Както знаем, оригиналната дума на санскрит – карма, означава действие, докато випака е кармичният резултат (плодът) от действието. Основната идея е, че действията ни имат последици – или по-точно, че нашето морално значимо действие има морално значими последици, които се разпростират отвъд непосредствените си ефекти. В най-популярните разбирания законът за карма и прераждането са начин да схванем как светът ще се отнася към нас в едно бъдеще време, което означава, вече в по-непосредствено настояще, че трябва да приемем отговорността за това, което ни се случва сега, като последица от нещо, което трябва да сме извършили по-рано. Но това тълкуване пропуска революционната значимост на новата интерпретация на Будата, че кармата по-добре се разбира като ключът към духовното развитие. Как ситуацията в живота ни може да се трансформира с трансформирането на мотивациите на действията ни сега. Като добавим и будисткото учение за не-аз – казано на съвременен език, чувството за аз е ментален конструкт, виждаме, че карма не е нещо, което азът има, а това, което чувството за аз променя спрямо собствените съзнателни избори. „Аз” реконструира мен с това, което целенасочено правя, защото моето чувство на аз е едно сгъстяване на навични начини на мислене, чувства и действия. Както тялото ми е изградено от храната, която ям, така характерът ми се изгражда от съзнателни избори, защото аз съм конструиран от моите постоянни, повтарящи се ментални поведенчески модели. Хората са „наказвани” или „награждавани” не за това, което са направили, а за това, в което са се превърнали, а това, което целенасочено правим, е това, което ни прави такива, каквито сме.
Посади мисъл, пожъни деяние
Посади деяние, пожъни навик
Посади навик, пожъни характер
Посади характер и пожъни съдба.