Samsara

САМСАРА

Самюта Никая /SXV.3 „Невъозбразимо е началото на тази Самсара; неоткриваемо е всяко първо начало на съществата, които препятствани от невежеството и впримчени от жадуването, са притеснени и ускорени в този кръг на прераждания.“

Самсара – колелото на съществуванието, букв. „Вечното Бродене” – е името, дадено в Пали канона, на морето на живота, неуморно надигащо се и спускащо се, символът на този продължителен процес на многократно раждане, стареене, страдание и умиране. По-точно казано: Самсара е непрекъснатата поредица от петорни Канда-комбинации, които, непрекъснато променящи се от миг на миг, се следват една друга през невъобразими периоди от време. Един жизнен период в тази Самсара представлява една малка частица. Следователно, за да обхване първата Благородна Истина, човек трябва да положи поглед върху Самсара, върху тази страховита поредица от прераждания, а не само върху един жизнен период, който, разбира се, понякога може да не е тъй болезнен.

Понятието „страдание” (дука) в първата Благородна Истина се отнася не само до болезнените телесни и ментални усещания, причинени от неприятни впечатления, а до всичко, което поражда или е подлежащо на страдание. Истината за Страданието учи, че благодарение на универсалния закон за нетрайното, дори извисените и грандиозни състояния на щастие са обект на промяна и унищожение и като така всички състояния на съществуване са незадоволителни и без изключение носят в себе си семената на страданието.

Кое мислите, че е повече: пороят от сълзи, които сте лели по този дълъг път – впримчени и забързани в този кръг от прераждания, свързвани с нежеланото и разделяни от желаното, този порой или водите на четирите океана?

Дълго сте страдали за смъртта на баща и майка, на синове, дъщери, братя и сестри. И докато сте страдали, сте пролели повече сълзи по този дълъг път, отколкото е водата в четирите океана.

S.ХV.13 „Кое мислите, че е повече: потоците кръв, които от вашите обезглавявания, са потопили този дълъг път или водите на четирите океана?

Дълго са ви хващали като крадци, мародери или изнасилвачи, и пак, от обезглавяванията ви повече кръв е напоила този дълъг път от водата в четирите океана.

Но как е възможно това?

Невъозбразимо е началото на тази Самсара; неоткриваемо е всяко първо начало на съществата, които, препятствани от невежеството и впримчени от жадуването, са притеснени и ускорени в този кръг на прераждания.

И така, вие отдавна търпите страдание, мъчение, несрета, и от отдавна пълните гробищата, наистина твърде дълго, за да сте доволни от всякакви форми на съществувания, твърде дълго за да не се обърнете и да се осовободите от всички тях.“