ПРАВИЛНО УСИЛИЕ, ПРАВИЛНО ВНИМАНИЕ, ПРАВИЛНА КОНЦЕНТРАЦИЯ

Правилното Усилие, Правилното Внимание/Осъзнатост  и Правилната Концентрация се отнасят до духа ви, до сърцето. Когато мислим за духа, посочваме центъра на гърдите, сърцето. Имаме паня (главата), сила (тялото) и самади (сърцето). Можете да използвате собственото си тяло като своеобразна карта, символ на Осморния Път.  Тези трите са интегрирани, работят заедно за реализацията и се поддържат като триножник. Нито един не доминира над другия и не експлоатира, нито отхвърля нещо.

Те работят заедно: мъдростта от Правилното Разбиране и Правилното Намерение;  после моралът, който е Правилната Реч, Правилното Действие и Правилното Препитание; и Правилното Усилие, Правилната Осъзнатост и Правилната Концентрация – балансираният, спокоен ум, емоционалната ведрина. Ведрината е там, където емоциите са балансирани и се поддържат взаимно. Нямат пикове и спадове. Има едно чувство на блаженство,  на ведрина; има съвършена хармония между интелект, инстинкти и емоции. Те взаимно се подкрепят и си помагат.  Вече не са в конфликт, не ни вкарват в крайности и поради това започваме да изпитваме огромно спокойствие в ума си. Осморният Път носи едно чувство на лекота и безстрашие – чувство на спокойствие и емоционално равновесие. Изпитваме лекота, а не онова чувство на тревожност, онова напрежение и емоционален конфликт.

Има яснота, има умиротворение, неподвижност, знаене. Това прозрение за Осморния Път трябва да се развие; нарича се бавана. Използваме тази дума „бавана”, за да обозначим равитието.

АСПЕКТИ НА МЕДИТАЦИЯТА

Тази рефлективност на ума, или емоционален баланс, се развива като резултат на практикуването на концентрация и осъзната, или проникновена, медитация . Например, вие можете да експериментирате по време на ритрийт и да прекарате един час в медитация самата, като концентрирате ума си върху един обект, да кажем усещането за дишането. Непрекъснато го дръжте в съзнанието си, така че да има продължителност на присъствие в ума ви.

По този начин вие се насочвате към това, което става в тялото ви, а не бивате теглени навън към обектите на сетивата. Ако нямате никакво убежище вътре, непрекъснато „излизате” навън, погълнати от книги, храна и всякакви разсейвания. Но това непрестанно движение на ума е много изтощаващо. Вместо това практикуваме наблюдение на дишането- което означава, че трябва да се оттеглите или да не следвате тенденцията да намирате нещо извън себе си. Трябва да насочите вниманието си към дишането на собственото ви тяло и да съсредоточите ума си върху това усещане.  Отпускайки грубата форма, вие ставате самото усещане, самия знак. В каквото се вглъбите, това ставате за определен период от време. Когато действително се концентрирате, ставате самото това спокойно състояние. Станали сте спокойни. Това наричаме ставане. Медитацията самата е ставащ процес.

Но това спокойствие, ако го изследвате, ще видите, че не е удовлетворително спокойствие. В него липсва нещо, защото зависи от техника, от привързването и придържането към нещо, което все още има начало и край.  Каквото и да ставате, може да е само временно, защото ставането е променящо се нещо. Не е трайно състояние. Каквото и да станете, то ще отмине. Не е абсолютна реалност.  До каквито и висини да стигнете в концентрацията, тя винаги ще е неудовлетворително състояние. Медитацията самата ви отвежда до някои много извисени и сияни преживявания на ума – но всички те се преустановяват.

После, ако практикувате медитация випасана за още около час, като просто сте осъзнати, пускате (освобождавате) всичко и приемате несигурността, тишината и преустановяването на условията, резултатът ще е усещане за мир, а не за спокойствие.

И това умиротворение е съвършено. Завършено. Не е успокоението от самата, което има нещо несъвършено и неудовлетворително дори в най-добрия си вариант. Реализирането на преустановяването с развиването на това и с все по-задълбоченото му разбиране ви довежда до истинското умиротворяване, не-привързването, Нибана.

И така самата и випасана са двете подразделения в медитацията. Едното развива концентрирани състояния на ума върху изчистени обекти,  посредством които съзнанието ви става пречистено.  Но прекомерното пречистване,  блестящият интелект и усетът за красотата правят всичко грубо непоносимо поради привързването към това, което е изчистено. Хората, които са се посветили на изтънчването и пречистването, намират живота ужасно разстройващ и плашещ, когато не могат да поддържат такива високи стандарти.

РАЦИОНАЛНОСТ И ЕМОЦИЯ

Ако обичате рационалната мисъл и сте привързани към идеи и схващания, тогава имате склонността да презирате емоциите. Ще забележите тази тенденция, ако, когато започнете да изпитвате емоции, си казвате:  „Това ще го изключа. Не искам да изпитвам тези неща.” Вие не обичате да изпитвате нищо, защото влизате в едно опиянение от чистотата на интелигентността и удоволствието от рационалното мислене. Умът изпитва наслада от това да е логичен и в контрол, да намира смисъла. Всичко е толкова чисто, подредено и точно, като математика – а емоциите се разплискват навсякъде, нали? Те не са точни, не са подредени и лесно могат да излязат от контрол.

Емоционалната природа често е презряна. Ние се страхуваме от нея. Мъжете, например, често изпитват голям страх от емоциите, защото са ни възпитали да вярваме, че мъжете не плачат. Като малки момченца, поне моето поколение,  ни учеха, че момчетата не плачат и ние се стремяхме да достигнем стандарта за това какви се очаква да бъдат момчетата. Казваха ни: „ Ти си момче”  и ние се опитвахме да бъдем такива, каквито родителите ни казваха да сме. Обществените идеи се отразяват на умовете ни и затова намираме емоциите за излагащи. Тук, в Англия, хората по принцип считат емоциите за излагащи; ако станеш по-емоционален, се допуска, че си италианец или някаква друга националност.

Но ако сте много рационални и имате отговор за всичко, тогава не знаете какво да правите, когато хората станат емоционални.  Някой започва да плаче и вие си мислите: „Какво да правя сега?” Може би ще кажете: „Горе главата. Всичко е наред, скъпа. Всичко ще се оправи, няма за какво да плачеш.” Ако сте много привързани към рационалните мисли, ще се опитате да подходите с логика, но емоциите не откликват на логика. Често реагират на логика, но не й откликват. Емоцията е нещо много чувствително и действа по начин,  който не винаги схващаме. Ако никога не сме учили или опитали да разберем какво е чувството от живота, не сме се отворили и не сме допуснали да сме чувствителни, тогава емоционалните неща са много плашещи и смущаващи. Ние не знаем какво са те, защото сме отхвърлили тази част от себе си.

На 30-ия си рожден ден аз установих, че съм емоционално недоразвит човек. Това беше важен рожден ден за мен. Осъзнах, че съм напълно пораснал, зрял мъж – вече не се смятах за младеж, но емоционално, мисля, че през повечето време бях 6-годишен. Нямах особено развитие в тази сфера. Макар да запазвах излъчване и присъствие на зрял човек в обществото, не винаги се чувствах така. Все още имах много непреодолени чувства и страхове в ума си. Стана явно, че трябва да направя нещо по въпроса,  след като осъзнах нерадостната перспектива да изживея живота си на емоционалната възраст от 6 години.

Тук мнозина в нашето общество закъсват. Американското общество, например, не ви позволява да се развитате емоционално, да съзрявате. То изобщо не разбира тази нужда и съответно не осигурява такива преходи за мъжете. Обществото не предоставя такова въвеждане в зрелия свят; очаква се цял живот да сте незрели. Очаква се да действате зряло, но не се очаква да сте зрели. И като така, малцина души са зрели. Емоциите нито се разбират, нито се отработват – детинските тенденции само се потискат, а не се развиват в зрялост.

Това, което предлага медитацията, е шанс да съзреете в емоционален план. Съвършената емоционална зрялост са сама ваяма, сама сати и сама самади. Това е разсъждение; няма да го намерите в никоя книга – давам ви го за рефлексия. Идеалната емоционална зрялост включва Правилно Усилие, Правилно Внимание/Осъзнатост  и Правилна Концентрация. Тя присъства, когато човек не е уловен във флуктуации и превратности, когато има баланс и яснота, когато е възприемчив (отворен) и чувствителен.