Clarity Of Insight

ЗА ЯСНОТАТА НА ПРОЗРЕНИЕТО – Първа част

Медитирайте, повтаряйки… „Буддо”, „Буддо”, докато мантрата проникне дълбоко в съзнанието ви (чита). Думата „Буддо” представлява осъзнатостта и мъдростта на Будата. В практиката трябва да разчитате на тази дума повече от всичко друго. Яснотата, която тя носи, ще ви доведе до разбирането на истината за собствения ви ум. Това е истинско убежище, което означава, че трябва да присъстват и внимание, и прозрение.
Дивите животни също имат форма на осъзнатост. Те внимават, докато дебнат плячката и се готвят за атака. Дори хищникът се нуждае от твърдо внимание, за да удържи плячката, колкото и малко да се бори тя. Това също е вид осъзнатост. По тази причина трябва различавате видовете внимание. Буда учил да се медитира „Буддо” като форма на приложение на ума. Когато съзнателно приложите ума си върху даден обект, той се разбужда. Съзнаването го буди. Когато това познание се е надигнало чрез медитация, можете ясно да видите ума. Докато той остава без осъзнатостта на „Буддо”, дори да присъства обичайното, светско внимание, ще бъде непробуден и без прозрение. Няма да ви отведе към нищо истински полезно.
Сати, или осъзнатостта, зависи от присъствието на „Буддо” – това, което знае. Говорим за ясно знаене, което води до проясняване и изкристализиране на ума. Озаряващият ефект, който има това ясно знаене върху ума, е подобен на паленето на лампа в тъмна стая. Докато стаята тъне в мрак, всички предмети в нея са трудни за отличаване или са напълно скрити за взора. Но когато усилите яркостта на светлината, тя ще обхване цялата стая, давайки ви възможност да виждате все по-ясно и съответно да узнавате все повече подробности за всеки предмет вътре.
Можете да сравните обучението на ума с обучението на дете. Невъзможно е да насилите дете, което още не се е научило да говори, да натрупа познание с неестествено бързо темпо отвъд неговите способности. Можете да бъдете сурови с него, да го карате да учи повече реч, отколкото то може да поеме, но детето не може за дълго да задържи вниманието си върху това, което казвате.
Умът ви е същият. Понякога е удачно да се похвалите или окуражите. Понякога е по-удачно да сте критични. Също като с детето: ако го гълчите твърде често и сте прекалено напористи в подхода си, то няма да напредне в правилната посока, макар и да иска да се представи добре. Ако го насилвате прекалено, детето ще бъде сериозно травмирано. Ако постъпвате така с ума си, това не е правилната практика, която ще ви отведе към просветление, или самма патипада. Патипада, или практиката, се отнася за обучаването и насочването на тялото, речта и ума. Тук аз говоря конкретно за обучението на ума.
Буда учел, че обучението на ума включва познанието как да се обучавате и как да се справяте със зърното на желанията. Трябва да използвате различни вещи способи, защото умът непрекъснато бива улавян в настроения на депресии или възторзи. Такава е природата на непросветления ум – като дете. Дете, което още не се е научило да говори и е обучавано от родителите си, тъй като те знаят да говорят и познанието им за езика е по-голямо. Родителите непрекъснато наблюдават къде на детето му липсва разбиране, защото те знаят повече. Обучението на ума е същото нещо. Когато имате осъзнатостта на „Буддо”, умът е по-мъдър и има по-префинено ниво на знаене от обикновеното. Тази осъзнатост ви позволява да видите условяването на ума, както и самия него. Можете да видите състоянието на ума насред всички феномени. От това положение съвсем естествено можете да прилагате техники за обучението му. Дори да сте уловени от съмнение или друго замърсяване, вие го виждате като ментален феномен, който се надига в ума и трябва да се обследва и овладее в ума.
Тази осъзнатост, която наричаме „Буддо” е като родителите на детето. Родителите са учители на детето в неговото обучение, така че е съвсем нормално, когато го пуснат да се разхожда свободно, да го наблюдават с едно око и да следят какво прави и накъде тича или пълзи.
Понякога може да сте твърде умни и да имате твърде много „добри” идеи. Когато обучавате дете, така може да се прехласнете в това кое е най-добро за него, че колкото повече методи прилагате, толкова повече то да се отдалечава от целите. Колкото повече се стараете да го учите, толкова по-дистанцирано става детето, докато накрая се изгубва и кривва по съвсем друг път.
В обучението на ума е жизнено важно да преодолеете скептичното съмнение. Съмнението и несигурността са мощни препятствия, с които трябва да се справите. Изследването на Трите пречки – представата за себе си (сакаядити), сляпото привързване към практики и ритуали (силабатапарамаса) и скептичното съмнение (вичикича), е начинът за спасение от привързването, практикуван от Благородните (ария пугала). В началото разбирате за тези замърсявания от книгите – защото още ви липсва прозрение за природата на нещата. Изследването на представата за себе си е начин да минете отвъд заблудата, която идентифицира тялото като аз. Това включва привързването към собственото ви тяло като аз или привързването към телата на други хора като обособени азове. Сакаядити, или представата за себе си, се отнася за това нещо, което наричате „аз”. Това означава привързване към представата, че тялото е аз. Изследвайте тази представа, докато достигнете до ново разбиране и можете да видите истината, че привързването към тялото е замърсяване и то пречи на умовете на всички човешки същества да получат прозрение за Дамма.
По тази причина, преди всичко друго, обучаващият инструктира всеки нов кандидат за бикху да изследва петте обекта на медитация: космите на главата (кеса), космите на тялото (лома), ноктите (нака), зъбите (данта) и кожата (тачо). Така се развива прозрение за представата за себе си. Тези обекти формират най-непосредствената основа за привързването, което създава делюзията за личностна представа. Съзерцанието им води до директно изследване на личностната представа и осигурява средствата, с които всяко поколение на мъже и жени, навлизащи в будистката общност, може да разсее делюзията за аз. Но в началото вие сте заблудени, без прозрение, и съответно не можете да проникнете в представата за аз и да видите истината за нещата. Не виждате истината, защото все още имате твърдо и непоклатимо привързване. Това привързване поддържа заблудата.
Буда учел да разсейваме заблудата. Начинът е ясно да видим тялото, такова, каквото е. С проникващо прозрение трябва да видите, че истинската природа на вашето тяло е есенциално еднаква с тази на другите хора. Няма фундаментална разлика между човешките тела. Тялото е просто тяло. Не е същество, не е аз, ваш или техен. Това ясно прозрение за истинската природа на тялото се нарича каянупасана. Едно тяло съществува. Вие го назовавате, като му давате име. После се привързвате и се прилепяте за него с представата, че това е вашето тяло, неговото или нейното. Привързвате се към представата, че тялото е постоянно и че е нещо чисто и приятно. Това привързването прониква дълбоко в ума ви. По такъв начин умът прилепва за тялото.
Представата за аз означава, че вие още сте уловени от съмнение и несигурност относно тялото. Прозрението ви още не е пронизало делюзията, която вижда тялото като аз. Докато делюзията стои, вие възприемате тялото като атта, или аз, което означава, че толкова твърдо сте прилепнали за конвенционалната представа за себе си като същност, че няма начин да прозрете отвъд обичайната реалност. Но ясното разбиране според истината за природата на нещата е да виждате тялото просто като такова. Тялото е само тяло. Тази мъдрост неутрализира делюзията за усещането за аз. Това прозрение да виждате тялото просто като такова води до разрушението на привързването (упадана) чрез постепенно изкореняване и отпускане на заблудата. Практикувайте съзерцаването на тялото като такова, докато стане съвсем естествено да си мислите: „О, тялото е просто тяло. Нищо повече.” Установите ли такъв начин на разглеждане, умът ще пусне и ще се откаже от представата за аз. Имаме отпускане на привързването към тялото. Имаме прозрението, което вижда тялото просто като тяло. Поддържайки това чувство на необвързаност чрез продължително наблюдаване на тялото като такова, цялото съмнение и несигурност постепенно ще се изкоренят. Докато разглеждате тялото, колкото по-ясно го виждате просто като тяло, а не като личност, същество, аз или тях, толкова по-мощен е ефектът върху ума, водейки до едновременно премахване на съмнението и несигурността.
Сляпото привързване към ритуали и практики (силабата-парамаса), което се проявява в ума като сляпа пипкавост и чувствителност поради липсата на яснота за реалната цел на практиката, автоматично отпада, защото то се надига във връзка с представата за аза. Можете да кажете, че Трите окови на съмнение, сляпо привързване към ритуали и практики и представата за аза са неразделни и дори подобни една на друга. Веднъж видели тази връзка, когато една от тези окови, съмнението, например, се надигне и вие успеете да го отпуснете посредством прозрение, другите две окови автоматично отпадат. Изчезват заедно. Едновременно пускате представата за аза и сляпото превързване към ритуалите, които са причина за суетенето и объркването около различните практики. Възприемате всяка една окова като част от цялостното ви превързване към чувството за аз, което трябва да се остави. Трябва многократно да изследвате тялото и да го раздробявате на съставните му части. Виждайки всяка част такава, каквато е, възприятието за тялото като солидна същност или аз постепенно отпада. Трябва да влагате непрекъснато усилие в това изследване на истината и да не се отказвате.
По-нататъшен аспект на практиката, който ще доведе до по-ясно и дълбоко прозрение е медитирането върху обект за успокояване на ума. Спокойният ум е умът, който е стегнат и стабилен в самади (концентрация). Това може да е моментна концентрация (каника самади), близка концентрация (упачара самади) или вглъбена, поглъщаща (аппана самади). Нивото на концентрация се определя от пречистването на съзнанието, докато обучавате ума си да поддържа осъзнатост върху обекта на медитация от един момент на друг.
Ако практикувате медитация, фокусирайки се върху обект за успокоение на ума и достигнете ниво на покой, където умът е стабилен в самади, но още възниква ментално движение, това е известно като упачара самади. В упачара самади умът още може да се движи. Това движение е в определени граници, умът не минава отвъд тях. Границите, в който той се движи, се определят от стабилността на концентрацията. Усещането е като редуване между състояние на покой и определена умствена активност. Умът известно време е спокоен, известно време е активен. В тази активност има определено ниво на покой и концентрация, която стои, но умът не е напълно утихнал или неподвижен. Още мисли по малко и се подмотава. Това е като да се разхождате в собствения си дом. Обикаляте в границите на концентрацията си, без да губите осъзнатост и да излизате „навън”, далече от обекта на медитация. Движението на ума стои в границите на благотворните (кусала) ментални състояния. Той не бива улавян в някакво множене на мисли, основаващо се на неблаготворни (акусала) ментални състояния. Всяко мислене остава благотворно. Веднъж успокоен, умът задължително изпитва благотворни ментални състояния от миг на миг. По времето, когато е концентриран, умът изпитва само благотворни ментални състояния и периодично се успокоява до пълно затихване.
И така умът още е в някакво движение, обикаляйки около обекта си. Още може да броди. Може да броди само в рамките, поставени от нивото на концентрация, но от това движение няма никаква реална вреда, защото умът е спокоен в самади. Такова е развитието на ума в процеса на практиката.
Из „Яснотата на прозрението“, Ajahn Chah
Беседа пред група медитатори миряни в Бангкок, април 1979 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: