Skillful Means: Listening To The Mind

ВЕЩИ СПОСОБИ: СЛУШАЙТЕ УМА СИ

В тази форма на медитативна практика слушайте навътре и слушайте внимателно. За да слушате навътре, трябва да приемете всичко външно за напълно маловажно – минете отвъде концепциите и мислите. Те не са вие. Слушайте това, което е около самите думи, тишината, пространството.
Когато слушате, какво чувате? Слушайте тези променящи се неща, сякаш някой друг говори: „Не харесвам това или онова. Скучно ми е. Писна ми. Искам да си ида вкъщи.” Или слушайте „религиозния фанатик” или „циника”; каквато и да е формата или качеството на гласа, ние можем да осъзнаем тяхната променящата се природа.
Не можете да имате трайно желание. Слушайки навътре, докато започнем да слушаме непрекъснато, започваме да преживяваме празнотата. Нормално ние не слушаме и си мислим, че ние сме тези гласове, като си създаваме ужасни проблеми, идентифицирайки се с гласовете на желанието. Мислим, че има постоянна личност или същество, с постоянна алчност, но в медитация можем да видим, че тези гласове се надигат от нищото – надигат се и после замират.
Следвайки учението на Буда, практиката е да узнаем узнатото. Да узнаем какво? Какво знаят будистите? Какво знае „Този, Който Знае”? Този, Който Знае, знае, че тези променящи се условия са не-аз. Няма нито едно вечно или подобно на душа качество, никаква субстанция, която човек може да нарече постоянно притежание. Този, Който Знае, знае, че щом нещо е възникнало, то ще отмре. Не ви трябва да знаете повече, за да бъдете Буда.
Да бъдете Буда, означава да знаете посредством наблюдение, а не вярвайки на писанията или на мен. Уверете се сами. Опитайте се да намерите условие, което се появява и не отминава. Има ли нещо, родило се, което не умира? Бъдете Буда, който знае, като вложите енергия в познаването на живота си тук и сега, а не като се изгубите в заблудата от идеята, че сте Буда – „Аз съм Буда. Знам всичко.” Понякога желанието дори взема формата на Буда. Всъщност няма никой, който знае, и да си представите, че сте Буда не е като да сте Буда.
Теравада беседите за анатта и Махаяна беседите за шунията всъщност са за едно и също. За да познае анатта, човек изследва и вижда, че прилепването към егото, към неврозите, които всички имаме, към мислите, алчността, омразата и заблудата, всичко това е анатта. Няма себе, което да се спасява, само празни условия, които се надигат от непроявеното и се връщат в него без остатък. Затова оставяме нещата, пускаме ги, позволяваме им да са такива, каквито са, и те се променят съвсем естествено от само себе си. Не е нужно да ги насилвате. Ако изпитвате нещо неприятно, не е нужно да го унищожавате. То ще си отиде съвсем само. Самомнението казва: „Не ми харесва това условие. Трябва да се отърва от него, да го затрия.” Това създава още по-сложна ситуация от преди – опитвате се да изтласкате нещо, да заровите глава в земята и да кажете: „Ох, няма го.” Но желанието да се отървете – вибава тана – само създава условията то пак да се надигне, защото не сме го видели да отмира по естествен начин.
Сега седим в стая, пълна с кармични формации, които ние възприемаме като постоянни личности. Разнасяме ги като „торба с концепции”, защото на концептуалното ниво на мислите се смятаме едни други за постоянни личности. Колко неща носите с вас – сръдни срещу други хора, увлечение, страхове, неща от миналото. Можем да се разстроим само като си помислим името на някой, който ни е причинил страдание – „Как смее да се държи така с мен?!” – за нещо, което се е случило преди 20 години! Някои хора цял живот си живеят, като разнасят стари сръдни, така че те управляват остатъка от дните им.
Но като медитатори, ние пробива шаблона на паметта. Вместо да си спомняме хора и да ги правим реални, ние виждаме, че в момента споменът и горчивината са променящи се условия. Виждаме, че те са анича, дукка, анатта. Те са се формирали с времето, също както песъчинките по брега на Ганг – дали са красиви, грозни, черни или бели, те си остават само песъчинки.
Слушайте навътре. Слушайте ума, когато започнете да изпитвате болка в тялото. Обърнете внимание на гласа, който казва: „Не искам тази болка. Кога ще бие проклетата камбана?!” Слушайте хленчещия, недоволен глас – или слушайте, когато особено се извисите: „Ох, блаженство! Чувствам се толкова прекрасно!” Слушайте девата (ангелско същество) , който се наслаждава на блаженството и щастието и заемете позицията на мълчаливия слушател, без да изразявате предпочитания към ангели или дяволи. И помнете, че ако това е условие, то ще свърши.
Разпознайте нещата и ги пуснете да идват и да си отиват – те са само променящи се камични условия, затова не се намесвайте. Склонността на съвремения ум е да мисли, че там някъде дълбоко се спотайва някакво чудовище и само чака подходящ момент да ви превземе и да ви направи трайно ненормален. Някои хора цял живот живеят с този страх и всеки път, когато чудовището тръгне да се надига: „Олеле…”! Но чудовищата са само друга санкара ( съставен феномен), друга песъчинка на дъното на Ганг. Може да е грозна песъчинка, но не е нищо повече. Ако ще се разстройвате при всяко виждане на грозна песъчинка, животът ще ви се струва все по-труден. Понякога трябва да приемаме факта, че някои песъчинки са грозни. Нека са си грозни. Оставете ги. Не се разстройвайте. Ако ме видите да седя на брега на Ганг, вторачил се в песъчинките и повтарящ: „Ще полудея.”, ще си помислите: „Аджан Сумейдо е полудял!” Дори много грозната песъчинка е само песъчинка.
Това, което правим, е да търсим общ фактор при всички тези различни качества – скрити чудовища, латентни, потиснати енергии и архетипни сили – всички те са санкари, нищо повече. Заемате позицията на Буда – ставате знаенето.
Дори непознатото го разглеждаме само като друго променящо се условие – понякога имаме знаене, друг път незнаене; едното обуславя другото. Черната дупка, слънчевата светлина, нощта и денят, всички те са промяна; няма аз, няма какво да ставате, ако сте знаенето. Но ако реагирате на всички качества на самсара, ще станете много невротични. Това няма да има край, все едно да реагирате на всички песъчинки на Ганг, да изпадате в екстаз по красивите и да се потискате от грозните. Това правят хората, потискат се, непрекъснато се хабят и изтощават от емоционални вълнения и накрая искат да се унищожат. Започват да взимат наркотици или се напиват, за да притъпят чувствителността си.
Това, което правим, вместо да изграждаме черупка и да се крием в себе си в страх и депресия, е да наблюдаваме, че нищо от това не е аз. Така че не е нужно да притъпяваме чувствителността си: дори можем да станем още по-чувствителни, чисти и ярки. В тази чистота и яркост е знаенето: че ако нещо се надига, то отминава – и това Будите го знаят!

Читавивека” – Ученията на Смълчания Ум”, Аджан Сумейдо
Беседа, изнесена в Читхърст, февруари 1981 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: