Тихо време – запознаване с тишината

Спомням си преди години се запознах с един лечител. Тук няма да разглеждам уменията му, а ще споделя една интересна случка от практиката му. По онова време той инструктираше пациентите си в, да кажем, девет часа вечерта да преустановят каквото правят, да си намерят някое тихо място и просто да седят така около 15 минути до половин час, за което време той осъществяваше някаква енергийна връзка с тях и ги лекуваше от разстояние.

Въпросният случай бил на една баба, на която докторите дали много лоша прогноза – разбирайте 6 месеца. Нашият лечител се заел с нея, провели няколко сеанса, след което бабата си отишла в родния град с горепосочените инструкции за 15 минути „Тихо време” всеки божи ден. Бидейки радетели за истината, трябва да признаем, че лечителят забравил за нея (по негови думи). Какво било удивлението му, когато след година и повече бабата цъфнала жива и здрава на вратата му с кокошка или някакъв свински бут – тук подробностите ми се губят, и рекла: „Аз докога да карам така вечерно време?”

Много време ми трябваше да осмисля какво се е случило, защо бабата е останала жива, когато лечение върху нея не било извършвано.

Невронауката ми даде сносно и най-важното, логично обяснение години по-късно. Първо, центърът на надеждата в мозъка е в непосредствена близост до зоната, която произвежда допамин – невротрансмитерът, отговорен за много функции в тялото ни. Без да навлизам в детайли, ще посоча само, че всички невролептични медикаменти, които се предписват на психично-болни, намаляват производството на допамин с цел подтискане реактивността на ума. Понякога резултатите са драстични – хора пълнеят, отпускат се, стават кататонични, губят яркостта на възприятията си, нарушават се функции на жлези и органи,  умират… И обратното, когато производството на допамин се урегулира и количеството е достатъчно, невротрансмитерът си върши задачите в организма ни.

Бабата е знаела и вярвала, че лечителят работи върху нея и чудото е станало. Но най-вече, в един регулярен час тази жена всяка вечер е правела формално седене, тоест нищо. Амигдала – центърът на стреса в мозъка ни, се е отпускал, и оттам нататък организмът сам се е лекувал. Още за амигдала прочетете тук.

Будата казвал, че учи само за две неща – за страданието и за преустановяването на страданието.  Ако будизмът е път, в него се вплитат три основни пътеки: слушане на беседи за Дамма (Дхарма), медитация – задълбочаване на концентрацията и развиване на мъдра осъзнатост, и функционирането в общност – Санга.

Общността е необходима, защото без контакта с хората не можем да разпознаем собствената си сакая дити – себепредставата или самоопределението си. По време на осъзната медитация бихме могли да разпознаем влакчето на мислите и префучаващите ментални формации, но представата за аза е като рамка. Една пълна идентификация, която може да се разпознае само посредством живия контакт с други, макар и мислещи като нас хора.

С тази разсъждения наум откривам нова рубрика формални медитации онлайн на вече познати ни учители от традицията на Горската Санга. Някъде ще има по-голяма теоретична част, другаде не, като ще включа и контактна форма за фийдбек, която да ни помогне в изграждането на една топла и жива връзка.

NB: Целта ни е не да гоним мислите, а да ги разпознаваме и оставяме да отминат.

Не забравяйте трите характеристики: нетрайност, неудовлетворителност и без-азовост:

Щом нещо възниква в ума ви, щом има поява, значи е нетрайно, значи е делюзия. То има своята синусоида: начало – пик – угасване. Не ставайте част от него, само го наблюдавайте.

Каквато и мисъл да се появи, каквото и да е прозрение – си казвайте „Това не е сигурно.”

Ние не сме нашите мисли. И така…

Да настроим инструмента за осъзнаване…

Тишината е бременна, тя носи плода на чистата осъзнатост. Тя ни е на разположение 24/7. Но за да я чуем, трябва също както правят музикантите в един симфоничен оркестър, да настроим инструмента си за улавянето й.

Настанете се удобно. И се запознайте се с тишината. Ние не чуваме гонг, чуваме звук. Чуваме много звуци и пространството между тях, и тишината във и под звука…

Следваща медитация – Стой с дъха си