The Path In Harmony

ПЪТЯТ В ХАРМОНИЯ

Днес искам да ви попитам: „Сигурни ли сте вече, уверени ли сте в своята медитационна практика?” Питам, защото в наши дни много хора преподават медитация, било то монаси или цивилни, и се боя, че може да сте обхванати от колебания и съмнение. Ако имаме ясно разбиране, ще можем да направим ума спокоен и стабилен.
Трябва да разберете осморния път като морал, концентрация и мъдрост. Пътят се свежда именно до това. Нашата практика има за цел да прояви този път в нас.
Когато седим в медитация, ни се казва да затворим очи и да не гледаме нищо друго, защото предстои да гледаме право в ума. Когато затворим очи, вниманието ни идва навътре. Установяваме го върху дишането, центрираме чувствата си там, фокусираме осъзнатостта си. Когато факторите на пътя са в хармония, ще можем да видим дъха, чувствата, ума и менталните обекти такива, каквито са. Тук ще видим „точката на фокус”, където самади и другите фактори на пътя се срещат в хармония.
Когато седим в медитация и следим дъха си, мислете си, че седите сами. Никой друг не седи около вас, няма нищо. Разгърнете това чувство, че седите сами, докато умът пусне – let go, всички външни сигнали и се съсредоточи основно върху дъха. Ако си мислите: „Еди кой си седи тук, еди кой си седи там”, няма покой и умът не се прибира навътре. Отхвърлете всичко това, докато не остане никой около вас, докато всичко не се изпразни, докато не остане колебание или интерес към заобикалящата среда.
Оставете дъха да се движи естествено, не го насилвайте да е къс или дълъг, просто седете и го наблюдавайте как влиза и излиза. Когато умът остави всички външни впечатления, различните шумове от колите или други неща вече няма да ви пречат. Нищо, било то образи или звуци, няма да ви смущава, защото умът не го възприема. Вниманието ви ще е съсредоточено върху дъха.
Ако умът е объркан и не се концентрира върху дишането, дълбоко поемете дъх, колкото можете, и после го издишайте, докато напълно изпразните дробовете. Направете го три пъти и после възстановете вниманието си. Умът вече ще е спокоен.
Съвсем естествено е известно време той да е в покой и после отново да се надигнат неспокойство и объркване. Когато това се случи, концентрирайте се, отново вдишайте дълбоко, и после отново възстановете вниманието си върху дишането. Продължавайте все така. Когато това се случи много пъти, ще станете опитни и умът ще остави – let go всички външни проявления. Външните впечатления няма да стигат до него. Сати ще бъде твърдо установена.
С изфинването на ума се изфинва и дишането. Чувствата ще стават все по-фини и по-фини, тялото и умът ще олекват. Вниманието ни е изцяло насочено навътре, ясно виждаме вдишванията и издишванията и ясно виждаме всички впечатления. Тук ще видим срещата на морал, концентрация и мъдрост. Това се нарича пътят в хармония. Когато я има, умът ни е освободен от объркване и става едно. Това се нарича самади.
След като дълго сме наблюдавали дъха си, той може да стане много неуловим; осъзнатостта за него постепенно ще престане и ще остане едва бегла осъзнатост. Дъхът може да стане толкова неуловим, че да изчезне! Може би само седим и няма никакво дишане. Всъщност дишането си го има, но изглежда, че го няма. Това е, защото умът е достигнал най-префиненото си състояние и има само бегла осъзнатост. Минал е отвъд дишането. Установява се знанието, че дишането е изчезнало. Какво ще вземем за обект на медитацията сега? Това знание става нашият обект – осъзнатостта, че няма дишане.
На този етап може да се случат неочаквани неща: някои хора ги изпитват, други – не. Ако все пак възникнат, трябва да сме твърди със силна осъзнатост. Някои хора виждат, че дъхът е изчезнал и се плашат, страхуват се, че ще умрат. Просто трябва да приемем ситуацията. Установяваме, че няма дишане и взимаме това за обект на осъзнаване.
Можем да кажем, че това е най-твърдият, най-сигурен вид самади: има само едно, твърдо, непоклатимо състояние на ума. Тялото може да стане толкова леко, сякаш изобщо го няма. Имаме чувството, че седим в празно пространство, напълно празни. Макар това да изглежда много необичайно, трябва да разберете, че няма от какво да се тревожите. Установете ума си си така.
Когато умът е в стабилно едно, без сетивни впечатления, които да го смущават, човек може да остане в това състояние неопределен период от време. Няма да има болезнени усещания. Когато самади е достигнало това ниво, можем да го напуснем, когато решим, но излизането от него трябва да е комфортно, не защото сме отегчени или уморени. Излизаме от него, защото това ни е достатъчно, изпитваме лекота и нямаме никакви проблеми.
Ако можем да развием такъв вид самади, когато седим, да кажем 30 минути или час, умът ще е спокоен и хладен много дни. Когато умът е такъв, той е чист. Каквото и да изпитаме, той ще се намеси и ще го обследва. Това е плодът на самади.
Моралът има една функция, концентрацията – друга, мъдростта – трета. Тези фактори са като цикъл. Можем да ги видим всичките в един спокоен ум. Когато умът е хладен, той е събран и сдържан заради мъдростта и енергията на концентрацията. Колкото по-събран става, толкова по-префинен, което от своя страна дава сила на морала да нарастне в чистота. Пречистването на морала ни помага за развиване на концентрацията. Когато концентрацията е твърдо установена, тя помага за надигането на мъдростта. Моралът, концентрацията и мъдростта си помагат и са взаимосвързани.
Накрая пътят става един и функционира непрекъснато. Трябва да се стремим към силата, която се надига от пътя, защото тя води до прозрение и мъдрост.
Из „Вкусът на свободата“, Ajahn Chah