Second Noble Truth

Благородната истина за произхода на страданието

Каква е Благородната Истина за Произхода на Страданието? В желанието, което извиква ново прераждане, и овързано в удоволствие и страст, ту тук, ту там намира вечно нова наслада.

ТРОЙНОТО ЖЕЛАНИЕ

Има Чувствено Желание (кама-тана), Желание за Съществуване – Вечно (бава-тана), Желание за Себеунищожение (вибава-тана).

Чувственото Желание (кама-тана) е желанието за наслада от обектите на петте сетива.
Желанието за Съществуване (бава-тана) е желанието за вечен живот, особено за живота в онези по-висши светове, наречени Фини или на Нематериалното Съществуване (рупа и арупа-бава). То е тясно свързано с така нареченото Вярване във Вечното (бава- или сассата-дити) т.е. вярването в абсолютна, вечна его-идентичност, пребъдваща независимо от тялото ни.
Желанието за Себеунищожение (букв. за не-съществуване, вибава-тана) е резултат от „Вярването на Унищожението” (вибава- или учеда-дити) т.е. заблуденото материалистично схващане за малко или много реално Его, което се унищожава при смъртта и не стои в никаква причинна връзка с времето преди смъртта и времето след смъртта.

ПРОИЗХОД НА ЖЕЛАНИЕТО
Но къде се поражда това желание и къде пуска корен? Където в света има възхитителни и приятни неща, там се поражда желанието и пуска корен. Окото, ухото, носът, езикът, тялото и умът са възхитителни и приятни: там се поражда желанието и пуска корен.
Зрителните обекти, звуците, миризмите, вкусовете, телесните впечатления и умствените обекти са възхитителни и приятни: там се поражда желанието и пуска корен.
Съзнанието, впечатлението на сетивата, чувството, породено от впечатлението на сетивата, възприятието, волята, желанието, мисленето и разсъжденията са възхитителни и приятни: там се поражда желанието и пуска корен.
Това се нарича Благородната Истина за Произхода на Страданието.

ЗАВИСИМО ВЪЗНИКВАНЕ НА ВСИЧКИ ФЕНОМЕНИ

Маджхима Никая.38 Ако при възприемането на зрителен обект, звук, мирис, вкус, телесно впечатление или мисловен обект, обектът е приятен, човек бива привлечен, ако е неприятен, бива отблъснат.
Съответно, каквото „Чувство” (вейдана) човек изпитва – приятно, неприятно, неутрално – ако одобрява и цени чувството и се прилепи към него, то, докато го прави, избуява страст; но страстта за чувства означава „Привързване” (упадана), а от привързването зависи (настоящия) „процес на Ставане”; от процеса на ставане (бава; тук камма-бава,. Карма-процесът) зависи (бъдещото) „Раждане” (джати); а зависими от раждането са „Разлагането и Смъртта”, тъгата, плача, болката, скръбта и отчаянието. Така се надига цялата тази маса от страдание.
Формулата на Зависимото Възникване (патичасамупада), от която само някои от 12-те връзки бяха споменати в предходния пасаж, може да се смята за подробно обяснение на Втората Истина.