Right Aspiration
Вторият елемент от Осморния път е сама санкапа. Понякога това се превежда като „Правилна Мисъл”, мислене по правилния начин. Но тук качеството е по-динамично – като „намерение”, „поведение” или „стремеж”. Аз предпочитам да използвам „стремеж” – дума, която е някак особено смислена за Осморния път – защото ние наистина се стремим.
Важно е да видим, че стремежът не е желание. Думата „тана” на Пали означава желание, което идва от невежество, докато „санкапа” означава стремеж, който не идва от невежество. „Стремеж” може да ни се струва като някакво желание, защото на английски използваме думата „желание” за всичко от това естество – независимо дали е стремление или искане. Вие може да мислите, че стремежът е нещо като тана – искане да стана просветлен (бава тана) – но сама санкапа идва от Правилното Разбиране, от ясното виждане. Това не е искане за ставане на каквото и да е; не е желанието да стана просветлен човек. С Правилно Разбиране цялата тази илюзия и начин на мислене вече нямат логика.
Стремежът е чувство, намерение, поведение или движение вътре в нас. Духът ни се повдига, не потъва надолу – не е депресия! Когато има Правилно Разбиране, ние се стремим към истината, красотата и доброто. Сама дити и сама санкапа, Правилното Разбиране и Правилният Стремеж се наричат паня, или мъдрост, и те формират първата от трите секции в Осморния път.
Ние можем да разсъждаваме: Защо още се чувстваме недоволни, дори когато имаме най-доброто от всичко? Не сме напълно щастливи дори да имаме красива къща, кола, идеален брак, прекрасни, умни деца и всичко останало – и със сигурност не сме доволни, когато ги нямаме тези неща!… Ако ги нямаме, можем да мислим: „Ако имах най-доброто, щях да съм доволен.” Но няма да е така. Земята не е мястото за нашето доволство; и не се предполага да бъде. Когато осъзнаем това, вече не очакваме задоволство от планетата Земя; не предявяваме това искане.
Докато не осъзнаем, че тази планета не може да задоволи всичките ни искания, все питаме: „Защо не можеш да ме задоволиш, Майко Земя?” Ние сме като малки деца, които сучат от майка си, непрестанно опитващи се да вземат всичко от нея и искащи тя винаги да ги храни и да ги прави доволни.
Ако бяхме доволни, нямаше да се чудим за нещата от живота. Но все пак признаваме, че под краката ни има нещо повече от земя; че над нас има нещо, което не разбираме напълно. Ние имаме способноста да умуваме върху живота, да разглеждаме неговия смисъл. Ако искате да узнаете смисъла на живота си, не може да сте задоволени откъм материални богатства, удобство и сигурност.
И така, ние се стремим да узнаем истината. Вие може да си мислите, че това е някакво самонадеяно желание или стремление: „За кого се мисля аз? Малкото ми старо аз се опитва да узнае истината за всичко.” Но стремежа го има. Защо ще го имаме, ако не е възможен? Разгледайте концепцията за абсолютната реалност. Абсолютната концепция е много изтънчена; идеята за Господ, за Безсмъртието или вечното, всъщност е много префинена мисъл. Ние се стремим да опознаем тази абсолютна реалност. Животинската ни страна не се стреми; тя не знае нищо за подобни стремления. Но у всеки от нас има една интуитивна интелигентност, която иска да знае. Тя винаги е с нас, но ние сме склонни да не я забелязваме. Не я разбираме. Склонни сме да я отхвърлим или да не й вярваме – особено съвременните материалисти. Те си мислят, че това е една фантазия и че не е реална.
Що се отнася до мен, аз бях много щастлив, когато осъзнах, че планетата не е моят истински дом. Винаги го бях подозирал. Спомням си как още като съвсем малко дете си мислех: „Моето място не е тук.” Никога не съм чувствал особена принадлежност към планетата Земя – още преди да стана монах, никога не съм мислел, че се вписвам в обществото. За някои хора това може да е просто невротичен проблем, но може да е нещо като интуиция, каквато децата често имат. Когато си невинен, съзнанието ти е много интуитивно. Съзнанието на едно дете е по-интиутивно свързано с мистериозните сили отколкото съзнанията на повечето възрастни. Като растем, ставаме обусловени да мислим по много установени начини и да имаме фиксирани идеи за това кое е реално и кое не. Докато развиваме егото си, обществото ни диктува кое е реално и кое не, кое е редно и кое нередно, и ние започваме да интерпретираме света през тези фиксирани перцепции. Това, което ни се струва очарователно у децата, е, че те още не правят така, все още виждат света с интуитивния ум, който още не е условен.
Медитацията е начин за разусловяване на ума, което ни помага да оставим всички твърди становища и фиксирани идеи. Обичайно, каквото е реално се пропуска, докато на нереалното му отдаваме цялото си внимание. Това представлява невежеството (авиджа).
Разглеждането на нашия човешки стремеж ни свързва с нещо по-висше от животинското царство на планетата Земя. За мен тази връзка изглежда по-реална, отколкото идеята, че това е всичко, което е; че като умрем, телата ни изгниват и няма нищо повече. Когато размишляваме за тази вселена, в която живеем, виждаме, че тя е много необятна, мистериозна и непонятна за нас. Но когато се доверим повече на интуитивния си ум, можем да сме възприемчиви за неща, които сме забравили или за които не сме били отворени досега – отваряме се, когато се освободим (пуснем) от фиксираните, условни реакции.
Ние може да имаме фиксираната идея, че сме индивидуалност, че сме мъж или жена, че сме англичани или американци. Тези неща може да са много реални за нас и можем дълбоко да се разстройваме и гневим за тях. Дори сме готови да се избием едни други заради тези условени гледни точки, които поддържаме и на които вярваме, и никога не сме оспорвали. Без Правилен Стремеж и Правилно Разбиране, без паня, ние никога не виждаме истинската природа на тези наши позиции.
Аджан Сумейдо
ГОРСКО ВРЕМЕ 