Allow and Accept…

ПОЗВОЛИ СИ И ПРИЕМИ…

Позволи си да умреш за този миг. Изследвай и наблюдавай как стоят нещата. Всичко, което възниква, отмира. И всичко влиза в този модел, нали? По този начин можем да разглеждаме всички обичайни неща в живота.

Приеми, че това е опитност на съзнанието и чувствителността. До това се свежа раждането ни като човешки същества, нали така? Раждаш се и трябва да изживееш цял един живот на съзнателно същество в една много чувствителна форма. Това, което ти въздейства, което стига до теб от обективния свят, ще ти се отразява.  Така стоят нещата. И в това няма нищо лошо. Но невежото човешко същество приема всичко много лично. Като цяло, имаме тази тенденция да правим всичко много лично. Сякаш аз не бива да се влия от тези неща, които ми въздействат. Не бива да изпитвам гняв или омраза, или алчност, или раздразнение, или разочарование, завист, ревност, страх, тревожност. Не би трябвало да изпитвам тези неща. Ако бях нормален, здрав мъж, нямаше да имаме тези проблеми. Ако бях нормален, здрав мъж, изобщо нямаше да съм чувствителен! Като носорог – с твърда кожа, която нищо не я пробива.

Но приеми, че бидейки човешки същества, ние имаме тези изключително чувствителни форми. Нищо не ти е сбъркано. Просто така стоят нещата. Такъв е животът. Живеем в едно общество, което е такова, каквото е. Живеейки в Лондон или в предградията, или в селата, или където и да е, може да не спираме да се мусим, защото не е идеално или защото много неща са дразнещи или не много приятни в много аспекти от живота ни. Но това е да сме чувствителни, нали?

Чувствителността означава, че всичко, каквото и да е то – приятно, неприятно, носещо удоволствие или болка, грозно – ние ще го изпитваме.

Из „Така стоят нещата“, Аджан Сумейдо