подредят всичко? Това няма край. Плащат дълговете си с друг заем, изплащат него и правят всичко отново. Търговецът мисли, че ако се освободи от заема, ще бъде щастлив, но платата никога няма край. Така ни залъгва светският живот – въртим се в кръг, така и не осъзнавайки затъването си.”
Из „Бодхиняна”, Порядките на света и Освобождението

Завършвам с още един цитат от Дейвид Мичъл:
„Облакът е вечнопроменящите се проявления на Атлас, или фиксираната човешка природа, която вечно пребъдва.”

СРЕДНИЯТ ПЪТ ОТВЪТРЕ

Учението на будизма е за отказ от злото и практикуване на добро. Тогава, когато сме се отказали от злото и доброто е установено, трябва да оставим (пуснем)и добро, и зло. Вече достатъчно сме слушали за благотворни и неблаготворни условия, за да разбираме нещо от тях, затова искам да поговоря за Средния Път, тоест за пътя на превъзмогване на тези две неща.
Всички Дамма беседи и учения на Будата имат една цел – да покажат пътя на спасение от страданието за тези, които още не са избягали. Ученията имат за цел да ни дадат правилното разбиране. Ако не разбираме както трябва, не можем да пристигнем в покоя.
Когато различните Буди ставали просветлени и давали своите първи учения, всички те оповестявали тези две крайности – отдаване на удоволствието и отдаване на болката. Тези два пътя са пътищата на увличане и заслепение, те са пътищата, между които онези, които се отдават на сетивни наслади трябва да флуктуират и никога да не достигат покой. Те са пътищата, които се въртят около самсара.
Просветленият наблюдавал, че всички същества са залепнали в тези две крайности и никога не виждат Средния Път на Дамма, затова той ги насочил, за да им покаже наказанието, което присъства и от двете страни. И защото ние още сме залепнали, защото още искаме, по няколко пъти живеем в тяхното русло. Будата оповестил, че тези два пътя са пътища на интоксикация, те не са пътища на медитатора, нито водят към покой. Тези пътища са отдаване на удоволствието и отдаване на болката, или казано простичко, те са пътят на отпускането и пътят на напрежението. Ако се изследвате вътрешно, във всеки отделен момент, ще видите, че пътят на напрежението е гняв, път на мъката. По този път има само трудности и безпокойство. Отдаването на удоволствие – ако сте избягали от това, значи сте избягали от щастието. Тези пътища, щастието и нещастието, не са мирни състояния. Будата учел да ги разпуснем, да се откажем и от двете. Това е правилната практика. Това е Средният Път.
Тези думи „Средният Път” не се отнасят до тялото и речта, а до ума. Когато се надигне ментално впечатление, което не харесваме, то въздейства на ума и настъпва объркване. Когато умът е объркан, когато е „разтресен”, това не е верният път. Когато се надигне ментално впечатление, което харесваме, умът се отдава на удоволствие – и това не е пътят.
Ние, хората, не искаме страдание, искаме щастие. Но всъщност щастието е само префинена форма на страдание. Страданието само по себе си е грубата форма. Можете да ги сравните със змията. Главата на змията е нещастието, опашката й е щастието. Главата на змията е много опасна, има отровни зъби. Докоснете ли я, змията незабавно ще ви ухапе. Но оставете главата, дори да идете да хванете опашката, тя ще се извърне и пак ще ви ухапе, защото и главата, и опашката принадлежат все на една и съща змия.
По същия начин, и щастието и нещастието, или удоволствието и тъгата, възникват от един и същи родител – желанието. И така, когато сте щастливи, умът не е спокоен. Наистина не е! Например, когато получим нещата, които харесваме, като богатство, престиж, възхвала или щастие, ние ставаме доволни. Но умът още таи известно неразположение, защото се боим да не ги загубим. Ето този страх не е състояние на покой. След време действително можем да загубим придобитото и тогава наистина ще страдаме. И така, ако не сте съзнателни, дори да сте щастливи, страданието предстои. То е като да хванете змията за опашката – ако не я пуснете, ще ви ухапе. Независимо дали е опашката или главата на змията, тоест, благотворни или неблаготворни условия, те са само характеристики на Колелото на Съществуването, на безкрайната промяна.
Будата установил морала, концентрацията и мъдростта като пътят към покоя, пътят на просветлението. Но действително тези неща не са същината на будизма. Те са само пътят. Будата ги нарекъл „мага”, което означава „път”. Същината на будизма е покоят и този покой се надига от истинното познание за природата на нещата. Ако обстойно изследваме, ще видим, че покоят е нито щастие, нито нещастие. Нито едно от тях не е истината.
Човешкият ум, умът, който Будата ни призовал да опознаем и изследваме, е нещо, което можем да знаем само по активността му. Истинският „първичен ум”няма с какво да се измери, няма посредством какво да се опознае. В своето естествено състояние той е непоклатим, неподвижен. Когато се надигне щастие, всичко, което става е, че този ум се загубва в една ментална импресия – има движение. Когато умът се движи така, възникват прилепване и привързване към тези неща.
Будата вече цялостно е изложил пътя на практиката, но ние още не сме практикували или ако го правим, го правим само на думи. Умовете и речта ни още не са в хармония, отдаваме се на празни приказки. Но основата на будизма не е нещо, което може да бъде говорено или налучкано. Истинската основа на будизма е пълното познание за истината за реалността. Когато човек знае тази истина, никакво учение не е нужно. А ако човек не я знае, дори да слуша учението, всъщност не чува. Затова Будата казал: „Просветленият само посочва пътя.” Той не може да извърши практиката вместо вас, защото истината е нещо, което не можеш да облечеш в думи или да раздадеш.
Всичките учения са една подобия и сравнения, способи да помогнат на ума да види истината. Ако не сме видели истината, ще трябва да страдаме. Например, обичайно когато говорим за тялото , ние казваме „санкари”. Всеки може да го каже, но всъщност нашите проблеми идват от това, че не знаем истината за тези санкари и като така, прилепяме за тях. Понеже не знаем истината за тялото, страдаме.
Ето пример. Представете си, че една сутрин отивате на работа и от другата страна на улицата един мъж започва да ви крещи и да ви обижда. Щом чуете обидите, умът ви се променя от обичайното си състояние. Не се чувствате толкова добре, изпитвате гняв и болка. А мъжът обикаля наоколо и не спира да ви нагрубява, ден и нощ. Вие чувате обидите, гневите се и дори когато се приберете вкъщи, още сте ядосани, защото изпитвате отмъстителност, искате да му го върнете.
Няколко дни по-късно друг мъж идва в дома ви и се провиква: „Ей! Онзи, дето те нагрубяваше, е луд! От години е така! Всички обижда така. Никой не му обръща внимание какво говори.” Щом чувате това, изведнъж изпитвате облекчение. Гневът и обидата, които сте таили всичките тези дни, напълно се стопяват. Защо? Защото вече знаете истината по въпроса. Преди не сте я знаели, мислели сте, че онзи мъж е нормален и сте му се сърдили. Това разбиране ви е причинило страдание. Но щом научавате истината, всичко се променя: „О, той е луд! Това обяснява всичко!” Когато разбирате това, вече сте добре, защото сте наясно. Знаейки, можете да разпуснете гнева. Ако не знаете истината, тутакси сте прилепнали. Докато мислехте, че мъжът, който ви обижда, е нормален, можехте да го убиете. Но когато сте научили истината, че той е луд, се чувствате много по-добре. Това е познание за истината.
Някой, които вижда Даммата, има подобно преживяване. Когато привързването, отвращението и заблудата изчезват, те изчезват по същия начин. Докато не знаем тези неща, си мислим: „Какво мога да направя? Изпитвам толкова алчност и омраза.” Това не е чисто познание. То е като когато мислехме, че лудият е нормален. Но накрая, като видим, че през цялото време е бил луд, се отърсваме от тревогата. Никой не може да ви покаже това. Само когато умът сам го види, може да изкорени и разпусне привързването.
Същото е положението с това тяло, което наричаме санкари. Макар Будата вече да е обяснил, че то не е субстанционално или действително като такова, ние пак не сме съгласни, упорито прилепяме към него. Ако тялото можеше да говори, по цял ден щеше да повтаря: „Ти не си ми собственик, да знаеш.” Всъщност то непрекъснато ни го казва, но е на езика на Даммата и ние не го разбираме. Например, сетивните органи – око, ухо, нос, език и тяло непрекъснато се променят, но никога не съм виждал да ни искат разрешение за това поне веднъж! Както когато имаме главоболие или ни присвива стомах – тялото никога не ни иска разрешение за това, действа си, следвайки естествения си ход. Това показва, че тялото не позволява на никого да бъде негов собственик, то няма собственик. Будата го е описал като нещо празно.
Ние не разбираме Даммата и съответно не разбираме тези санкари; взимаме ги за себе си, като че ли принадлежат или принадлежат на другиго. Това води до възникване на прилепяне. А възникне ли прилепяне, следва” ставане”. Възникне ли ставане, има раждане. Има ли раждане, следват старост, болест, смърт… надига се цялата маса страдание. Това е Патикасамупада. Казваме, че невежеството поражда волевите действия, те пораждат съзнанието и т.н. Всички тези неща са просто събития в ума. Когато влезем в контакт с нещо, което не ни харесва, ако нямаме осъзнаване, има невежество. Страданието веднага се надига. Но умът така бързо преминава през тези промени, че не им насмогваме. Същото е като да паднете от дърво. Преди да сте се усетили- „Тряс!” – вече сте на земята. Всъщност сте минали през много клонки и пръчки по пътя надолу, но не сте могли да ги преброите, дори не сте ги запомнили, минавайки през тях. Просто падате – „Тряс!”
Патикасамупада е същото нещо. Ако я разбием, както е в писанията, казваме, че невежеството поражда волевите действия, волевите действия пораждат съзнанието, съзнанието поражда ума и материята, умът и материята пораждат шестте сетивни основи, сетивните основи пораждат сетивния контакт, контактът поражда чувството, чувството поражда желанието, желанието поражда прилепянето, прилепянето поражда ставането (превръщането), ставането поражда раждането, раждането поражда старостта, болестта, смъртта и всички форми на страдание. Но в действителност, когато влезете в контакт с нещо, което не харесвате, има незабавно страдание! Това чувство на страдание всъщност е резултат от цялата верига на Патикасамупада. Затова Будата съветвал учениците си да изследват и напълно да опознаят умовете си.
Когато хората се раждат в света, те са без имена – щом се родят, ние ги кръщаваме. Това е за удобство. Даваме имена на хората за удобство, за да се наричаме някак. Писанията са същото нещо. Ние всичко разделяме с етикети, за да направим изучаването на реалността удобно. По същия начин всички неща са просто санкари. Тяхната първична природа е само тази на нещата, породени от условия. Будата казвал, че те са нетрайни, незадоволителни и без-азови. Те са нестабилни. Ние не разбираме твърдо това, разбирането ни не е правилно и съответно имаме погрешно виждане. Погрешното виждане е, че санкарите сме ние, или че щастието или нещастието сме ние. Подобно виждане не е пълно, ясно познание за истинската природа на нещата. Истината е, че не можем да насилим всички тези неща да следват желанията ни, те следват пътя на природата.
Ето едно просто сравнение: представете си, че сте седнали по средата на магистрала и към вас хвърчат коли и камиони. Вие не можете да им се ядосате и да крещите: „Не карайте тук! Не към мен!”, защото това е магистрала, не можете да им кажете това! И какво можете да направите? Можете да се махнете от пътя! Пътят е място, където минават коли, ако не искате колите да са там, ще страдате.
Същото е със санкарите. Казваме, че те ни пречат, както когато седим в медитация и чуем звук. Мислим си: „Ох, този звук ми пречи!” Ако разбираме, че звукът ни пречи, тогава ще страдаме по съответния начин. Но ако обследваме в дълбочина, ще видим, че ние сме излезли и пречим на звука! Звукът е просто звук. Ако го разбираме така, не остава нищо повече, всичко спира дотам. Виждаме, че звукът е едно нещо, а ние – друго. Човек, който смята, че звукът идва да му пречи, е човек, който не вижда себе си. Наистина не се вижда! Веднъж видите ли се, ви олеква. Звукът е просто звук, защо да се втурвате и да го сграбчвате? Виждате, че всъщност вие сте отишли да пречите на звука. Ако виждате само едната страна, има страдание. Видите ли и двете страни, тогава следвате Средния път. Това е правилната практика на ума. Това наричаме „изправяне на разбирането ни”.
По същия начин природата на всички санкари е нетрайност и смърт, но ние искаме да ги сграбчим, да си ги носим и желаем. Искаме да са истински. Искаме да намерим истина в неща, които не са истински! Винаги, когато някой разсъждава така и се прилепя за санкарите, приемайки ги за себе си, страда. Будата искал да имаме предвид това.
Практикуването на Дамма не зависи от това дали сте монах, послушник или мирянин. Зависи от изправянето на разбирането ви. Ако разбирането ни е правилно, навлизаме в покой. Дали сте ръкоположени или не е едно и също, всеки човек има шанса да практикува Дамма, да я съзерцава. Всички ние съзерцаваме едно и също нещо. Ако постигнете покой, той е все един и същи покой. Все същият Път е с все същите методи.
Следователно Будата не правел разлика между миряни и монаси, той учел всички хора да практикуват, за да знаят истината за санкарите. Когато знаем тази истина, се освобождаваме от тях – пускаме ги. Ако знаем истината, няма да има повече ставане или раждане. Как така няма да има раждане? Няма как да стане раждане, защото напълно сме разбрали истината за санкарите. Ако напълно сме разбрали истината, тогава има покой. Да имаш и да нямаш е все едно. Сдобиването и загубата са едно. Будата ни учел да знаем това. Това е покоят: покой от щастие, нещастие, радост и тъга.
Трябва да видим, че няма причива да се раждаме. Да се раждаме по какъв начин? Да се раждаме в радост: Когато получим нещо, което харесваме, му се радваме. Ако няма прилепяне към тази радост, няма раждане. Ако има прилепяне, това се нарича „раждане”. Така че ако получим нещо, ние не се раждаме (в радост). Ако загубим, пак не се раждаме (в тъга). Това е нераждането и безсмъртието. Раждането и смъртта се основават на прилепянето и подхранването на санкарите.
И така Будата казал: „ Вече няма ставане (превръщане) за мен, приключен е светият живот, това е последното ми раждане.” Ето! Той знаел за нераждането и безсмъртието! И неотклонно съветвал учениците си да знаят това. Ето я правилната практика. Ако не я достигнете, ако не стигнете Средния Път, няма да разсеете страданието.
Из „Вкусът на свободата, Аджан Ча

Във формата на кръг – ІІІ част

от

Достопочтения Аджан Ча

Превод от тайландски

Танисаро Бикху (Джефри Деграф)

© 2011–2012

Затова Буда описвал нибана като абсолютната празнота, а щастието й като абсолютното щастие. Тя променя природата на щастието в мир. Имаме щастие, но то не е фиксирано върху никой обект. Болките още ги има, но вие виждате болките и насладите, които се надигат, като равни едни на други. Те са на една цена. Обектите, които харесваме и които не харесваме, са равни помежду си.

Но за нас в този момент, това не е така. Обектите, които харесваме, са приятни за окото. Тези, които не харесваме, искаме да ги смажем. Това означава, че не са равни. Но тяхната реалност е една. Мислите по начин, който ги прави равни. Те не са стабилни, не са постоянни – те са като храната, за която ви говорих. „Това е добро. Онова е прекрасно.” Но когато ги съберем, стават равни.

Ако не се отказваме от принципите за нетрайността, страданието и безсъщността, сме на правилната пътека. Виждаме го с всеки един миг. Виждаме окото, виждаме ума, виждаме тялото.

Както когато седите в медитация. След миг умът светкавично отпрашва нанякъде и вие го връщате. Каквото и да правите, той не стои. Опитайте се да задържите дъха си. Тогава дали ще тръгне нанякъде? Тръгва, но не надалече. Няма да отпраши. Обикаля наоколо — защото умът ви има чувството, че ще умре.

Същото е със звуците. Веднъж си запуших ушите с пчелен восък. Звуците ме дразнеха и затова си ги запуших. Всичко стана съвсем тихо, остана само звука от самите уши. Защо го направих? Съзерцавах какво вършех. Не се измъчвах просто от глупост. Разсъждавах по въпроса. „О, ако хората ставаха пробудени само от нечуването на нищо, тогава всеки глух щеше да е пробуден. Всеки сляп щеше да е пробуден. Всичките щяха да са архати.“ Слушах мислите си и – О! – надигна се различаване.

„Има ли някаква полза в запушването на ушите? В затварянето на очите? В самоизтезаването?” Но се поучих от това. Поучих се и спрях да го правя. Спрях да се опитвам да сека нещата.

Не се борете и не налитайте, не режете дънерите на дървета, които вече са умрели. Така доникъде няма да стигнете. Само ще се изморите и ще приличате на глупаци.

Бяха такава загуба, такава истинска загуба, моите първи години на медитатор. Като помисля за тях, виждам, че съм бил действително заблуден. Будата ни учел да медитираме, за да постигнем освобождение от страданието, а аз просто съм си загребвал още повече страдание. Не можех да седя в покой, не можех да лежа в покой.

Причината да живеем във физическо уединение  (кая-вивека) е да вкараме ума в умствено уединение (чита-вивека), далече от обектите, които разбъркват настроенията му. Тези неща са синоними, които следват един след друг. Упади-вивека се отнася до усамотението от нашите замърсявания: Когато знаем кое кое е, можем да се извадим от него, можем да се извадим от което и да е състояние на ума. Това е единствената цел на физическото уединение. Ако нямате никакво разграничаване, можете да си създадете трудности, когато се отдадете на физическо уединение.

Когато отидете да живеете в природата, не се закотвяйте там. Закотвите ли се, ставате маймуна. Като видите дърветата, ще ви липсват дървета. Ще започнете да подскачате като маймуната, която сте били. Буда никога не ни е учел да бъдем така или онака. Когато живеете на спокойно място, умът ви става спокоен. „Мммм. Най-сетне покой. Умът намери мир.“ Но когато си тръгнете от природата, умът в покой ли е? Вече не. И какво правите тогава?

Буда не ни е изпратил да стоим в гората. Учил ни е да я използваме като място за обучение. Отивате в гората да намерите покой, за да развиете медитацията си, за да развиете проникновение. Правите го, та като идете в града и си имате работа с хора, с гледки, звуци, миризми, вкусове и тактилни усещания, да имате сила, да имате стратегия. Ще имате твърдата основа да съзерцавате нещата, да виждате как не са сигурни. Отиването сред природата е нещо, което може да е много полезно за натрупването на сила. Ако си мислите, че можете да живеете навсякъде, че можете да живеете с много хора, това е като двуостър нож. Ако нямате вътрешна сила, можете да си създадете трудности…

Буда ни учел да живеем сред природата. Правилният начин е монахът да отиде сред природата и да се настани на някое тихо място, да броди из тихата природа, не да се меша с приятели и компании. Това е начинът. Но повечето от нас не го следват. Живеем на тихо място и се привързваме към него. Щом видим форма, се надига замърсяването. И в ушите ни има само замърсяване. Това отива твърде далече. Липсва различаване.

Ако съберете нещата, те се събират на пътя – на верния път, на вярната представа. Там се събират нещата. Ако имате вярна представа, можете да живеете с голяма група хора и няма проблем. Можете да живеете и с малка група хора и пак няма проблем. Можете да живеете в гората или в пещера и няма проблем. Но това не е нещо, което можете да постигнете без усилие. Така трябва да стане, че умът ви да е такъв.

Накарайте ума да разпознава Дамма. Когато я познава, го накарайте да я вижда. Практикувайте Дамма, така че умът да е Дамма. Няма нужда да можете да говорите за Даммата. Това е нещо съвсем различно. Будата е предал целия път на истината, но ние го минаваме наполовина, с половинчати мерки. Затова напредъкът е труден.

Ако идем да живеем сред гората, трябва да се обучим – както се обучаваме да отглеждаме ориз. Веднъж засеем ли го, той постепенно израства. Ако нищо не го изяде, добре. Но какво става? Щом поникнат зрънцата ориз, едно малко биволче идва да ги яде. Ние го прогонваме и започваме да наглеждаме насаждението, но покажат ли се още зърна, малкото биволче пак идва да ги яде. И като става така, как ще изкараме някакъв ориз?

Стратегиите, които ви трябват, ще изникнат в ума ви. Който има различаване, придобива интуитивно познание. Който има интуитивно познание, придобива различаване. Така стоят нещата. Отличават ли се интуитивното познание и различаването? Ако кажете, че не, защо има две определения? Едното се нарича интуитивно познание, а другото – различаване. Можете ли да имате само интуитивно познание? Не. Трябва да имате и различаване. Можете ли да имате само различаване?  Не. Трябва да имате и интуитивно познание. Тези неща възникват от личния ви опит. Не можете да ги търсите в тази или онази книга. Те се надигат във вашия ум. Не бъдете плахи.

Веднъж четох една история за Буда, когато още бил бодхисатта. И той бил като вас: Станал монах и срещнал много трудности, но когато си мислел да се откаже, се срамувал какво щели да си кажат хората – толкова години бил монах, а още искал да се откаже. Но все пак нещата не вървели както му отървало и той решил да си тръгне. По пътя си подминал една катерица, чието бебе било отнесено от вятъра в океана. Бодхисаттата видял катерицата да тича до водата и да се връща обратно горе. Не разбирал какво правела. Тя тичала до водата, потапяла опашка в нея, после изтичвала на брега и я отръсквала. После пак тичала долу да я потопи във водата. Накрая бодхисаттата я попитал: „Какво правиш?”

„Бебето ми падна във водата. Тъгувам за него и искам да го извадя.”

„Как ще го направиш?”

„С опашката си ще изгребвам водата от океана, докато той изсъхне и тогава ще си извадя бебето.”

„Оо… Но кога изобщо изсъхва океанът?”

„Въпросът не е в това. Така стоят нещата и с практиката. Изгребваш водата, изгребваш я и не те е грижа кога ще изсъхне. Когато ще ставаш Буда, не можеш да изоставиш усилията си.”

Когато бодхисаттата чул това, то пробляснало в сърцето му. Той станал и продължил с усилията си. Не се оттеглил. Така станал Будата.

Така е и с нас. Където нещата не вървят добре, точно там ще тръгнат на добре. Вие ще ги направите да се случат там, където те не се случват. Където сте заблудени, там ще се надигне познанието. Ако не ми вярвате, плюйте ей тук. Ще изцапате, но като го изтриете, ще бъде чисто – там, където е мръсно. Няма да стане чисто там, където е манастирът. Връщайте се на същото място, отново и отново.

Аджан Тонграт веднъж ми каза: „Ча, пробивай дупката на една линия с шпилката.”

Само това каза. Аз тъкмо бях започнал да практикувам и не разбрах какво ми казва.

„Ако дойде ниско, скочи му над главата.” Така ми каза.

„Ако дойде ниско, хлъзни се под него.”

Аз не знаех какво ми казва. Отдадох се на медитация и продължавах да разсъждавам.

Всъщност той ми казваше как да реша проблемите си. „Пробивай дупката на една линия с шпилката.” означава „Където възникне проблемът, там съзерцавай. Където си заблуден, там съзерцавай. Ако си привързан към гледка, съзерцавай нея. Точно там, точно в целта.” Това означава „Пробивай дупката на една линия с шпилката.” Не пробивай отдалече. Пробий право в линията.

Същото е като стъпим на трън. Вземате игла и пробивате там, където е тръна. Не ръчкайте другаде. Прободете там където трънът е забит в ходилото ви. Дори да боли, трябва да го изтърпите. Бодете около него и после го извадете. Така се вади трън. Ако в ходилото ви е влязъл трън, а вие се мушкате в седалището, кога ще приключите?

И така, аз си разсъждавам: „О, учителите медитират в тон с езика на собствените си умове. Те не се омотават във формулировки от книгите, както ние правим. Техните формулировки се надигат от действителността.”

Та какво идва ниско и какво идва високо?

„Ако дойде ниско, скочи му над главата. Ако дойде високо, хлъзни се под него.” Не спирах да разсъждавам върху това. Тук той говореше за моите настроения и занимания на ума. Някои идват ниско, други – високо. Трябва да ги наблюдавате, за да видите как да ги избегнете. Дойдат ли ниско, скачайте отгоре. Дойдат ли високо, се хлъзнете отдолу. Правете каквото можете,  за да не ви поразят.

Това е практиката. Съзерцавате точно там, където сте заблудени, за да го знаете. Всеки друг въпрос е просто дребна глупост. Няма какво да се занимавате. Така се подхожда в медитацията.

Но всъщност не се подхожда, просто оставяте нещата. Пускате ги. Практикувате пускане. Не е нужно да ставате Влизащ в Потока или Завръщащ се Още Веднъж. Не е нужно да имате тези предположения. Не е нужно да бъдете тези неща. Ако сте нещо, то си е мъчение. Ако сте това или онова, вие сте проблем. Не е нужно да сте нещо. Няма нищо друго, само пускане – пускане и знаене в движение какво правят нещата. Като знаете какво правят нещата при всяко едно положение, вече няма съмнение. И вие не сте нищо.

Мислете го простичко. Ако някой ви изкрещи, но вие не реагирате, там спира всичко. Не достига до вас. Но ако се хванете за него и не пускате, закъсвате. Защо да вкарвате чуждите думи в себе си? Ако ви крещят, оставете ги. Но ако те ви крещят и вие допуснете това в ушите си, то е като да искате да страдате. Започвате да си навивате разни мисли и се надигат какви ли не проблеми.

Практиката всъщност е нещо късо и изобщо не е дълго. Ако кажете, че е дълго, става по-дълго от дългото. Ако кажете, че е късо, става по-късо от късото. Когато говорим за практиката, не можете да използвате обичайните си начини на мислене.

Трябва да имате търпение и издържливост. Трябва да направите усилие. Каквото и да стане, не е нужно да го вземате и да си го носите на гръб. Когато нещата са по определен начин, те са си просто такива. Когато видим Даммата по този начин, не се вкопчваме в нищо. Удоволствието го познаваме. Болката я познаваме.

Provenance:

©2011 Metta Forest Monastery.

Transcribed from a file provided by the translator.

This Access to Insight edition is ©2011–2012.

Terms of use: You may copy, reformat, reprint, republish, and redistribute this work in any medium whatsoever, provided that: (1) you only make such copies, etc. available free of charge; (2) you clearly indicate that any derivatives of this work (including translations) are derived from this source document; and (3) you include the full text of this license in any copies or derivatives of this work. Otherwise, all rights reserved. For additional information about this license, see the FAQ.

How to cite this document (one suggested style): „In the Shape of a Circle“, by Venerable Ajahn Chah, translated from the Thai by Thanissaro Bhikkhu (Geoffrey DeGraff). Access to Insight, 24 September 2011,http://www.accesstoinsight.org/lib/thai/chah/shapeofacircle.html . Retrieved on 24 February 2012.

Цялата книжка в pdf формат можете да изтеглите тук.

ДА ЖИВЕЕШ С КОБРАТА

Тази кратка беседа е за полза на една нова ученичка, която скоро ще се завърне в Лондон:
Нека тя ти служи, за да разбереш учението, което учеше тук, в Уат Па Пон. Най-простичко, това е практиката за освобождение от страданието в цикъла на раждане и смърт.
За да изпълняваш тази практика, помни, че трябва да се отнасяш към всички различни деятелности на ума, и тези, които харесваш, и тези, които не харесваш, така, както би се отнасяла към кобра. Кобрата е изключително отровна змия, толкова отровна, че ще ни причини смърт, ако ни ухапе. Така е и с нашите настроения. Настроенията, които харесваме, са отровни, настроенията, които не харесваме, също са отровни. Те пречат на умовете ни да са свободни и спъват разбирането ни за истината, такава, каквато е учена от Будата.
Затова е задължително да се стараем да запазим внимание и през деня, и през нощта. Каквото и да правите, било то стоейки, седейки, лежейки или говорейки, го правете с внимание. Когато сте в състояние да установявате това внимание, ще откриете, че се надига и чисто разбиране, свързано с него, и тези две условия ще донесат мъдрост. Това внимание (осъзнатост), чисто разбиране и мъдрост ще работят заедно и вие ще сте като човек, който е буден и денем, и нощем.
Тези учения, оставени ни от Буда, не трябва само да се слушат или просто да се схващат на интелектуално ниво. Те са учения, които чрез практика могат да се надигат и да бъдат разпознавани в сърцата ни. Където и да е идем, каквото и да правим, винаги трябва да имаме тези учения. И какво имаме предвид „имане на ученията” или „имане на истината”? Каквото и да правим или кажем, го правим и казваме с мъдрост. Когато мислим и разсъждаваме, го правим с мъдрост. Казваме, че този, който има внимание и ясно разбиране, комбинирани по този начин с мъдрост, е човек, който е близо до Буда.
Практикувайте, като разглеждате ума си с това внимание и ясно разбиране и развивайте мъдрост. С тези три условия ще се надигне „пускането” – letting go. Ще разпознавате постоянното надигане и отминаване на всички феномени.
Трябва да знаете, че това, което се надига и отминава, е само активност на ума. Когато нещо се надига, то отминава и е последвано от по-нататъшно надигане и отминаване. По Пътя на Дамма наричаме това надигане и отминаване „раждане и смърт”, и това е всичко – друго няма! Надига се страдание, после отминава и когато е отминало, пак се надига страдание. Имаме възникване и отмиране. Видите ли го веднъж, постоянно ще разпознавате възникването и отмирането. И когато знаете, че е постоянно, ще видите, че няма друго. Всичко е само раждане и смърт. Няма нищо, което да продължава. Има го само това надигане и отминаване – само това.
Подобно виждане ще породи спокойно чувство на безстрастие към света. Подобно чувство се надига, когато видим, че нищо не си заслужава да го искаме. Има само възникване и отминаване, пораждане, последвано от умиране. Това е, когато умът пристигне при „пускането”, пускаме всичко да си върви според природата си. Неща се надигат и отминават в ума ни и ние знаем това. Надига се щастие и ние знаем. Надига се недоволство и ние знаем. И това знаене на щастието означава, че ние не се идентифицираме с него като да е наше. По същия начин не се идентифицираме и с недоволството и нещастието. Когато вече не се идентифицираме с прилепването към щастието и страданието, оставаме с естествения ход на нещата.
Затова казваме, че умствената дейност е като смъртоносно отровна кобра. Ако не закачаме кобрата, тя си заминава по пътя. Дори да е изключително опасна, нас не ни касае. Не я доближаваме, не я хващаме и тя не ни хапе. Кобрата прави това, което е естествено за нея. Така стоят нещата. Ако сте умни, ще я оставите на мира. Така оставяте и това, което е добро, да бъде. Така оставяте и това, което не е добро, да бъде според собствената си природа. Оставете харесването и нехаресването си така, както не се закачате с кобрата.
Който е интелигентен, ще има такова поведение към различните настроения, които възникват в ума. Когато се надига добрина, я оставяме да си добрува, но и знаем за нея. Разбираме природата й. По същия начин оставяме и недоброто, оставяме го на природата му. Не се хващаме за тях, защото нищо не искаме. Не искаме лошо, не искаме и добро. Не искаме нито тежест, нито лекота, нито щастие, нито страдание. Когато по този начин нашето желание е преустановено, покоят е стабилно установен.
Когато имаме такъв покой (мир) в умовете си, можем да разчитаме на него. Този мир, казваме, че е възникнал от объркването. Объркването е приключило. Буда нарекъл постигането на окончателно просветление „угасване” – така, както угасва огънят. Ние гасим огъня там, където се появява. Където е горещо, там можем да го направим студено. Така е и с просветлението. Нибана се открива в самсара. Просветлението и заблудата (делюзията) съществуват на едно място също като горещото и студеното. Горещо е там, където е било студено и е студено там, където е било горещо. Когато се надига горещина, хладината изчезва, и когато има хладина, няма горещина. По същия начин са Нибана и самсара.
Казва ни се да сложим край на самсара, което ще рече да спрем вечнозавъртащия се цикъл на объркване. Това прекратяване на объркването е угасване на огъня. Когато външният огън е угасен, има хладина. Когато вътрешните огньове на чувственото жадуване, омразата и заблуждението са угасени, пак има хладина.
Това е природата на просветлението; угасването на огъня, охлаждането на онова, което е било горещо. Това е покоят. Мирът. Това е краят на самсара, на цикъла на раждането и смъртта. Когато пристигнете в просветлението, усещането е такова. Това е краят на вечнопревъртащото се, вечнопроменящото се, краят на алчността, омразата и заблуждението в умовете ни. Ние разбираме това като щастие, защото така светските хора разбират идеалното, но в действителност сме минали отвъд това. Отвъд щастието и страданието. Това е съвършеният покой…
Нека тази практика ви отведе към щастието. Нека ви помогне да израснете в истината. Нека се освободите от страданието на раждането и смъртта.

 

Кратка беседа и последни указания за възрастна англичанка, която е прекарала два месеца под ръководството на Аджан Ча в края на 1978 и началото на 1979 г.

 

Из „Bodhinyana„, Ajahn Chah