iReflection

Най-богатият мъж в гробището или… „съвършения потребител” Стив Джобс

Темата е смъртта. Поставя я Стив Джобс. На масата пред мен стои чистоновичък iPad и вече попрочетената книга на Джей Елиът за iлидера. Случайността, довела ги в полезрението ми, всъщност не е случайност, а випака камма (резултатна карма). Вярно, резултат от нечии други действия, но все едно, достигнал е до мен като символ на един човек, променил света.

Удивителната способност на този човек да вдъхновява хората дори сега, след напускането на физическата форма, води до нови аналогии, нови асоциации, нови термини. От сорта на: „да бъдем будисти” = „Стив Джобс” = „идол” = „съвършен потребител” = „следвайте сърцето си” = „бъдете милионери”…

Смъртта в будизма е един от трите небесни пратеника: старост, болест и смърт . В християнството има ангели, а в будизма има девадута (devaduta). Те не идват да ни накажат, а само да ни потупат по рамото и да ни кажат: „Ей, събуди се!”

Смъртта на Стив влезе в домовете и сърцата на повечето хора по света. Може би за да ни каже нещо ново и различно от речта му пред студентите в Станфорд, която беше публикувана в социалните мрежи като своеобразен некролог, написан от самия покойник.

Определено има нещо ново. В третата история на въпросното изказване ние разбираме, че ракът му е бил от рядък тип, който е лечим, и че той се надява това да е била най-близката му среща със смъртта за няколко десетилетия напред.

Защо нещата се развиха така, Стив? Неизбежна смърт, на 56 години?

Будистът в теб сигурно е имал някаква идея. Една от основните постановки в будизма е Теорията за Обусловеното, или Зависимото възникване – патичасамупада. Тя е практическо ръководство за това как едно действие (камма) води до определен резултат (випака камма). От нея следва идапачаяти: Когато това е, онова е. От пораждането на това, се поражда онова. Когато това не е, онова не е. С края на това, свършва и онова.

Сега да си представим, че Стив Джобс беше избрал вместо „малкия” проект с Возняк, скромния будистки храм в Япония. Друго действие – друг резултат.

Дали тогава той пак щеше да промени света? И как щеше да го промени? Щеше ли да я има поддиректорията на самсара – iсамсара? Потенциалът е потенциал, той не се губи. Може би тогава монахът Джобс щеше да работи не за забавлението, а за избавлението на света?

Поклон пред гения и щастливо iпрераждане!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: