Budni

БУДНИ

Защо будни? Защото днес е Денят на будителите… Странно. „Буда” на санскрит и пали е „Пробуден” – Буден. На български аз съм будна… и пиша. Будя се всяка сутрин. Старая се да съм будна. Без да наблягам повече върху „будността”, значението и на двете думички е ясно, дори не е нужно да търсим етимология в книжни тела, уикиречника или други такива.
Това, плюс факта, че българите са дълбоко невярващ народ, е знаково за духовната ни ориентация. Парадоксално, обаче, както сме дълбоко невярващи, така и се идентифицираме с православието, което едва ли не става белег за народност. Грешка. Не се идентифицираме. Ние създаваме нова религия – странна смесица от езотерика, теософия, протестантство, дълбок семитски монотеизъм и и още по-дълбок дуализъм.
Защо? Нима колективната ни памет не помни изтреблението на богомилите? Знаем кой ги изби и най-явната, бих казала повърхностна, причина пак ни е ясна. В действителност те бяха заличени от лицето на земята, защото отдадоха живота си, този на децата си и на много други хора във Франция и Италия в битката срещу злото и неговия княз.
Доста клади горяха в Европа, доста масови гробове остави най-разпространената религия в света… Можем да кажем, че тя е врагът, но пак не е така.
Това, което е – видимото и невидимото, съществува в съвършена хармония, в един безкраен и безначален ритъм на проявено и непроявено. Вечен баланс. Лайбниц е казал, че всичко се случва по възможно най-добрия начин – от всички варианти се реализира най-добрият и тук добър не е в смисъл на божествен или дяволски, а на КПД (коефицент за полезно действие). Ако добавим и съждението на Барух Спиноза, че всичко в природата се случва по необходимост, то тогава можем да наблюдаваме събитията в историята от една друга гледна точка. Феномени, възстановяващи баланса. Нещо се случва и преобръща посоката на движение. То се случва със или без нашата намеса. Ако не участваме, можем да го наблюдаваме и тази част от нас, която наблюдава, безпристрастно и спокойно, е нашата чиста, лъчиста, буда-природа.
Това ме връща на темата ми за Буда – като думичка и символ. Малко се увлякох в парадокса на родната ни религиозност. Но както казва великият поет Уилям Блейк, „парадоксът се оказва символ, а не противоречие” и като така, парадоксът на духовността ни може да ни пробуди от съня на нашето странно, мрачно избранничество. Току-виж осъществим колективен квантов скок и се върнем в цялото. Дано!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: