Chanting

Lotus

Lotus (Photo credit: Wikipedia)

Песнопение, напев, припяване…

Традицията тръгва отпреди 6-7000 години, когато индийските риши започват да обособяват обширното рецептурно тяло на Аюрведа – Науката за живота. За да бъде приготвено едно лекарство, било то мехлем или тинктура, се следват определени поетически стъпки, които се запомнят с характерен напев. Това устно Предание се е запазило в индийската култура и можем да го срещнем не само в медицинската практика, но и в различните религиозни течения.

В теравада традицията chanting заема важна част в живота на будиста.  Сутрешната и вечерната пуджа включват различни посвещения, отдавания на почит и мета, рефлексии и хвалебствия, като всички са неизменна част от практиката.  Това  напомня на утренята и вечернята в християнската традиция, но тук текстовете служат за една непрекъсната препратка към реалността на живота (която ние често забравяме). Например, сабе санкара анича – всички неща (условия) са нетрайни, подлежат на начало и край. Когато сме в криза или стрес, ние често пъти се удавяме във водовъртежа на емоционална болка и тревожност, забравяйки, че и това ще отмине. В такива моменти един трениран подход, един формиран навик за разглеждане на случващото се, може да се окаже спасителен за психиката. Има нещо, случващо се, знаем, че то ще отмине, защото веднъж е започнало, знаем, че носи страдание и стрес – факт, и знаем, че то не съм аз. (анича, дукка, анатта). Знаем, че когато нещата се развиват като по сценарий – било то добър или лош, най-вероятно говорим за випака камма (карма – Санскр.), резултатната карма, която трябва да се изтърколи като тежък камък от върха на планината. И вместо да се правим на Сизиф и да се борим с нея, просто трябва да я изчакаме да стигне до долу, и да, максимално да облекчаваме общото състояние на всички участници в случващото се.

Из „Поздрав към Трите Скъпоценности” (Salutation to the Triple Jem):

Чули Учението, ние знаем това:

Раждането е дукка,

Остаряването е дукка

И смъртта е дукка;

Тъгата, плачът, болката, скръбта и отчаянието са дукка;

Асоциирането с нехаресваното е дукка,

Отделянето от харесваното е дукка,

Непостигането на желанията е дукка.

Накратко, петте фокуса на вкопчващия се ум са дукка.

Те са, както следва:

Идентификацията с тялото,

Идентификацията с чувството,

Идентификацията с възприятието (перцепцията),

Идентификацията с менталните формации,

Идентификацията със съзнанието.

За пълното разбиране на това,

Благословения в своя живот

Често наставлявал учениците си по този начин.

Като допълнение, той ги наставлявал още:

Тялото е нетрайно,

Чувството е нетрайно,

Възприятието е нетрайно,

Менталните формации са нетрайни,

Съзнанието е нетрайно.

Тялото е не-аз,

Чувството е не-аз,

Възприятието е не-аз,

Менталните формации са не-аз,

Съзнанието е не-аз.

Всички условия са нетрайни.

Няма аз в сътвореното и несътвореното.

Всички ние

Сме ограничени от раждане, остаряване и смърт,

От тъга, плач, болка, скръб и отчаяние;

Ограничени от дукка и подпушени от дукка.

Нека всички се стремим към пълна свобода от страданието.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: