The seeds of consciousness (vinnana) and becoming (bhava)

Семената на съзнанието (виняна) и ставането (бава)

„Има само една константа – казва Меровингий в паметния филм „Матрицата” – „Една всепризната истина. Тя е единствената такава. Причинността. Действие – реакция. Причина – следствие.”

Merovingian (The Matrix)

Merovingian (The Matrix) (Photo credit: Wikipedia)

Каммичният процес функционира автономно, без разпоредител или директор, изцяло посредством присъщата сила на волевото действие. Преплетени с други подредби в обширната, сложна паяжина на обусловеността, нашите действия произвеждат своите последици също толкова естествено, колкото семената на полето дават съответните си билки и цветя.

За да разберем как камма произвежда своите ефекти през поредицата прераждания, трябва да преобърнем нашата нормална, ежедневна концепция за отношението между съзнание и материя. Под влиянието на материалистични пристрастия ние предполагаме, че материалното съществуване е определящо за съзнанието. Понеже сме свидетели как се раждат телата на този свят и наблюдаваме как умът съзрява в тандем с тялото, ние тихомълком приемаме тялото за основа на нашето съществуване и умът или съзнанието за еволюционна издънка на слепите материални процеси. Материята печели почетния статут на „обективна реалност” и умът става случаен натрапник в една присъщо безсмислена вселена.

От будистка гледна точка, обаче, съзнанието и светът съществуват в една връзка на взаимно творение, което изисква и двата фактора. Както не може да има съзнание без тяло, което да служи за негова физическа опора и свят, който да е негова сфера на познание, така не може да има физически организъм, нито свят без някакъв тип съзнание, което да ги конституира като организъм и свят. Макар и временни, нито умът, нито материята могат да се разглеждат като първични един спрямо друг. От гледна точка на практическото значение Будата казва, че умът е предхождащ. Умът е предхождащ не в смисъл, че възниква преди тялото или че може да съществува независимо от физическата среда, а в смисъл, че тялото и светът, в който се намираме, отразяват нашата ментална активност.

Менталната активност във формата на действие конституира камма и нашият запас от камма насочва потока на съзнанието от предишния живот към новото тяло. Будата казва: „Това тяло, о, монаси, е стара камма, която трябва да се разглежда като причинена и оформена от действието, като нещо, което трябва да се почувства.” (Самюта Никая XІ, 37). Не само тялото, като съставено цяло, е продукт на минала камма, но и сетивните основи също (виж Самюта Никая ХХV, 146). Окото, ухото, носът, езикът, допирът и основата на ума също са оформени от минала камма и в този смисъл камма до известна степен оформя и влияе на нашия сетивен опит. След като камма се обяснява като действие или намерение (четана), това означава, че конкретното тяло, с което сме надарени, с всичките му отличителни черти и сетива, се корени в нашите волеви действия в предишни животи. Точно как миналото действие може да повлияе на развитието на зиготата е отвъд възможностите на научното обяснение, но се вярва на думите на Будата, такова влияние е реално.

Каналът, по който се предава каммичното влияние от живот в живот през поредицата прераждания, е индивидуалния поток на съзнание. Съзнанието обхваща двете фази на нашето съществуване – тази, в който натрупваме нова камма и тази, в която берем плодовете на старата камма – така, в процеса на прераждането, съзнанието прави мост между старото и новото съществуване. Съзнанието не е единична, пренасяща се единица, аз или душа, а поток от мимолетни актове на съзнанието, всеки, от които, се надига, съществува за кратко и после отминава. Този цялостен поток, макар и състоящ се от мимолетни звена, е смесен в едно обединено цяло от причинните връзки, получени между всички случаи на съзнание във всеки индивидуален континуум. На дълбоко ниво, всеки случай на съзнание наследява от своя предшественик цялото каммично наследство на този конкретен поток; при изчезването, той на свой ред предава това съдържание на своя приемник, подсилено от неговия собствен принос. Така нашите волеви действия не изчерпват своя пълен потенциал в своите непосредствени видими резултати. Всяко волево действие, което извършим, когато отмине, оставя след себе си фин отпечатък върху протичащия по-нататък поток на съзнанието. Действието оставя в потока на съзнание семе, способно да даде плод (випака), да произведе резултат, който отговаря на етичното качество на действието.

Когато срещнем подходящи външни условия, каммичните семена, посадени в нашия ментален континуум, се пробуждат от своето латентно състояние и произвеждат своите плодове. Най-важната функция, която се извършва от камма, е генерирането на прераждане в подходяща сфера, сфера, която ще й осигури поле да разгърне своя запас от потенциали. Мостът между старото съществуване и новото е, както казахме по-горе, еволюиращият поток на съзнание. Именно в този поток на съзнание се създава камма чрез упражняване на действие; това е същият поток на съзнание, който тече и пренася каммичните енергии в новото съществуване; и пак същият поток на съзнание преживява плода. Накрая, на най-дълбоко ниво, всички индивидуални потоци на съзнание са интегрирани в една всеобхващаща матрица, така че под повърхността на събитията отделните каммични натрупвания на всички живи същества се пресичат, застъпват и сливат. Тази хипотеза – макар и спекулативна – би помогнала в обясняването на странни съвпадения, които понякога пробиват дупки в нашите предположения за един рационален порядък.

Генеративната функция на камма за едно ново съществуване е описана от Будата в една кратка, но изчерпателна сутта, запазена в Ангутара Никая. Почитаемият Ананда приближава Учителя и казва: „Говорим за съществуванието/ставането (бава), благородни учителю. Как така има съществувание/ставане?” Будата отговаря: „Ако нямаше узряване на камма в сетивната сфера, нямаше да има съществувание/ставане в сетивната сфера. Ако нямаше узряване на камма в сферата на формите, нямаше да има съществувание/ставане в сферата на формите. Ако нямаше узряване на камма в безформената сфера, нямаше да има съществувание/ставане в безформената сфера. Съответно, Ананда, камма е полето, съзнанието е семето, а жадуването – влагата за съществата, заплетени в невежество и объркани от желания, да се установят в нова сфера на съществуване, било то низша (кама, сетивна сфера), средна (рупа, сфера на формите), или висша (арупа, безформена сфера).”

Забележка: Както подсказва аналогията, тези елементи на опитност създават диапазона на възможности за ставането (бава). Ако миналата и настоящата ви камма не съдържа конкретна възможност, не може да се развие кореспондиращия тип ставане. Единствените ставания, които можете да преживеете, са тези от диапазона на възможности, осигурени от вашата камма.

Докато невежеството и жадуването, двата корена близнаци в колелото от прераждания, стоят непокътнати в нашия ментален континуум, в момента на смъртта една особено силна камма ще стане доминираща и ще задвижи потока на съзнание към сфера на съществуване, която кореспондира с нейната собствена „вибрационна честота”. Когато съзнанието, като семе, бъде засадено или „установено” в сферата, то покълва в останалия психо-физически организъм, който влиза в определението „име и форма” (нама-рупа). Със съзряването си организмът осигурява поле за други отминали камми да се сдобият с възможност да произведат свой резултат. Тогава, в рамките на това ново съществуване, в отговор на нашите различни камично индуцирани опитности, ние се въвличаме в действия, които причиняват нова камма с капацитета да генерира още едно прераждане. Така колелото на съществуването се превърта от един живот в друг, а потокът на съзнание, пометен от жадуването и насочван от каммата, приема следващи режими на въплъщение.

Бикху Бодхи

По тази причина всяко състояние на ставане, зависимо от семето на съзнанието, израства от едно нестабилно семе. Посочихме по-горе, че основният принцип на причинността, определящ обусловеното възникване е присъщо сложен, защото включва взаимодействието на много минали и настоящи причини и резултати. Той е също така присъщо и нестабилен и съответно всяко състояние на ставане, зависещо от съзнанието – което е подвластно на възникване и отминаване – също е подвластно на отминаване. Тази присъща нестабилност е една от основните причини ставането – бава – съществуването, да е присъщо стресиращо. Този редуващ се модел между съзнание и намерение може да се обясни по два начина. Първо, цялостната сложност на причинния принцип, определящ обусловеното възникване – с настоящите причини, взаимодействащи си с миналите причини за формирането на настоящия момент – отваря вратата за много клупове с обратна връзка от същия тип. Съзнание и чувство, например, се редуват по същия начин, както съзнание и перцепция. Второ, специфичното взаимоотношение между съзнание и намерение помага да се обясни загнезденото качество на ставане, в което едно състояние на ставане може да започне в друго, което пък е загнездено в трето – много подобно на руски матрьошки. Например, семето на съзнание довело до раждането на човека в това физическо измерение на ставане е това, което е направило възможно преживяването му на този свят посредством шестте сетива. На базата на намерения, взаимодействащи си с това преживяване, се обуславят други моменти на съзнание, които служат за семена на чисто ментални състояния на ставане (бава) в рамките на този живот: сънища, планове и светове на въображението. В тези състояния на ставане умът произвежда по-нататъшни намерения и се натъква на друго ниво на сензорния опит, което обуславя по-нататъшни моменти на съзнание, и т.н. – сънища в сънищата, приказки в приказките.

И от гледна точка на Будата, нестабилност в нестабилността и – най-вече – страдание, усложнено от страдание.
Разглеждано в светлината на аналогията за полето, взаимодействието на съзнанието със старата и нова камма показва как полето от възможности за обновено ставане е потенциално безкрайно обновяемо. Както растенията, растящи в почвата, наторяват почвата, когато загниват, така действията на съзнанието, взаимодействащи си със старата и новата камма, водят до по-нататъшна нова камма – която, ставайки стара камма, може да продължи да действа като почва, подхранваща по-нататъшни семена на съзнание в бъдещето.
И все пак, този процес се нуждае от още един елемент за израстването на семената: влагата на жадуването, третият фактор в аналогията за полето.

Танисаро Бикху

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: