Нов превод на Тай (Тик Нат Хан) на Новата Сърдечна Сутра, 11 септември 2014 г.

ПРОНИКНОВЕНИЕТО, КОЕТО НИ ОТВЕЖДА НА ДРУГИЯ БРЯГ

Авалокитешвара, докато практикувал проникновено

с Проникновението, което ни води на Другия Бряг,

изведнъж открил,

че всичките пет Сканди* са еднакво празни,

и с това осъзнаване

превъзмогнал цялото си неразположение.

„Слушай, Шарипутра,

това Тяло само по себе си е Празнота

и Празнотата сама по себе си е това Тяло.

Това Тяло не е друго, освен Празнота,

а Празнотата не е друго, освен това Тяло.

Същото е вярно за Чувствата,

Перцепциите, Менталните формации

и Съзнанието.

Слушай, Шарипутра,

всички феномени носят знака на Празнотата;

истинската им природа е природата

на Не-раждане и Не-смърт,

на Не-съществуване и Не-несъществуване,

на Не-замърсяване и Не-чистота,

на Не-нарастване и Не-намаляване.

Затова в Празнотата Тяло, Чувства,

Перцепции, Ментални Формации и Съзнание

не са отделно съществуващи единици.

Осемнадесетте Сфери на Феномените,

които са Шестте Сетивни Органа,

Шестте Сетивни Обекта

и Шестте Съзнания

също не са отделно съществуващи единици.

Дванадесетте брънки на Взаимообусловеното Възникване

и тяхното угасване

също не са отделно съществуващи единици.

Неразположението, Причините за неразположението,

краят на Неразположението, Пътят,

проникновението и постигането

също не са отделно съществуващи единици.

Който види това,

вече няма какво да постига.

Бодхисатвите, практикуващи Проникновението,

което ни води на Другия Бряг,

не виждат препятствия в ума си

и понеже в ума им няма препятствия,

могат да превъзмогнат всички страхове,

да унищожат всички перцепции

и да осъществят Съвършената Нирвана.

Всички Буди от минало, настояще и бъдеще

посредством практикуването на Проникновението,

което ни води на Другия Бряг,

са способни на постигането

на Автентично и Съвършено Просветление.

Затова, Шарипутра,

трябва да се знае,

че Проникновението,

което ни води На Другия Бряг,

е Велика Мантра,

най-просветляващата мантра,

най-върховната мантра,

мантра отвъд всяко сравнение;

Истинската Мъдрост, която има силата

да сложи край на всякакво страдание.

Затова нека разгласим мантра

за възхвала на Проникновението,

което ни води на Другия Бряг:

Гатай, Гатай, Парагатай, Парасамгатай, Бодхи Сваха!**

Гатай, Гатай, Парасамгатай, Бодхи Сваха!

Гатай, Гатай, Парагатай, Парасамгатай, Бодхи Сваха!“

*В текста срещаме Сканда или Сканди (Санскр.), което е транслитерация на Канда или Канди на пали. Това е характерна отлика между двете традиции – Махаяна и Хинаяна (Теравада).

**Отиваме, отиваме, отиваме отвъд, винаги отиваме отвъд, винаги ставаме Буда.

Честит Весак!

Всяка година на пълнолуние на месец Весака будистите по света празнуват раждането, просветлението и смъртта на Будата.

 

„…за мое добро, за доброто на другите и водещо до Нибана.”
Буда Готама

В своя непосредствен предишен живот Буда Готама се родил като Сетакету Девараджа, владетел на божествената сфера Тусита. Бил известен още като Сантусита, титла за владетеля на това царство. Божествените създания „се раждат спонтанно” (опапатика), тоест, без посредничеството на родители. Те спонтанно се появяват в божествената сфера с всички свои божествени принадлежности, включително облекло, символи на властта и т.н. Бодхисатта Сетакету бил надарен с десет атрибута на божественото върховенство, а именно:

1. Дълъг живот
2. По-красиви и здрави физически характеристики
3. Огромно богатство и последователи
5. Голяма власт и могъщество
6. По-остри сетива, тоест зрение
7. Слух
8. Обоняние
9. Вкус
10. Допир

Наслаждавайки се на огромно божествено блаженство и могъщество като владетел на Тусита за цялата продължителност на дългия си живот (4000 божествени години, равни на много милиони човешки години), той видял петте пророчески знака (пуба нимитта), подсказващи наближаващия край на живота му. Осъзнавайки ги, Бодхисатта Сетакету се подготвил за следващата и финална фаза на своето съществувание в човешкия свят.

Първо избрал царица Маха Мая Деви за своя бъдеща майка заради голямата й добродетелност и състрадание. Със своя божествен взор той видял бъдещата си майка, която тогава била на 55 години и 4 месеца и която, след като го заченела, щяла да има само 10 месеца и 7 дни живот.

Владетелят Бодхисатта на божествената сфера Тусита решил да се прероди в човешкия свят като принц Сидатта, син на цар Судотана и царица Маха Мая Деви на царство Сакия. Царица Маха Мая видяла бял слон в съня си, предсказващ бъдещото раждане на Бодхисаттата.
Спускането на Бодхисаттата в човешкия свят е неправилно тълкувано с цел да представи Будата като аватар, инкарнация на индуиския бог Вишну. Будата е достигнал върховното състояние на всички духовни постижения и е Върховен Учител и на богове и хора. Като такъв, той не подлежи на прераждане или реинкарнация.

Това най-висше духовно състояние бележи кулминацията на необозрим период на духовна еволюция, през който тръгналият по духовната пътека усъвършенства десетте духовни добродетеля, познати като парами. Само когато те са напълно усъвършенствани, практикуващият достига състояние на просветление. Има три типа просветление, а именно:

1. Арахат Бодхи – Просветлението на Усъвършенствания Ученик на Будата
2. Пачека Бодхи – Просветлението на Будата Отшелник
3. Саммасамбодхи – Просветлението на Върховно Просветления Буда.

Когато ученик на Върховния Буда усъвършенства всичките десет парами за стотици хиляди животи, разпростиращи се за изключително дългия период от стотици хиляди еони (каппа), той добива необходимите условия, за да стане Просветлено Същество. И после, след като срещне Върховно Просветления Буда или негов Просветлен ученик и чуе учението на Будата и схване със зрялата си духовност същината на Четирите Благородни Истини, само тогава той става Арахат, Просветлен Ученик на Будата.

Пачека Буда, Просветления Отшелник, който е изпълнил двадесет парами (или десетте парами двойно), се появява на света, когато ученията на Върховно Просветления Буда са изгубени и съществата тънат в мрака на невежеството. Той сам става Просветлен, без да бъде учен от никого. След което завинаги се оттегля в Хималаите или в някоя друга планина или гори, далече от човешки поселища, и живее в съвършеното уединение на отшелник. Пачека Буда не се появява само един. Както може да има стотици Просветлени Ученици (Арахати), така може да има голям брой Пачека Буди.
Разликата между Арахат и Пачека Буда е, че докато Арахатът става Просветлено Същество само след като е чул Даммата или директно от Върховно Просветления Буда, или от негови Просветлени Ученици, Пачека Будата става Просветлен без външна помощ. Но Пачека Будата не може да предава своето просветление на други, за разлика от Арахата. Преподавайки Даммата на Будата, Арахатът може да просветли други хора.
Върховно Просветления (Саммасамбуда) е уникално същество. Изпълнил тридесет парами, десетте парами три пъти, за неизмеримо пространство от време, през безброй животи, той процъфтява в Съвършено Просветления. И не само той е просветлен, но и просветлява. Будата, Вездесъщия Учител на богове и хора, раздава просветление във вселената. Когато се появи Буда, в света настават големи промени. Будата създава историята. Той е творец, не творение на историята.

Имало е много Буди в миналото и ще има много в бъдеще. Знаем за 28 Буди в миналото. Настоящият Буда Готама се е срещал и е получавал духовни напътствия и пророчества от всички предишни Буди. Името на бъдещия Буда ще е Мейтея, който е получил пророчество и благословии от предишните Буди, включително от Будата Готама.

Терминът Бодхисатта (бъдещ Буда) или духовно същество, напълно отдадено на достигането на просветление, се отнася до трите вида просветление, посочени по-горе.

Историята на Бодхисатта Сумейда Пандита я срещаме в Джатака, част от Свещените Пали Текстове, известни като Типитака. Джатака съдържа 552 разказа за минали животи на Будата като Бодхисатта. Въведителната част на Джатака, известна като Нидана, ни предоставя историята на Сумейда.

Сумейда Пандита, или „Мъдрия”, живял в мъгливото минало на четири асанкея и сто хиляди еона (каппа), където асанкея означава низчислима епоха или еон и четири асанкеи правят една маха каппа – един световен цикъл. Сумейда произлизал от богато и много древно семейство на брамини. Живеел в град Амаравати и получил блестящо образование. На ранна възраст останал наследник на огромно богатство от седем поколения. И след като няколко дни разсъждавал върху превратностите на живота, прозрял непостоянната природа на всичко на света, включително на всички живи форми и външни обекти. Видял, че няма начин да вземе богатствата си, когато един ден си отиде от този свят, и решил да ги раздаде на нуждаещите си, като така натрупа духовни заслуги. „Богатство и имот остават тук, когато си тръгнем, но духовната заслуга (пуня), придобита от раздаването им (дана) върви с нас, когато умрем. Раздавайки всичко, ще придобия всичко.” – това били думите му към пазителя на седемте му хазни. Историята продължава как Сумейда се оттеглил в планината Дамика и там, в уединение, постигнал свръхменталните медитативни вглъбености и съответните суперсили. Успешно развил осемте джани и петте абиня.
И тогава чул, че Дипанкара Буда ще идва в градчето, където той ходел за подаяния. Хората бързали да завършат пътя, по който щял да мине Върховно Просветления със своите ученици. Сумейда се включил в довършителните работи, но така станало, че Будата дошъл, а на пътя още зеела дупка. Сумейда закрил дупката с тялото си, така че Будата да мине по него като по мост и искрено си пожелал: „Нека Будата и учениците му да минат по това тяло като по мост и да осветят духовния ми живот.” Будата видял с божествения си взор неговите мисли, видял и, че има необходимите условия да стане Арахат, понеже вече бил изпълнил десетте съвършенства (парами). Но видял също, че с допълнителното усъвършенстване на тези парами, три пъти по толкова, за период от четири асанкея и сто хиляди еона, Сумейда ще стане Будата на име Готама.
Проричайки това, Дипанкара Буда не направил Сумейда Арахат, защото го чакало по-високо стъпало, което щяло да е и за негово добро, и за доброто на другите.

Из „Основи на будизма” на Почитаемия Ачария Бударакита

ПАВАРАНА ИЛИ ДЕВОРОХАНА – ДЕНЯТ НА ОТВОРЕНИТЕ СВЕТОВЕ

Паварана е важен ден и обикновено се пада на пълнолуние в единадесетия лунарен месец (обичайно е през октомври). Бележи трите месеца на „дъждовното” за Сангата оттегляне, което започва при пълнолуние на Асалха (обикновено през юли). Буквално „паварана” означава „да поканиш да те смъмрят или да поканиш другите да те съветват”.
Според историята на този ден Будата позволил на монасите да се мъмрят едни други, особено тези монаси, които са живели заедно по време на „Дъждовете“ за три месеца. Думите, използвани в церемонията, са:
„Почитаеми, приканвам за смъмряне от Сангата. По видяното, чутото или заподозряното (за моите действия), нека почитаемите ме инструктират от състрадание. Виждайки грешката си, ще я изкупя. Моля за това втори път. И отново, моля за това трети път.”
Още от времето на Будата това било традиция за всички монаси. След „дъждовното” оттегляне те се събирали от близо и далеч да изразят уважение към Будата. Когато всички сядали, Будата ги питал как е минало уединението им, как са живели и как са изпълнявали задълженията си; как са учили и практикували медитация.
Монасите съответно отвръщали на Будата, като едни казвали: „Усамотението беше чудесно, имахме много добри преживявания”, а други казвали: „Беше ни трудно, мястото, където бяхме, беше много безплодно” и т.н. Веднъж група монаси казали на Будата, че тяхното усамотение минало в тревоги, защото смятали, че през това дълго време на пребиваване заедно може да възникнат конфликти. И така, по време на уединението те се разбрали да спазват благородно мълчание за трите месеца и да не влизат във вербална комуникация помежду си. Когато Будата чул това, им казал: „Не е благотворно за която и да е общност, хората в нея да се правят на неми. По-благотворно е в края на уединението да се съберат на открит разговор за това какво намират за добро или за лошо в монашеския живот и какви подобрения могат да се направят.
Скоро след това Будата наложил ново правило, което откривало възможност за монасите във всеки манастир да се канят едни други на съветване в края на всяко усамотение и да обсъждат за и против в монашеския живот. От тогава при пълнолуние на единадесетия лунарен месец вместо обичайните Патимока (227 дисциплинарни правила на Ордена), се провежда Паварана среща.
За да е конструктивно смъмрянето, трябва да се прави с търпелива добрина (дружелюбие) и състрадание в ум, реч и тяло. И мъмрещият, и мъмреният трябва да са добри и отворени един към друг. Темата на дискусията трябва ясно да се упомене и да е одобрена от двете страни. Ако едната страна не е съгласна, трябва да й се даде възможност да изрази вижданията си. И двете страни трябва да могат да се изкажат. Тази церемония се извършва за доброто на общността и за създаването на единство между хората, които живеят в нея.
Церемонията е от полза не само за монашеството, но и за всички сфери на живота. Много е хубаво хората да си дават възможност да се съветват едни други и да го правят от добрина и състрадание, а не с предубеждение. Нещо безполезно трябва да се поправи и нещо полезно трябва да се развие за по-добро. По този начин всяка общност ще прогресира.
Една друга важна традиция е церемонията по посрещането на Будата при завръщането му от небесните селения. На тайски (тайландски) и на пали този ден се нарича „Деворохана”. Историята зад тази традиция е следната:
Когато Будата станал просветлен и започнал да учи света, той тръгнал от Индия, където учил своя баща и други членове на семейството. После отишъл да учи майка си, която отдавна била умряла (когато Будата бил на 7 дни). Затова той отишъл в Давадингса – сферата, където се родила след смъртта си. Там три месеца я учил на Абидамма.
В края на трите месеца Будата се върнал в света на град Сангкапа. Когато хората чули за завръщането му, се събрали да го посрещнат и да му принесат дарове. От тогава е традиция на този ден, след „дъждовното оттегляне”, хората да се събират в храма и да принасят храна на монасите.
Деворохана е известен и като „Денят на отворените светове”, защото е денят, в който Будата се върнал в света. Казва се, че много божества го последвали в пътуването му. В този момент три свята – небесният, човешкият и животинският, се отворили и всички, които живеели в тях, могли да се видят. В резултат на това всички обитатели на трите свята можели да видят плодовете от добрите и лошите деяния; вършилите добро били родени в добрите селения, а вършилите лошо били родени в лошите селения.

Буда или Просветления – букв. Знаещият или Пробуденият – е почетното име, дадено на индийския мъдрец Готама, който открил и провъзгласил на света Закона на Избавлението, известен на запад под името будизъм. Той бил роден в 6 в. пр. н.е. в Капилаватху, като син на царя, който управлявал земята Сакая, царство, разположено в граничната област на днешен Непал. Личното му име било Сидхатта (санскрит: Сидхарта), а клановото му име – Готама (санскрит: Гаутама). В 29-тата си година той се отказал от блясъка на царския живот и престола и станал бездомен аскет в търсене на изохд от това, което по-рано определил като свят на страданието. След 6-годишно дирене, прекарано при различни религиозни учители и в период на безплодно лишение, накрая той достигнал Пълно Просветление (сама-самбодхи) под дървото Бодхи в Гая (днешна Будх-Гая). След 45 години на неуморни проповеди и беседи накрая, в 80-тата си година, в Кусинара се споминало това „незаблудено същество, дошло за благословия и щастие на света”.

Будата не е нито бог, нито пророк или инкарнация на бог, а върховно човешко същество, което чрез собствените си усилия постигнало Окончателно Избавление и Съвършена Мъдрост и се превърнало в „несравним учител на богове и хора”. Той е Спасител само в смисъл, че показва на хората как да се спасят, като докрай вървят по Пътя, прокаран и посочен от него.

Из „Словото на Буда“, Нянатилока