First Noble Truth Ajahn Sumedho

Първата Благородна Истина със своите три аспекта е: „Има страдание, дукка. Дукка трябва да бъде разбрана. Дукка е разбрана.”
Това е много практично учение, защото е изразено в проста формула, която лесно се помни и е приложима за всичко, което можете да изпитате или помислите относно минало, настояще или бъдеще.

Страданието или дукка е общата спойка, която всички споделяме. Всеки навсякъде страда. Човешките същества са страдали в миналото, в древна Индия; страдат в съвременна Великобритания и в бъдеще пак ще страдат… Какво е общото между нас и кралица Елизабет? Страданието. А с проститутката на Чарниг Крос какво ни обединява? Страданието. То включва всички нива – от най-привилегированите човешки същества до най-отчаяните и онеправданите и всички между тях. Всеки навсякъде страда. Това е връзка помежду ни, нещо, което всички разбираме.
Когато говорим за нашето човешко страдание, това изважда нашите състрадателни нагласи. Но когато говорим за нашето мнение, за това какво аз мисля и какво вие мислите за политиката и религията, тогава можем да стигнем до войни.

Спомням си, че гледах един филм в Лондон, преди 10 години. Той се опитваше да представи руснаците като човешки същества – майки с бебета, бащи, които водят децата си на пикник… По това време това представяне на руския народ беше необичайно, защото основната пропаганда на Запада ги изкарваше титанични чудовища или хладнокръвни, влечугоподобни хора – никой не ги беше възприемал като човешки същества. Ако искате да убивате хора, трябва да ги изкарате такива; не можете спокойно да убиете някого, ако осъзнавате, че и той страда като вас. Трябва да го мислите за безсърдечен, аморален, безполезен и лош и че е по-добре да се отървем от него. Трябва да го мислите за зъл и че е добре да се отървем от злото. С това отношение, човек може да се чувства оправдан като пуска бомби или стреля с картечница. Но ако имаме предвид нашата обща спойка на страдание, това ни прави крайно неспособни на подобни неща.
Първата Благородна Истина не е мрачно метафизично твърдение, което гласи, че всичко е страдание. Забележете, че има разлика между метафизична доктрина, в която изказвате твърдение за Абсолюта и една Благородна Истина, която е разсъждение. Благородната Истина е истина, върху която се разсъждава. Не е абсолютна. Не е Абсолюта. Тук хората на Запад се объркват, защото тълкуват тази Благородна Истина като метафизична истина на будизма – а тя никога не била такава.
Можете да видите, че Първата Благородна Истина не е абсолютно твърдение, защото имаме Четвъртата Благородна Истина, която е пътят на не-страдание. Не можеш да имаш абсолютно страдание и после да имаш изход от него, нали? Няма логика. И въпреки това има хора, които се позовават на Първата Благородна Истина и казват, че Буда е учил, че всичко е страдание.
Думата дукка на Пали означава „неспособен да задоволи” или „неспособен да понесе или издържи каквото и да е.”: вечнопроменящ се, неспособен истински да ни изпълни или направи щастливи. Чувственият свят е такъв, една вибрация в природата. Всъщност щеше да е ужасно, ако намирахме удовлетворение в сензорния свят, защото тогава нямаше да търсим отвъд него; щяхме да си седим вързани за него. Все едно, като се пробудим за тази дукка, започваме да намираме изход, така че да не сме непрекъснато в капана на сензорното съзнание.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: