Приложен Будизъм

Приложен будизъм, или социално ангажиран будизъм, е понятие, което тръгва и намира своето широко приложение от този дребен, възрастен мъж с излъчване на Йода – Тик Нат Хан.

Той е виетнамски дзен учител на достолепната възраст от 88 години, когото Мартин Лутър Кинг нарича „Апостол на мира и не-насилието”. Другите му прозвища са „Баща на осъзнатостта”, „Другият Далай Лама” и „Дзен учителят, който пълни стадионите”.

През 60-те години преподава Сравнителни Религии в Принстън и будизъм в Колумбийския университет. През 70-те преподава в Сорбоната, създава движението „Сладък Картоф”, а после – през 1982 г. се премества в югозападна Франция и създава „Плъм Вилидж”. От аграрна ферма „Плъм Вилидж” прераства в действащ манастир, в който живеят 200 монаси постоянно, а посетителите достигат до 8000 души годишно.

В Англия днес, а и в други европейски страни набира скорост движението „Събуди Се” – Wake Up, което редовно организира флашмоб медитации на публични места.

Именно Тик Нат Хан е човекът, който толкова вдъхновява Джон Кабат-Зин,  че през  1979 г. да излезе в общественото пространство с една нова идея и нова дума „осъзнатост”. Тогава тръгват курсовете по MBSR (Редуциране на стреса на базата на осъзнатост). Вече ги има и онлайн.

Това бележи началото на една нова епоха, в която Дхармата си подава ръка с науката. Или иначе казано, съзерцателната мъдрост и дисциплините на съзнанието се се корелират с емпиричното познание и научната методология.

През 1987 година Далай Лама заедно с Адам Енгъл и Франсиско Варела започва един интелектуален експеримент, който сега е известен като „Mind and Life Institute” – една разрастваща се общност на учени, изследователи и съзерцатели – световни експерти в интроспекцията и медитативното обучение.

Един друг пионер в областта – д-р Ричард Дейвидсън, първоначално завършил випасана курсовете на Почитаемия Гоенка, дава обещание на Далай Лама да извади съзерцателните практики, състраданието и добрината на светло и да докаже ползите от тях за мозъка посредством невронауката. Той създава „Център за изследване на здрави умове” към университета „Уисконсин-Мадисън”  и работата му е основно свързана с пластичността на мозъка и въздействието на емоциите и съзерцателните (медитативни ) практики върху него.

А сега да се върнем 2500 години назад при Пробудения Готама, който казва: „Аз уча за страданието и за неговото преустановяване”.  Думата е „дукка” (Пали) и тя колкото означава страдание, толкова означава неудовлетворение, стрес и още куп други отрицателни състояния.

Будата не бил будист. Той бил човек, който търсел избавление от болестите, старостта и смъртта за себе си и за семейството си. И го намерил – посредством установяването на едно мета познание.

„Това е единственият път, монаси, за пречистване на съществата, за преодоляване на тъгата и воплите, за изчезването на болките и скръбта, за достигането на Благородния път, за осъществяването на Нибана и той е Четирите Основи на Осъзнатостта.”

Защото води до дълбоко познание на комплекса ум-тяло, който идентифицираме като аз.

Будизмът е религия, но преди да стане това, е бил просто учение, изведено от един радикален и прагматичен ум, от един Нео, който дава ясни указания как да се справим с матрицата на самсара.

Но какво става с едно практическо ръководство, ако бъде поставено в оковите на религията?

Става добре адаптирана апликация към самсара:  „По-добре от това няма да стане.” „Приспособи се”…

Иронията е, че това е едно от малкото средства, които ни помагат да изплуваме от вечно повтарящите се модели на отреагирване по навик, от нестихващия океан на кармичните обуславяния.

Учението е сравнявано със сал. Ако сте преплували океана, спокойно можете да захвърлите сала, а не да го превръщате в икона или догма.

„Опознай себе си”

Това е емблематичният надпис над входа на храма на Делфийския оракул в древността. Хората тогава посещавали питията и вероятно висели на опашки пред храма, очаквайки от устата й да се отронят думи, които ще им укажат бъдещето.

Човек винаги е искал да знае какво го очаква и винаги е имало практикуващи гадатели, питии и четци на знаци, които да тълкуват плодовете на времето.

Казват, че първите петима ученици на Будата били от осемте астролози в царския двор, които разчели бъдещето му, когато се родил. Те се отказали от прехраната си на гадатели и тръгнали с Готама, заедно да търсят лек срещу терзанията и скърбите в света. Лекът бил открит и го има и днес. Не бил скрито познание – гносис. Не бил обособен като елитарна дисциплина за някакъв таен елит. Бил достъпен за всички – както за миряни, така и за монаси.

Днес подръжниците на традицията негодуват, че е изведен извън контекста на религията. Че опорочава пробуждането. Дали?

Новите подръжници на новата традиция (MBSR), пък искат да създават нова структура с ново кредо за едни свръхосъзнати суперхора. В будизма и двата случая се определят като „силабата парамаса” – привързване към правила и ритуали.

А то е като партитура на музикално произведение. Искаш да я свириш, научаваш я добре и започваш – това не те прави нито Моцарт, нито Бетовен. Просто практикуваш.

Работна дума – „осъзнатост”

Еквивалент на пали – „сати”

Корен на санскрит – „смр” – „смара“

Текстово тяло – Махасатипатана Сутта, Дигха Никая (Сатипатана Сутта)

Обучение – виж тук.

И преди да завърша, ще направя още една препратка към Ключаря от „Матрицата”. (Нали помните, и Ключаря беше програма. И Оракула също…)

Представете си, че идва Ключаря, влиза в килията на ума ни и естествено носи ключ. Ключът към свободата. Свобода от лични ментални програми, от колективни такива, от оковите на това, което ни разболява, от килията… И ние какво правим?

Взимаме ключа с благодарност, лъсваме го с благоговение и… го закачаме на стената на килията си, за да му се кланяме.