Walking the path of Buddha-Dhamma

Днес, на 22 юли, теравада традицията празнува Асалха Пуджа – в деня на пълнолунието през осмия лунарен месец. На този ден Будата привежда колелото на Даммата в движение със своята първа проповед за Четирите благородни истини.

Честита Асалха Пуджа!

Да вървиш по пътя на Буда-Дамма…
По правило хората, които искат да си идат у дома не са онези, които просто седят и мислят за пътуване. Те трябва да предприемат процеса на пътуването стъпка по стъпка, в правилната посока, та накрая да се озоват у дома. Ако тръгнат по грешен път, може да попаднат на затруднения като мочурища и други препятствия, трудни за преодоляване. Или погрешната посока може да ги вкара в опасни ситуации и те никога да не стигнат у дома.
Тези, които си пристигнат у дома, могат да се отпуснат и да спят удобно – домът е място на комфорт за тялото и ума. Те наистина са си дошли у дома. Но ако пътникът само минава покрай прага на дома си или само заобикаля, няма да има никаква полза от това дълго пътуване да дома.
По същия начин вървенето по пътя за достигане на Буда-Дамма е нещо, което всеки от нас трябва да направи индивидуално, защото никой не може да го извърви вместо нас. И трябва да вървим по правилния път на морал, концентрация и мъдрост, докато намерим благословията на чистотата, сиянието и умиротворението на ума, които са плодовете от вървенето по пътя. Но ако някой има само познанието от книгите и писанията, проповедите и сутите, това е само познание от картата или плановете за пътуването. Дори за сто живота този пътник не ще познае чистотата, сиянието и умиротворението на ума. Вместо това, само ще загуби време и никога няма да извлече истинските ползи от практиката. Учителите са онези, които само указват посоката на Пътя. След като изслушаме учителите, дали ще тръгнем по Пътя или не, като практикуваме сами и съответно обираме плодовете на практиката, изцяло си зависи само от нас.
Друг начин да разглеждаме това е като сравняваме практиката с шишенце лекарство, което докторът оставя за пациента. На шишенцето са написани подробни инструкции как да се взема лекарството, но колкото и пъти по сто да чете инструкциите, пациентът е обречен да умре, ако само това прави. Полза от лекарството няма да има. И преди да умре, той може горчиво да се жалва, че докторът не е бил добър, че лекарството не го е изцерило! Може да си мисли, че докторът е шарлатанин или че лекарството не струва, а всъщност сам е похабил времето си, като само е разглеждал шишенцето и е чел инструкциите. Защото не е спазил съвета на доктора да пие лекарството.
Но ако пациентът следва съвета на доктора и редовно си взема лекарството, той ще се възстанови. И ако е много болен, ще трябва да взема много от лекарството, докато ако леко болнав, ще му трябва съвсем малко лекарство, за да се излекува. Фактът, че трябва да използваме много лекарство, е резултат от сериозността на заболяването. Това е съвсем естествено и вие можете да го видите при едно внимателно разглеждане.
Докторите предписват лекарство, за да се изкара болестта от тялото. Ученията на Будата се предписват, за да излекуват болестта на ума, за да го върнат в естественото му здраво състояние. Будата може да се разглежда като доктор, който предписва лекове за болестите на ума. Той всъщност е най-големият доктор на света.
Ментални болести има у всеки от нас, без изключение. Когато видите тези ментални болести, не виждате ли смисъл в това да потърсите Даммата като опора, като лекарство, което да ви излекува? Пътуването по пътя на Буда-Дамма не се извършва с тялото. Трябва да пътувате с ума, за да достигнете до ползите. Можем да разделим пътниците на три групи:
Първо ниво: Състои се от онези, които разбират, че трябва да практикуват сами и знаят как да го правят. Приемат Буда, Дамма и Санга за свое убежище и са решени да практикуват усърдно според Ученията. Тези хора са се освободили от сляпото следване на обичаи и традиции и вместо това използват разум, за да изследват сами естеството на света. Това е групата на „будистките вярващи”.
Средно ниво: Тази група се състои от онези, които са практикували до достигането на непоклатима вяра в Ученията на Будата, Даммата и Сангата. Те също са проникнали до разбирането за същинската природа на всички съставни формации. Тези хора постепенно намаляват прилепянето и привързването. Те не се вкопчват в неща и умовете им достигат дълбоко разбиране за Даммата. В зависимост от степента на не-привързване и мъдрост, те съответно са познати като Влезли в Потока, Веднъж-Завърнал се, Не-Възвръщенци, или просто казано Благородни.
Най-висше ниво: Това е групата на онези, чиято практика ги е довела до тялото, речта и ума на Будата. Те са отвъд света, свободни от света и свободни от всякакви привързвания и приляпане. Те са познати като Архати (Араханти) или Свободните, най-висшата степен на Благородните.

Откъс от едно учение, Аджан Ча

Araham sammasambuddho bhagava
Buddham bhagavantam abhivademi
Svakkhato bhagavata dhammo
Dhammam namassami
Supatipano bhagavato savakasangho
Sagham namami

Благородният, Съвършено просветления и Благословен –
Отдавам почит на Будата, Благословения. (поклон)
Учението, толкова изчерпателно обяснено от него –
Кланям се на Даммата. (поклон)
Учениците на Благословения, които практикуваха толкова добре –
Кланям се на Сангата. (поклон)