Dhamma in Five Octaves

Идваме и си отиваме заедно… само че не се познаваме.

Това си го повтарям цяла сутрин, вероятно е свързано с едновременна кончина на Питър О’Тул и Джоан Фонтейн. Просто те са известни хора и могат да съберат вниманието на света върху себе си и събитието. А представяте ли си колко никому неизвестни хора умират едновременно и се раждат едновременно във всеки един миг. Едни идват, други си отиват – има едно непрекъснато текучество, но като че ли потоците имат характеристики, наречете ги теми. Но понеже сме толкова много, някак нещата се размиват и закономерното се губи и отстъпва място на привидния хаос.

Тази посока на мисли ме подсети за друга такава синхроничност, която бе повод за писане, разсъждения, рефлексии и пак преводи, разбира се. Част от преводите вече публикувах, но както се случва с всяко нещо, което си сътворил, свидното ми умотворение мине не мине привлича погледа ми и нямам сили да го убия. Една по-щателна проверка в компютъра открива много такива осиротели отрочета. Не знам дали ще си припозная всичките, но май на това ще дам шанс за нов живот. Пускам го в първия му вариант, пожелавам ви приятно четене. Надявам се да провокира размисли и ще се радвам на коментар!

DHAMMA IN FIVE OCTAVES

1454658_10202509856211409_739176080_n

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: