Metta Bhavana

МЕТА БАВАНА – Култивиране на мета
ІІ част на водената медитация ОБХОЖДАНЕ НА ТЯЛОТО

Преминаваме към мета. Мета е първо да имате мета към себе си. Това не е някакво сантиментално чувство към вашата личност, а приемане. Търпеливо, безкритично приемане на всичко – на тялото, каквото е, на емоциите ви, на чувствата, на тенденциите в характера, на навиците, на добро и зло, без да заклеймявате. Тази способност, която имаме, да прегръщаме по един некритичен начин, търпеливо, приемайки дори най-неприятните и нежелани условия, без да се мразим или да обвиняваме другите. Практиката на обхождане на тялото може да се комбинира с мета – пълното приемане на тялото, каквото е, безкритично. Не се опитвате да превръщате тялото си в нещо, което смятате, че трябва да е. То е такова, каквото е, и вие напълно го приемате, търпеливо, с обич. Това е мета.

Дори да се мразите и да не понасяте мета, можете да имате мета именно към това чувство. Ако изпитвате неприязън към практикуването на мета, можете да имате мета към тази неприязън. Което означава приемане на нещата, каквито са. Те са такива.

Практиката на осъзнатост позволява условията на настоящето да станат осъзнати за преживяването. Това не е критична функция. Осъзнатостта не е осъдителна за каквото и да е било. Тя е като слънцето, огрява всичко – и добро, и лошо, без предпочитания. Слънцето не огрява само хубавите неща на тази планета. Осъзнатостта е нещо такова. Тя огрява всичко – няма предпочитания, няма придирчивост или подбор, няма коментари, че това е по-добро от онова.

Това аз наричам интуитивна яснота. Мета е отношение с осъзнаване. Комбинирана с осъзнатост. Вие сте способни да приемете неща, които не сте могли да приемете, уловени в емоционалните си реакции, умствената нагласа или физическото си състояние (по отношение на това за какви се мислите). По време на духовното развитие един от проблемите при хора, които са духовно вдъхновени, е, че понякога се опитваме твърде напористо. Опитваме се да се пречистим, опитваме се да станем нещо спрямо някакъв идеал, който имаме за това каква трябва да е една духовна личност. Или свята личност, или добра личност. В духовния живот можем да се окажем впримчени в невероятна борба със себе си. Опитваме се да унищожим, да премахнем лошите неща и да задържим само добрите. Това може да е безкрайна и безплодна борба. Можем да изпитаме огромно отчаяние. След години на духовна практика изпитваме отчаяние, защото чувстваме, че ни доядява или че ни идват лоши мисли, още изпитваме похот или още ни спохожда завист към другите, още имаме страхове. Опитваме се да се пречистим, да се отървем от тези неща, но колкото и да се опитвате, не се получава. Това е, защото подхождате с разграничаващ ум, заслепен от невежество, с чувство за аз, със съпротива, с предпочитания, с оценъчни критики. И се движите в кръг. Попадате в капана на цикличността – на самсара. Бивате уловени в това обикаляне на все същите стари неща, на все същите стари кръгове. Затова е толкова безнадеждно и отчайващо, когато се прави по такъв начин.

Докато с осъзнатост, Будата използвал тази дума „сати“ – тя брани от всичко. Много интересно. Една религия, една религиозна условност, базирана на сати – на осъзнатост, на интуитивна яснота. Сампаджаня – чисто възприятие, сати сампаджаня – тази яснота, този блясък на светлината. Когато правите обхождане на тялото – го осветявате с блясъка на светлината на осъзнатостта. Забелязвате, осъзнавате нюансите на чувствата, на вейдана, които обичайно не се тормозите да забелязвате, когато сте уловени в обичайните си навици – когато препускате насам-натам, мислите и т.н. Не забелязвате усещанията, които са неутрални. Изобщо не им обръщате внимание. Или не изглеждат забележителни от гледна точка на материалните ценности. Неутралните усещания – каква полза от тях? Скука. Болката е интересна. Удоволствието – също. Болката – как да се отървем от болката? Хронична болка, болкоуспокояващи…
Много ни се говори за болката, за удоволствието – как да получите максимално удоволствие от това тяло, как да го изстискате, да експлоатирате всяко парченце, което можете да извлечете от него…
И какво става? Колкото и да се стараете, получавате удоволствие, но след известно време вече не можете. Изчерпали сте го. Пристрастявате се към неща, които увеличават удоволствията, като наркотиците, които усилват чувството за удоволствие. Пристрастявате се към удоволствието, но неутралното – адукамасука вейдана (adukkhamasukha vedana) – то е едва доловимо, не е силно, не е очевидно. По никакъв начин не изисква внимание. Ако внимавате, забелязвате това чувство за осъзнатост, за внимаване, за забелязване… Това изисква определено усилие. Усилие да внимавате. Вече не разчитате само на удоволствието и болката, за да се почувствате живи, както правите, когато сте нехайни. Тогава се чувствате живи само когато има удоволствие и болка. И непрестанно правите неща, които са интересни или вълнуващи, за да се чувствате живи. Но в този случай вие обръщате внимание – и то е живо, вибриращо присъствие – осъзнатост, което включва удоволствие, болка и неутралното. Включва всичко. Не изключва.

Мета е дружелюбие (любяща добрина) – ахам аверо хоми, абиапахо хоми, анига хоми – (да бъда освободен от враждебност и опасност, да бъда освободен от ментално страдание, да бъда освободен от физическо страдание) – това е формулата, която използваме. Но тя не е нещо, което просто казваш. Дрън-дрън-дрън… Как се прави? Как се прави така, че да ви помага? Какво е мета? Дали са просто сладки сантименти за аза, които някои хора намират за непоносими. Или е търпеливо приемане на тялото, на вашата самоличност, на вашия характер – добрите и лошите неща? Мета включва всичко. Ние разпространяваме мета из цялата вселена – няма нищо, което да не е включено в мета. Мета за демоните, за дяволите, за ангелите, за комарите или за вирусите. Или за всички гадни, грозни неща и за красивите, прекрасни неща, и за неутралните неща – за добрите и лошите, за приятелите и враговете, за видимото и невидимото, за роденото и нероденото. Мета включва всяка вероятност. Какво прави това с ума? Има едно чувство на единение, нали? То събира всичко в това обгръщащо, пълно приемане. Когато започнете да критикувате, разделяте. Когато мислите по критичен начин, стигате до отделеността. Това е по-добро от онова. Това трябва да е така, не трябва да е онака. Това е правилно, това – не. Докато мета включва правилно и погрешно, добро и лошо. Всички условени феномени. Всичко – фино, грубо… Това е интуитивна способност. Изобщо не е аналитична. Мета е интуитивна. Това вселенско единение. Приложете мета върху себе си, като индивид, като човешка съзнателна същност във всички аспекти. Как я прилагате върху себе си? Как я преживявате сега, върху това същество, върху тази личност, която седи тук?

Мета не подбира. Не изпращате повече мета на ангелите. 75 процента на ангелите и 25 процента на дяволите. Количеството е все същото – за приятели, врагове. Не е някакво възнаграждение на доброто и снизхождение към злото. Излезте от цялата тази идея за предпочитания, за личен избор, за мнения и становища… Не е лесно да изпращаме мета на дяволите. Защото всеки път, когато си мислите: „Нека дяволите обитават в добруване…“, изпитвате гняв. Изпитайте мета към гнева. Нека това стане основният ви подход. Каквото и да изпитвате… Веднъж една жена се опита да изпрати мета на майка си. Тя мразеше майка си. Всеки път тя изпращаше мета към всичко живо, дори на дяволите в ада, но когато се стигнеше до майка й, изпитваше само гняв. И ми каза „Не мога да прилагам тази мета практика. Мразя майка си, знам, че не бива. Знам, че трябва да я обичам, но не мога. Всеки път, когато изскочи тази дума, изпитвам гняв.“
Изпитайте мета към гнева. Много е просто. Не трябва задължително да имате успех. Провалът също е вероятност. Имайте мета за провала и за гнева. Не означава, че го одобрявате. Това не е оправдаване или одобрение, просто не го превръщате в проблем. Приемате нещата, каквито са. Такива, каквито са сега.
Безкритично, търпеливо, неосъдително.

Аджан Сумейдо
Транскрибирана водена медитация