Vipassana or Satipatthaana Meditation

ВИПАСАНА ИЛИ САТИПАТАНА МЕДИТАЦИЯ

Будата казал: „Това е единственият начин, монаси, за пречистване на съществата, за преодоляването на тъгата и воплите, за изчезването на болката и скръбта, за достигането на Благородния Път, за осъществяването на Нибана, и той е Четирите Основи на Осъзнатостта.

„Тук (в това учение), монаси, монахът обитава в съзерцание на тялото в тялото, жарко, с ясно разбиране и осъзнато, преодолявайки алчността и мъката в света;
„Той обитава в съзерцание на чувството в чувствата, жарко, с ясно разбиране и осъзнато, преодолявайки алчността и мъката в света;
„Той обитава в съзерцание на съзнанието в съзнанието, жарко, с ясно разбиране и осъзнато, преодолявайки алчността и мъката в света;
„Той обитава в съзерцание на даммата в даммите, жарко, с ясно разбиране и осъзнато, преодолявайки алчността и мъката в света.”

Из Маха Сатипатана Сутта, Четирите Основи на Осъзнатостта

Само осъзнатостта може да ни изведе до постигането на Нибана.
Има 21 различни вида практики, от които да избираме.

Осъзнатостта – сати, е като „пазач”. Махне ли се пазачът, всичко може да влезе. Докато осъзнатостта е на сетивните врати, умовете ни са пазени и чисти.
Никакви неблаготворни ментални състояния не могат да влязат в умовете ни, защото осъзнатостта е там и пази сетивните врати.

Какво е осъзнатост?

„Осъзнатост” е превод на думата „сати” на пали. Проповедта се казва Сатипатана – имаме думичката „сати”. Това „сати” се превежда като „осъзнатост”. Може би няма по-добра дума.

„Сати” буквално означава спомняне, (опомняне), но покрива много повече от това. Етимологично „сати” означава спомняне, но в нормалната му употреба означава много повече. „Сати” се определя в Коментарите като спомняне и характеристиката му се казва, че е „не-потрепваща”, това означава, че „не се носи по повърхността”. Ако е сати, не може да е повърхностно, трябва да проникне дълбоко в обекта. Сати се казва, че има функцията да не губи обекта. Докато има сати, или осъзнатост, ние не губим този обект, не го забравяме. Тя е като пазачът на портата. Това наричаме осъзнатост.

„Основи на осъзнатостта” означава „установяване” на осъзнатост или „твърдо установена осъзнатост” или „осъзнатост твърдо установена”.

В проповедта Будата казва, че има четири основи на осъзнатостта. Когато практикувате випасана, вие практикувате и четирите основи на осъзнатостта, но ги практикувате разбъркано, произволно, а не една след друга, както са дадени в проповедта. Това е така, защото, когато практикувате випасана, трябва да сте осъзнати за обекта в настоящия момент.
Каквото възникне – то е нашият обект.
Не можете да си позволите да не сте осъзнати за обекта в настоящия момент. Обектът в настоящия момент може да е един от тези четири: понякога е тялото, понякога чувствата, понякога съзнанието и понякога са дамма обекти. Наблюдавате каквото възникне. Нямате избор. Затова понякога випасана медитацията се нарича „безизборна медитация”.
За да се надигне ясно разбиране, за да има осъзнаване, ни трябва още едно нещо и това е концентрацията. Без концентрация не може да има ясно разбиране.
Концентрацията е ментално състояние или ментален фактор, който държи компонентите на ума фокусирани върху обекта и не им позволява да ходят при други обекти. Например, ако вземете дъха си за обект, умът ви е фокусиран върху дъха и не ходи никъде другаде.
Когато имаме концентрация, умът се успокоява и става тих и това е моментът, в който започваме да виждаме неща.
Това е като водата. В началото във водата има пясък или тиня и не можем да видим ясно. Но когато пясъкът или тинята се утаят, водата става чиста и можем да виждаме през нея. Умът трябва да е утишен като водата, защото има много частици тиня или много ментални зацапвания. Ние трябва да уталожим тези ментални зацапвания, които се наричат ментални пречки – за да можем да виждаме ясно. Когато водата на ума ни стане прозрачна, тогава се надига ясното разбиране или истинското познание за нещата.
Ценността на осъзнатостта:
Осъзнатостта е регулаторен ментален фактор. Тя помага да не прекалим с усилието, да не прекалим с концентрацията и т.н.

Първата основа е тялото: Понякога тялото не означава цялото физическо тяло, а група от някои материални качества. Дишането също се нарича тялото. Различните части на тялото също се наричат тялото. Под думата „тяло” трябва да разбираме всичко, което се асоциира с тялото.

Втората основа е чувствата: Чувството е ментално състояние. Имаме болка, физическа болка и изпитваме тази физическа болка с ума си. В нашия ум има ментално състояние, което се нарича чувство. Понеже е болка, чувството е болезнено чувство. Когато Будата казал монахът съзерцава чувството в чувството, е имал предвид менталното състояние, а не задължително болката. В практика, когато имаме болка, трябва да се концентрираме върху болката и да бъдем осъзнати за нея, защото това е нещо практично. Но всъщност когато си отбелязваме „болка, болка”, ние си отбелязваме менталното състояние, което чувства болката в тялото. Това чувство може да е три вида: приятно, неприятно, неутрално.

Третата основа е съзнанието. Обикновено се превежда като ум, но мисля, че съзнание е по-добър превод. Думата на пали е „чита”. Това означава съзнание. В будистката психология умът се състои от четири неща. Тоест това, което наричаме „ум” е комбинация от четири неща. Понякога може да има объркване относно тези термини: ум и съзнание. Ще кажем, че първо, умът се състои от две неща – съзнание и ментални фактори. Съзнанието се дефинира като яснота за обект.
Тук яснотата не е като яснотата при медитация. Тя е като аз да съм наясно, че там има някой, макар да гледам насам. Този вид яснота се нарича съзнание – поне от гледна точка на Абидамма.
Макар да използваме думата „съзнание” за думата „чита” , преводът не е съвсем точен. Съзнанието се определя като ментално състояние, което е яснотата за обекта. Само когато има яснота за обекта, може да има контакт с обекта, чувство за обекта, харесване на обекта, нехаресване и т.н. Тези ментални състояния са подчинени на съзнанието, но са и компоненти на ума.
И така, първо, умът се дели на две – съзнание и ментални фактори. Контакт, чувство, възприятие, внимание, харесване, нехаресване и т.н. – всички те се наричат ментални фактори.
Според Абидамма те са 52 и тези 52 са групирани в три – чувство, възприятие и ментални формации.

Последната основа е даммата. Тази пали дума е особено трудна за превод и означава много неща в много различни контексти. Най-често, в този случай, тя се превежда като ментални обекти.
Съзерцаване на дамма обекти: ако се концентрирате върху гнева, тогава съзерцавате дамма. Ако видите нещо и осъзнато го гледате, тогава извършвате съзерцание на дамма обект. Съзерцанието на дамма обекти е много широко понятие и включва менталните пречки, агрегатите, факторите на просветлението и Четирите Благородни Истини.

Както казахме, тези четирите се практикуват произволно, така че когато наистина практикувате, не се опитвайте да разберете кое точно правите, това е разсейване.

Като практикуващи випасана разглеждате това, което е в настоящия момент. Каквото и да е то, ваш дълг е да бъдете осъзнати за този обект, за да нямате желание и скръб за него. Докато сте осъзнати за обекта в настоящия момент, се справяте добре, медитацията ви е добра. Не е добре, когато се отнасяте по мислите си и забравите за медитацията за секунди и дори за минути. Това не е добре.
Но докато сте осъзнати, се справяте както трябва.

Това, което е важно за випасана е първо, да сте осъзнати за обекта в настоящия момент. Понякога можете да се изпуснете и да се отнесете и това изпускане може да стане обект на осъзнанаването ви. Винаги трябва да има фокус на осъзнаване. Винаги, осъзнатост – тук, осъзнатост – там. И ако осъзнатостта ви е интензивна, тогава ще имате бърз прогрес и ще започнете да виждате истинската природа на нещата.
Ще започнете да виждате, че обектите се надигат и отминават (изчезват). Когато виждате надигането и изчезването, виждате, че те са нетрайни. Когато виждате, че са нетрайни, виждате незадоволителната (страдателната) им природа, както и без-азовата природа, или че нямате никакъв контрол върху тяхното надигане и отминаване.

Когато ги видите, се казва, че виждате трите основни характеристики (трите сигната) на всички обусловени феномени. Виждането на трите характеристики на всички обусловени феномени е есенцията на випасана.

Ако практикувате випасана, трябва да видите тези три характеристики, защото думата „випасана” означава „ да видиш по различни начини” и виждането по различни начини означава да виждате в светлината на нетрайността, на страданието и на без-азовостта.

За да видим тези три характеристики, трябва да наблюдаваме, да гледаме и да внимаваме за обектите в този настоящ момент.

Сайадо Силананда

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: