За облаците, смислите и свободата

„Душите прекосяват вековете, както облаци прекосяват небесата и макар нито формата, нито цвета, нито големината на облака да не остават същите, той пак е облак и душата пак е душа. Кой може да каже откъде е духнат облака или кой ще е душата утре?”
Дейвид Мичъл, „Облакът Атлас”.

Посоченият по-горе цитат от книгата не е намерил място във филма. По каква причина, не знам, но именно той, както и цялата тъкан на творбата я превръщат в най-будистката фантастика,създавана някога.
След първото гледане на филма, като примерен ученик, се заех да изровя всичко написано за него, сюжетни линии, герои… Доколкото си спомням, май не бях видяла родилния белег във всичките части на секстета. С мъжа ми разговаряхме по темата няколко дни, след което тя потъна в небитието. Сега филмът тръгна по HBO с прекрасен превод и отлично качество, и естествено ние пак го гледахме. Цялата ситуация се повтори, с дълбоките анализи и разсъждения като подготовка на дисертация. Бях готова да махна с ръка и пак да се откажа, когато внезапно ме споходи мисълта, че в този мисловен свят, в тази създадена от мен реалия, този филм отново идва – тоест аз избирам да го гледам. И като знаем, че камма (карма) има тенденцията да се повтаря, най-вероятно този къс измислица носеше семето на нещо важно за мен.
Анализът ще е кратък, за да не звуча като кинокритик. Първо ще направя уговорката, че идеята на братята Уашовски да използват едни и същи актьори за различните шест парчета е повече от досадна. Сякаш нарочно използват тактиката на объркването, за да прикрият разковничето. Този път в размислите ми помогна Дъг Мъдър, който казва, че ние живеем в приказки, понякога в няколко дузини едновременно. (Повече за това можете да прочетете тук).
Трябваше да потърся основната тема, основният сюжет на филма, който не беше прераждащата се душа с родилен белег, не беше и кармата, както чета на много места в интернет, а свободата. Една ос, на която се бяха наредели козарят, Сонми, журналистката, издателят, адвокатът и хомосексуалистът. Макар идеята да е, че и шестте сюжета звучат едновременно, ще си позволя да изтегля отделните нишки. И така, в началото беше адвокатът… изпратен от тъста си да се пазари за купуването на роби. Тук един самоосвободил се маор ще му спаси живота и това ще промени ценностната му система. После имаме сюреалистичния Нов Сеул – една картина на крайно изкривяване на консуматорското общество, където се произвеждат фабриканти (нов тип роби). Тук юдейските Десет Божи заповеди започват с нова такава: „Почитай Консуматора си.” И Сонми 451 ще е новият Месия, а в последствие и новият Бог/Богиня в разказа за вещателите и племето след някакъв далечен Апокалипсис. Мисията на Сонми 451 е да отвори очите на хората, за да строшат консуматорските окови, които в крайна сметка водят до края на цивилизацията такава, каквото я познаваме, и връщат човечеството в началото. В откъса за журналистката се продължава темата за ново господство с нов вид гориво с някаква идея за катаклизъм, който ще донесе смърт, ужас и подчинение. Хомосексуалистът композитор е повече от ясен. Той така или иначе минава отвъд всички ограничения и когато старият композитор се опитва да го зароби със заплахата, че ще разкрие какъв е, той с един последен акт на свободолюбие си отнема живота. Издателят сам се вкарва в старчески дом, сам се лишава от свободата си от невежество на дребно. Тук приказката е забавна и със щастлив край. Старците бунтовници се измъкват от затвора на старческия дом. И така, изредените шест героя имат един и същи родилен белег – звездата, ясен намек за прераждаща се душа. Темата е свободата, която тази душа кармично преработва в шест прераждания. И всъщност като една типична Джатака приказка, „Облакът Атлас” ни разказва за свободата,за това кое ни я отнема, докъде можем да стигнем и как да се спасим. „Ръцете ще кървят, не можеш да пуснеш…”
Както и да е, сигурна съм, че други хора ще намерят друго разковниче във филма. Но аз ще продължа темата за свободата с един друг разказвач – Аджан Ча:

„Едни хора умират, други почти умират – така е като затънеш в порядките на света. Светската мъдрост върви по сетивата и техните обекти. Колкото и да е мъдро това, е мъдро само в светския смисъл. Колкото и да е интересно, е интересно в светския смисъл. Каквото и щастие да е, е щастие в светския смисъл. Не е щастието на освобождението; няма да ви освободи от този свят.
Ние сме дошли да практикуваме като монаси, за да прозрем истинската мъдрост, за да се отървем от привързването. Практикувайте, за да се освободите от привързването! Изследвайте тялото, изследвайте всичко около вас, докато ви омръзне и ви дойде до гуша от всичко и тогава безпристрастието ще се установи. Безпристрастието, обаче, няма да се надигне лесно, защото още не виждате ясно.
Ние идваме и се ръкополагаме – учим, четем, практикуваме, медитираме. Решаваме да направим умовете си непоклатими, но ни е трудно да го направим. Решаваме да извършваме определена практика, казваме, че ще практикуваме така и така – минават само ден, два, може би дори няколко часа и напълно забравяме за това. После си спомняме и пак решаваме да направим умовете си непоклатими, като си мислим: „Този път ще го направя както трябва!” Скоро след това сме придърпани от едно от сетивата си и всичко отново се разпада и пак трябва да започнем отначало! Така стоят нещата.
Като лошо съграден бент, нашата практика е слаба. Още не сме способни да видим и да следваме истинската практика. И това продължава така, докато не навлезем в истинската мъдрост. Веднъж проникнем ли Истината, сме свободни от всичко. Остава само мир.
Умовете ни не са умиротворени поради всички наши стари навици. Ние ги наследяваме заради всички наши минали действия и така те ни следват и ни поразяват. Борим се, търсим изход, но сме оковани от тях и те ни дърпат назад. Тези навици не забравят старите си основи. Вкопчват се във всички стари и познати неща за употреба, преклонение и консумация – така живеем ние.
Различните полове – жените създават проблеми на мъжете, мъжете създават проблеми на жените. Така стоят нещата, половете са противопоставени. Ако мъже живеят с мъже, няма проблеми. Ако жени живеят с жени, няма проблеми. Когато един мъж види жена, сърцето му започва да бие като чукало за ориз: „так-так-так-так…” Когато една жена види мъж, и нейното сърце започва да бие като чукало за ориз: „так-так-так-так”. Какво е това? Какви са тези сили? Придърпват те и те засмукват – никой не си дава сметка, че ще плаща висока цена!
С всичко е така. Колкото и да се мъчите да се освободите, докато не видите стойността на свободата и болката от оковите, няма да можете да се пуснете. Хората обикновено практикуват да издържат на лишенията, да спазват дисциплината, сляпо да следват формата, не с цел да получат свобода или освобождение. Трябва да видите ползата от това да се откажете от желанията си, преди да можете истински да практикувате; само тогава е възможна истинската практика.
Всичко, което правите, трябва да се прави с яснота и осъзнатост. Когато виждате ясно, вече няма нужда да понасяте търпеливо или да се насилвате. Имате затруднения и сте натоварени, защото пропускате този момент! Умиротворението идва от вършенето на нещата цялостно с цяло тяло и ум. Всичко, което остане недовършено, ви оставя с чувство на неудовлетворение. Където и да идете, тези неща ви оковават в тревожност. И вие искате да завършите всичко, но това е невъзможно.
Вземете за пример търговците, които редовно идват да ме виждат. Те казват: „О, когато изплатя дълговете си и подредя имуществото си, ще дойда да се ръкоположа.” Така говорят, но дали някога ще приключат и ще си подредят всичко? Това няма край. Плащат дълговете си с друг заем, изплащат него и правят всичко отново. Търговецът мисли, че ако се освободи от заема, ще бъде щастлив, но платата никога няма край. Така ни залъгва светският живот – въртим се в кръг, така и не осъзнавайки затъването си.”
Из „Бодхиняна”, Порядките на света и Освобождението

Завършвам с още един цитат от Дейвид Мичъл:
„Облакът е вечнопроменящите се проявления на Атлас, или фиксираната човешка природа, която вечно пребъдва.”

ПЕТТЕ КАНДИ

Докато тези човешки тела са живи и сетивата им функционират, трябва непрестанно да сме нащрек, будни и внимателни, защото силата на навика да улавяме чувствения свят като аз е толкова могъща. Това е много силно обусловяване у всеки един от нас. Пътят, на който учел Будата, е пътят на осъзнатостта и мъдрата рефлекция. Вместо да излага метафизични твърдения за вашата Истинска Природа или Абсолютната Реалност, учението на Будата посочва условието на вкопчването (улавянето). Това е единственото, което ни разделя от просветлението.

Мъдростта на Буда е разбиране за това как стоят нещата чрез наблюдаване на себе си, а не наблюдаване на звездите и планетите и тяхното функциониране. Ние не излизаме да наблюдаваме дърветата, съзерцавайки природата сякаш е обект на зрението ни, а действително наблюдаваме природата, както функционира чрез тази лична формация.

Това, което вземаме за себе си, може да се класифицира като пет агрегата или канди: рупа – форма, ведана – чувство, саня – възприятие, санкара – ментална формация или мисловен процес, виняна – сетивно съзнание. Те са нашите вещи способи или средства да виждаме всички чувствени феномени по групи. Най-лесно се медитира върху рупа канда, формата на собственото ви тяло, защото можете да седите тук – то е притиснато до земята, тежко е и противно. По-бавно подвижно е от менталните феномени – ведана, саня, санкара или виняна. Можете да разглеждате тялото си за дълъг период от време, да медитирате върху дъха си, а не върху съзнанието, защото дишането е нещо, върху което сме в състояние да се концентрираме. Обикновените хора могат да съзерцават собствения си дъх.

Можете да съзерцавате усещането на собствените си очи. Те имат усещания. Съзерцавайте езика, влажността на устата или докосването на езика към небцето в собствената ви уста. Можете да съзерцавате тялото като сетивен орган, даващ ви усещанията за удоволствие и болка, топлина и студ. Просто наблюдавайте какво е усещането за студ или топлина в тялото ви; вие можете да го наблюдавате, защото то – усещането, не сте вие. То е обект, който можете да видите и лесно да наблюдавате като нещо, което е отделно от вас. Ако не правите това, просто реагирате. Когато ви е твърде горещо, гледате да се охладите и си сваляте пуловера. После ви става студено и пак го обличате. Можете просто да реагирате на тези усещания на удоволствие и болка. Удоволствие: О, не е ли прекрасно? Опитай се да се задържиш върху това, за да получиш още удоволствие. И болката: О – махни това! Бягай от всичко неудобно и болезнено! Но в медитация ние можем да видим тези усещания и самото тяло е чувствено условие, което има удоволствие, болка, топлина и студ.

Можете да разглеждате формите, които виждате. Гледайте нещо красиво като цветята. Цветята са може би едни от най-прекрасните неща на земята и ние ги харесваме. Забележете как, като гледате цвете, сте привлечени от него и искате да продължите да го гледате: привлечени сте от това, което е приятно за окото. Или да вземем нещо, което е неприятно за окото. Да кажем, че гледаме изпражнение. Когато видите изпражнение, кравешко ако на пътя, вие любезно го игнорирате. Вижте собствените си изпражнения. Ние сами ги произвеждаме и все пак не искаме да ги показваме на другите хора. Те са нещо, което предпочитаме никой да не вижда как произвеждаме. Не се чувствате привлечени да го гледате така, както бихте гледали цвете, нали? А и с голяма охота се кичим с цветя, разнасяме ги, носим ги в светилището.
Не че трябва да намирате изпражненията за привлекателни. Просто посочвам, че можете да медитирате върху тази сила в сетивния свят. Тя е природна сила. Не е добра или лоша, но можете да медитирате върху нея, за да видите как човек е склонен да реагира на сетивни опитности.

Когато възприемате прекрасни звуци или ужасни, приятни аромати или смрадливи, приятни вкусове или неприятни, приятни физически усещания или болезнени, топлина или студ – медитирайте върху тях. Наблюдавайте ги и ги вижте такива, каквито са: всички рупа са нетрайни. Красивите цветя са красиви само за известно време; после стават отблъскващи. Ние наблюдаваме тази естествена трансформация от това, което е свежо и красиво до това, което е старо и грозно. Аз, самият, бях доста по-хубав, когато бях на 20. Сега съм стар и грозен. Старото човешко тяло не е много красиво, нали? Но то е тялото и прави това, което би трябвало да прави. Аз се радвам, че не става по-красиво. Обратното щеше да е много неловко.

Менталните канди функционират на същия принцип. Ведана е ментално състояние, чувството на привличане и отблъскване, което изпитвате към физически неща, които чувате, виждате, помирисвате, вкусвате и докосвате. Усещането за болка си е такова, каквото е, но после следва реакция на харесване и нехаресване. Или дори не това, а просто движение на приближаване или отдалечаване.

Вие можете да сте наясно с чувствата, с настроенията. Забележете горещината, която идва от гнева, тъпотата, която идва от съмнението, и вцепенението. Забележете чувството, когато ревнувате. Можете да сте свидетел на това чувство. Наблюдавайте, вместо да се опитвате да унищожите ревността. Когато ревността услови ума ви, вместо да реагирате или да се опитате да я премахнете, понеже не ви харесва, запомнете да я разглеждате. Когато ви е студено, какво е студът? Харесва ли ви? Този студ, усещането за студено, толкова ли е ужасно неприятно или просто вие го превръщате в нещо голямо? Гладът, какво е гладът? Когато изпитвате глад, медитирайте върху това физическо усещане, на което реагирате, като се опитвате да намерите нещо за ядене.

Или медитирайте върху чувството, че сте сами или откъснати, върху чувството, че хората ви гледат с презрение. Ако чувствате, че не ви харесвам, медитирайте върху това чувство. Или вие не харесвате мен! Медитирайте върху това. Допуснете го в съзнанието си. Но не аналитично, опитвайки се да разберете дали действително е така, или дали отношението ви към мен не е зависимото детинско отношение, което не би трябвало да имате; или дали не сте се оплели във Фройдистката психология… Просто наблюдавайте съмняващото се несигурно състояние на ума във вашите отношения с другите – не за да анализирате, а просто да наблюдавате чувствата на увереност или липсата на увереност, на отвращение или привличане. Това е ведана. Това е нещо естествено. Всички ние сме чувствителни същества и непрекъснато имаме привличане и отблъскване. Това е условие в природата, не е личен проблем – освен ако ние не го направим такъв.

Саня канда е кандата на възприятието. Да се вкопчите във възприятие означава да повярвате в начина, по който изглеждат нещата в настоящето като че ли това е постоянно качество. Така сме склонни да функционираме в живота си. Аз мога да си мисля, например, Почитаемия Вирадамо е такъв. Това е схващане, което имам независимо дали седя до Почитаемия Вирадамо, дали съм сам, дали той ми помага или съм му ядосан. Имам това фиксирано разбиране. Фиксираното възприятие изобщо не е толкова съзнателно, но аз съм склонен да функционирам от тази конкретна фиксирана позиция, ако вярвам на възприятието си. По този начин, когато мисля за него, то е все едно неговата личност е фиксирана и постоянна, а не е просто такава в този момент. Моето възприятие за него е просто възприятие за този момент, не е душа, която се пренася през времето, не е фиксирана личност. Върху саня трябва да се медитира.

Санкара са ментални формации. Те са възприятия на ума (саня) и ние функционираме посредством тях (санкара). Предположенията, които имате за себе си – от детство, родители, учители, приятели, роднини и т.н.; дали се възприемате като добри и позитивни или по негативен начин, или по объркан начин – всичко това са саня/санкара канди.

Спомени изскачат или страхове относно това, което може би ви липсва. Може да се тревожите, че има сериозен недостатък в характера ви или някакви подтиснати ужасни желания, които се спотайват в дълбините на ума ви – и които могат да изскочат в медитация и да ви доведат до лудост! Това е друго ментално условие, незнаенето какви сме, така че понякога си представяме възможно най-страшните неща. Но това, което можем да знаем, е, че каквото и да вярваме, че сме, е само условие на ума, и то отминава, нетрайно е.

Ако изхождаме от определени фиксирани схващания за себе си, тогава си представяме всякакви неща. Ако функционирате от позицията „Аз съм мъж” и това възприятие за вас е това, което сте, вие допускате, че е така. Вие никога не разследвате това възприятие, просто вярвате това „Аз съм мъж” и после си представяте мъжеството като нещо определено, „какъвто трябва да е един мъж”. После се сравнявате с идеала за мъж и когато не покривате тези високи стандарти на мъжественост, се тревожите. Нещо не е наред! Започвате да се чувствате разстроени или се мразите, или изпитвате вина заради елементарната представа за мъж. На конвенционално ниво това може и да е вярно, мъжете са такива, а жените – онакива. Ние не отричаме конвенционалната реалност, но вече не се привързваме към нея като към лично качество, като фиксирана позиция, която заемаме винаги и навсякъде.

Това е начин да се освободим от това обвързващо качество към неудовлетворителните условия. Защото ако вярвате, че сте мъж или жена, като истинска идентичност или душа, тогава това винаги ще ви води към депресивно състояние на ума. Всичко това са само схващания. Създаваме си толкова злочестие покрай възприемането си като черни или бели, или като част от определена националност или класа. В Англия хората страдат заради това схващане за принадлежност към определена класа; в Америка страдаме поради липсата на схващания за класа, от схващането, че всички сме еднакви, че сме равни. Именно привързването към всяко от тези неща, дори към най-извисеното, егалитаристко схващане, но води до отчаяние.

Изследвайки тези пет „купчини” (буквалният смисъл на „канда”), агрегати или групи, вие започвате да ги виждате. Можете да ги разпознавате като обекти, защото те са анатта – без-същностни. Ако те бяха това, което сте, тогава нямаше да можете да ги виждате. Щяхте да можете да сте само тях. Нямаше да можете да бъдете техни свидетели или да се дистанцирате, щяхте непрестанно да сте уловени в тях без никаква способност за откъсване и наблюдение. Но това, че сме мъже, жени, монаси, монахини, италианци, датчани, швейцарци, англичани, американци, канадци или все едно, е само относителна реалност, отнасяща се за определени ситуации.

Но ние можем да функционираме от фиксирани позиции на „Аз съм американец” или „Ние сме такива”. В цял свят имаме тези национални и расови предразсъдъци. Те са само възприятия и схващания (саня/санкара канди), които можем да наблюдаваме. Когато имате фиксирано виждане за някого – Едно не мога да понасям и това са хондурасците! – вие можете да го наблюдавате в ума си, нали? Дори да имате силни предразсъдъци и чувства и да се опитате да ги премахнете, това идва от допускането, че не трябва да имате предразсъдъци и не бива да имате никакви лоши чувства към никого и трябва да приемате критики със спокоен ум и да не се гневите или разстройвате. Това е друго много идеалистично допускане, нали? Вижте го като условие на ума и продължавайте да наблюдавате. Вместо да мразим себе си или другите за предразсъдъците ни, ние наблюдаваме самите ограничения от всеки предразсъдък, схващане или предположения в ума ни. Медитираме върху нетрайната природа на възприятието. С други думи, не се опитваме да оправдаем или обясним, или да се отървем или да променим нещо. Просто се опитваме да наблюдаваме как всички неща се променят – всичко, което започва, свършва.

После медитираме върху виняна канда, съзнанието, сетивното съзнание на окото, ухото, носа, езика, тялото, ума; как едно нещо отива при другото, осъзнаваме движенията на съзнанието на сетивата. Гледаме нещо, чуваме нещо – то се променя много бързо.

Всичките пет канди са анича, нетрайни. Когато произнасяме: рупам аничам, ведана анича, саня анича, санкара анича, винянам аничам, това е много проникновено. И после: саббе санкара анича. Санкара означава всички обусловени феномени, всички сетивни опитности – сетивните органи, обектите на сетивните органи, съзнанието, което се надига при контакт – всичко това е санкара и е анича. Всичко е обусловено. Така че санкара включва другите четири: рупа, ведана, саня, виняна.

С това вие имате перспектива, от която обусловеният свят е безкрайно разнообразен и сложен. Но къде отделяте саня от санкара и санкара от виняна и всички останали? Най-добре не се опитвайте да достигнете до точни разделения между тези пет канди, те са просто удобни средства за гледане на нещата, помагат ви да медитирате върху менталните състояния, физическия и сетивния свят.

Ние не се опитваме да фиксираме нищо, така че това да е постоянна санкара или онова да е категорична саня, а се опитваме да използваме тези етикети, за да наблюдаваме сетивния свят – от физическото до менталното, от грубото до финото – всичко е обусловено, а всички обусловени феномени са нетрайни. Тогава имате способ да разглеждате тоталността на условния свят като нетрайна, а не да се въвличате в нея. В практиката на проникновената медитация ние не се опитваме да анализираме условния свят, а да се отделим от него, да го видим в перспектива. Тогава действително започвате да разбирате анича; проникновено знаете саббе санкара анича.

Всички мисли и вярвания, които имате са просто условия. Но аз не казвам, че не трябва да вярвате на нищо. Само посочвам начин за разглеждане на нещата в перспектива, за да не бъдете заблуждавани от тях. Няма да се вкопчваме в преживяването на празнотата или Необусловеното, Безсмъртното, като в лично постижение. Но някои от вас са се вкопчили в това като в лично постижение, нали? „Аз познавам празнотата. Осъществих празнотата.” – и се потупвате по гърба. Това не е саббе дамма анатта – това е вкопчване в Необусловеното и превръщането му в условие. „На мен” и „мое”. Когато започнете да мислите за себе си, като осъществили празнотата, можете да видите, че и това е условие на ума.

А сега за саббе дамма анатта: всички неща са безазови (безсъщностни), не са личност, не са постоянна душа, нямат никакво себе. Това е много важно за съзерцание, защото саббе дамма включва всички неща, обусловените феномени на сетивния свят и Необусловеното, Безсмъртното.

Забележете, че будистите не твърдят, че безсмъртието е някакъв аз! Аз имам безсмъртна душа или Господ е моята истинска природа! Будата избягвал всякакви твърдения от подобно естество. Всяко възможно възприемане на аза като нещо е препятствие за просветлението, защото пак се привързвате към идея, концепция за аза като част от нещо. Може би си мислите, че има парче от вас, мъничка душа, която при смъртта се присъединява към по-голямата. Това е концепция на ума – нали? – това можете да го разпознаете. Ние не казваме, че не е вярно, че е измама, просто сме знаенето, което знае това, което може да се знае. Не се чувстваме принудени да се вкопчим в това като във вярване, виждаме го само като нещо, което излиза от ума, условие на ума, затова пускаме дори и него.

Запазете тази формула „всички условия са нетрайни, всички неща са без-азови” за рефлексия. И после в живота ви, така, както го живеете, каквото и да ви се случи, можете да видите саббе санкара анича, саббе дамма анатта. Това ще ви пази да не се заблудите по чудотворни феномени, които може да ви се случат, и е начин да разбирате други религиозни условности. Християните идват и казват: „Само чрез Иисус Христос можете да бъдете спасени. Не можете да бъдете спасени от будизма. Буда е бил само човек, а Иисус Христос е бил Син Божи.” И вие си мислите: „Чудя се, дали не са прави?” В крайна сметка, когато ходите на онези сбирки на „родените в Христа”, всички сияят от щастие; очите им са ярки и всички казват: „Хвала на Господа!” А като идете в будистки манастир, седите с часове, наблюдавате си дъха и изобщо не достигате до такива приповдигнати състояния. Започвате да се съмнявате и си мислите: „Може би е така, може би Христос е пътят.” Но това, което можете да знаете, е, че има съмнение. Разгледайте това съмнение или чувството на страх от други религии, когато ви връхлетят, или когато изпитвате неприязън към тях или изобщо имате предразсъдъци към религиите. Това, което можете да знаете, е, че това са възприятия на ума: те идват и си отиват, и се променят.

Постоянно и сдържано разглеждайте тези неща, вместо да се опитвате да разбирате или да чувствате, че трябва да се оправдавате задето сте будисти. Християните ви казват: „Вие не правите нищо за третия свят.”, а вие отговаряте: „Ние… ние… ние… пеем! Споделяме заслуги и излъчваме дружелюбие.” Доста слабовато в ситуация, когато се говори за недохранване и глад в Африка! Но в този момент това е възможност да разберете границите на това, което можете да направите. Всички ние, ако можехме, категорично щяхме да направим нещо за глада в Африка, ако смятахме, че има нещо, което един индивид може да направи тук и сега. Разсъждавайте върху това – какъв е реалният проблем в този момент? Дали проблемът е гладът в Африка или човешкият егоизъм и невежество? Гладът в Африка не е ли резултат от човешката алчност, егоизъм и глупост?
Затова ние отваряме умовете си за Даммата. Мъдро я разглеждаме и после я осъществяваме. Истината трябва да се осъществи и познае в контекста на личния опит. Но практиката е нещо продължаващо – след 18 години аз продължавам непрекъснато да практикувам. Нещата се менят: хората възхваляват и поругават, светът продължава. Ние просто наблюдаваме чрез саббе санкара анича, саббе дамма анатта. Когато разпознавате обусловеното и Необусловеното, тогава имате това, което се нарича способност за развиване на Пътя и вече няма объркване в тази посока. Целта сега е осъществяването на Нибана, или Безсмъртието, или не-привързването – осъществяване на непривързване към петте канди. Осъществете това, когато седите тук и сте в покой. Тогава няма привързване към петте канди, но вие можете да извлечете възприятие от това спокойствие, да се привържете към него и винаги да се опитвате да медититирате, за да навлезете отново в покоя, както е според възприятието ви. Затова това е продължително пускане, а не постижение.

Понякога, на тези ритрийти, когато се успокоите, умът ви става много умиротворен. И вие се привързвате: затова после медитирате, за да постигнете това блажено състояние. Но проникновената медитация е вглеждане в природата на нещата, на петте канди, на разглеждането им като анича – нетрайни, като дукка – неудовлетворителни. Нито една от тези канди няма способността да ви даде каквото и да е постоянно удовлетворение. Самата им природа е неудовлетворителна и анатта.

Започнете да разследвате и мъдро да разглеждате саббе санкара анича, саббе дамма анатта, вместо да си мислите, че сте постигнали нещо или че трябва да се хванете за това постижение и да отхвърляте всеки, които ви се изпречи на пътя. Забележете какво е привързването. Когато умът ви е действително концентриран, го пуснете. Вместо да се наслаждавате на това мирно чувство, се привържете към нещо. Разтревожете се за нещо. Нарочно го направете, за да видите как излизате от себе си и се вкопчвате в неща или се тревожите, че ще ги загубите.

В практиката си, когато започнете да разбирате и изпитвате пускането, започвате да осъществявате това, което знаят будите: саббе санкара анича, саббе дамма анатта. Не са само думите – дори един папагал може да ги каже – но той не е просветлен папагал, нали? Прозрението е различно от концептуалното познание. Но сега вие прониквате, навлизайки дълбоко в това, пробивайки през илюзията за аза като нещо или като нищо – ако вярвате, че нямате аз – това пак е вярване! „Аз вярвам, че нямам аз. Ние вярваме в безазовостта.” Виждате, че Будата сочел пътя между тези две крайности: на вярването, че имате аз и на вярването, че нямате аз. Не можете да намерите нищо в петте канди, което да е постоянно аз или душа: нещата се надигат от Необусловеното и се връщат в Необусловеното. Следователно посредством пускане, а не чрез адаптиране на едно или друго поведение, вече не търсим да се привързваме към смъртни условия.

Из „Така стоят нещата”