Living in the world with Dhamma

ЖИВЕЕНЕ В СВЕТА С ДАММА

Повечето хора още не знаят същността на медитативната практика. Мислят си, че медитацията с ходене,  медитацията в седеж и слушането на Дамма беседи са практиката.  Това също е вярно, но изредените са само външни форми на практикуване. Истинската практика се случва, когато умът срещне сетивен обект. Там трябва да се практикува – където се случва сетивният контакт. Когато хората казват неприятни неща, има неприязън, когато казват неща по вкуса ни, изпитваме удоволствие. Тук е момент за практикуване.  Как ще практикуваме с тези неща? Тук е важният момент. Ако само гоним щастието и бягаме от страданието, можем да практикуваме до деня на смъртта си и никога да не видим Даммата. Това е безполезно.  Когато се надигнат удоволствието и болката, как ще използваме Даммата, за да се освободим от тях? Това е точката на практикуване.

Обичайно, когато хората срещнат нещо неприятно, не се отварят за него.  Както когато ги критикуват – „Я не ме тормози! Защо обвиняваш мен?” – Това е човек, който се затваря. Тук е моментът за практикуване. Когато хората ни критикуват, трябва да слушаме.  Истината ли казват? Трябва да сме отворени и да разгледаме какво ни казват. Може би има някакво основание в това, което казват, може би има нещо укорително у нас. Те може и да са прави, но ние незабавно се обиждаме. Ако хората ни посочват грешките ни, трябва да се стремим да ги поправим. Така практикуват интелигентните хора.

Там, където има объркване, там може да се надигне покой. Когато объркването се прозре с разбиране, това, което остава, е покоят. Някои хора не приемат критики, те са арогантни. Вместо да се вслушат, се обръщат и спорят. Това е особено често, когато възрастни се разправят с деца. И всъщност понякога децата може да кажат някои умни неща, но така се случва, че вие сте им майка и не можете да им се дадете. Ако сте учител, учениците ви могат да ви кажат неща, които не знаете, но понеже сте учител, не можете да ги чуете. Това не е правилно мислене.

По времето на Будата имало един ученик, който бил много проницателен. Веднъж, докато разказвал за  Даммата,  Будата се обърнал към този монах и го попитал: „Сарипута, ти вярваш ли в това?” Почитаемият Сарипута отвърнал: „Не. Още не вярвам.” Будата похвалил отговора му. „Това е много добре, Сарипута, ти си човек, надарен с мъдрост. Мъдрият не бърза да вярва, той слуша с отворен ум и после преценява истината, преди да вярва или не вярва.”

Тук Будата дава прекрасен пример за учител. Това, което казал Почитаемият Сарипута било вярно, той просто изразил истинските си чувства. Някои хора биха помислили, че да кажеш, че не вярваш, е да оспориш авторитета на учителя, те биха се побояли да кажат такова нещо. Просто ще се съгласят. Това е светският подход. Но Будата не се обидил. Той казвал, че не бива да се срамувате нещата, които не са нито лоши, нито нередни. Не е лошо да кажеш, че не вярваш, ако не вярваш. Затова Почитаемият Сарипута казал: „Още не вярвам.” Будата го похвалил: „Този монах е мъдър. Внимателно преценява, преди да повярва в нещо.” Действията на Будата са добър пример за някой, който учи другите. Понякога можеш да научиш неща дори от малките деца, не се прилепяйте слепешката към фигури на авторитета.

Когато стоите, седите или ходите на разни места, винаги можете да изучавате нещата около вас. Ние изучаваме начина, по който стоят нещата, отворени сме за всичко, било то гледки, звуци, миризми, вкусове, чувства или мисли. Мъдрият човек взема предвид всички тях. В действителната практика стигаме до момент, в който вече няма никакви грижи, които да тежат на ума.

Ако още не разпознаваме харесването и нехаресването при възникването им, все още има известна грижа в умовете ни. Ако знаем истината за тези неща, ги разглеждаме така: „О, в това чувство на харесване няма нищо. То е просто чувство, което възниква и после си отива. Нехаресването не е нищо повече, просто чувство, което възниква и си отива. Защо да ги превръщаме в нещо значително?” Ако мислим, че удоволствието и болката са лични неща, тогава сме загазили, никога няма да минем отвъд точката на една или друга грижа в една безкрайна верига. Така стоят нещата за повечето хора.

Но в наши дни не се говори много за ума, когато се преподава Даммата, не се говори за истината. Ако казвате истината, хората си мислят: „Той не знае къде и кога е, не знае как да говори хубаво.” Но хората трябва да слушат истината. Истинският учител не говори по памет, а говори истината. Хората в обществото обикновено говорят по памет,  и още повече, говорят по такъв начин, че да се екзалтират. Истинският монах не говори така, той говори истината, така, както стоят нещата.

Но независимо колко много обяснява истината,за хората е трудно да разберат. Трудно се разбира Даммата. Ако разбирате Даммата, трябва и практиката ви да е такава. И не е задължително да ставате монаси и монахини, макар че монашеският живот е идеалната форма за практика.  За да практикувате, трябва да оставите объркването на света, да се откажете от семейство и собственост и да се отправите към гората. Това са идеалните места за практикуване.

Но ако още имаме семейство и отговорности, как да практикуваме тогава?

Някои хора казват, че е невъзможно да се практикува Дамма като мирянин. Помислете, коя група е по-голяма, на монасите или на миряните? Миряните са далеч повече. Ако само монасите практикуват, а миряните не, това означава, че ще настъпи горямо объркване. Това е погрешно разбиране. „Аз не мога да стана монах…” Не е въпросът да станете монах! Да си монах не е нищо, ако не практикувате. Ако действително разбирате практиката на дамма, тогава независимо каква позиция или професия заемате в живота, било то на учител, лекар, служител или каквото и да е друго, можете да практикувате Даммата всяка минута от всеки ден.

Да мислите, че не можете да практикувате като мирянин, това значи напълно да загубите пътя. Защо хората намират стимул да правят други неща? Ако чувстват, че нещо им липсва, правят опит да го придобият. Ако има достатъчно желание, хората могат да направят всичко. Някои казват: „Аз нямам време да практикувам Даммата.” Аз казвам: „Тогава как имаш време да дишаш?” Дишането е жизненоважно за живота на хората. Ако те виждаха Дамма практиката като жизненоважна за живота си, щяха да намират за важна колкото дишането си.

Практикуването на дамма не е нещо, за което да препускате или да се изтощавате. Просто наблюдавайте чувствата, които възникват в ума ви. Когато очите ви видят форма, ухото чуе звуци, носът долови миризми и т.н. , всички те се събират в този едничък ум, „този, който знае”. Когато умът възприема тези неща, какво става? Ако харесваме обекта, изпитваме удоволствие, ако не го харесваме, изпитваме неудоволствие. Това е то.

Тогава къде ще намерите щастие в този свят? Нима очаквате всички да ви говорят само хубави неща през целия ви живот? Възможно ли е? Не е. Щом като не е възможно, къде ще идете? Светът е просто такъв, ние трябва да го познаваме – Локавиду – да знаем истината за този свят. Светът е нещо, което ясно трябва да разбираме.

Аджан Ча

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: