15 MINUTES

15 МИНУТИ

Пускам си апликацията на телефона, след 10 секунди звънецът прорязва тишината и звукът постепенно избледнява и си отива… Анича. Таймерът е настроен на 15 минути, толкова мога да открадна от деня. Цялото ми същество иска още, но стоя на 15, защото знам, че толкова всякак мога да отделя. Не очаквам нищо. Естествено имам хиляда и един въпроси към себе си и към света, но не търся отговор, поне не сега – когато съм с дъха си. Сега е моето време за почивка – както казваше един майстор хипнотерапевт. Аджан Ча го нарича „празник на сърцето”, почти същото, нали?

Научих се. Свикнах да нямам нагласа за никакви прозрения по време на медитация. После, когато полека се върна в ежедневието, като по чудо грейват открития в ума ми – вероятно защото още е тъй бистър и спокоен. Ще ги нарека проявления на Даммата.

Този път със сядането пред компютъра видях, че в нета е пусната нова книга на Аджан Ча – не нова, а ново издание. Ще извадя няколко откъса от нея, които някак хармонично се вплетоха в деня ми, даже давайки ми някои отговори.

„Даммата е такава, използва аналогии, за да се вслушате, защото Даммата няма нищо. Има ли цвят? Кръгла ли е? Има ли ъгли? Къса ли е? Няма друг начин да се запознаете с нея, освен чрез сравнения като това. Ако разберете това, ще разберете Даммата.

Не мислете, че Даммата лежи някъде далече от вас. Лежи до вас. Отнася се за вас. Вижте. Сега сте щастливи, сега тъжни, сега сте доволни, сега недоволни; сега сте ядосани на този човек, сега го мразите… Всичко е Дамма.”

Корените

Ние сме като дърво с корени, дънер и ствол. Всяко листо и всеки клон зависят от корените, за да поемат хранителни вещества от почвата и с тях да захранят дървото.

Нашето тяло, плюс думите и делата ни, сетивата ни – зрение, слух, обоняние, вкус и чувство, са като клоните, листата и ствола. Умът е като корените, поемащи вещества и изпращащи ги през ствола към листата и клоните, така че да разцъфнат и да дадат плод.

Колелата на каруцата, следите от каруцата

Цикълът на прераждане е като колело на каруца. Ако дърпа каруцата, без да спира, дирята от него безконечно ще заличава дирята от вола. Колелата на каруцата не са дълги, а кръгли. Можете да кажете, че са дълги, но дължината им е кръгла. Виждаме окръглеността им, но не виждаме дължината. Докато волът дърпа, без да спира, колелата на каруцата безконечно се търкалят.

Един ден волът спира. Уморен е. Изхлузва хомота. Тръгва по своя си път, а каруцата – по нейния си. Колелата на каруцата спират отсамо себе си. Ако дълго време не ги пипате, се разграждат на земя, вода, вятър и огън, връщат се в тревата и пръстта.

Същото е и с хората, които още създават камма: Те не достигат завършек. Хора, които говорят истината, не стигат до завършек. Хора, които имат погрешни убеждения, не достигат завършек.

ЗАЩО Е ТЕЖКО

Когато се надигне страдание, трябва да видите, че това е страдание и да видите откъде се надига. Ще видите ли нещо? Ако гледаме нещата по обичайния начин, няма страдание. Например, докато седим тук, ни е леко. Но в друг момент искаме този плювалник и го вдигаме. Сега нещата стават различни. Различни са от преди, когато не бяхме вдигнали плювалника. Когато вдигнем плювалника, усещаме, че повече тегнем надолу. За това си има причина. Защо ще се чувстваме натежали, ако не е от вдигането на плювалника? Ако не го вдигаме, ни няма нищо. Ако не го вдигаме, се чувстваме леки. Кое е причината и кое резултатът? Само това наблюдавайте и ще разберете. Не е нужно да ходите да учите някъде другаде. Хващането за нещо – това е причината за страданието. Пуснем ли го, няма страдание.

ДА НОСИШ СКАЛА

„Пускането” всъщност означава това: Вдигнали сме тежък камък. Носейки го, усещаме, че ни тежи, но не знаем какво да правим с него и продължаваме да го носим. Щом някой ни каже да го хвърлим, си мислим: „А? Че ако го хвърля, ще остана без нищо.” И продължаваме да си го носим. Не желаем да го хвърлим.

Дори някой да ни каже: „Хайде, хвърли го. Така ще е ти по-добре, ще имаш само полза.” Пак не искаме да го хвърлим, защото се страхуваме, че ще останем без нищо. И продължаваме да го носим, докато отслабнем толкова, че вече просто не можем да го носим. Тогава го пускаме.

Само когато го пуснем, разбираме пускането. Изпитваме лекота. И вътрешно усещаме колко ни е било тежко да носим камъка. Но докато сме го носили, изобщо не сме знаели колко полезно ще ни е пускането.

ПЛЮВАЛНИК

За анатта: С прости думи това означава „не-аз”. Но то зависи от съществуването на чувство за аз; зависи от съществуването на чувство за атта. Затова има анатта. И това е правилната анатта. Когато няма атта, анатта не се появява. Например: Вие нямате този плювалник в къщата си и грижите около него не ви касаят. Дали ще се счупи, дали ще се пукне, дали ще го откраднат – тези неща не мъчат сърцето ви – защото няма причина, няма условие. Как така? Защото в къщата ви няма плювалник.

Ако в къщата ви има плювалник, това чувство за „аз” се надига. И когато плювалникът се счупи, това ви засяга. Когато се изгуби, ви засяга – защото плювалникът вече си има собственик. Това се нарича атта. Това е състоянието му. А относно състоянието на анатта, то означава, че в къщата ви няма плювалник, няма състояние на ума, което трябва да пази плювалника и да го защитава, няма страх, че ще го откраднат крадци. Тези състояния вече ги няма.

Тези неща се наричат феномени на състоянието (сабава-дамма). Има причини и условия, но тях просто ги има, това е.

СЪРЦЕТО САМО СИ Е УЧИТЕЛ

Всичките сме еднакви. Не се различаваме един от друг. И няма присъстващ учител, защото ако ще се будите за Даммата, сърцето трябва да се учи само. Ако не се учи само, колкото и хора да ви учат, то няма да ги чуе, няма да разбере. Самото сърце трябва да е учител.

Не ни е лесно да се видим. Трудно е. Помислете малко върху това. Всички сме правили лоши неща. Сега, когато сме стари, трябва да спрем. Дайте по-леко. С по-малко. То друго няма. Това е всичко, което е. Обърнете умовете си към добродетелтта.

ДА ЗАСАДИШ ПИПЕР

Будата, нашият учител, казвал, че как се развиват нещата, си е тяхна работа. Ако се придържаме към усилията в практиката, не можем да контролираме дали тя ще върви бързо или бавно. Това  е като да засадиш дръвче черен пипер. Дръвчето си знае какво си прави. Ако искаме да расте бързо,трябва да знаем, че това е чиста делюзия. Ако искаме да расте бавно, това пак е чиста делюзия. Само когато го посадим, ще даде плода, който искаме.

Когато засаждаме дръвче черен пипер, задължението ни е да изкопаем дупка, да напоим дръвчето с вода, да го наторим и да му махнем насекомите. Това е. Това зависи от нас, това зависи от нашата убеденост. А дали ще се появи пипер, това си зависи от дървото. Не зависи от нас. Не можем да го дърпаме, за да расте.

ИЗПРАЩАНЕ НА РОДНИНА

Наблюдавайте дъха. Съсредоточете се върху дъха. Съберете ума върху дъха. Бъдете осъзнати за дъха. Не е нужно да сте осъзнати за нищо друго. Изфинвайте осъзнатостта си, докато я почувствате съвсем малка, но изключително будна.

Болките, които са се надигнали, постепенно ще се утишат. Гледаме дъха така, както изпращаме роднина, който ни е бил на гости. Изпращаме го на пристанището или на гарата. Припали ли моторът, лодката отплава. Наблюдаваме я, докато изчезне, и после се прибираме вкъщи.

Наблюдаваме дъха по същия начин. Опознаваме грубото дишане. Опознаваме финото дишане. Докато дишането се изфинва, ние го гледаме как изтънява. Става все по-малко и по-малко, но ние държим ума все по-буден. Наблюдаваме изфинването на дъха, докато вече няма дъх. Остава само осъзнатостта, напълно будна.

БДЕТЕ

Ако се забравяте една минута, сте луди за една минута. Ако осъзнатостта ви се изгуби за две минути, сте луди за две минути. Ако се изгуби за половин ден, сте луди половин ден. Така стоят нещата.

Осъзнатостта означава да имаме нещо наум. Когато правите или казвате нещо, трябва да помните да сте нащрек. Когато правите нещо, бъдете бдителни за това, което правите. Да имате това наум е като да имате неща за продажба в дома си. Вие си пазите нещата, пазите хората, които идват да купуват, пазите и крадците, които идват да крадат. Ако винаги следите за тези неща, ще знаете кой човек за какво идва. Когато стоите така въоръжени – с други думи, нащрек сте, тогава, когато крадците ви видят, няма да посмеят да ви сторят нищо.

Същото е с обектите на ума. Ако сте осъзнати и нащрек, няма да могат да ви сторят нищо. Вие знаете: Един добър обект като този няма завинаги да ви държи в добро настроение. Не е сигурен. Може да изчезне по всяко време. Тогава защо да се хващате за него? „Не харесвам това.”: Не е сигурно. Когато случаят е такъв, обектите просто са безлични и пусти, това е. Учим се по този начин, държим се осъзнати, непрекъснато се гледаме: денем и нощем, по което и да е време.

Можете да изтеглите книгата „In Simple Terms“ на английски от тук.

Апликация за смартфон можете да изтеглите от тук, има версия за айфон и за андроид.