Pavarana or Devorohana Day

ПАВАРАНА ИЛИ ДЕВОРОХАНА – ДЕНЯТ НА ОТВОРЕНИТЕ СВЕТОВЕ

977040_407237609384186_315537099_o

Паварана е важен ден и обикновено се пада на пълнолуние в единадесетия лунарен месец (обичайно е през октомври). Бележи трите месеца на „дъждовното” за Сангата оттегляне, което започва при пълнолуние на Асалха (обикновено през юли). Буквално „паварана” означава „да поканиш да те смъмрят или да поканиш другите да те съветват”.
Според историята на този ден Будата позволил на монасите да се мъмрят едни други, особено тези монаси, които са живели заедно по време на „Дъждовете“ за три месеца. Думите, използвани в церемонията, са:
„Почитаеми, приканвам за смъмряне от Сангата. По видяното, чутото или заподозряното (за моите действия), нека почитаемите ме инструктират от състрадание. Виждайки грешката си, ще я изкупя. Моля за това втори път. И отново, моля за това трети път.”
Още от времето на Будата това било традиция за всички монаси. След „дъждовното” оттегляне те се събирали от близо и далеч да изразят уважение към Будата. Когато всички сядали, Будата ги питал как е минало уединението им, как са живели и как са изпълнявали задълженията си; как са учили и практикували медитация.
Монасите съответно отвръщали на Будата, като едни казвали: „Усамотението беше чудесно, имахме много добри преживявания”, а други казвали: „Беше ни трудно, мястото, където бяхме, беше много безплодно” и т.н. Веднъж група монаси казали на Будата, че тяхното усамотение минало в тревоги, защото смятали, че през това дълго време на пребиваване заедно може да възникнат конфликти. И така, по време на уединението те се разбрали да спазват благородно мълчание за трите месеца и да не влизат във вербална комуникация помежду си. Когато Будата чул това, им казал: „Не е благотворно за която и да е общност, хората в нея да се правят на неми. По-благотворно е в края на уединението да се съберат на открит разговор за това какво намират за добро или за лошо в монашеския живот и какви подобрения могат да се направят.
Скоро след това Будата наложил ново правило, което откривало възможност за монасите във всеки манастир да се канят едни други на съветване в края на всяко усамотение и да обсъждат за и против в монашеския живот. От тогава при пълнолуние на единадесетия лунарен месец вместо обичайните Патимока (227 дисциплинарни правила на Ордена), се провежда Паварана среща.
За да е конструктивно смъмрянето, трябва да се прави с търпелива добрина (дружелюбие) и състрадание в ум, реч и тяло. И мъмрещият, и мъмреният трябва да са добри и отворени един към друг. Темата на дискусията трябва ясно да се упомене и да е одобрена от двете страни. Ако едната страна не е съгласна, трябва да й се даде възможност да изрази вижданията си. И двете страни трябва да могат да се изкажат. Тази церемония се извършва за доброто на общността и за създаването на единство между хората, които живеят в нея.
Церемонията е от полза не само за монашеството, но и за всички сфери на живота. Много е хубаво хората да си дават възможност да се съветват едни други и да го правят от добрина и състрадание, а не с предубеждение. Нещо безполезно трябва да се поправи и нещо полезно трябва да се развие за по-добро. По този начин всяка общност ще прогресира.
Една друга важна традиция е церемонията по посрещането на Будата при завръщането му от небесните селения. На тайски (тайландски) и на пали този ден се нарича „Деворохана”. Историята зад тази традиция е следната:
Когато Будата станал просветлен и започнал да учи света, той тръгнал от Индия, където учил своя баща и други членове на семейството. После отишъл да учи майка си, която отдавна била умряла (когато Будата бил на 7 дни). Затова той отишъл в Давадингса – сферата, където се родила след смъртта си. Там три месеца я учил на Абидамма.
В края на трите месеца Будата се върнал в света на град Сангкапа. Когато хората чули за завръщането му, се събрали да го посрещнат и да му принесат дарове. От тогава е традиция на този ден, след „дъждовното оттегляне”, хората да се събират в храма и да принасят храна на монасите.
Деворохана е известен и като „Денят на отворените светове”, защото е денят, в който Будата се върнал в света. Казва се, че много божества го последвали в пътуването му. В този момент три свята – небесният, човешкият и животинският, се отворили и всички, които живеели в тях, могли да се видят. В резултат на това всички обитатели на трите свята можели да видят плодовете от добрите и лошите деяния; вършилите добро били родени в добрите селения, а вършилите лошо били родени в лошите селения.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: