Dependent Origination

Обусловеното (Зависимо) Възникване

В много от своите беседи Аджан Сумейдо разяснява уникалния будистки израз „не-аз” (анатта). Той обяснява, че това е начинът на Буда да посочи преживяването на Абсолютната Реалност, която е целта на много религии. По време на монашеските уединения Аджан Сумейдо често преподава Зависимото (Обусловено) Възникване – патичасамупада, в контекста на анатта. Зависимото Възникване проследява процеса, в който страданието (дукка) е изградено от невежеството (авиджа) и съответно страданието се унищожава (или по-скоро не се създава) с прекратяването на невежеството. Както анатта – не-аз – е изражението на Абсолютната Истина, така, според Аджан Сумейдо, коренът на невежеството е в илюзията за Аз. Той не се опитва да заличи или отхвърли личните качества, а сочи как страданието се поражда от опитите да се поддържа идентичност, обозначена от тялото и ума.
Тази погрешна идентичност средният човек нарича „аз”. Тя може да бъде засечена в латентно състояние като себесъзнание или като навично настроение на ума като самомнение или самокритичност или може да се прояви като егоистична телесна или вербална активност. Дълбочината на Зависимото Възникване идва от описанието как и в най-пасивната си форма подобна погрешна представа създава навични подтици (камма) и подходи, чрез които дори мълчаливият и добронамерен медитатор преживява страдание. Това, което се нарича камма (навичните подтици) се разпростира от „вътрешния” психологически план до „външната” сфера на действие. Този навичен процес се проявява в рамките на тялото, речта и ума и подобни проявления се наричат санкара. Дори морално действие, базирано на „себе-представа” може да доведе до безпокойство, съмнение, „скръб, тъга, болка, ридания и отчаяние”. Такъв е смисълът на първата „брънка” от Зависимото (Обусловено) Възникване „авиджапачея санкара” или „зависими от невежеството са кармичните формации”.
В своята най-пълна формулировка Зависимото Възникване се изразява така:

Зависими от невежеството са камичните формации; зависимо от навичните (камма-) формации е съзнанието; зависими от съзнанието са име-формата (менталност-физическа реалност); зависими от име-формата са шестте сетивни основи; зависим от шестте сетивни основи е контактът; зависимо от контактът е чувството/усещането; зависимо от чувството е желанието; зависимо от желанието е сграбчването/алчността, зависимо от сграбчването е ставането/превръщането, зависимо от ставането е раждането, зависима от раждането е старостта, болестите и смъртта, скръбта, тъгата, риданията, болката и отчаянието.
Чрез пълното прекратяване на това невежество навичните формации спират; чрез спирането на навичните формации съзнанието спира; чрез спирането на съзнанието име-формата спират; чрез спирането на име-формата шестте сетивни основи се прекъсват; чрез прекъсването на шестте сетивни основи спира контактът; чрез спирането на контакта спира чувството; чрез спирането на чувството спира желанието; чрез спирането на желанието спира сграбчването/алчността; чрез спирането на сграбчването спира ставането/превръщането; чрез спирането на ставането спира раждането; чрез спирането на раждането спират старостта, болестите и смъртта, скръбта, риданията, болката, тъгата и отчаянието. Така се прекратява цялото това голямо страдание.

Има много форми на зависимост, които се разглеждат в този анализ. Полезно е да помним, че „пачея” – „зависи” или „обуславя” не означава непременно „създава”. Например някой може да каже, че „ходенето зависи от краката” или че „ледът зависи от водата” или че „хващането на влака зависи от отиването на перона на време” или че дори „представата зависи от непоявата на участващите обекти”. Разбирайки това, наблюдателят започва да осъзнава, че както „надигащата се зависимост” не означава задължително „създаване”, така и „прекратяването”, толкова високо ценено от Будата, не означава „унищожение”. В този живот, когато е реализирана Нибана, менталност-материална реалност могат да спрат – тоест, идентифицирането с физическите и ментални камма-формации може да спре, така че животът вече да не се живее на принципа удоволствие/болка, диктуван от сетивата. (нама-рупа-салаятана-паса-вейдана-тана). В този дух някой може да интерпретира последователността по следния начин:
В степента, в която (пачея) умът не е възприел или обозрял (авиджа) Истината, навичните подтици се проявяват и обуславят (пачея) осъзнатостта в дискриминиращ/разграничителен режим (виняна) , който оперира в рамките на (пачея) субект – обект (нама-рупа), поддържани (пачея) да съществуват от която и да е страна на шесте сетивни врати (салаятана). Тези сетивни врати се отварят в зависимост (пачея) от контакта (пасо), който може да надигне (пачея) различни степени на чувство (вейдана). Чувството стимулира (пачея) желанието (тана) и в зависимост от (пачея) силата на желанието, вниманието се спира (упадана) и се развиват лични цели и обсесии (бава), които водят до (пачея) пораждане на (джати) себе-съзнание. Това себе-съзнание, ментално или физическо, веднъж породило се трябва да следва (пачея) цикъла на съзряване и отмиране (джара-марана) със съответното чувство на тъга (сока), вариращо от скръб (паридева) до депресия (доманаса), неудовлетворение (дукка) и емоционален срив (упаяса).
Когато умът разгледа чувството на загуба и възприеме Истината (авиджа-нирода), навичните подтици спират (санкара-нирода) и осъзнатостта вече не е обвързана от разграничителната функция (виняна-нирода), съответно и разделението на субект-обект вече не се поддържа (нама-рупа-нирода) и човек не се чувства в капана или придърпан от шестте сетивни врати (салаятана-нирода). Сетивните врати се отварят за разглеждане, а не в зависимост от контакта (паса-нирода) и въздействието не се запечатва в ума (вейдана-нирода). Има свобода от желанието (тана-нирода) и вниманието не прилепва (упадана-нирода) и не прераства в егоистични мотивации (бава-нирода), които се центрират около егото и го подсилват (джати-нирода). Когато не е създаден личен образ, никога не може да се развали или унищожи (джара-маранам-нирода). Така че няма какво да се губи и има чувство на радост, безоблачност и спокойствие. (сока-паридева-дукка-доманас-упаяса-нирода).

Из въведението на почитаемия Сучито Бикху, Амаравати 1990 г. към „Така стоят нещата”

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: