The Four Noble Truths

Четирите Благородни Истини са: има страдание; има причина или произход на страданието; има преустановяванена страданието; и има път за излизане от страданието, който е Осморния Път. Всяка от тези Истини има три аспекта, така че общо правят дванадесет прозрения. В Теравада, арахант, достигналият съвършенство, е този, който ясно е видял Четирите Благородни Истини с техните три аспекта и 12 прозрения. „Арахант” означава човешко същество, което разбира истината; прилага се основно за учението на Четирите Благородни Истини.

За Първата Благородна Истина, „Има страдание” е първото прозрение. Какво е това прозрение? Не е нужно да го превръщаме в нищо помпозно. Просто е приемане на факта: „Има страдание.” Това е основно прозрение. Невежият човек казва: „Аз страдам. Не искам да страдам. Медитирам и ходя на семинари, за да се отърва от страданието, но още страдам, а не искам… Как да се отърва от страданието? Какво мога да направя?” Но това не е Първата Благородна Истина. Тя не е „Аз страдам и искам това да спре.” Прозрението е „Има страдание.”.

Наблюдавате болката или терзанието не от перспективата „Това е мое”, а като отразяване – „Има го това страдание, тази дукка.” То идва от рефлектиращата позиция на „Буда, който наблюдава Дамма.” Прозрението е просто установяване, че има страдание без то да става лично. Това установяване е едно важно прозрение – да наблюдавате менталното терзание или физическата болка и да ги виждате като дукка, а не като лично нещастие – просто да ги възприемате като дукка и да не реагирате по обичаен начин.

Второто прозрение на Първата Благородна Истина е: „Страданието трябва да бъде разбрано.” Второто прозрение или аспект на всяка една от Благородните Истини съдържа думата „трябва”: „Трябва да бъде разбрано.” Второто прозрение тогава е, че дукка трябва да бъде разбрана. Човек трябва да разбере дукка, а не просто да се опитва да се отърве от нея.

На Пали „разбиране” означава приемане на страданието, а не реагиране. При всяка форма на страдание – физическа или ментална – обикновено ние просто реагираме, но с разбирането можем да наблюдаваме страданието, наистина да го приемем и обгърнем. Това е вторият аспект – „Трябва да разберем страданието.”

Третият аспект на първата Благородна Истина е „Страданието е разбрано.” Когато сте практикували със страданието – наблюдавали сте го, приемали сте го, опознали сте го и сте го оставили да бъде такова каквото е – тогава идва третият аспект „Страданието е разбрано”, или „Дукка е разбрана.”

Това е моделът за трите аспекта на всяка Благородна Истина. Имаме твърдението, после предписанието и после резултатът от практикуването. Това може да се види с Пали термини – париатти, патипатти и пативеда. Париатти е теорията или твърдението, „Има страдание.” Патипатти е практиката – действителното приложение; и пативеда е резултатът от тази практика. Това наричаме рефлективен модел – развивате ума си в много рефлективна посока. Буда-умът е е рефлективен ум, който знае нещата такива, каквито са.

Ние използваме тези Четири Благородни Истини за нашето развитие. Прилагаме ги за обичайните неща в нашия живот, за обичайните привързаности и обсесии на ума. С тези истини можем да изследваме привързаностите, за да стигнем до прозренията. Чрез Третата Благородна Истина можем да постигнем спиране, край на страданието и да практикуваме Осемкратния Път, докато стигнем до разбиране. Когато Осемкратния път е напълно развит, човек става арахант. Макар да звучи сложно – четири истини, три аспекта, дванадесет прозрения – всъщност е съвсем просто. Това е инструмент, който ни помага да разберем страданието и не-страданието.

В будисткия свят вече няма много будисти, които практикуват Четирите Благородни Истини. Дори в Тайланд. Хората казват: „О, да, Четирите Благородни Истини – това е за начинаещи.” И може да използват всякакви випассана техники, и да се вманиачат по 16-те фази, преди да стигнат до Благородните Истини. За мен е много плашещо, че в будисткия свят това действително проникновено учение се отхвърля като примитивен будизъм: „Това е за малки деца, за начинаещи. Курсът за напреднали е…” Хорат асе хвърлят в сложни теории и идеи, забравяйки най-проникновеното учение.

Четирите Благородни Истини са размисъл за цял живот. Не е въпрос да постигнете Четирите Благородни Истини, трите аспекта и 12-те фази и да станете арахант за един семинар – и после да минете на нещо за напреднали. Четирите Благородни Истини не са така лесни. Те изискват непрекъснато отношение на бдителност и осигуряват контекст за едно доживотно изследване.

Из „Четирите Благородни Истини“, Ajahn Sumedho