Train This Mind

ОБУЧЕТЕ ТОЗИ УМ

 

Обучаването на този ум… Всъщност на този ум му няма нищо. Той е сияен във и за себе си. И е естествено спокоен. А защо сега не се чувства спокоен – защото се губи в собствените си настроения. На самия ум му няма нищо. Той просто обитава в естественото си състояние. Това че понякога се чувства спокоен, а друг път не, е, защото бива подлъган от настроенията си. На необучения ум му липсва мъдрост. Той е глуповат. Настроенията идват и го подлъгват ту да изпитва удоволствие, ту страдание. Щастие, после тъга. Но естественото състояние на човешкия ум не е на щастие или тъга. Изпитването на щастие или тъга не е самият ум, а само тези настроения, които са го подлъгали. Умът се губи, отнася се по тях без никаква представа какво става. И в резултат ние изпитваме съответно удоволствие или болка, защото умът още не е обучен. Още не е много умен. И ние си мислим, че това, което страда или е щастливо, е умът ни, докато в действителност той просто е изгубен в различните си настроения.

Истината е, че този наш ум по природа е мирен. Той е неподвижен и спокоен като лист, който не е подухван от вятъра. Но ако вятърът духне, тогава той се понася. Прави го заради вятъра. Така става и с ума –  заради тези настроения бива улавян от мислите. Ако умът не се губеше в настроения, нямаше да се отнася. Ако разбираше природата на мислите, щеше да остава неподвижен. Това е естественото състояние на ума. И сега ще практикуваме, за да видим ума в неговото изначално състояние. Мислим си, че умът сам по себе си е блаженстващ или мирен. Но в действитеност той не създава реално удоволствие или болка. Мислите са дошли, подлъгали са го и той се е заплел в тях. Трябва да обучим умовете си, за да покълне мъдрост и да разберем истинската природа на мислите, а не слепешката да ги следваме.
Из „Вкусът на свободата“, Ajahn Chah