Working With Fabrication

Дали можем да се извадим от блатото на ума си сами, като един истински барон Мюнхаузен? И по-точно, ако сами не се извадим, тогава кой? Терапевт, психолог, психиатър? Съвсем наскоро употребих един израз, който никак не ми е по-вкуса – „Проблемът на давещия се е проблем на давещия се.“ Простете, ако не го цитирам точно. Е, погледнато така, моделът „Мюнхаузен“, или самоизваждането от блатото на мисловните ни светове, е само наша работа и ничия друга.

6a00d83452719d69e20147e03fa28a970b-800wi

Работа с умотворенията (фабрикациите*)

 

Когато Будата изрежда различните условия, водещи до страданието,  започва с начина, по който невежеството обуславя нашите умотворения (измислици, фабрикации). Звучи доста абстрактно, но всъщност е много полезен инструмент за разбирането ни какво правим и как да го правим по-умело и осъзнато. Можем да направим крачка назад от начина, по който обичайно си създаваме страдание, и да се научим да умотворим по начини, които са по-вещи, защото самият Път също е умотворение. Събираме Правилната Осъзнатост, Правилната Концентрация, всички фактори на Пътя, събираме ги в едно – което е и умотворението. Умотворението (измислицата) не е пълна лъжа или нереалност. Просто по този начин ние оформяме нашата опитност. Правим го по три начини. Посредством телесни фабрикации (умотворения), какъвто е дъха. Върху това се концентрираме в момента. Вдишвате, издишвате, фабрикувате – творите своята опитност. После прилагате насочена мисъл (витака)  и оценка (вичара) – това са вербални умотворения, нещата, които си казвате. Всички различни гласове в ума ви. Избирате тема и правите коментар. Насочената мисъл е изборът на темата, а оценката е коментарът, който може да е твърдение или въпрос. След което идва ред на менталните умотворения – чувства и възприятия (перцепции). Чувствата са на удоволствие и болка, или нито на удоволствие, нито на болка. Перцепциите са етикетите, които поставяме на нещата, образите, които държим в ума си. Когато сравняваме перцепциите с насочената мисъл и оценката, перцепциите са като думи, като отделни думи, докато насочената мисъл и оценките боравят с цели изречения. Тези неща имат огромно въздействие върху начина ни на преживяване. И всичките гласове в ума ни, всичките „членове на комисията на ума”, всичките ни различни идентичности са плод на тези различни форми на умотворене. И тук Учението става полезно. В ума ви идва мисъл, идва и емоция, казва ви, че искате да направите това или онова… И ако осъзнаете, че това не е вещо, можете да го погледнете и да си зададете въпроса що за умотворение е това – още една причина да работим с дъха и да ставаме по-чувствителни към дихателните енергии. Можете да станете чувствителни към това как една конкретна мисъл върви с определен тип дишане. И ако разпознаете, че не е веща, променяте начина си на дишане. Това отслабва силата на конкретната мисъл. Това е особено полезно, когато си имате работа с адикции (пристрастявания). Щом се надигне желанието за доза – каквато и да е тя, вие се напрягате, което е указание, че трябва да направите нещо с тялото, с напрежението в него, с болежката. Можете да заобиколите това, като започнете да дишате по един спокоен начин, изваждайки се от състоянието, казвайки си – „Аз мога да дишам по един приятен начин.” И това отслабва желанието, отслабва нуждата от дозата. И тогава можете да разгледате какво казват мислите. Можете да видите, че си измислят. И не е нужно да им вярвате. Когато разсъждавате за тези концепции и умотворения, си напомняйте, че това са важни инструменти за това как да направите крачка назад, да се разграничите от този конкретен мисловен свят, който върви с този „член на комисията на ума”. Защото от будистка гледна точка тези „членове на комисията” са това, което наричаме „ставания”. С други думи, имаме идентичност, но и конкретен свят, който върви с нея. Например имате пристрастяване към шоколада. Идва глас, който ви говори за шоколад и незабавно всички неща, свързани с яденето на шоколада, стават част от този свят. И вие се учите как да излизате от това, как да правите крачка назад. Когато гледате мислите си, когато се научите да ги разглеждате така, вие правите крачка назад и сякаш гледате телевизия – не влизате в телевизионния приемник, макар че в наши дни повечето хора буквално си завират главите в телевизорите. Но физически не сте там. Това е като да отстъпите назад и да бъдете критик на телевизионно предаване – как са го направили, кое е добро и кое не… Един вид, вие не влизате в сюжета, не вярвате на персонажите, не се идентифицирате с тях.  Отстъпвате назад и ги разглеждате като нещо измислено, нещо скалъпено с определена цел и можете да се запитате каква е тази цел. В повечето тв предавания е за да се продаде нещо или да се продаде конкретна идея. И когато видите мотивацията зад това нещо, можете да се извадите от него и да си кажете – „Аз не искам да се въвличам, не искам да вярвам в този мисловен свят.”

Това е като събитията от 11 септември. Тогава бях в национален парк Рейниър. Оказа се, че там има само един телевизор, който беше във фоайето на главната хотелска сграда. Влязох и видях – мисля, че бяха CNN, които вече бяха направили ставката с темата, музиката и заглавието на събитието. И осъзнах, че те създават определен свят, от който аз не желая да бъда част, затова се обърнах и излязох. Когато видите намеренията и осъзнаете, че не искате да се идентифицирате с  тях, можете да се извадите и е много по-лесно да се извадите, ако се научите да разглеждате тези различни гласове в ума си като конгломерати от тези различни видове умотворения. Хитрината по Пътя е да се научите как да използвате умотворенията  като част от Пътя. В крайна сметка, Правилното Виждане е вид умотворение (измислица). Но то е конкретен вид умотворение, което може да ви вади от други, поглъщащи умотворения. Анандапендика, който бил ученик на Будата, мирянин, доста напреднал в практиката, веднъж бил запитан от членове на други религиозни секти  за вярата и вижданията на Будата. Анандапендика бил доста напреднал и казал: „Аз не знам целостта на неговите виждания.” „А на монасите тогава?” – „И целостта на техните виждания не знам, но мога да ви кажа аз в какво вярвам, как аз виждам нещата. Но първо искам да чуя вашите схващания.” И различните членове на секти заговорили за актуалните теми на времето си – за това дали вселената има граници или няма, дали е вечна или не е, дали душата е едно и също нещо с тялото или душата е отделна и тялото е отделно… какво се случва с просветления човек, достигнал просветление, дали напуска съществуванието или и съществува, и не. Като погледнете тези въпроси, всичките са свързани със ставането, а какво е светът, какво е човекът? Откъде идва светът, откъде идва човекът – това поражда дълга серия свързани теми. Анандапендика казал: „При всичките тези случаи, вкопчите ли се в дадено виждане, това вкопчване ще е съзнателно усилие. Придържайки се към това, се придържате към страданието.” Попитали го – „А твоето виждане какво е?” – „Всичко, което е изфабрикувано, всичко, което е сътворено, води до страдание.” Членовете на сектите казали – „Но ако се придържаш към това виждане, и ти се придържаш към страданието.” „Не – казал Анандапендика – това е инструмент, който използвате, за да отделите прилепванията си. За да минете отвъд страданията, за да ги накарате да замлъкнат.”

И отново, това виждане пак е творение на ума, но понеже се занимава с наблюдаването на други умотворения, съдържа семената на трансцендентността. Позволява ви да гледате творенията на ума си и да ги пускате да си идат. Каквито и да са темите – дори да са големи и космически… Желанието да се вкопчите в тази тема, желанието да намерите отговор, ще ви увърже в страдание. Трябва да правите крачка назад от такива теми. Използвате Правилното Виждане, за да се разграничите от тях и после, за да премахнете всяко прилепяне (привързване), което сте развили към Правилното Виждане. Това ви дава свобода, дава умението от практиката. Учите се кои умотворения са полезни с цел да пуснете неполезните такива. Това може да се приложи към всичко, към всички гласове в ума ви – от обичайните ежедневни пристрастявания към по-големите  адикции… Като въпросите за това откъде идваме, какво е основанието за съществуването на космоса… Будата учел да разглеждаме това желание да си отговорим на тези въпроси и откъде идва то. То може да не е особено неполезно, но щом има някакво прилепяне към темата, ще има стрес и страдание. Трябва да се научите да направите крачка назад и да видите това като глас в ума си, образуван от тези различни умотворения. Когато имате чувство на безпристрастие и раз-очарование, тогава можете да пуснете този глас и да бъдете свободни.

Образът на свободата, идваща от пускането, бил описван от Будата като огън, подхранван и привързан към своето гориво. И когато огънят угасне, то е, защото е пуснало горивото си. Често пъти и ние така се чувстваме в капана на нещо, защото то се е вкопчило в нас, държи ни и ни дърпа. Но образът тук казва, че ние сме в капана само на неща, за които и ние се държим. В едни случаи те са видимо смислени и вещи, в други – не, но все ни причиняват страдание. И това, което правим, е да работим с дъха. Всъщност работим с всички видове творения, фабрикации – дъхът е телесно творение и можете да го настроите както искате. И докато се занимавате с настройването, произвеждате насочена мисъл (витака) и оценка (вичара). Питате се дали дишането ви е удобно така и ако не е, какво можете да направите, как да го промените. И после следва чувството на относителни степени на удоволствие от работата с дъха. И перцепцията, която държите в ума си, за това какво прави дихателната енергия с тялото ви. Откъде влиза, откъде излиза… Ставате все по-чувствителни към тези процеси, разглеждайки как участвате в тях, докато създавате това състояние на концентрация. Това ви дава две неща: едно спокойно място за пребиваване, от което да разглеждате другите форми на умотворене или фабрикуване и в процеса на създаване на това състояние на концентрация вие ставате по-чувствителни към процесите на самото фабрикуване. Използвате това, докато изпълни ролята си на Правилно Виждане, след което се научавате да го махате… и тогава сте свободни. Но не бързайте да го махате. Много хора се боят, че ще заседнат в концентрацията. Имам един ученик, финансов консултант, който се страхуваше, че ще заседне в концентрацията. И аз му казах: „Представи си някой в офиса, който току-що е бил повишен, дали са му нова длъжност, и той идва и казва – как да се придвижа по-нагоре по корпоративната стълбица, кое е следващото стъпало? Не искам да засядам на тази длъжност. Ти ще му отговориш, че за да се придвижи нагоре, трябва да започне да изпълнява настоящата си работа много добре. Същото е и с концентрацията. Трябва да се научи да я правиш много добре, преди да минеш отвъд нея. Задържането за по-дълго време не означава, че си заседнал, просто се учиш да наблюдаваш тези процеси на умотворене и фабрикуване по-вещо.  Когато си в по-дълбоко състояние на концентрация, насочената мисъл и оценката отпадат. Виждате ги като конкретен тип фабрикуване – виждате ги как започват и как се преустановяват. И когато стигнете до четвъртата джана, дори дъхът спира. И остават само менталните творения.  Аджан Лий има една хубава метафора за това – котел с различни метали в него.  Като го нагрееш, достигаш точката на кипене на даден метал, той се разтваря и се изпарява. Увеличаваш топлината и достигаш точката на кипене на друг метал, който също се разтапя. И понеже различните метали имат различна точка на кипене, всичките се разтварят по отделно. Същото е и с различните видове фабрикации – навлизайки във все по-дълбока концентрация, те постепенно отпадат. Можете да влезете в тях и да наблюдавате как се отделят. Но важният урок е да се научите как да използвате това разбиране и тогава можете да го използвате за всякакви неща в живота. Като започнем от най-грубите пристрастявания и минем към най-фините – към всичко, което причинява стрес и страдание. И макар ученията за умотворенията и фабрикациите да изглеждат отвлечени и абстрактни, всъщност са много директни и бързи инструменти за изваждане от мисловните светове, за изваждане от идентичностите, от всички „членове на комисията на ума”, използвайки вещите и полезни такива за натрупване на мощ над неполезните. И когато те си свършат работата, можете да оставите и тях. Осъзнавайки, че вече нямате нужда от подкрепата на тези сътворените идентичности, вече сте напълно свободни.

Едно от твърдения, което ме привлече към тези учения, беше, че целият смисъл е в пречистването на сърцето. Така го пречиствате.

Обитавате място, което не е засенчвано от никакви фабрикации.

Танисаро Бикху, 14.5.2013, в горския манастир Уат Мета

*На места съм запазила оригиналната дума fabrications, защото най-точно описва феномените.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: