ОБЛЕГНЕТЕ СЕ НА ОСЪЗНАВАНЕТО СИ:

Думата „невежество”, както е използвана на пали, означава „незнаене на Четирите Благородни Истини с техните три аспекта и дванадесет прозрения” (това е формулата за Четирите Благородни Истини). И пътят се нарича осморен. Но Осморния Път всъщност е просто осъзнаване. Осъзнаването е Пътят и осемте части са малко или повече позиции за рефлексия, а не действителни стъпки по някакъв действителен път. Въпросът не е в това да приемате цялата тази концепция за пътя твърде буквално, като разсъждавате, че една стъпка води до друга – първо правиш това и после онова. Разглеждано от лична гледна точка, можете да се зачудите: „Имам ли правилно разбиране? Речта ми дали наистина е правилна през цялото време?” И после можете да си кажете: „О, аз изобщо не съм на пътя! Онзи ден казах нещо, което не биваше да казвам.” Ако започнете да мислите така за себе си, само ще се объркате. Моят съвет е да не превръщате себе си в проблем. Откажете се от това превръщане на себе си в проблем или от това колко добри или лоши сте, или от това какви трябва да бъдете или да не бъдете. Научете повече да се облягате на осъзнаването си и го затвърждавайте. Разпознавайте го и съзнателно го мислете: „Това е осъзнаването – слушането – отпуснатото внимание.” Тогава ще усетите връзката. Това е естествено състояние, което се поддържа само. Не зависи от вас да го създадете. Не зависи от условия, които да го поддържат. Има го тук и сега, каквото и да се случва.

Във всеки миг, в който разпознаваме това будно състояние – и се облягаме на него и се научим да го ценим – идва радост, идва състрадание, идва любов. Но те не са лични; не се основават на харесване, предпочитания или каммични привързвания.  Дамма не е разрушаване на обусловените феномени, а това, което ги съдържа. Всички вероятности на обусловени феномени възникват и отминават в даммата; и веднъж, като видим това, вече нищо не може да ни обвърже, защото е видяна реалността на даммата, а не просто формите, които се надигат и отминават. Осъзнатите рефлексии са вещи способи, които Будата е разработил за изследването на опитността, за разбиването на илюзиите, които подхранваме, за пробиването на невежеството, в което сме се вкопчили, за освобождаването ни от формата, от ограниченото и неудовлетворителното. Вместо да уча на много техники или да ви давам твърде сложна структура, аз предпочитам да окуражавам хората да се доверяват на себе си с осъзнатост и будност. Често пъти медитацията се преподава с идеята, че човек трябва да постигне нещо или да се отърве от нещо. Но това само засилва съществуващата идея, че „Аз съм някой, който трябва да стане нещо, което не съм, и трябва да се отърва от лошите привички, погрешки и недостатъци.” Ако не прозрем отвъд това, задачата ни е безнадеждна. Най-доброто, което може би ще направим при тези обстоятелства, е може би да модифицираме нашите навични тенденции, да станем по-добри хора, по-щастливи в света – и това не бива да се подценява – но смисълът от учението на Будата е освобождението.